👉Нан Мадол – неразгаданата мистерия.

________

Публикация на Hristo Radev

"Въздушни снимки показват древен митичен град в средата на Тихия океан.

Нан Мадол е древен и труднодостъпен град, който дълго време бе извън обсега на археолозите. Нан Мадол все още остава в списъка с най-големите загадки в света. Изоставеният град лежи частично потопен в непосредствена близост до източния бряг на остров Понпей, Микронезия.

Сега, благодарение на новите технологии, учените имат безпрецедентен достъп до мястото, което някога е било столицата на династията Саудалър (1100 -1600 г. от н.е.).

Новите видеоматериали на древния град в средата на Тихия океан възродиха теориите за хипотетичен потънал континент в океана.

Градът е разположен на коралов риф в Тихия океан край бреговете на остров Понпей, столицата на Микронезия, на 4000 км от Лос Анджелис и 2,575 км от Австралия. За тези, които не знаят, Понпей е остров, намиращ се на около 1600 км североизточно от Нова Гвинея. И е един от четирите щата на Микронезия.

Нан Мадол, който е с площ от 28 кв.км, е известен като „Тихоокеанската Венеция“, още от откриването му от европейците в началото на 19 век.

Мегалитният град е построен върху коралов риф и е пресечен от изкуствени канали. Архипелагът се състои от изкуствени острови и се смята, че е бил столица на древна държава.

Островите са построени от гигантски базалтови греди, някои от които тежат по 20 тона, а други стигат до 50.

В последния епизод на научния видеоканал What On Earth? се показват сателитни снимки, показващи археологическия обект.

"Защо някой би съградил град в средата на океана? Защо тук, толкова далеч от всяка друга известна цивилизация?" - възкликва д-р Патрик Хънт (Patrick Hunt), археолог в Станфордския университет.

Нан Мадол е малко по-малък от Ню Йорк, според статия в списание Smithsonian magazine и се състои от 90-тина геометрично очертани изкуствени островчета, изградени от базалт и коралови камъни, разделени с мрежа от канали. "[Нан Мадол] е очевидно елитен жилищен комплекс и всяко островче обслужва конкретна цел, като сгради за канута, кухни, болници и вероятно са били покрити с дървени покриви или от палмови листа", обяснява Тери Нюман (Terry Newman) пред BBC News.

Тези сгради са свързани с мрежа от канали, заради което градът се сдобива с прозвището "Венеция на Микронезия".

"Колко е удивително, тъй като това място се появява на сателитни изображения, а слизайки надолу до нивото на земята е още по-поразително. Има стени, които са от 5 до 7 метра дебели", обяснява в клипа д-р Карен Белингер (Karen Bellinger), археолог и основател на The Time Tribe, игра, базирана на реалната история и археология.

На всеки един от тези острови има останки от храмове, обществени бани, къщи, дворци, резиденции, построени между 1200 - 1600 година. Най-високата сграда в Нан Мадол е царският храм, наречен Нандауаз. Той е заобиколен от високи 7,6 метра стени.

Жителите на Помпей не знаят как е бил построен града, но те смятат, че е свързан с магия. Те разказват, че първите заселници, стъпили  на острова, са били братя, наречени Олисипа и Олосопа. Двамата магьосници с помощта на богорете са създали град Нан Мадол.

Учените не смятат така и твърдят, че базалтовите камъни вероятно са пренесени от другата страна на острова с помощта на салове и лебедки до мястото си. В крайна сметка, най-вероятно хиляди работници стотици години са изграждали града.

По времето, когато европейците за пръв път през 19-ти век откриват острова, Нан Мадол е изоставен. Сега островитяните избягват древния град, вярвайки, че е прокълнат.

Тайната на Нан Мадол започва с факта, че нищо за изграждането му може да се обясни. Учените и археолозите не са успели да разберат със сигурност как е бил построен града. Те колективно посочват, че изграждането на града е „необяснима загадка“.

Общото тегло на черните скали, от които е изграден града възлиза на 750,000 метрични тона, средно по 1850 тона на година в продължение на четири века. Базалтовите греди стигат до височина от 10 метра и тегло до 50 тона всяка.

Това, което е още по-загадъчно е, че хората от династия Сал Дельор, които са живели там, не са имали макари, лостове или метал, за да си помогнат в изграждането.

Това означава, че за да построят града е трябвало да местят по 2,000 тона камъни всяка година, в продължение на 400 години

Това, което със сигурност знаем е, че комплексът е изпълнявал както политическа, така и религиозна (култова) роля. Населението му почти сигурно не е надвишавало 1000 души, въпреки че наскоро бе заявено, че дори не е надхвърляло 500.

Предполага се, че е имало тунел за бягство, започващ от центъра на Нан Мадол, който е бил построен чрез сондаж надолу през рифа, за да се излезе в океана. Водолазите продължават да търсят „тайният“ маршрут, но досега целият тунел не е бил открит.

Въпреки това, досега са открити редица други недовършени тунели. За жалост, няколко водолази са изчезнали през 2012 г., при проучване на най-големият тунел."