Уникални операции на африканските шамани

https://youtu.be/QL9pRthwS98
Тук се показва 7 часова операция на африкански шаман на мозъка на свой пациент. Няма анастезия/упойка, няма кислородно подаване и кръвоприливане!!! Пациена е в постоянно съзнание, правят палза на 3-тия час и шамана и помошниците му пият бира и дават и на пациента + нещо за хапване!!! Този който е записал видеото казва че 96% от операциите са напълно успешни, което е в пъти повече от тези в лондонската хирургия!!! Дори показват пациен който е претърпял повече от 16-сет мозъчни операции!!! Дезинфектира се с бананови листа и се затваря раната, като се пази само от силното африканско слънце! А след операцията пациента си става и си ходи :)))

Саботирайте работното си място - made by CIA

През 1944 г. ЦРУ е създало ясно формулирана, простичка и работеща система от правила как да бъдеш некачествен и безполезен работник. По тази система днес се управляват цели държави.

Преди 72 години, през 1944, тоест малко преди края на Втората световна война, американското Бюро за стратегически операции (Office of Strategic Services) - което впоследствие през 1947 г се трансформира в познатото на всички ЦРУ (Central Intelligence Agency, CIA) - разпространява един секретен наръчник.
Целта на този наръчник е да улесни и насочи гражданите от страните, които вече са част от нацисткия блок, но симпатизират на антифашистката коалиция, как по-ефективно да се борят срещу режима на Хитлер.

Всички инструкции в наръчника са насочени към саботиране на производството. Наръчникът е гениален в простотата и ефективността си.

Наръчникът “Прости методи за саботаж на работното място” (Simple Sabotage Field Manual) е разсекретен през 2008 г. и днес този документ може да бъде прочетен в сайта на ЦРУ, накъдето и ще ви отведе линка.

Наръчникът е високо ефективна инструкция, насочена към обикновените хора, които искат да съдействат за отслабването на мощта на нацисткия блок и да забавят производствените темпове във всички сфери на производството. Ако я прочетете, ще се убедите, че да се превърнете в лош работник, никак не е трудно.

Независимо от сухия език и кратките формулировки, независимо от спецификата на контекста, всички съвети, част от които са публикувани в тази статия, ясно описват обичайното поведение на сътрудниците във всеки офис и във всяка област от живота ни днес.
Убедете се сами.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС

1. Настоявайте всички работни процеси да преминават по предвидените канали. Не търсете ясни пътища за решаване на работните си задачи, пречете на приемането на бързи и ефективни решения.

2. Изнасяйте речи. Говорете колкото се може по-често и по-дълго. Илюстрирайте идеите си с анекдоти и примери от личния си живот.

3. Когато е възможно, решавайте служебните си задачи с участието на комитети. Карайте ги да изучават и да разглеждат проблемите. Постарайте се да направите така, че комитетът да се състои от колкото се може повече хора - не по-малко от пет души.

4. Повдигайте неуместни въпроси колкото се може по-често.

5. Изисквайте подробни и точни формулировки по време на разговор, в протоколи и резолюции.

6. Настоявайте за повторно преразглеждане на въпроса, връщайте се към това, което вече е решено на предишното заседание.

7. Карайте другите да бъдат разумни, внимателни, и да се пазят от прибързани решения. Напомняйте им, че прибързването може да доведе до затруднения или проблеми в бъдеще.

СЪВЕТИ КЪМ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

1. Изяснете си кои от вашите сътрудници изпълняват най-лесната и незначителна работа. Измислете важни задачи и назначете именно тези хора да отговарят за тях. Хвалете и предпочитайте най-неефективните си сътрудници.

2. Настоявайте и напомняйте, че конкретната работа трябва да бъде изпълнена безупречно. Карайте сътрудниците си да я преработват всичко дори при най-дребна грешка.

3. За да съсипете екипния дух, повишавайте онези, които работят най-малко. Бъдете благосклонни към най-неефективните работници.

4. Организирайте конференция в момента, когато количеството неотложни задачи е достигнало критичната си точка.

5. Увеличете количеството процедури и инструкции, свързани със заплащането на труда. Назначете поне трима души, които трябва да одобрят документацията, с която би могъл да се справи и един човек.

СЪВЕТИ КЪМ РАБОТНИЦИТЕ

1. Работете бавно.

2. Максимално увеличете количеството почивки.

3. Работете лошо. Обвинявайте за това инструментите, машините, оборудването. Оплаквайте се, че ви пречат да вършите работата си както трябва.

4. Никога не споделяйте опита и уменията си с тези, на които те не достигат.

Много хора, работещи по този наръчник, разпознахте, нали?

И сред колегите, и сред началството, и сред управляващите цели държави. Ако сте запознати с начина на вземане на решения в администрацията на ЕС, то не е за чудене защо в Европа става все по-зле.

Може би политиците, управляващи страните,  не са такива идиоти, за каквито ги мислят обикновените граждани. Може би просто следват инструкции от подобни лесни и безопасни наръчници.

ИЗТОЧНИК: http://miglena-angelova.blogspot.bg/2016/05/blog-post_20.html?m=1

Саботирайте работното си място - made by CIA

През 1944 г. ЦРУ е създало ясно формулирана, простичка и работеща система от правила как да бъдеш некачествен и безполезен работник. По тази система днес се управляват цели държави.

Преди 72 години, през 1944, тоест малко преди края на Втората световна война, американското Бюро за стратегически операции (Office of Strategic Services) - което впоследствие през 1947 г се трансформира в познатото на всички ЦРУ (Central Intelligence Agency, CIA) - разпространява един секретен наръчник.
Целта на този наръчник е да улесни и насочи гражданите от страните, които вече са част от нацисткия блок, но симпатизират на антифашистката коалиция, как по-ефективно да се борят срещу режима на Хитлер.

Всички инструкции в наръчника са насочени към саботиране на производството. Наръчникът е гениален в простотата и ефективността си.

Наръчникът “Прости методи за саботаж на работното място” (Simple Sabotage Field Manual) е разсекретен през 2008 г. и днес този документ може да бъде прочетен в сайта на ЦРУ, накъдето и ще ви отведе линка.

Наръчникът е високо ефективна инструкция, насочена към обикновените хора, които искат да съдействат за отслабването на мощта на нацисткия блок и да забавят производствените темпове във всички сфери на производството. Ако я прочетете, ще се убедите, че да се превърнете в лош работник, никак не е трудно.

Независимо от сухия език и кратките формулировки, независимо от спецификата на контекста, всички съвети, част от които са публикувани в тази статия, ясно описват обичайното поведение на сътрудниците във всеки офис и във всяка област от живота ни днес.
Убедете се сами.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС

1. Настоявайте всички работни процеси да преминават по предвидените канали. Не търсете ясни пътища за решаване на работните си задачи, пречете на приемането на бързи и ефективни решения.

2. Изнасяйте речи. Говорете колкото се може по-често и по-дълго. Илюстрирайте идеите си с анекдоти и примери от личния си живот.

3. Когато е възможно, решавайте служебните си задачи с участието на комитети. Карайте ги да изучават и да разглеждат проблемите. Постарайте се да направите така, че комитетът да се състои от колкото се може повече хора - не по-малко от пет души.

4. Повдигайте неуместни въпроси колкото се може по-често.

5. Изисквайте подробни и точни формулировки по време на разговор, в протоколи и резолюции.

6. Настоявайте за повторно преразглеждане на въпроса, връщайте се към това, което вече е решено на предишното заседание.

7. Карайте другите да бъдат разумни, внимателни, и да се пазят от прибързани решения. Напомняйте им, че прибързването може да доведе до затруднения или проблеми в бъдеще.

СЪВЕТИ КЪМ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

1. Изяснете си кои от вашите сътрудници изпълняват най-лесната и незначителна работа. Измислете важни задачи и назначете именно тези хора да отговарят за тях. Хвалете и предпочитайте най-неефективните си сътрудници.

2. Настоявайте и напомняйте, че конкретната работа трябва да бъде изпълнена безупречно. Карайте сътрудниците си да я преработват всичко дори при най-дребна грешка.

3. За да съсипете екипния дух, повишавайте онези, които работят най-малко. Бъдете благосклонни към най-неефективните работници.

4. Организирайте конференция в момента, когато количеството неотложни задачи е достигнало критичната си точка.

5. Увеличете количеството процедури и инструкции, свързани със заплащането на труда. Назначете поне трима души, които трябва да одобрят документацията, с която би могъл да се справи и един човек.

СЪВЕТИ КЪМ РАБОТНИЦИТЕ

1. Работете бавно.

2. Максимално увеличете количеството почивки.

3. Работете лошо. Обвинявайте за това инструментите, машините, оборудването. Оплаквайте се, че ви пречат да вършите работата си както трябва.

4. Никога не споделяйте опита и уменията си с тези, на които те не достигат.

Много хора, работещи по този наръчник, разпознахте, нали?

И сред колегите, и сред началството, и сред управляващите цели държави. Ако сте запознати с начина на вземане на решения в администрацията на ЕС, то не е за чудене защо в Европа става все по-зле.

Може би политиците, управляващи страните,  не са такива идиоти, за каквито ги мислят обикновените граждани. Може би просто следват инструкции от подобни лесни и безопасни наръчници.

ИЗТОЧНИК: http://miglena-angelova.blogspot.bg/2016/05/blog-post_20.html?m=1

Едно писмо на Георги Марков до неговия приятел Митко

Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

     Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

     Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.  

     За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите - източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

     Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

     Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

     Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

     Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

     И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

     Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

     Драги Митко,

     Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.

     След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

     Най-сърдечно твой

     Жоро

ИЗТОЧНИК: http://nikikm.blog.bg/politika/2013/06/24/pismo-na-georgi-markov-ot-1977-g-do-dimityr-bochev-za-koeto-.1123455

Рептилии се тъпчат с флуорни таблетки в детска комунистическа книжка

Ето на какво попаднах в стара моя комунистическа книжка: Две рептилчета нагъват "Флуорни таблетки", а едното пише с тебешир: "Живота е кратък - зъбите вечни";)

Сигурно искат да кажат, че нашия живот е кратък, а техния вечен.

Много от вас са запознати с флуорната индустрия - че флуор се набива в пастите ни, в храната и във водата ни. Някои казват, че "естествено" флуорни съединения има във водата, но запознатите с темата знаят, че рептилиите са дошли на планетата преди нас и е твърде вероятно да са приспособявали средата към техния метаболизъм, чрез пръскане, както сега го правят с химтрейлите;)))

За повече нагледност гледайте сериала "Посетителите" Там се показва, как извънземните рептилии под претекст, че помагат на природата да се възстанови от човешката дейност - пръскат над света фосфорен дъжд и после дават на бременна жена от рептилианец, за да може да износи бебето им. Там истинската цел е да подготвят света за себе си и земните жители за разплод с тях;) А най-вероятно под фосфор се има в предвид именно ФЛУОРА!!

Психиатричната клиника през погледа на един шаман

Гледната точка на шамана за психичните заболявания

автор: Стефани Мароне, откъс от книгата й „Природното медицинско ръководство за шизофрения“, цитиран в статията:

What a Shaman Sees in A Mental Hospital

превод: Ели Брайкова

От гледна точка на шамана, психичното заболяване е сигнал за „раждането на лечител“, обяснява Малидома Патрис Соме. Тоест, психичните разстройства означават духовно пробуждане, духовни кризи, и трябва да се тълкуват като такива, за да може да бъде подпомогнато раждането на лечителя.

Това, което Западът разглежда като психично заболяване, хората от племето дагара („дагара“ е етническа група в Западна Африка -Гана и Буркина Фасо, от която произхожда Малидома Соме) разглеждат като „добра новина от другия свят„. Човекът, който преминава през криза, е бил избран, за да предаде съобщение от духовния свят на своята общност. „Психичното разстройство, поведенческото разстройство от всякакъв характер, е сигнал за това, че две очевидно несъвместими енергии са се слели в едно“, казва още д-р Соме. Тези нарушения се проявяват, когато човекът не получава помощ при справянето с присъствието на духовната енергия.

Едно от нещата, които изненадват д-р Соме, когато той отива в САЩ за първи път през 1980г., за да вземе своята магистърска степен, е как тази страна се отнася към психичните заболявания. Когато негов състудент е изпратен в психиатрична клиника заради „нервна депресия“, д-р Соме отива да го посети.

“Бях шокиран. За първи път се сблъсквах с това, което тук причиняват на хората, които проявяват симптоми, каквито съм виждал в моето родно място“. Това, което д-р Соме забелязва, е, че се смята, че тези симптоми са патологични и че това състояние трябва да се „лекува“. Това е в пълно несъответствие с начина, по който в неговата култура се гледа на такава ситуация. Когато оглежда пациентите и вижда, че някои от тях са в усмирителни ризи, други – упоени от лекарства, а трети – крещят, той отбелязва: “Ето как се отнасят към раждането на лечителите в тази култура. Каква загуба! Каква загуба, че човек, който най-накрая се слива с енергията от другия свят, просто е зачеркнат”.

Казано по друг начин, ние на Запад не сме обучени как да се справяме, нито сме научени да признаваме съществуването на психичните явления на духовния свят. В действителност психическите способности се омаловажават. Когато енергиите от духовния свят се проявяват в психиката на западния човек, той е напълно неспособен да ги интегрира или дори да признае това, което се случва. Резултатът може да бъде ужасяващ. Извън правилния контекст и при липсата на помощ за справянето с пробива на реалността от друго ниво, човек практически може да полудее. Приемът на антипсихотични лекарства утежнява проблема и предотвратява интеграцията, която може да доведе до развитие на душата и растеж на индивида, получил тези енергии.

В психиатричното отделение д-р Соме вижда много „същества“, които стоят близо до пациентите, такива, които са невидими за повечето хора, но шаманите и лечителите са в състояние да видят. “Те причиняват кризите на хората”, казва той. Досеща се, че тези същества се опитват да се слеят с телата на пациентите, измествайки лекарствата и техните последици, и по този начин увеличават болката при процеса.“Съществата действат като багери в енергийното поле на хората и са наистина жестоки. А тези, на които причиняват това, крещят и крещят“, казва още той. Напуска болницата, неспособен да понесе гледката.

Традиционно всички дагара помагат на човека да помири енергиите от двата свята – „духовния свят, с който той се слива, и този на селото и общността“. Такъв човек е в състояние да служи като мост между световете след това и да помага на останалите с информацията и изцелението, от които се нуждаят. Така че с раждането на новия лечител, духовната криза приключва. “Връзката между единия и другия свят е дар“, казва още д-р Соме. “До голяма степен знанията и уменията, които са придобити от това сливане, са знания и умения, предоставени директно от другия свят“.

„Съществата“, които увеличават болката на затворниците в психиатричното отделение, всъщност се опитват да се слеят с тях, за да им предадат своите послания. Хората, които те избират, не получават помощ при осъзнаването как да бъдат мост между световете и опитите за сливане биват осуетени. Резултатът е поддържане на първоначално разстроената енергия и прекъсване на раждането на един лечител.

“Западната култура целенасочено игнорира раждането на лечител“, твърди д-р Соме. “В следствие на това опитите на другия свят да проникне в този и да привлече вниманието ни, няма да спрат. Ще бъдат още по-упорити”. Духът е привлечен от хора, чиито усещания не са притъпени „и гледа на чувствителността като на покана“, отбелязва още той.

Тези, които развиват душевни заболявания, са чувствителни, но западната култура гледа на тях като на свръхчувствителни. Останалите култури не ги виждат по този начин и като резултат там чувствителните хора не преживяват себе си като прекалено чувствителни. На Запад “културните предразсъдъци са тези, които ги заличават“, са наблюденията на д-р Соме. Френетичният ритъм, бомбардирането на сетивата и насилието, които характеризират западната култура, могат да смажат чувствителните хора.

Шизофрения и чужда енергия

При шизофренията има специална „възприемчивост към количеството изображения и информация, която не може да бъде контролирана“, казва д-р Соме. “Когато този вид пробив настъпва в момент, който човекът не е избрал лично, и особено, когато е придружен с образи, които са плашещи и противоречиви, той просто полудява“.

Това, което се изисква в такава ситуация, е, първо да се разделят енергиите на човека от външните чужди енергии чрез използване на шамански практики (това, което е известно като „почистване“), за да бъде чиста аурата му. С изчистването на неговото енергийно поле той вече не поглъща чужда информация и по този начин няма причина да се плаши и безпокои, обяснява д-р Соме.

Това дава възможност на човека да бъде в синхрон с енергията на духа, която навлиза от другия свят и ражда лечителя. Когато тази енергия е блокирана, се създават проблемите. “Енергията на лечителя е високо волтаична”, наблюдава докторът.  “Когато е блокирана, тя просто изгаря човека.  Това е като късо съединение.  Предпазителите не работят.  Ето защо тя може да бъде наистина страховита и аз разбирам защо тази култура предпочита да я ограничи. Хората крещят, поставени в усмирителни ризи. Толкова тъжна гледка“. Още веднъж, шаманският подход работи за изравняване на енергиите, така че да няма запушване, да не блокират „предпазителите“ и човекът да се превърне в лечителя, който е предназначен да бъде.

Тук трябва да се каже, че въпреки всичко, не всички „същества“, които нахлуват в енергийното поле на човек го правят, за да го превърнат в лечител. Има и негативни видове енергия, които са нежелано присъствие в аурата. В тези случаи шаманският подход я изчиства от тях, вместо да синхронизира различните енергии.

Алекс:  луд в Америка, лечител в Африка

За да се убеди в разликата в отношението към психичните заболявания в западния свят и в неговата култура, д-р Соме взема със себе си в Африка, в родното си село, един психично болен пациент. „Бях предизвикан от любопитството си да разбера дали има истина в това, че психичното заболяване може да бъде свързано със синхронизирането със „същество“ от другия свят“, казва д-р Соме.
Алекс е 18-годишен американец, който е преживял нервен срив на 14. Имал халюцинации, желание за самоубийство, минал е през кръговете на опасна остра депресия. Настанен в психиатрия, приемал много лекарства, но нищо не помага. „Родителите му бяха направили всичко възможно – без успех“, разказва д-р Соме. “Не знаеха какво повече да направят“.

С тяхно разрешение д-р Соме завежда сина им в Африка.  “След осем месеца състоянието на Алекс се нормализира. Той дори успяваше да седи по цял ден с лечителите и да им помага в работата им с техните клиенти… Алекс прекара близо четири години в моето село“, разказва д-р Соме. Алекс сам избира да остане, но не защото има нужда от лечение. Той се чувства „в по-голяма безопасност в селото, отколкото в Америка“.

За да съвмести своята енергия с тази на съществото от духовния свят, Алекс преминава през шамански ритуал, предназначен за целта, въпреки че той е малко по-различен от този, през който преминават хората дагара. „Той не е роден в селото, затова и подходът към него е малко по-различен. Резултатът е подобен, въпреки, че ритуалът не е буквално същият“, обяснява д-р Соме. Фактът, че привеждането на двата вида енергия в синхрон работи при лечението на Алекс, убеждава д-р Соме, че връзката между различните същества и психичните заболявания е наистина универсална.

След ритуала Алекс започва да споделя посланията на духовното същество към този свят. За съжаление хората, на които ги споделя, не говорят английски (д-р Соме отсъства в този момент). В резултат на целия този опит, обаче, Алекс отива в колеж да учи психология. Той се връща в Съединените щати след четири години, защото „открива, че е направил всички неща, които е трябвало да направи, след което може да продължи собствения си живот“.

Последното, което д-р Соме знае, е, че Алекс е завършил магистратура по психология в Харвард. Никой никога не е мислил, че той изобщо ще бъде в състояние да завърши бакалавърска степен, какво остава за по-висока.

За психичното заболяване на Алекс д-р Соме казва: “Това е неговият стремеж към духовно пробуждане. Неговата работа и неговата цел са да бъде лечител. Никой не е обърнал внимание на това“.

След като вижда колко добре работи шаманският подход за Алекс, д-р Соме се убеждава, че духовните същества са точно толкова проблем за Запада, колкото и за неговата общност в Африка. „Но въпросът все още остава, решението на проблема трябва да се намери тук, вместо да се налага да изминем целия път до друг континент, за да търсим отговора. Трябва да се намери начин, по който малко внимание, отвъд патологията на всички тези преживявания, да доведе до възможността с правилния ритуал да се помага на хората“.

Копнеж за духовна връзка

Общата нишка, която д-р Соме е забелязал в „психичните разстройства“ на Запад, е „много древна родова енергия, която е в застой, но в крайна сметка се проявява при човека“. Тогава неговата работа е да я проследи обратно, за да се върна във времето и да открие това, което е духът. В повечето случаи духът е свързан с природата, особено с планини или големи реки, казва още той.

Когато става дума за планина, като пример да обясни това явление, „това е духът на планината, който върви редом с човека и като резултат създава изкривяване на времето и пространството, което се отразява на човека, уловен в него“. Това, което е необходимо, е сливане или сближаване на двете енергии,„така че човекът и планинският дух се превърнат в едно“. Отново, шаманът провежда специфичен ритуал, който да доведе до привеждане към това сливане.

Д-р Соме вярва, че тази ситуация е толкова често срещана в САЩ, тъй като „по-голямата част от тъканта на тази страна е съставена от енергията на машини, в резултат на което връзката с миналото е прекъсната. Можеш да бягаш от миналото, но не можеш да се скриеш от него“. Тогава те посещава потомствения дух на природата. „Не става дума толкова за това, което духът иска, колкото че това е, което човек иска“, казва той. „Духът усеща нашата покана за нещо голямо, нещо, което ще направи живота смислен, и се появява в отговор на тази покана“.

Този призив, за който ние дори не сме осъзнати, отразява „силния копнеж за дълбока връзка, връзка, която се издига над материализма и притежанието, и се движи в конкретно космическо измерение. Този копнеж е неосъзнат до голяма степен, но духовете не правят никаква разлика между съзнаваното и несъзнаваното“. Те се отзовават и на двете.

Като част от ритуала, за да се слеят планинската и човешката енергия, тези, които получават „планинска енергия“, се изпращат на избраното от тях място, откъдето вземат камък, който ги призовава. Те носят този камък до края на ритуала и след това го запазват като спътник, някои дори го носят постоянно със себе си.„Присъствието на камъка е от голямо значение за настройката на проницателната способност на човека“, отбелязва д-р Соме. „Той получава всякаква информация, която може да му послужи, така че това е като да носи осезаеми насоки от другия свят за това как да живее живота си“.

Когато „енергията е речна“, този, който е призован, отива до реката и след като говори с духа ú, намира камък, и изпълнява същия като планинския ритуал.

“Хората мислят, че трябва да се направи нещо необичайно в необичайна ситуация като тази“, казва още той. Случаят съвсем не е такъв. Понякога е толкова просто, колкото да носиш камък.

Свещен ритуален подход към психичното заболяване

Един от даровете, които шаманът може да даде на западния свят, е преоткриването на ритуали, които за съжаление са забравени. “Изоставянето на ритуала може да бъде опустошително. От духовна гледна точка ритуалът е неизбежен и необходим, ако искаш да живееш“, пише д-р Соме в Ритуал: Сила, лечение и общност. “Подценяващо е да се каже, че ритуалът е необходим в индустриализирания свят. Моят собствен народ ми показва, че без него вероятно е невъзможно да се живее нормално“.

Д-р Соме разбира, че традиционните ритуали на неговата общност не могат да бъдат приложени в западния свят просто така, затова с годините шаманска работа в САЩ той създава такива, които отговарят на потребностите на западната култура. Въпреки че ритуалите за различните хора и групи са различни, той е сигурен, че те като цяло са необходими.

Един от ритуалите включва помагането на хората да открият, че напрежението им идва от факта, че те „са призовани от същества от другия свят да лекуват заедно“. Ритуалът им позволява да се отпуснат и да приемат призива.

За посвещаването е нужен друг ритуал.  В различните общности по света младите хора биват посвещавани в зрелостта, когато достигнат определена възраст. Липсата на такова посвещаване на Запад е част от кризата, в която хората живеят, казва д-р Соме. Той настойчиво приканва обществото да обедини „креативните възможности на хората, които минават през този сорт преживявания, с намерението да създаде алтернативен ритуал, който най-малкото ще направи пробив в разбирането за тази криза“.

Друг ритуал, който често говори за нуждите на тези, които идват за помощ при него, е запалването на голям огън на открито и изгаряне в огъня „на елементи, които символизират проблемите на хората… Това могат да бъдат проблеми, свързани с гняв и безсилие срещу прародител, който е извършил убийство или поробване, или нещо, с което потомъкът трябва да живее“, обяснява той. „Ако това са неща, които блокират човешкото въображение, целта на живота му и дори вижданията му начина, по който може да подобри живота си, то тогава има смисъл се работи по отношение на това как бъде освободен пътя, който може да доведе до нещо по-творческо и по-пълноценно“.

Примерът за проблемите с предците представя ритуали, създадени от д-р Соме, които се занимават със сериозни дисфункции в западното общество и в процеса „провокират просветление“ у участниците в тях. Това са ритуали, свързани с наследството и дисфункцията, към която са насочени, е освобождаване-на-предците. Някои от духовете, които се опитват да се върнат, както е описано по-горе, могат да бъдат „предци, които искат да се слеят с потомъка в опит да излекуват това, което не са били в състояние да направят, докато са били в собственото си физическо тяло.“

“Когато връзката между живите и мъртвите не е в равновесие, настъпва хаос“, казва той. “Дагара вярват, че ако няма равновесие, дълг на живите е да излекуват своите предшественици. Ако предшествениците не бъдат излекувани, тяхната болна енергия ще преследва душите на тези, които са длъжни да им помогнат“. Ритуалите са фокусирани върху изцеление на отношенията с нашите предци, както при специфични проблеми с отделни прародители, така и при проблеми с цялата общност, съдържащи се в нашето минало. Д-р Соме е виждал изцеления с изключителни резултати при провеждането на тези ритуали.

Прилагането на свещен ритуален подход към душевното заболяване, вместо човек да бъде отхвърлен като патологичен случай, дава на засегнатия – и на общността като цяло – възможността да започне да гледа по различен начин, който води до „огромно изобилие от възможности и ритуални инициативи, които могат да бъдат много, много полезни за всички“, казва д-р Соме.“

• Stephanie Marohn – „The Natural Medicine Guide to Schizophrenia“, pages 178-189, or The Natural Medicine Guide to Bi-polar Disorder
• Превод от английски: Ели Брайкова

ИЗТОЧНИК: /////////////

Отбрана на населението в случай на война и терористични атаки. - част 1

1.Увод

Съвременното общество се характеризира с все по-голяма фрагментация и разделяне на отделни групи по социален, икономически, морален и жизнен статус. Поради това противоречията в него не само, че изобщо няма да се загладят, а напротив те ще се изострят и то в посока, която и най-големите специалисти по обществени науки не могат да предвидят. В класовото общество, където всички стремежи са насочени към надмощие и експлоатация на по-слабите от по-силните, етиката не е попречила на господствуващата класа да използва всички възможни средства за решаване на възникналите конфликти. Както на запад така и на изток има отделни класи или така наречен елит, който има интерес да възбужда отделни къде по-малки, къде по-големи конфликти с цел подчинение, а в отделни случаи и редукция на населението. Това е особено актуално днес и ще ства все по актуално за в бъдеще. Не случайно все повече нараства броя на т.нар. проблемни зони – това са райони на напрежение между отделни групи от хора, най-често възникващи между отделни етноси или на религиозна, политическа или друг вид основа.

Поради това е необходим един такъв материал да се изложи на широката общественост макар и да няма претенции за точност и изчерпателност, но все пак би бил полезен на нуждаещите се поради простата причина, че у нас никъде през последните 20 години не се провежда подготовка на населението за действие и оцеляване в извънредни и тежки ситуации. Така се оказва, че хората у нас не са подготвени изобщо за действие в непредвидени, трудни ситуации. Това е опасно както са сигурността и оцеляването на отделните индивиди, така и за оцеляването на нашето отечество.

Всичко това днес налага повече от всеки друг път, всеки гражданин да се запознае със средствата за нападение и с начина за отбрана.

Разбира се предоставения материал няма претенции за пълна точност и изчерпателност (подробност), но при липсата на друг би бил полезен, дори и като друга гледна точка на поставения проблем.

2. Средства за нападение и поражение

Наред с пехотата, различните видове моторизирани войски, основно средство за нападение е авиацията. Задачите, които изпълнява авиацията по време на война са:

1.      Разузнаване;

2.      Нападение и бой във въздуха;

3.      Въздушен десант;

4.      Отбраняване;

5.      Бомбандиране.

Задачите от първа до четвърта точка са обект на военното дело и няма да бъдат разглеждани в настоящия материал, поради това, че бомбандирането е най-важната задача, която пряко въздейства върху населението и нанася най-големи щети – психически, морални и материални. Основно средство на авиацията е самолетът във всичките му разновидности. Районът на действие на самолетите е от 1 час до 16 часа, а (при съвременните дори и повече) и от 200 м до 12, 000 клм и нагоре при реактивните самолети.

Още към края на Втората световна война скоростта на изтребителите достига 750 клм/ч; на леките и средни бомбандировачи – около 600 клм/ч; тежките бомбандировачи – 500 клм/ч. Максималният радиус на действие на изтребителите достига повече от 1000 клм, а на изтребителите, които съпровождат – до 3 000 клм; на леките и средни бомбандировачи – 2,000 – 2,400 клм, на тежките бомбандировачи – 5, 000 клм.

Максималното бомбено натоварване при леките и средни бомбандировачи е около 2,000 – 2,500 кг; на тежките бомбандировачи – 8,000 – 30 000 кг и повече.

2.1. Тактико-технически данни за разните видове самолети от военното въздухоплаване: изтребители, бомбандировачи, щурмови, транспортни и разузнавателни.

2.1.1. Изтребителни самолети: те са главното бойно средство за извоюване надмощие във въздуха. Борбата във въздуха се води с цел да се осигури свобода на действие на собствените въздушни и земни войски и да се запази собствената територия от противниковите въздушни нападения.

Изтребителните самолети се използват при:1) за отбрана на важни тилови и военни обекти; 2) за разузнаване; 3) за придружаване и охрана на леки и тежки бомбандировачи.

Основният тип изтребителен самолет е едноместен, в по-редки случай двуместен; едномоторен или двумоторен. Почти всички изтребители за нископлощници с металическа конструкция и прибираем колесник. Според времето в което действат се делят на дневни и нощни, но най-съвременните действат еднакво добре и през светлата и през тъмната част на денонощието.

Нощните изтребителни самолети са снабдени със специални радиолокаторни уредби и действат съвместно със зенитната артилерия. Имат скорост 1,500 – 2,000 клм/ч и повече. Достигат таван до 18, 000 м. Въоръжени са с картечници и оръдия 20 -37 мм, имат полезен товар до 300 кг и район на действие от 1 до 3 часа.

            2.1.2. Бомбандировачи. Тези самолети са основна сила на ВВС. Наричат се така, защото основното средство за нападение на противника което използват са авиобомбите.Самолетите за близко бомбандиране имат предназначение да съдействат непосредствено на собствените войски, като унищожават и разстройват живата сила на бойното поле, разстройват транспорта, унищожават противниковата авиация. Самолетите, предназначени за далечно бомбандиране, действат в дълбокия тил на противника за разстройване на неговата военно-икономическа мощ и морално сътояние на войските и населението, но и за изтребване и редукция на населението. ( Англо-американските бомбандировки над София и други наши градове през 1944 год, бомбандировките над Дрезден и др. немски градове).

Бомбандировачните самолети биват най-различни конструкции, като основна тяхна особеност е че са едноплощни, с металическа конструкция и се разделят на леки, средни и тежки. Според времето, през което действат, се разделят на дневни, нощни; според района на действие – за близко и далечно бомбандиране. Имат скорост на летене около 600 клм/ч и таван до 12, 000 м, район на действие до 15 и повече часа; въоръжение до 14 картечници; до 4 оръдия; около 30 тона бомбен товар и повече; екипаж 14 души.

2.1.3. Щурмови самолети.

Основно предназначение на щурмовите самолети е непосредствена подкрепа на наземните войски в решителния момент при действие на бойното поле. Тези самолети летят ниско над бойното поле, силно бронирани са като скоростта им е около 300-650 клм/ч.

2.1.4.Разузнавателни самолети – служат за разузнаване по фронта и дълбоко в противниковия тил. Те са снабдени с най-висок клас техника за наблюдение, използват се макар и по-рядко, поради факта че сега при днешните условия техниките за шпионаж и наблюдение са развити изключително добре. Съществуват много добри спътникови високотехнологични устройства за наблюдение и шпионаж поради което тук няма да бъдат разглеждани в подробност разузнавателните самолети, които при други условия биха били от особена важност.

2.2. Авиобомби.

Авиобомбите са главно средство, с което се поразяват целите от височина. Авиобомбата представлява снаряд, снабден в задната част със стабилизатор (на жаргон казано – перка). За разлика от снаряда авиобомбата има по-тънки стени на тялото, понеже не е подложена на налягане както един снаряд например в цевта на оръдието, което пък от своя страна позволява да се увеличи заряда в авиобомбата от 7% до 80% от общото тегло.

Съвременните авиобомби са предназначени за унищожаване на живата сила и материална част на противника. Авиобомбата се състои от следните части:

·         Тяло

·         Стабилизатор

·         Взривател

·         Заряд

·         Системи за насочване, управление и контрол

Тялото на авиобомбата служи да побере в себе си всички останали части. Освен това при някои авиобомби то служи да нанесе поражения върху целта, с парчетата кото се получават при експлозията на взривателя, а при други – да пробие закритата цел или пък с високата си температура при горенето – да запали поразяваната цел.

Материалът от който се изготвя тялото се съобразява с предназначението на авиобомбата.

Стабилизаторът на авиобомбата служи за насочване и забиване в целта с главата напред. Без стабилизатор бомбата би падала неправилно и с премятания. Стабилизаторът може да бъде спирален или цилиндричен в зависимост от конструкцията. Към него могат да се прикрепват сирени за издаване на звук, който оказва изключително морално въздействие върху населението.

Трябва да се отбележи, че има и авиобомби без стабилизатор. Такива са: а) авиобомбите които могат да се възпламеняват независимо от положението в което падат, защото имат чувствителен взривател; б) авиобомбите с които не се прицелва определената цел, не се изисква пробивно действие и които се пускат при бръснещ полет (осколочни) или ниско над обекта.

Взривателят служи да взриви бомбата в определения момент. Този момент зависи от вида и предназначението и целите по които ще се пуща. В зависимост от устройството на бомбата същият се поставя отпред на главата, в дъното – към стабилизатора или отстрани на авиобомбата.

Действието на разните видове взриватели бива: директно без закъснител, със закъснител или дистанционно.

Зарядът на авиобомбата има предназначение да пръсне тялото при експлозията, да разруши или опожари целта вследствие на налягането на газовете и високата температура. В друг вид специални авиобомби каквито са противотанковите, силата на взривната вълна се използва за пробивно действие. Действието на взривното вещество се състои в мигновеното му превръщане от твърдо в газообразно състояние, при което се отделят голямо количество газове с голямо налягане и висока тампература.

Форма на бомбата. Тя е от важно значение за прицелването и поразяването на целта. От нея зависи съпротивлението при падане във въздуха и посоката на движение. Затова най-удобни форми на бомбите да възприети капковидната, цилиндричната и торпедовидната.

Докато във всички други видове оръжия е възприето под калибър да се разбира разстоянието между две срещуположни полета в цевта, изразено в милиметри или сантиметри, то при бомбите във всички държави е възприето под калибър да се разбира теглото на самата бомба.

Според калибъра авиобомбите биват:

1.      малокалибрени – от 1 до 100 кг;

2.      среднокалибрени – от 100 до 250 кг;

3.      тежкокалибрени – от 250 кг и нагоре.

Важно да се каже е, че в случай на военна или терористична обстановка, разпознаването на авиобомбите по външни признаци е много трудно поради това че външните отличителни знаци не са гаранция за определянето на точния вид авиобомба. Затова при работа с неразриви трябва да се работи с голямо внимание, а цивилното население да отбягва по всяка възможност предмети с неясно предназначение. Описаното до тук и в по-долните редове дава само най-бегла представа за авиобмбите, но не е коректив за точност поради разнообразието в коструктивните решения при производството на съвременнте авиобомби. Още повече това се усложнява и от факта, че за заряд на авиобомбите може да се използват вещества разпадащи се при ядрена реакция при което се отделя огромно количество енергия и радиация. При съвременни характер на военните действия и особено при бомбандировките на съседна Сърбия бяха използвани и такива заряди.

Все пак не трябва да се забравя че основната цел на авиобомбите е поразяването на мирното население най-напред и на инженерно-техническите съоръжения след това ако разбира се се установи, че последните не могат да бъдат завзети в полза на нападащия.

По своето предназначение авиобомбите се разделят на следните видове:

А) Авиобомби с основно назначение – нанасят непосредствено поражение върху целите. Този вид авиобомби унищожават противниковата жина сила и материална част , следователно те представляват най-голяма опасност както за фронта, така и за тиловите обекти. Авиобомби с основно назначение са:

·         Осколочни авиобомби – действат са парчета (осколки) от тялото си. Използват се поразяване на живи и открити цели. Имат калибър от 1-50 кг и рядко 100 кг. Бомбите от 1-2,5 кг се наричат осколочни стрели. Носят се в голямо количество, по няколко десетки, в така наречените бомби-майки, които представляват големи ламаринени кутии, имащи форма на авиобомби. При пускането им се разтварят и разпръскват отделните стрели. Пускат се от щурмови самолети при бомбандиране на живи цели. Те имат предимство пред отделните авиобомби, защото дават по-голяма бита площ и по-голяма вероятност за попадения в целта. Тялото на осколочните бомби и стрели е направено от чугун или стомана. Стените му са дебели 1-3 см. В някои случаи стените на тялото са набраздени отвътре или отвън, за да бъдат определени местата за пръскане на тялото на парчета. Има осколочни бомби, на кото тялото е направено от тънка ламарина, а вътрешността е изпълнена с железни остри елементи, залети със сяра или колофон, а в средата е поставен заряда. В други случаи е поставена спирална пружина, която при взрива се пръска на части. Заряда е сравнително малък – от 7 до 30 % от общото тегло на авиобомбата. Поради това, че осколочните бомби се използват по живи и открити цели, действието им винаги е без закъснител. Стрелите винаги са с механически взривател, а бомбите  - с механически или електрически. Осколочните бомби могат да бъдат употребени в комбинация с химически, бактериологически или запалителни заряди. Тези бомби са от най-голямо значени поради това че служат за поразяване на мирното население и представляват най-голяма опасност.

·         Фугасни авиобомби – действат предимно с взривната си вълна. Използват се за бомбандиране на закрити цели като: фортификационни постройки, индивидуални обекти, разни съоръжения, ж.п. възли, мостове, танкове, бронирани коли, кораби, подводници, скривалища и по изключение – по открити живи цели.Калибърът име от 50 кг до 2 000 кг и нагоре. Тялото на фугасните бомби е направено от стомана или желязо. Предната част (главата) е удебелена, за да има по-голяма пробивност. Останалата част се прави от менисманова тръба или ламарина. Взривното вещество е от 30 до 80 % от ощото тегло на бомбата. Фугасните авиобомби имат пробивно, фугасно и осколочно действие. Пробивното действие се изразява в проникването в дълбочина на набелязаната цел, преди заряда да е експлоадирал. Фугасното действие се изразява в разрушението, причинено от взривната вълна. Осколочното действие се изразява в поражението от парчетата от стените на авиобомбата и изхвърляните материали при взрива. Всички фугасни бомби могат да бъдат комбинирани – осколочна и фугасна, фугасна и химическа, фугасна и бактериологическа, фугасна и запалителна.

·         Запалителни авиобомби – представляват снаряди, куршуми, стъкленици, кутии и т.н. конструкции предназначени за възпламеняване на набелязани цели и развиване на висока температура. Особено опасни са и служат за масово поразяване. Имат същото устройство както и останалите авиобомби, като зарядът е от силно горящо вещество развиващо висока температура на горене. Те са без закъснител, и много често заряда се самозапалва при съприкосновението с въздуха. Калибърът им е от 1 до 500 кг. По начина на действие запалителните бомби се разделят на две групи: авиобомби със съсредоточено действие и такива със разсредоточено действие. Първите са тези при които при възпламеняването образуват едно огнище на пожар, а вторите се пръскат на разстояние до 200 м и образуват множество огнища на пожар. Съществуват множество модели запалителни авиобомби. Някои са предназначени да проникват в сгради, защитни постройки и инженерно-технически съоръжения, като след това се взривяват и образуват огнище или множество огнища на пожар в зависимост от вида си.

·         Химически авиобомби – използват се предимно за живи цели. Изключително опасни и разпространени за приложение авиобомби. Нанасят поражение с отровни вещества. Тялото им е от тънки стени от лесно чупеща се материя като порцелан, бакелит, в редки случай желязо. Имат калибър до 50 кг. Обикновено тези бомби са комбинирани с осколочните и фугасните. Зареждат се с взривател със или без закъснител. Пълнежът им е бойно отровно вещество – газ, течност или твърдо вещество. При експлозия бомбата дава слаб гърмеж, защото взривателя е малко, колкото да разкъса тялото. Бойното вещество, ако е течност оросява мястото, а ако е газ се разсейва. Когато химическата авиобомба няма опознавателни знаци, може да се познае по следните външни признаци – по мястото на съединяването на тялото със стабилизатора или по отвора, откъдето е пълнена бомбата, се образува накип или силно ръждясва.

·         Терористични бомби – употребяват се изключително по живи цели. От тях страдат най-много децата и онези, които любопитствуват към непознати, чужди вещи. Те са изключително трудни за разпознаване, защото представялват различни предмети, играчки, вещи от бита пригодени за поразяване. Експлоадират при вземане с ръка и опит за употреба или разглобяване при което поразяват тялото. Пускат се след бомбандировка в населен пункт или се разпръскват от разузнавателни самолети или пък се поставят от нарочни лица. Представялават огромна опасност.

Б) Авиобомби със спомагателно назначение. Нямат важно отношение към нападението над цивилното население. Това са осветителни, аеронавигационни и прострелочни авиобомби.

В) Бомби със специално назначение – в тази категория попадат фотографическите, димни, агитационни, учебни и други авиобомби.

2.3. Пробивност, действие и неразриви на авиобомбите.

Под пробивност но авиобомбите се разбира проникването й в дадена среда, т.е. дълбочината, на която се е забила, преди да се е възпламенила. Пробивното действие на авиобомбите от един и същи калибър зависи от:

·         Диаметърът и формата на бомбата (малък диаметър – голяма пробивност);

·         Формата на главата;

·         Взривателят – дънен и със закъснител от 0,6 секнагоре;

·         Височината на пускането на авиобомбата;

·         Средата, в която е попаднала авиобомбата.

След проникването на авиобомбата се наблюдават три сфери на действие: сфера на смачкване – мястото, където се намират компресирани газове при експлозията; сфера на разрушение – разрушаване на връзката между частите на съпротивлението – раздробява се вследствие на експлозията и налягането на газовете; сфера на сътресение – раздвижване или слабо напукване на съпротивлението.

В зависимост от заряда се определя и опасният район на действие. При експлозията на бомбата се образува кратер (яма) в съотношение на диаметъра (Д) към височината (Н) както следва 3:1 или Д-3Н. Кратерът винаги има форма на пресечен конус, при което малката основа (долната) на конуса е почти два пъти по-малка от голямата (горна основа) D= 2d. Винаги при експлозията част от пръстта се връща обратно и засипва част от кратера.

Когато авиобомбата се забие в мека почва повече, отколкото е радиусът на разрушението, тогава се образува камофлет, т.е. сфера под повърхността на попадението със слабо набъбване отгоре. Не всички бомби пуснати от самолет се възпламеняват. Радиусът на действие на авиобомбата, лежаща на повърхността се изчислява по следните формули.

За големи поражения с изкъртване на врати, напукване на стени и пр. Rp= 6p³√c, където R – опасният радиус в метри, с – теглото на заряда в кг. За леки повреди Rp= 10√c.

Радиусът на разрушението се изчислява по формулата Rp= Кр³√c, където Кр е коефициент зависещ от съпротивлението, където е паднала бомбата, който е по-малък от 1 и е даден в специална таблица; с – тегло на заряда в кг.

Видове взриватели при бомбите.  Взривателят е онази част от авиобомбата, която я възпламенява в желания момент, след като бомбата е откачена от самолета. Този момент зависи от целите, които са поставен пред отделните видове бомби. По своята конструкция и начин на действие взривателите биват:

• Механични – задейства се  при удар и на време. При удар първичният капсул се удря в ударника или обратно, при което капсулът се възпламенява и предава огъня на детонаторния капсул или закъснителя в зависимост от устройството на взривателя. Детонаторният капсул възпламенява бомбата. По своето устройство механическият взривател бива с часовников механизъм или без часовников механизъм. По начина на действието си бива дистанцционен, без закъснител, със закъснител, чувствителен и нечувствителен. Взривател без закъснител се възпламенява веднага при удар, а такъв със закъснител от 0,3 сек. Да 6-7 денонощия. Механичният взривател дава малко неразриви. Неразривите при обезвреждане са опасни.
• Електрически взривател – действа с електрически ток, който се получава от батерия монтирана в самолета. Действува при удар. На всички бомби да 50 кг се монтира по един такъв взривател, а на тези над 50 кг по повече за по-сигурно възпламеняване.
• Химически взривател – подобен на механическия, като тук има и ампула с киселина, която при съприкосновение с ударника се взривява. Действува на удар. Този взривател е винаги със закъснител и поради това се използва само във фугасните бомби. Закъснението е от 3 сек. До няколко денонощия. Изключително опасен е при обезвреждане и затова тези бомби не се обезвреждат, а се взривяват на място.
• Комбинирани взриватели – комбинация от горните.

Независимо от описанието на бомбите и взривателите, тяхното непосредствено опознаване от населението по време на бойни действия е много трудно, поради непрекъснатото усъвършенстване на различните видове бомби. Поради това обикновените хора трябва да знаят че колкото повече избягват неразривите, и кратерите с бомби, толкова по защитени ще са. Несъприкосновението и вниманието са най-добрите защитници. Особено голяма опасност крият взривателите, които се взривяват при опит за обезвреждане. Затова навсякъде където се забелязват неразриви, части и отсколки от бомби са зони изключително опасни и всеки е длъжен да внимава къде ходи и стъпва и до какво се докосва. Някои взриватели се задействат дори от лек допир.

2.3.Обезвредяване и унищожаване на неразриви.

Всяка пусната и невъзпламенена бомба се нарича неразрив. Бомби с голям закъснител също се смятат за неразриви. Към това число се отнасят и бомбите на свалените или принудително кацнали самолети.

Неразривите се намират:

А) вън от населено място: на открито – върху повърхността, на закрито – под повърхността на земята;

Б) в населените места – на открито по улиците, в дворовете или на закрито – под земята или в постройки по таваните на къщи и т.н.

Обезвреждане на неразриви се извършва само от компетентните  за това лица и под ръководството и контрола на специализираните служби за работа със взривни вещества и поделенията за защита на населението. Местопопаденията се обозначават с предупредителни табели:            НЕРАЗРИВ, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

За намаляване на поражението на околните обекти и среда при унищожаването на неразриви е необходимо последните да се затрупват с материал, който трябва да е мек, еластичен и да не съдържа остри парчета или такива които да наранят някой при образуването на отсколки.Най-подходящи материали за тази цел са пясъкът и леката, ситна почва без камъни и едри буци в нея, а също и сламата.Опасния район който се охранява при неразрив е от 250м до 700м в зависимост от теглото на неразрива и дълбочината на която е попаднал и дали е затрупан или на открито.

Под обезвреждане се разбира снемане на взривателя от бомбата и отнасяне на последната на безопасно място.

Изваждането на взривателя от тялото на бомбата се прави само при отлично познание на конструкцията му и конструкцията на самата бомба от компетентни лица.

следва  продължение