ВСИЧКО Е КОНСПИРАЦИЯ
Има ли това връзка с паразита VRIL, който се поставя в окото и след това поема контрол над тялото на домакина, подобно на демонично същество? Или е просто ритуал за посвещение, който доказва стойността на този човек и му дава повече власт на световната сцена? Не съм напълно сигурен, но когато можете да намерите доказателства за почти всеки известен човек или политик, който демонстрира черно око и сякаш го показва като вид трофей, има логика това да е някакъв окултен ритуал на елита.
Клаус Шваб не е нищо повече от ловък пиар агент на глобален технократски дневен ред, корпоративно обединение на корпоративната власт с правителството, включително ООН, дневен ред, чиито корени са в началото на 70-те години на миналия век, а дори и по-рано. Голямото пренастройване в Давос е само актуализиран проект за глобална дистопична диктатура под контрола на ООН, който се разработва от десетилетия. Основните действащи лица са Дейвид Рокфелер и неговото протеже Морис Стронг.
"В края на 60-те и в началото на 70-те години на ХХ век международните кръгове, пряко свързани с Дейвид Рокфелер, поставиха началото на зашеметяващ набор от елитни организации и мозъчни тръстове. Сред тях са Римският клуб; "1001: Тръст за природата", свързан със Световния фонд за дивата природа (WWF); Стокхолмската конференция на ООН за Деня на Земята; изследването "Граници на растежа", чийто автор е Масачузетският технологичен институт (MIT), и Трилатералната комисия на Дейвид Рокфелер.
Римски клуб
През 1968 г. Дейвид Рокфелер основава неомалтусиански мозъчен тръст, Римския клуб, заедно с Аурелио Печеи и Александър Кинг. Аурелио Печеи е висш мениджър на автомобилната компания Fiat, собственост на влиятелното италианско семейство Аниели. Джани Аниели от Fiat е интимен приятел на Дейвид Рокфелер и член на Международния консултативен комитет на банката на Рокфелер Chase Manhattan Bank. Аниели и Дейвид Рокфелер са близки приятели от 1957 г. През 1973 г. Аниели става член-основател на Трилатералната комисия на Дейвид Рокфелер. Александър Кинг, ръководител на научната програма на ОИСР, също е бил консултант на НАТО. Това беше началото на това, което щеше да се превърне в неомалтусианското движение "хората замърсяват".
През 1971 г. Римският клуб публикува дълбоко погрешен доклад "Граници на растежа", в който се предсказваше краят на цивилизацията, каквато я познаваме, поради бързото нарастване на населението, съчетано с фиксирани ресурси като петрола. Докладът заключава, че без съществени промени в потреблението на ресурси "най-вероятният резултат ще бъде доста внезапно и неконтролируемо намаляване както на населението, така и на индустриалния капацитет".
Докладът се основаваше на фалшиви компютърни симулации, извършени от група компютърни специалисти от Масачузетския технологичен институт."
