Реалността такава каквато е

На 12 години започнах да чета "Война на Световете". Прочетох първите 200 страници, тъй като до там беше скъсана книгата на баща ми, но след 2 години случайно открих останалата част от 600 страници:))

После ми попадна "Били ли са те на земята", след това "Ние от космоса", после "Не пипай тази книга" и на края като прочетох "Документите Тера" и "Империите Орион и Сириус", "Румънбския Свинкс", "Кръговете в житата", "Пирамидите по Света" и попаднах на статии и видеа на цял куп инсайдъри, изследователи и учени ми стана напълно ясно, че нещата не са такива каквито изглеждат на пръв поглед;)))

Могъщите ктони: племето от дълбините на земята

На 28 февруари 2003 година на мина близо до китайския град Цзиси (провинция Хейлуцзян), се срутила мина. Срутването отрязало миньорите от повърхността. 14 семейства не дочакали своите миньори след края на работния ден. Била вдигната тревога.

Тази история вдигнала много шум, но не веднага, а пет години по-късно, тъй като имала неочаквано продължение.

Спасителните работи открили телата само на 12 от миньорите. Двама от тях – Ван Ху и Лао Пен, така и останали под развалините. Мината била закрита, а собственикът ѝ – осъден на дълги години затвор. Впоследствие историята била забравена – дотолкова, доколкото може да бъде забравена подобна трагедия. Изминали пет години. И ето че през 2008 година Ван Ху се върнал вкъщи. Колкото и да е тъжно, никой не очаквал миньора у дома. За това време много неща се променили – жена му, смятаща се за вдовица, се омъжила повторно, големите деца напуснали семейното огнище…

Ван Ху приел всичко стоически, успял да си купи нова къща и започнал да се занимава с градинарство. Но не след дълго от него се заинтересували властите – излизало, че роднините му са получили обезщетение за неговата гибел в мината незаконно. Възникнал закономерният въпрос: Защо Ван Ху не е напомнил за себе си по-рано?

Бившият миньор отвърнал, че е готов изцяло да покрие направените разходи, а отсъствието си обяснил с това, че през всички тези години живял сред могъщите ктони, населяващи дълбините на земята. Оттам той не можел да изпрати вест.

Неочакваното и парадоксално изявление доста озадачило властите, които си помислили, че Ван Ху е полудял, и с решение на специална комисия го изпратили на изследване в болницата. След всестранен и внимателен преглед лекарите стигнали до извода, че Ван Ху е напълно здрав, при това не само духом, но и тялом, а разказът му за прекараните години отдали на неговата фантазия. Но лекарите не могли да си обяснят, защо миньорът нямал и най-малки признаци на антракоза.

Антракозата е заболяване на белите дробове, присъщо за миньорите. Тя се характеризира с прогресиране и е практически нелечима. Медицинският картон на Ван Ху отпреди пет години свидетелствал за начален стадий на антракоза и скоро миньорът трябвало да се раздели с професията.

Но завърналият се неизвестно откъде Ван Ху нямал и следа от белодробна патология. Освен това се оказал с 32 зъба. Макар че – отново според медицинския картон, му били останали 25. Организмът на Ван Ху съответствал на здравето на 26-28-годишен човек, макар че той бил на 39.

Освен това в банковата сметка на бившия миньор имало около 40 000 юана (около 6000 долара), които били налични две седмици преди завръщането му у дома. Обиск установил, че Ван Ху имал и над 10 000 юана налични, както и необработени диаманти на стойност над 300 000 юана.

Поради това властите заподозрели, че Ван Ху изобщо не е Ван Ху, а… таен агент от чужда държава. Версията обяснявала много неща, но главният контрааргумент било това, че чужд агент няма какво да прави в Цзиси. В последвалото разследване станало ясно, че Ван Ху се е сдобил с пари след продажба на необработени диаманти на бижутер в Шанхай – това разказал самият миньор, без да крие нищо, а спецслужбите само проверили показанията му. На въпроса, откъде ги е взел, Ван Ху отвърнал, че ги е придобил при пребиваването си при Могъщите Ктони.

Накратко историята на миньора се свежда до следното: в резултат на срутването на мината Ван Ху и Лао Пен се оказали отрязани не само от повърхността, но и от останалите си другари. Около три дни с достатъчно вода, но практически без храна те чакали помощ, но не чували никакви признаци на спасителни работи. Страдайки от недостиг на храна, те решили да изследват старинни тунели, водещи в дълбините на мината, в надеждата да открият път към повърхността.

Един от тези тунели, който се ползвал с лоша слава, ги отвел към място, изоставено от повече от 30 години поради изтощаване на пластовете въглища. Тръгвайки по този тунел, те намерили още един, но той не водел към повърхността, а към дълбините. За всеки случай двамата решили да го изследват. И там, в дълбините, ги нападнали странни хора – ктоните. Макар че най-високият от тях едва стигал до кръста на Ван Ху, двамата миньори били пленени. Но ги нахранили добре и ги повели още по-надълбоко – в царството на ктоните.

Ван Ху не можел с точност да каже колко дълбоко са се спуснали, но смята, че дълбочината е около 15 километра. Въпреки господстващите в геологията теории температурата на тази дълбочина била прилична, а въздухът – чист. И било сравнително светло, тъй като съществувала система от снопове във вид на лещи, свързани помежду си с тунели. Като се привикне към тази не особено силна, но прилична светлина, можело дори да се чете.

Резултат от похода в дълбините били огромни пещери. В тях били разположени владенията на ктоните, подземния народ. В една пещера живеели около хиляда души, а Ван Ху не се съмнявал, че ктоните се отнасят към човешкия вид, само дето били дребни.

Сред ктоните Ван Ху и Лао Пен прекарали пет години. Езикът им изобщо не приличал на китайски, но бил лесен за изучаване и скоро пленниците можели сносно да се разбират с тях.

Когато започнали да комуникират с подземния народ, двамата миньори разбрали, че ктоните не ги смятат за пленници. Подземните хора искрено и горещо вярвали, че животът на повърхността е голямо нещастие, затова взели Ван Ху и другаря му за бегълци, търсещи път към по-добрия свят. И наистина – ктоните не познавали нито глад, нито болести.

Те се хранели с плесени, които изобилствали в пещерите. Подземната плесен, по думите на Ху, имала специфичен, нелишен от свежест вкус, но най-главното било, че тя е изключително полезна.

Той и Лао Пен много бързо почувствали прилив на умствени и физически сили, зъбите и на двамата се сменили – това било нещо обичайно за ктоните, чиито зъби се сменяли на всеки 20-25 години през целия им живот, а той рядко наброявал по-малко от 200 години.

Независимо от ниския си ръст ктоните имали прекрасно телосложение, един среден ктон физически бил не по-слаб от среден мъж от повърхността. От различните видове плесени ктоните изработвали тъкани и здрава хартия, на която пишели.

Те познавали и металургията, но рядко ползвали желязо, повече употребявали бронз, сребро и злато. Те не познавали лукса и се задоволявали с най-необходимите неща, към които се отнасяли доста грижливо.

Тъй като никой не смятал Ван Ху и Лао Пен за пленници, те живели пълноправен живот и след известно време се сдобили с жени, а след това – и с потомство. Принципно това ги устройвало напълно, но Ху се затъжил по Слънцето.

Ктоните ненатрапчиво го разубеждавали, но не успели да го задържат. Водачи доброволци го завели до една от великите китайски пещери, където имало дупка, свързваща царството на ктоните с повърхността.

Цялата тази история е само малка част от разказите на Ван Ху. След което бившият миньор бил обявен за луд, но не го заключили в провинциална лечебница, а го изпратили във военна база.

Що се отнася до реакцията на учените на тази история, то мненията тук се разделили. Едни смятали, че Ван Ху просто е преразказал един от митовете за подземните цивилизации, които присъстват у различните народи. Например мита за гномовете.

Други, но повече сред уфолозите, били на мнение, че той случайно е открил загубена земна цивилизация.

ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ: http://drevnite.com/mogashtite-ktoni-plemeto-ot-dalbinite-na-zemyata/

Историята на един Мъж 4- След време

Бяха минали няколко дни: през които Жоро  Ченгето се бе снабдило с цели три патрончета  мастика, като със задоволство или мъка, а може би и с двете допиваше последното. Крилат си бе получил двете книги от библиотекаря Бай Манол, с който завързаха добро приятелство и обсъждаха често в столовата или на двора най-различни теми за живота. От което Чука бе много доволен- поради факта, че оставаше на спокойствие, което така му липсваше.
-Тези цигани са голяма напаст, нали Бай Маноле ?
-Защо го казваш? Това, че съм причинил смъртта  на няколко души от ромски  произход  при самозащита, не значи че ги мразя. И те са хора. И те имат семейства , и те трябва да се хранят. Сегашната власт ги прави такива. На времето и в казарма ходеха; и работа им намираха. Имаше големи проекти, които се нуждаеха от много работна ръка. Сега сто години при тази псевдо-демокрация и тия феодали -управници не можем и половината от тях да направим, макар да има по-съвременна техника. Преди на затворниците им намираха работа на тези строителни обекти, и армията участваше. Абе  тогава имаше организация, а сега има бюрокрация.
-И какво трябва да се направи?
-Как какво? Прост човек прави само простотии. Трябва им образование.
Трябва им работа и не на последно място и твърда ръка. Трябва щом се краде, щом се нарушават законите, да се понася и необходимото наказание, а не да им се прощава като на малки деца. Моите родители, като малък щом не разбирах от дума, а аз бях  много палав и непослушен - хаймана както се казва, ме поступваха  и тогава ми идваше акъла, но никога не прекаляваха. Истински човек се става с труд, пот и кръв ако трябва.
-Крилат Цветанов?
-Да аз съм.
-Имате поща.
-От кой е?- попита Манол
-От сестра ми.
-Оооо  поща а? Аз писмо не съм виждал от когато...- Чукът се замълча, спомни си за писмата които са си разменяли с жена му.
-Къде се изгуби?
-А, ами гледах новините. Поне това ни е позволено. Яко сняг се сипе. В Перник е паднал над метър и педесет  сантиметра снежна покривка.
-Айде  бе? Метър и половина!- се опули бай Манол.
-Да страшно е, особено  ако си шофьор на камион. Еййй  Буфон , какво притихна? Не чули новината?
-Прости ми, но имам други по-лоши новини.
-Какви по-точно, какво е станало?
-Сестра ми ми е писала, че има проблем с ипотеката на къщата, която бе на името на баща ми. Казва, че застраховката живот на бащата не покривала ипотеката, по-скоро няма да я изплатят. Казват от застрахователната компания, че са склонни да мислят смъртта  на баща ми за самоубийство , защото доктора констатирал миризма на алкохол. Какво може да прави един пенсионер, освен да си подпиива  и похапва? Пълни глупости!
-Нямате ли кой да ви помогне?
-Вуйчо е пред фалит, а леля дава всичко на осиновената си дъщеря която учи право в Кеймбридж . Майка  ми е съкратена, а сестра ми  е начална учителка,а и с мъжът й си имат отделен жилищен кредит който изплащат.
Други няма, няма да се трогнат.
-Кофти  момче.
-До края на месеца ще вземат къщата. Осъдиха ме и да изплащам двеста хиляди, но нямам нищо на мое име и за това богатите ми съседи, явно играят с банката, за да купят къщата за без пари.
-Не ми казваш нищо ново момче. Огледай се! Такъв е живота.!
-Не! Живота е такъв какъвто си го направиш. Ще си платят за това, ще си платят!
-Братлетаааа  вдигайте си задниците! Мобилизират ни.
-Къде бе Жоро ? Към изолаторът ли? Хехехе .
-Не Чук, към пернишките  ЖП  линии. Всичко е затрупано със сняг и не могат да смогнат да почистват. Всичката техника е заета. Вече са пратили по-леките присъди да ринат, но прогнозата е да вали още два-три дни нон -стоп. Така, че се налага да ни хвърлят в боя.
-Внимание, внимание! Говори директорът на затвора. Всички без тези в изолаторът и осъдените на строг тъмничен затвор, ще бъдат изпратени  да разчистват натрупаната снежна покривка върху ЖП -линиите Перник-София.
Всички да се приберат  по килиите! Там вече има подсигурено нужното облекло. Всички да бъдат в готовност. Ще се извозват затворниците под номера на килиите. Спазвайте дисциплината и ви пожелавам на всички скорошно завръщане на топло.
-Ние сме първи. Автобусите са по 52-а местни, а има пет килии само по
един - другите са по двама.

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Историята на един Мъж 3- "В килията"

"В килията"

-Жената и любовника й...-каза Чука лежейки в леглото.
-Какво каза?
-Жената  и любовника й...
-Не мога да те разбера, какво искаш да кажеш?
-Убих ги. Върнах се след поредния курс по-рано и отидох в близкия бар да ударя някоя бира. Едно пиянде  от работата на жена ми, ми изтърси ни в клин ни в ръкав, че жена ми била курва , че се изчукала с всички от работата й без него... Сграбчих  го и му викнах-" Какво говориш бе изрод ?""Ще те смачкам като буболечка .!", а той ми се изсмя и каза, че и сега го прави в собствената ми къща, на собствената ми спалня. Хвърлих го на пода, излязох  от бара, взех си бойния чук от камиона и се запътих към вкъщи. Имах хубава жена; много хубава; една такава мъничка; леко мургавка  и много игрива; и приказлива. Имал ли си жена Буффон ?
-Не Чук не съм  бил женен, така и не намерих подходящата.
-Има си и добрите и лошите страни, но тогава... стигнах до вратата с чука в ръка, решен да строша вратата ... ох защо ли не го направих, може би щях да ги събудя  и нямаше да мога...Отключих вратата и се запътих към спалнята, пода бе от теракота  и не издадох никакъв звук. Стигнах до вратата и видях на пода свалени мъжки панталони и жартиери. Вратата бе открехната. Влязох и ги видях сгушени  един в друг, още потни да спят уморени след секса.
Тогава очите ми се напълниха с кръв и с един замах му строших главата, тя се събуди, но преди да гъкне  смазах и нейната. Имам малко момиченце, взех я от креватчето, тя се събуди и ми се зарадва. Разбираш ли, зарадва ми се. Отнесох я при майка ми и й я оставих с всичките ни пари. Попита ме какво е станало, но и казах, че ще разбере и че трябва да отида до полицията. И така..., отидох и се предадох. Пътувах с камиона из цяла Европа да ги издържам, не се прибирах  със седмици, но бога ми- макар и да имах възможност толкова много пъти, никога не й изневерих, а тя курватааа ...
-За това ли ти казват Чука?
-Мразя тоя прякор, но ми го сложиха надзирателите, още когато дойдох. Не ме оставят да забравя и да се помиря със себе си. А ти за какво си тук? Казаха, че си убил  някой който е влезнал у вас.
-Един съсед. Качваше се често на плочата на гаражите ни, които са долепени до новата ни къща, дори с баща ми веднъж видяхме негови стъпки, оставени по пясъка, който бе оставен в една от стайте, за да се използва за мазилка. Баща ми го бе предупреждавал  стотици пъти да не влиза в имота му, дори бе предупреден  неколкократно от полицията, но той се качваше да си маже стената на хотела който е долепен до гаражите ни. В същия ден когато застрелях това мръсно псе, бе погребението на баща ми. Дори и в деня на траур той се качи на плочата ни, най-нагло да си върши замисленото от него. Щом го видях, не издържах и го застрелях със служебното си оръжие.
-Служебно оръжие?
-Лесовъд съм, демек горски.
-Ясно.
-Колко е голямо момиченцето ти?
-Тогава бе на осем, но от тогава минаха пет години. Казва се Пролет.
-Хубаво име.
-Само да можеше да я видиш! Прекрасна като майка й.
- А за Щършела  и Куката знаеш ли нещо?
-До колкото съм чувал за тоя Щършел  е, че бил млад фермер и нещо не му дали некви  пари и той откачил. Занесъл цял кошер от ония старите- конусовидните, явно опакован някак си и го хвърлил в кабинета на тамошните отговорници по ония работи, дет  раздавали пари на фермерите и "заключил вратата с десет лева от старите. Пчелите се разхвърчали и почнали да хапят  де що видят. Били към 4-5 души. Едната жена от тях, от ужас скочила от прозореца, който бил на четвъртия етаж на тамошния Съвет и се размазала в бетона, а друга жена била силно ужилена и й спряло сърцето от многото ухапвания. Сред тях имало мъж, който съумял да разбие вратата, та успели да се отърват останалите.
А за Куката знам, че бил рибар на някакъв кораб  и шефа му, не му плащал три месеца заплатата, та когато му казал, че няма да му плати и този път, оня взел една кука и го разпорил, после го хвърлил зад борда.
-Значи и двамата убили заради пари?
-Така излиза на практика.
-Добре, ама защо му казват Щършела , когато той е бил пчелар?
-Тези който са му турили тоя прякор, едва ли правят разлика между пчели; оси и щършели .
Разкажи ми за процеса!
-Кой процес? За моя ли? За съдебния ми процес ли питаш...
-Аха...
-Какво  искаш да ти кажа?
-Еми..., как мина? Моя бе бърз. Признах се за виновен и ме осъдиха и ето ме тука вече пета година гния. Та казвай, казвай !
-Еми и моя бе бърз, защото имаше много свидетели. Първоначално ме държаха в окръжния около една година, докато мине по инстанциите- където на всяка инстанция ме осъдиха. На края съдия Надя Петрова ми даде думата, след като ми даде 20 годишна присъда.
-Е, ако бачкаш ще излезеш след 13-15 годинки. Та, какво за думата?
- Станах и казах следното:
В тази държава беззаконието отдавна е взело връх. Крадци; измамници; рекетьори ; контрабандисти; доносници; продажници; корумпирани и всякаква друга долна измет и паплач вилнеят безнаказано в нея. Мафията е завзела всички институции, а вашата съдебна институция е най-корумпираната от всички. И искате ние обикновените  хора да вярваме сляпо в нейната безкористност , докато вие правите каквото си поискате, разграбвайки  и съсипвайки  България, паразитирайки на гърба на народа.
Да ме прощавате, но не мога  и не трябва  да приемам вашата присъда. Защото...,защото моята собственост и на всеки друг е неприкосновена  и всеки който дръзне без позволение да взима или да се възползва от нея, нарушавайки с това изсконните  мой права, ще трябва да си плати с живота си. НЕ, аз няма да чакам 5-10 години, за да получи  нарушителя присъда, или по-лошо порицание или предупреждение от тези власти на които той е пълнил с години гушите. Дойде  време сами да се вземем в ръце и да въздадем правосъдие по наше му, а не по тяхно му. Па тогава кой надделее. Вие мене, или аз вас. Обещавам ви, че с тази присъда не се свършва, а се започва моята битка срещу всички изедници . Ще кажете, кой съм аз? Че съм никой. Че съм сам, а вие мнозина. Щом нещата стоят тъй, тогава ще направя така, че аз да стана мнозинство. От днес се заричам, че до де  мога да дишам, ще се боря с всички сили и средства срещу всенародните врагове.Мислете му, защото бог е милостив, но Аз не.
-Хееехехехехе ... усещам, че ще се разбираме добре Крилате . Хахаха .
-За първи път ме наричаш със собственото ми име.
-Не бързай да свикваш!... Виж кв 'о! Дори да успееш да се измъкнеш от тук и да започнеш, да се разправяш с тези които си решил да се саморазправиш, ченгетата рано или късно ще те погнат и тогава какво?
-Те също поддържат тази корумпирана и продажна система Чук. Те съзнателно или не участват в терора на народа ни. Дори да има добри полицаи в сред тях, то или са шубета; или са с промити мозъци- слепи за реалността ; слепи; невиждащи, че ги използват за да държат пот контрол "дойната крава", за да могат другите безнаказано да крадат  на гърба на и без това полу -живия и полу-емигриралия  български народец . Топим се Чук, топим се. Срещу нас се води необявена война, скрита; тайна война, целяща да ни заличи и използва на свой ред нашите ресурси.
-Има нещо такова, но как да постъпи човек? От къде  да започне ?
-Ей! Въздухар ! Ще те свитнат , още преди да си и понечил да направиш каквото и да било. Те са глутница вълци. Те са братство . Нямаш никакъв шанс, особено  сам.
-Кои си ти?- обърна се Крилат към човека в съседната килия.
-Чуваш се на километри селянче.
-Ей, ченге! Не се бъркай в разговора ни!- изломоти Чука.
-Ти бивше  ченге ли си? За какво те прибраха тук? Да не би  да е за корупция или за злоупотреба  със служебно положение?
-Ако щеш ми вярвай, но нито за едното, нито за другото. Много се напъвах като тебе да оправям света и ме топнаха с три кила наркотици. Бяха ми ги подхвърлили в къщи. Инак си прав.
-За какво?
-Че има и добри ченгета, но в моя случай си затвориха очите и не ме защитиха, оставяйки да ме тикнат тук. За да си истински полицаи не е достатъчно да си добър, а трябва да си непримирим, да се бориш за всяко зрънце истина и срещу всяка неправда и трябва да си и доста луд. Тия ченгета дето ми бяха колеги се делят на няколко групички: такива който са там за добрата службица , те са страхливи лентяи; други са уредени бездарни връзкарчета - гъзолизци  и кариеристи; трети са обвързани с всякакви структури  на организираната престъпност- продажни копелета, които работят в полицията само да снасят информация  и да объркват и блокират всякакви опити на четвъртата група на истинските полицай, който се опитват да си вършат работата. Тези фалшиви  полицай и истински  престъпници се занимават с всякаква престъпна дейност- от трафик на хора, наркотици и оръжие, та до източване на ДДС  и Евро-фондовете.
-Че какво правиш тука, щом са те затворили за наркотици?
-Преди това застрелях един нарко -дилър при съпротива при арест. Той откри стрелбата пръв, но бях сам и застрелях човек който е хранил половината участък и бил редовен дарител на полицията. Какво си мислиш и аз имам семейство и аз имам момиченце, ако бях като другите, сега щях да си кретам службицата  и да си взимам допълнително хонорар от тоя и оня, ама  на тук съм.
-Какво би станало, ако някой отвлече дъщеря  ти за да я откара в Англия примерно, за да я принуди да проституира, а ченге.- обади се Чука.
-Ще го издиря; ще го проуча- къде  ходи; с кого контактува; какво обича да прави и след това ще го спипам на саме , ще го гръмна в едната капачка и ще го питам само за име и адрес на човека, който знае къде  е дъщеря ми. Ако откаже да съдейства ще го гръмна и в другата и ще му кажа, че ако не ми каже, същото ще се случи и на семейството му, защото щом той е такъв и те са същите. След като ми каже всичко ще му спестя мъките с куршум  в главата и ще продължа със следващия докато не я намеря.
-Иииии ... ти си бил истински звер  бе набуреее !- се закиска  Чука.
-Грешиш. Нищо няма да направиш.
-Какво каза бе пале!?- скочи  настървено полицая.
-Няма да направиш нищо, щото  си зад решетките.
-Ще ги прегриза със зъби и пак ще го направя.
-Да кажем че го сториш, нали знаеш, че срещу мафията сам не може- бързо ще те свитнат .
-Не ме цитирай  келеш! Там вън имам много свой хора, които биха убили за мене.
-Както стана с наркотиците ли?
-Те не бяха мой хора. От моите хора не съм искал да се мешат- така или иначе нямаше какво да се направи. Те бдят над семейството ми, та поне малко съм спокоен.
Издрънча  се нещо и се дочу проскърцане на стара количка.
-Книгииии . Искали някой книгиииии ?
-Кой е това?
-Бай Манол читанката. Тук е от доста време, отговаря за библиотеката на затвора.
-От колко дълго е тук?
-От двадесет и пет някъде . Убил на времето няколко цигани които нахлули една вечер у тях да крадат . Колега ти е бил- горски стражар от пазарджишко . Лепнали му 30-сет годинки. Бил е колкото тебе двадесет  и пет-шест години.
Почука се на вратата.
-Книги някой иска ли?
-Да, аз.
Отвори се прозорчето.
-Кой си ти?
-Аз, Крилат се казвам.
-Тогава не ти трябват книги. Фръкни  през джама  и отлитай по-далеч от тук!
-Подрязаха ми ги, само името ми остана.
-Кажи име тогава!
-Какво име?
-На желаната книга момче.
-Имаш ли "Война и Мир" и "Престъпление и Наказание"?
-ООО  май сме се подготвили за дълъг престой, а? Имаме ги, ще ти ги донеса скоро.
-ШШШШШ  Бай Маноле , я ми изкопай от някъде  някакво авто -списание, а?
-Ще видя какво мога да направя за тебе, но не обещавам, хайде  чао.
-Чук?
-Кажи бе Жоро . Жоро  Ченгето - така му казваме ние  тука.
-Къде  е Турчина? Днеска не го видях в столовата. Допило ми се е мастичка , та да ме уреди с едно патронче .
-Сигурно врътка  свирки на Триона. Питай утре Щършела , той ще знае повече. Знаеш, че не се занимавам с плужеци много-много.
-Кой е тоя Турчин?
-Един червей, български турчин е от силистренско .
-И как е попаднал тука?
-Ееее ... днеска се разби Буфон  с тия въпроси братче . Тоя е най-долна отрепка . Лежал е преди за изнасилвания, а за тука да дойде е отровил собствените си родители със стрихнин , защото не му давали да продаде фамилните им имоти.
-Ебах  му и майката с какви "хубави" хора са ме събрали.
-А ти  какво очакваше - пълен пансион с пацифисти ли? Хахахахаха .

  ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Историята на един Мъж 2- Просто човек

-Виж го новия идва!
-За какво са го прибрали?
-За убийство! За ко  друго? Тука не пращат крадци. Ти за какво си тука, а?
-За две убийства.
-Е той е за сега- само за едно.
-Виж го къв  дребосък е, няма да издържи дълго тука. Сигурно няма и 70-сет кила.
-Не съди хората по размера! По някога лудостта  на човека е по силна от килограмите.
-Къде  ли ще го сложат?
-Ей, глей ! Маи ще го вкарат при Чука.
-Мммм  дам там ще да е. Определено Чука ще го оправи. Казах ти! Няма да го бъде.
***
-Отворете 28-ма килия!-каза тъмничарят. Чу се алармен звън и килията се отвори. В дъното на малката килия имаше двуетажно легло. На горното легло новопристигналият затворник видя очертанията на голямо туловище, което под тежестта  си бе огънало пружината на леглото, та дори и самата стоманена рамка.- Влизай!- се разпореди тъмничарят- Затвори килия 28! Подай си ръцете през отвора!- тъмничарят отключи белезниците на новия затворник.
-Закуската е в седем часа.- се обади вторият придружаващ тъмничар.
-Ако я пропуснеш, обеда е в един.-каза ухилено третият тъмничар.
-Давай да оставим гълъбчето  да се запознае на съме  със съквартиранта си и новото му жилище. Уби човека за дето ти е влизал в къщата и я замени с тази килия- Глупак. Чук запознай се със съквартиранта ти!- каза първия митничар, след което се запътиха към дежурната стая.
Леглото изскърца  и туловището се надигна и с брадато лице (небръснато от може би  три-четири седмици) се взря в Новия. Очите на Чука бяха уморени и сънени- напълно безразлично изгледаха новия обект.
- Долу е твоето място, а нещата си може да сложиш в ъгъла до тоалетната чиния. Не ги слагай под леглото това място е мое!
-Казвам се Крилат.- Каза Новия
-Не съм те питал за името ти, но ако настояваш да те наричам някак... ще ти казвам Буффон .
-Клоун?
-Да клоун. На такъв ми приличаш.
-Знаеш Английски  или си падаш по футболисти !?
-Запознанството Буффон  свърши. Имам да лежа още 30 години, така че...-Чука посочи леглото под него. В това време се чу-"Десет часа. Гасят се лампите."- разнесе се металическо прещракване и затвора потъна в мрак. Крилат огледа хладно новия си дом в сумрака. Той приседна на леглото и се загледа в малкото прозорче над тоалетната чиния. То бе бронирано с малки дупчици  за свеж въздух и прозрачен пластмасов  капак. От него падаше лунен лъч върху металната врата, разбит на малки кръгчета, формиращи пчелна розетка. След което се излегна, скръсти ръце под главата си и се загледа  в провисналата пружина  над него. Започнаха да прескачат през съзнанието му различни мисли, но чувството бе едно- Яростта  бе заменена от омраза, която жадуваше за тотална разплата със всичко и всеки.
                                   ***

Явно Крилат бе заспал, когато бе събуден от внезапен трус.
-Ставай Буффон ! Време е за закуска.- Чука бе скочил от леглото си. Този едър затворник имаше необичайна пъргавина.- Не, няма време да си миеш зъбите.- щом каза това и се чу звънът преди да се отвори решетката и глас по радиото извести:"-Затворниците да се отправят към столовата!"- Чули?- посочи с десния си палец Чука зад себеси  усмихнат до уши- Няма време, ще изстине  клюпачката , а като за първи път тук е добре да си с мен на закуска.Хахахаха ...хахахаха .
Когато минаваха по коридора, другите затворници правеха място от далеч  за да мине Чука. Този затвор бе за затворници с особено  тежки присъди, всичките за едно и също- за убийства. Най леката присъда бе поне 15-сет годинки без право на обжалване.
-Шшшшш ! Чука! И новия е зад него.
-Физиономията му си е на мястото.!
-Явно Чука е бил в добро настроение.
-Хмм .. той не се занимава с буболечки.
-От пет  години не е разговарял с никого, освен с библиотекаря и шапкарите.
-Явно си търси забавление.
-Не! По-скоро домашен любимец.
---
-Вземи си от яхнията! Добре я правят тука.- препоръча Чука.
-Не, мерси. Не обичам варен лук, а тя е основно от него.
-Не обичаш варен лук?! Тук няма ядене без него. Явно ще умреш гладен.
-В кашата няма.
-Но и  мръвка няма в нея.
-Седни на централната маса!
-Тук не е ли най-уязвимото  място? Ако някой реши да те нападне, може да го направи  от всякъде .
-Тук нямам врагове. Стига да не ме притесняват и аз не се интересувам от тях. Пък и тези които си делят "териториите" предпочитат краищата. А ти па от каде  се взе такъв стратег? Явно от прекалено много мислене си такъв комар... Как е кашата, харесва ли ти? Няма да издържиш дълго само с тая каша.
-Здравей. Аз съм Куката, а това е Щършела .- Чука ги изгледа по такъв начин , както човек гледа проскубано улично куче, което е дошло да проси нещо за ядене.
-Сори  Чук, просто искаме да се запознаем с новия.- Чука им даде знак с глава да се махат.
-Добре де, добре- отиваме си. - вдигна ръце пред себе си Щършела .
-Кои бяха тия?
-Два рабиша , нищо повече. Просто измета  на това забравено от бога място. Клюкари и доносници. Спечели ли са протекцията на тарторите, като им снасят за тоя и оня, най-вече за новите, които те тормозят; рекетират , а и други по-неприятни неща им се случват.
-Рабиши  а? Много английски думи ползваш, а не ми изглеждаш някакъв пубертет. На колко си 35-40-десет а?
-Когато изляза от тук ще съм на седемдесет и една.
-Каква е твоята история? Защо си тук? Макар и грамаден; и брадат; гледащ лошо, не ми изглеждаш...
-Какво?... Не ти изглежда какво? Да съм убиец ли?...Ооо  да такъв съм и още как... Май ще вали. Аз ще ходя да дремна до обяда. Препоръчвам ти да направиш същото. Поне като за начало не е добре да излизаш на двора без мен.
-Какво ти пука.
-За теб не ми дреме въобще, но ако те фочат  и не ти видят сметката, ще ми виеш от болка цяла нощ и няма да мога да заспя. Та тогава ще се наложи да довърша започнатото от тях, а когато има труп наблизо не мога да заспя, трябва да повикам пазачите  и става дълга и широка...
-Разбрах. Стига толкова! Забърши си мустака, има нещо от яхнията по него.

Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Терористът

 -Наричате ме терорист, защото съм забравил боен патрон в якето си по време на стрелба в стрелбищен комплекс? Ха! Та вие дори не можете да си представите на какво съм способен, ако пожелая да бъда терорист. Тези които отвличат самолети, за да се взривят в тях, или с тях, са деца в сравнение с мен. Ако пожелаех да сваля самолет, който каца и излита от това летище, ще го направя без да ми се налага да се доближавам дори до оградата му! С лекота мога да проуча било в Интернет, или като платя на някого за времето на отлитане, и кацане на това летище на който и да било самолет. С повече пари на когото трябва, мога да получа и точния поименен списък на всеки от тях, ако е необходимо. Чували ли сте за ракетния комплекс който се произвежда у нас "СТРЕЛА"? Тя има ракета с топлинно насочване и обсег на действие 2500м във вертикала и 4500м в хоризонтала. На черния пазар струва между 15000 до 20000 лева. Нищо пари нали? Трябва да открадна някой бус, да му сменя номерата от някоя морга и да изчакам самолетът да влезе в обсег, В даденото време само изкарвам "Стрелата" и самолета е свален, докато се усетят, че не е фойерверка, ще съм изчезнал. След което имам няколко варианта! Ако искам само да сваля самолета, ще запаля буса на някое трудно достъпно място и ще изчезна така както съм и дошъл. Ако ли пък бих искал да направя истински терор,  то няма да се спра до тук - ще паркирам буса на някое оживено място, като предварително съм го натъпкал с един тон селитра смесена с амоняк и ще сложа един капсул-детонатор които на едро струва до 200 лева с дистанционно управление, ще се паркирам на някое панорамно и безопасно място и когато дойде спец отряда, и се опита да щурмува - ще го взривя. Баммм... и имаше отряд - няма отряд. Всички сгради на около, ще са на парчета. Като сложа между чувалите метални неща като големи пирони, срязани на по 20 сантиметра винкели, големи метални топчета и каквото ми дойде наум. Ако паркирам и предварително по една кола пълна със същата взривна консистенция в близост до повечето полицейски поделения в столицата, ще извадя от строя една четвърт, до една трета от силите на реда.
И това може да е само началото, ако искам да превърна живота на една държава, или нация в ад. Ако имам и други подготвени и решени на всичко хора да изпълняват указанията ми, считайте че "УЖАС" ще е твърде слаба дума за това което може да причиним!!!
-А казвате, че не сте терорист! Откъде знаете за всичко това, а и с какви подробности описвате подобен добре обмислен замисъл.
-Просто съм любопитен, имам развито въображение и навярно леко  престъпен ум, но това не ме прави престъпник! Когато минава някой мъж с хубавата си жена по пътя и всеки първи мъж би искал да я чука, и си представя с подробности как го прави това, значи ли че е спал с нея. Това че някой знае как се прави бомба, или си представя, че убива някого, но не прави нищо лошо, не се занимава с експлозиви и убийства, няма как да го накажете правомерно за деяние което си е мислил само!
Може само да го следите докато направи нещо нередно, но няма човек който веднъж в живота си да  не е помислил как прави нещо нередно, дори да му се е искало да го направи, но не може да следиш всичките поради това.

Следовател Коффин Кадавер -5- В Участъка.

Влизам в Участъка. Още на входа дежурния полицаи на рецепцията ми вика:
-Хей Кадавер, къде се губиш? Шефа е откачил! Тия медии му взеха здравето. Търсите от два часа.
-Не е ли е чувал за мобилни телефони?
-Манолев ти звъня, но не се е свързал с теб.
-Я виж ти останал съм без батерия. Скапан телефон! Друг път няма да си взимам техника от заложна къща.
-Ха, от заложна къща ли си го взел. На теб заплата не ти ли дават?
-Не съм го купувал, а ми го подари момчето от заложната, бях го хванал да продава крадена техника.
-Хахаха. А тия дрехи от някои клошар ли си ги взел, за дето е крал боклука от някоя общинска кофа. Хахахах.
-Какво му е на костюма? Нищо му няма. Малко е старичък, минала му е модата. Беше на калеко ми, на него вече не му трябва, бог да го прости.
-АААААхахахахаха... та ти нали си атеист, какво ти пука?
-Да, но той не беше.- запътих се към офиса на шефа, оставяйки колегата да се превива от смях зад рецепцията.
Приближавайки се до вратата на шефа, се чуваше все по ясно как крещеше на някого вътре. В същия миг вратата се отвори и с викове шефа излезе пред мен.
-Не ставате за нищо...- изкрещя той, когато излизайки ме срещна в коридора. 1,69 висок, леко плешив с гъсти добре подстригани мустаци, закръглено лице и издаващо се коремче (да кажем в седмия месец). МММдаааа това беше моя шеф капитан Тотлабанов. -Тииии... изсъска той през зъби - Никакъв те няма цял ден! Медиите бяха обсадили участъкаааа, Министъра на вътрешните работи ми се обажда за да пита какво става със случая, знаем ли нещо...,-бавно но сигурно съскането се обърна в истеричен рев, като на ранено животно в джунглата - а преди малко и самият Министър-председател ми звънна, за да ми каже, че разкриването на случаят е много важен за него и час по-скоро иска да бъде разрешен. А...  Азз не мога нищо да им кажа... Мънкам, като глобена от ХЕИ бабичка на Женския пазар. Медиите ме пържиха със въпроси, а тииии...
-Какво аз шефе?
-За какво ви се плаща, лентяи. Само аз ли ще се пържааа на тоя огън?- разни глави на колеги се подадоха уплашено от тук-от там.
-Та аз да не съм парламентьор. В Участъка има двама. Нали за това взимат пари -да говорят. Да ги беше ползвал, без туй никва работа не вършат! А Жоро от отдел "Връзки с Масмедиите и Обществеността" защо не си свърши работата?
-Жоро е в болнични.
- В Пирогов е. Сутринта получил криза и на обет му извадили апендикса.- се изказа една от подаващите се глави.
-Е, взимам си за Жоро думите на зад. Той поне има желязно "алиби".
-Всички ще трябва да се пържат редом с мен!-прегракнал се провикна шефа с високо вдигнат показалец във въздуха.
-Шефа искал да се пържим заедно!
-Да, дааа, демокрация е все пак.-се обади друг.
-По-либерално е.- подкрепи го втори.
-Ква демокрация, чист комунизъм си е това.- добави присмехулно трети. Шефа започна да се оглежда стръвно на около и да заеква в ядът си.
-К...КК... Каааквооо!
-Шефе...-положих ръка на рамото му, за да  го успокоя- аз си падам по-здравословни занимания, избягвам пърженото. Предпочитам да се пека, и то на някои тропичен плаж с чаша ром в ръка и добре напъпила полугола мулатка.- Участъка избухна в бурен смях.
-Лентяй! Утре искам рапорт за двойното убийство, доклада да е на бюрото ми точно в 8. 00.ч. Подробнооо. Ще ти дам един тропичен плаж, ходи като клошар, а за плажове бленувааа. - шефа затръшна вратата след себе си.
-Какво ми е на костюма? Какво като му е минала модата, нищо му няма. Вчера, дори го взех от химическото!
-Да бе да.- чуха се затихващи гласове, които се връщаха по работните си места.
-А, Манолев! Ето те и теб. Нещо ново по случая?
-Нищо освен, че колата на престъплението е на депутатския син и е взета на лизинг...
-Нека да позная! Взета е от автокъщата на зетя на "Татенцето". Прав ли съм?
-Дааа, познахте Инспекторе. От къде знаете?
-Няма значение Манолев, не е нужно да знаеш.
-Това са материалите по случая.
-Благодаря. Смяната ти отдавна е свършила, прибирай се и поздрави жена си от мен, как е малкия расте ли?
-Благодаря добре са, ще и предам поздравите. А малкия е вече на годинка и половина.
-Как растат бързо. Сякаш се роди вчера.
-Шефе вие няма ли да се прибирате?
-Не, ще напиша доклада си, чу какво каза Капитана и ще дремна на канапето в кабинета.
-До утре Инспекторе.- в отговор само махнах небрежно с ръка и влезнах в кабинета си. Чакаше ме поредната дълга и безсънна нощ.

 ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер -4-"ОТНОВО НА УЛИЦАТА"

Беше се смрачило. Реших да се поразходя пеша. Беше късна пролет и вечерта беше приятна за разходки. Професионалното ми изкривяване ме караше да оглеждам с подробности минувачите. Разни дребни детайли ми се набиваха на очи, дори когато не го исках (колко досаден навик). Да това беше част от работата ми. Работиш искаш или не 24ч. в денонощието. Дори и на сън мисля за работа, по време на секс, гледайки мач... Подминаваха ме влюбени двойки, окъснели пенсионери- гледащи подозрително всеки и всичко, като чели не аз съм следователя.
- Господине! Ако обичате лична карта за проверка моя!- идваща от зад, спря до мен една полицейска кола с трима униформени полицаи. Близкостоящия младши-сержант бе излезнал да ми провери документите. Без да казвам нищо му показах служебната си карта и значката.
-Ооо.. Следовател! Извинете за безпокойството.
-От кой участък сте?
-Пето РПУ Инспекторе.- побърза да отговори сержанта на задната седалка, който от любопитство беше си подал леко главата от прозореца.
-Не сте ли малко отдалечени от вашия район?
-Еми преди малко са обрали един магазин за строителна техника. И ни "мобилизираха" да проверим района за съмнителни лица.- усмихнат отговори сержанта.
Леко се усмихнах и аз в отговор, от което усмивката на сержанта стана от леко разсеяна в леко напрегната.
-Едва ли ще има полза от това. По-добре ме закарайте до Седмо Районно!
-Разбира се.- за да ми направи място отзад, сержанта се премести  на мястото от ляво.
-Следовател и вие сте били редови полицаи като нас, как станахте следовател?- попита шофьора, също младши-сержант.
-Да Инспекторе как станахте Следовател? Не сте ли твърде млад? На колко сте - 30-35?-продължаваше да се подсмихва сержанта.
-Да бях и аз като вас преди седем години. Тогава тормозех много дилърите в моя район. Мафиотите взеха да губят пари и някой от босовете явно беше решил да спести някои лев за да ме пречукат и бе използвал връзките си за да ме махнат от района. Така една сутрин се събудих следовател в Отдел Убийства. Като отидох на работа и шефа ми поднесе изненадата.
-Няма логика! Защо им е да ви правят Следовател по убийствата, та те самите наемат убийци да им вършат работата! Нали така ще им пречите повече.- размишляваше на глас шофьорчето.
-Не е точно така! Вярно е, че наемат убийци, но се страхуват от това те да не бъдат наети от други за собствените им глави. Така, че понякога се нуждаят и някой да ги лови.
-Не е ли по-добре да ги ликвидират, така няма опасност да ги изпеят в полицията.
-Зависи от ситуацията. Повечето килари са добре обучени и не казват почти нищо когато ги заловим, така рядко стигаме до поръчителите.
-Инспекторе, колко убийци сте заловили през тези седем години.- запита сержанта.
-Двама, може би трима.- последва бурен смях.
-Само двама, трима за цели седем години!?
-Еми другите се наложи да застрелям при съпротива при арест. Сержант убивали ли сте човек?- усмивката на сержанта се смръзна, а двамата младши-сержанти отпред се спогледаха.
-Не господин Следовател не ми се е случвало.
-Пожелавам ти и никога да не ти се налага да ти се случи сержант, не е никак приятно да се чувстваш отговорен за липсата на живот у някого.
- Пристигнахме Следовател!
-Благодаря и лека служба тази вечер.- колегите благодариха и побързаха да потеглят.

 ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер -3-

***

Телефонът ми звънна.

-Кажи Манолев!
-Имам резултати по случая.
-Е...
-Разбра се на кого принадлежат труповете...
-На кого Манолев? С ченгел ли да ти вадя думите?
-Трупът в колата инспекторе... е на Юлиян Моренов, с прякор "Лагуната", още галено му казват "Лага". Известен квартален побойник. В нашите протоколи пише, че е задържан за няколко хулигански прояви и множество побойща. Има едно при което е вадено и огнестрелно оръжие, нанасяне на прорезни рани с нож. Има едно висящо дело за рекет и една условна присъда. Баща му е местен бос. Юри Моренов, полу- руснак по майчина линия, по-известен като "Татенцето". Има агенция за недвижими имоти "Моренов и син".
-Предполагам, че сега ще му се наложи да скъси името на агенцията си. Друго?
- Има по-малък син, сега е студент в УНСС трета година учи някаква икономическа специалност - Захари Моренов.
-Хитър е, копелето се е подсигурило за всеки случай. Друго Манолев?
-Да има... От седмо РПУ и ДАНС са го следили доста дълго време, със съмнение за организирана търговия на наркотици и сводничество в много големи размери, но до този момент не са натрупани достатъчно доказателства за да бъде подведен под отговорност.
-Такива като него и президента да гръмнат на оживено обществено място, пак сигурно за прокуратурата няма да се намерят достатъчно доказателства за да го подведат под отговорност. Кой знае колко души работят за него в държавния апарат. А за другия труп...
-Той е още по-интересен...
-Така ли? Че взе да ми става скучно...
-Да, той е син на депутата Ахмед Беий, казва се Кристиян Беий.
-Само това ни трябваше,... мъртъв депутатски син! Сега пресата ще се вре навсякъде и ще ни се пречка. Това да се държи в тайна възможно най-дълго! Предупреди и другите!
- Клошара си спомни, че автомата е бил със улекотен приклад. Ако има друго ще ти се обадя.
-Да, действай по направление, а вечерта ще обсъдим нещата в участъка.
-Разговора ми се стори интересен, за това ли си дошъл?
-Мммда Ивс. Имаме в Бояна двойно убийство. Какво ти говори името Юри Моренов.- при произнасянето на името на боса Ивса се закашля видимо притеснен.
-Да познавам го Коффин. Преди година и нещо си имах проблеми с него.
-Какви проблеми?
-Зет му продава автомобили втора употреба и също има авто-къща. Искаха да ме махнат от бизнеса с колите.
-Така ли..?
-Да. Получавах заплахи. Строшиха ми една две коли и разбиха витрината на долния етаж. Разбира се нямам никакви доказателства освен моите показания. Но бяха те. Разбрах се с тях, чрез един влиятелен мой познат. Предпочитам да не му казвам името, Та... той ми помогна и те ме оставиха на мира.
-Друго има ли?-беше не присъщо за Ивса, изражението на несигурност и лека уплаха, очите му се въртяха неспокойно. Не всеки би могъл да му причини подобно вълнение.
-Да, но да си остане между нас. Тия копелета са опасни Кофи...,внимавай с тях!
-Аз съм внимателен към всички, най-вече към жените, така съм възпитан.
-Това не е шега, мой човек. Тези "другарчета" никак, ама никак не си поплюват. Ако си го наумят- ИЗЧЕЗВАШ БЕЗСЛЕДНО в някоя току що изкопана основа! Ще станеш градивен елемент от някой нов мол!
-Винаги съм искал да бачкам в някой голям мол, идват предимно мацки които се кикотят и ти хвърлят палави погледи.
-Копеле обичам чувството ти за хумор, и искам по-дълго да му се наслаждавам във времето. Послушай ме! Това не са хора който преследваш, а те преследват теб.
-Отнасям се към работата си със самата сериозност. Не ми ли личи?
-Забрави! Исках да ти кажа, че дочух, че тези типове са закупили терени на бившите поделения в ямболския край и в бункерите им крият и "разфасоват" крадени коли и бог знае какво. Ако искаш да ги пипнеш- там ще удариш шестица от тотото, но това не си го чул от мен.
-Знаех си, че ще ми бъдеш полезен. Благодаря за пиячката, не беше зле. Някой път трябва да ме научиш на някой и друг такъв мурафет. С тия шейкове мацките ще се влюбват в мен. Ае до пиене.
-Това не са шейкове, а миксове. Пази се копеле.
-Както и да е.

***И така Ивса повдигна в мен повече въпроси отколкото отговори, а сега на къде?
***

***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер -2-

Стария ми приятел Ивса имаше доходоносен бизнес в близкия квартал. Страстта му към колите, му стана професия и сега имаше една от водещите в бранша авто-къщи и най-стилния авто-салон в града. С Ивса се познавахме от студентките ни години, когато миришехме на алкохол и още имахме мечти да станем богати меценати. Ивса беше снажен мъж 1.80м, около 90-95кг., с тъмно-кестенява права коса. По принцип имаше благ и търпелив характер, нооо...не винаги!

Ивса познаваше много добре месната престъпна каста. Може би знаеше нещо за скорошните убийства.
Редовият полицай ме стовари пред автосалона на Ивса. Остъкления втори етаж беше претъпкан със скъпи коли. Сградата беше ъглова и точно на носа на втория етаж беше паркиран поръчков Морган- не знаех какъв модел е и не ме интересуваше, просто харесвах плавните и заоблени линии, вплетени в издължената му аеродинамична форма. Влезнах във фоайето. На рецепцията ме посрещна усмихната млада студентка(Хммм,..-замислих се аз- Ивса винаги е имал добър вкус за... качествен персонал.).
-Какво ще желаете господине?
-Търся господин Йорданов, тук ли е?
-Имате ли уговорена среща с него.
-Да, разбира се.-с досада извадих значката си- Ето, това е поканата ми. -за късмет на обърканата студентка Мъмъра - дългогодишната охрана на Ивса излезе от асансьора.
-Джулия, това е стар приятел на господин Йорданов. Той е винаги добре дошъл по всяко време. Елате Следовател! Господин Йорданов е на бара на втория етаж.- качихме се в асансьора, който беше огледален- влизаш на първия етаж от източната страна, а на втория етаж вратата се отваря от запад. На втория етаж се качваха подбрани клиенти. Ивса си бе направил немалък бар в единия ъгъл на който си правeше лично коктейли всред експозето от коли, и днес не беше изключение.
-Оооо, Кадафер стари друже, какво те води в моя скромен сервиз?- забърса с хавлия една чаша и дойде да ме прегърне.
-Налей по едно от твоите молотовки и ще ти кажа!-отвърнах аз, някак си спонтанно ожаднял при вида на толкова много алкохол.
- От кога не сме се виждали? Година, две?
-Не, три.
-Три години, а живеем в един толкова малък град.
-Да, малък е. Само два милиона и осемстотин хиляди души, не е много спрямо други по-големи градове.
-Защо не ми дойде на гости, дори ти пратих покана за миналогодишното откриване на авто-мото изложението?
-Знаеш ме. Не си падам по красиви жени; алкохол; пури и черен хайвер, просто не съм такъв човек.
-Хахахахах..., я не ме занасяй! Коффин Кадавер без жени и алкохол!!! Кажи ми истината, стига си ме занасял.
-Е, добре тогава. Бяхме по следите на двама наркотрафиканти, който бяха отвлекли; изнасилили и зверски убили 15 годишно момиче. Не можех да изпусна тези копелета. Следяхме ги година и половина, а същата вечер на откриването, щяха да направят доставка на 60 килограма хероин на едни дилъри от 54-та. Същата вечер всичко щеше да приключи, акцията по залавянето беше планирана перфектно. Информаторите ни бяха дали точни данни, къде ще се състои срещата. Точно на предаването на пратката, телефона на единия трафикант звънна! Явно от някъде беше изтекла информация. С момчетата от НСБОП бяхме заели позиция, когато гадовете се качиха по колите и тръгнаха да бягат. Откриха огън по нас с автомати. Дилърите бяха десетина с три коли, но не успяха да се измъкнат, станаха на решето. Но БМВ-то на двете мръсни копелета се оказа добре бронирано. Прегазиха едно от момчетата на НСБОП, което по-късно почина в болницата. Веднага се свързахме с патрулиращите полицаи на близо да им пресекат пътя. От тях (полицаите) раниха един във врата, човека се отърва с шест месечна рехабилитация. Накрая, като видели, че с колата няма да могат да се промъкнат я изоставили и се шмугнали между сградите. Разделили се. Единия, нямало къде да отиде и се шмугнал в един ресторант. Прострелял келнера в гърдите и взел за заложник една жена, НСБОП вбесени от смъртта на колегата им, нарушили всякакви разпоредби при случаи на взети заложници и влезнали с взлом в заведението. За тяхно щастие трафиканта се панирал и взел да стреля по тях с Desert eagle, а за негово нещастие жената била републиканска джудистка от НСА, с рязко движение се освободила от нападателя, след което на момчетата от НСБОП не им оставало нищо друго освен да го разстрелят. За жалост келнера не оцелял, а другия трафикант се загубил в мрака между сградите. Така и не го намериха. Още го издирваме. Дори е в списъците на Интерпол.
-Хмм. Трогателна история. Чух нещичко за това по новините, или го прочетох в някой весник, не си спомням. Нямах престава, че си участвал. Сега къде живееш?
-В участъка!
-Не бе, сериозно!
-Там де, там прекарвам 60-70% от времето си. Понякога дори спя там.
-Радвам се, че не ми се е налагало да ти идвам на гости.
- Нищо, нали си с връзки, ще те уредя с просторна килия, без педали.
-Ха, тук ми е добре. Кажи за какво си дошъл, че скоро имам среща с едни клиенти?

***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер- опит за роман

12ч. и 44м. 30.06.2009г
Събудих се от дрънченето на телефона.
Вдигнах го и с гърлен раздразнителен глас попитах кой е.
Беше Манолев. Каза ми, че в Бояна имаме нов случай със разстреляни двама млади до тридесет години, здрави и гологлави "момченца".
Манолев дойде до квартирата ми със служебния автомобил. Още не съм изкарал книжка. И ме закара на местопрестъплението.
В хикс шестица на волана лежеше единият прострелян. С кървава глава облещен странично разтворил зейнала паст в предсмъртен гърч. Смъртта го бе споходила бързо. Вторият успял да излезе от колата прострелян бе стигнал на 7-8 метра от колата, когато поредния автоматичен откос го е застигнал и повалил (от първоначален преглед се е стреляло със АК-47). Куршумите прорязали белите му дробове, но той останал жив още малко, влачейки се още метър-два бил довършен от упор, от неизвестния и хладнокръвен убиец. Поредното гангстерско убийство си казахме. Разпратих редовите полицай да разпитат на около за очевидци. Хората се страхуваха и това бе нормално и разбираемо. Мафията се бе сляла със държавата и никой не бива наказан така както заслужава.
Имахме прясна следа и за наш голям късмет открихме очевидец- беше клошар на средна възраст 40-45 години, спал на близо когато започнала пукотевицата, надигнал се зад кофата която лежал и видял почти всичко. Убиеца бил сам изцяло в черно облечен с маска на главата. Преди да довърши втория му казал - "Поздрави от Боцмана" и го довършил. Клошара беше спокоен, каза че е свикнал със убийствата, но за първи път е видял с очите си такова. Попитах го дали е забелязал нещо друго, някаква подробност. Клошара оживено възкликна, че е забелязал лъскавата му хромирана катарама на череп, но на вместо кости имало буквата "Х" със остри издължени ъгли. Каза още, че е бил висок около 1,70м-1,75м, атлетичен и не много набит, по скоро жилав и сух, но видимо здрав и трениран. Оставаше "лабораторните плъхове", тоест криминалистите да изследват уликите и да ми дадат нова информация за оръжието и ако може да ми кажат за откритите отпечатъци от обувки, които открихме в праха до второто тяло. В колата нямаше нищо, както и в дрехите на труповете. Първоначалния тест със химически регенти показа, че по дамаската на седалките и таблото на колата има наличие на хероин и други видове наркотични вещества.
Манолев ме попита:- Следовател Коффин Кадавер, какво ще правим сега? - отвърнах му:
-Ти помогни да разчистят тук и ми кажи, чии са тези трупове, а аз трябва да се срещна със стар приятел от квартала....

***

Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Историята на един Мъж

 Бащата на Крилат умира в съня си. Известяват му по телефона. Той заминават за провинцията да организират погребението му. Майката на Крилат го посреща с траурно посърнало лице(това лице не можеше да рони сълзи повече). Там е и сестра му Мария. Има нощно бдение. Идва сутрин. Тълпата на двора се увеличава, дошла да изпрати до вечния му дом стария даскал. Малко от съседите му са дошли. Макар и със сурови гримаси на лицата, повечето се радваха за смъртта на даскала, защото години на ред се опитваха да грабят от семейните му имоти и всячески да го тормозят - него и семейството му. Но стария даскал беше упорит и безстрашен човек. Бореше се срещу всички и макар да беше сам, а те да се обединяваха срещу него, той често ги побеждаваше и в съда и на приказка с острия си ум. Всяваше страх в сърцата на всеки с орловия си поглед на светлозелените си очи, който вече нямаха да всяват страхопочитание у другите щом ги погледнеше. Но болестите идват от ядове, а ядовете от гадове и така даскала го нямаше вече. Само мазния син на съседа(почти на четиридесет години), си позволяваше да се усмихва с ехидната си усмивка от време на време поглеждайки от оградата. По пладне траурното шествие тръгна към гробищата. Стария даскал беше погребан както подобава и шествието постепенно се пръсна на групи, на групи и всички се разотидоха.
Крилат реши да остане при старата си майка за седмица две докато свикне с липсата и й помогне да постави всички належащи проблеми в ред.
На 6-тия ден сутринта Крилат излезе на терасата на третия етаж на къщата си за да поеме малко от сутрешния свеж въздух(беше Май времето бе приятно и не много хладно), когато той забеляза мъжка фигура на плочата на гаражите долепени до къщата им(от 20-сет години замислено за 4-етажен хотел, но поради липса на средства...). Крилат позна в него сина на съседа дупещ се към него, мажеш с уплътнител фугата между гаражите и "Къщата за гости" на съседите. На съседите им бе забранено да стъпват от полицията в техния имот стотици пъти, но нахалството на съседите(силно замогнали се и корумпирали всички институции на провинциалния град) не спираше. Искри на ярост захвърчаха от очите на Крилат, но лицето му остана непроменено. Крилат извади от кобура личния си пистолет(стар "Макаров", който винаги носеше със себе си) и с един премерен изстрел уцели в главата от 15 метра току що изправилия му се съсед, чиято усмивка в миг замръзна. Съседът му се полюля и се килна на една страна падайки от плочата върху тротоара на улицата. Явно беше паднал с главата на долу защото тя се бе пукнала като зряла диня при удара и с плочките на тротоара и представляваше смразяваща кръвта гледка.
След изстрела се чуха крясъци на жени и викове на мъже, а Крилат сам се обади на полицията, чието седалище беше на 200 метра от къщата има. Полицаите не се бавиха много. Две патрулни коли спряха пред къщата му, а той излезна с вдигнати ръце поставяйки преди това пистолета си с кобура на земята. Полицаите бързо заключиха ръцете му и го откараха в килията на участъка.

***
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!