За, желаещи да подпомагат съществуването на блога, дарения се приемат само чрез PayPal

Адрес в PayPal: tfkibts@abv.bg

ТАМ СМЕ, КЪДЕТО ДРУГИТЕ НЕМОГАТ, ДА СИ ГО ПРЕДСТАВЯТ!

-

НИТО КРАЧКА НАЗАД- ЗАД НАС Е БЪЛГАРИЯ!!!!

"Обществото често прощава на престъпниците, но никога на мечтателите!"- Оскър Уайлд
НЕ СЕ САМОУБИВАЙ! ПЪРВО ИЗЧИСТИ БОКЛУКА ОТ БЪЛГАРИЯ! - GRANID

"Последен се смее, който стреля първи!" - ГЕНЕРАЛ ЛЕБЕД
"Логиката се поражда там където има МИСЪЛ. Защото там където има МИСЪЛ - трябва СМИСЪЛ!" - GRANID

сряда, 31 март 2010 г.

Следовател Коффин Кадавер -5- В Участъка.

Влизам в Участъка. Още на входа дежурния полицаи на рецепцията ми вика:
-Хей Кадавер, къде се губиш? Шефа е откачил! Тия медии му взеха здравето. Търсите от два часа.
-Не е ли е чувал за мобилни телефони?
-Манолев ти звъня, но не се е свързал с теб.
-Я виж ти останал съм без батерия. Скапан телефон! Друг път няма да си взимам техника от заложна къща.
-Ха, от заложна къща ли си го взел. На теб заплата не ти ли дават?
-Не съм го купувал, а ми го подари момчето от заложната, бях го хванал да продава крадена техника.
-Хахаха. А тия дрехи от някои клошар ли си ги взел, за дето е крал боклука от някоя общинска кофа. Хахахах.
-Какво му е на костюма? Нищо му няма. Малко е старичък, минала му е модата. Беше на калеко ми, на него вече не му трябва, бог да го прости.
-АААААхахахахаха... та ти нали си атеист, какво ти пука?
-Да, но той не беше.- запътих се към офиса на шефа, оставяйки колегата да се превива от смях зад рецепцията.
Приближавайки се до вратата на шефа, се чуваше все по ясно как крещеше на някого вътре. В същия миг вратата се отвори и с викове шефа излезе пред мен.
-Не ставате за нищо...- изкрещя той, когато излизайки ме срещна в коридора. 1,69 висок, леко плешив с гъсти добре подстригани мустаци, закръглено лице и издаващо се коремче (да кажем в седмия месец). МММдаааа това беше моя шеф капитан Тотлабанов. -Тииии... изсъска той през зъби - Никакъв те няма цял ден! Медиите бяха обсадили участъкаааа, Министъра на вътрешните работи ми се обажда за да пита какво става със случая, знаем ли нещо...,-бавно но сигурно съскането се обърна в истеричен рев, като на ранено животно в джунглата - а преди малко и самият Министър-председател ми звънна, за да ми каже, че разкриването на случаят е много важен за него и час по-скоро иска да бъде разрешен. А...  Азз не мога нищо да им кажа... Мънкам, като глобена от ХЕИ бабичка на Женския пазар. Медиите ме пържиха със въпроси, а тииии...
-Какво аз шефе?
-За какво ви се плаща, лентяи. Само аз ли ще се пържааа на тоя огън?- разни глави на колеги се подадоха уплашено от тук-от там.
-Та аз да не съм парламентьор. В Участъка има двама. Нали за това взимат пари -да говорят. Да ги беше ползвал, без туй никва работа не вършат! А Жоро от отдел "Връзки с Масмедиите и Обществеността" защо не си свърши работата?
-Жоро е в болнични.
- В Пирогов е. Сутринта получил криза и на обет му извадили апендикса.- се изказа една от подаващите се глави.
-Е, взимам си за Жоро думите на зад. Той поне има желязно "алиби".
-Всички ще трябва да се пържат редом с мен!-прегракнал се провикна шефа с високо вдигнат показалец във въздуха.
-Шефа искал да се пържим заедно!
-Да, дааа, демокрация е все пак.-се обади друг.
-По-либерално е.- подкрепи го втори.
-Ква демокрация, чист комунизъм си е това.- добави присмехулно трети. Шефа започна да се оглежда стръвно на около и да заеква в ядът си.
-К...КК... Каааквооо!
-Шефе...-положих ръка на рамото му, за да  го успокоя- аз си падам по-здравословни занимания, избягвам пърженото. Предпочитам да се пека, и то на някои тропичен плаж с чаша ром в ръка и добре напъпила полугола мулатка.- Участъка избухна в бурен смях.
-Лентяй! Утре искам рапорт за двойното убийство, доклада да е на бюрото ми точно в 8. 00.ч. Подробнооо. Ще ти дам един тропичен плаж, ходи като клошар, а за плажове бленувааа. - шефа затръшна вратата след себе си.
-Какво ми е на костюма? Какво като му е минала модата, нищо му няма. Вчера, дори го взех от химическото!
-Да бе да.- чуха се затихващи гласове, които се връщаха по работните си места.
-А, Манолев! Ето те и теб. Нещо ново по случая?
-Нищо освен, че колата на престъплението е на депутатския син и е взета на лизинг...
-Нека да позная! Взета е от автокъщата на зетя на "Татенцето". Прав ли съм?
-Дааа, познахте Инспекторе. От къде знаете?
-Няма значение Манолев, не е нужно да знаеш.
-Това са материалите по случая.
-Благодаря. Смяната ти отдавна е свършила, прибирай се и поздрави жена си от мен, как е малкия расте ли?
-Благодаря добре са, ще и предам поздравите. А малкия е вече на годинка и половина.
-Как растат бързо. Сякаш се роди вчера.
-Шефе вие няма ли да се прибирате?
-Не, ще напиша доклада си, чу какво каза Капитана и ще дремна на канапето в кабинета.
-До утре Инспекторе.- в отговор само махнах небрежно с ръка и влезнах в кабинета си. Чакаше ме поредната дълга и безсънна нощ.

 ***
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Няма коментари:

НА ШИПКА ВСЬО СПОКОЙНАЕ
Loading...

ИСТИНА ЛИ Е ТЕОРИЯТА НА КОНСПИРАЦИЯТА?