За, желаещи да подпомагат съществуването на блога, дарения се приемат само чрез PayPal

Адрес в PayPal: tfkibts@abv.bg

ТАМ СМЕ, КЪДЕТО ДРУГИТЕ НЕМОГАТ, ДА СИ ГО ПРЕДСТАВЯТ!

-

НИТО КРАЧКА НАЗАД- ЗАД НАС Е БЪЛГАРИЯ!!!!

"Обществото често прощава на престъпниците, но никога на мечтателите!"- Оскър Уайлд
НЕ СЕ САМОУБИВАЙ! ПЪРВО ИЗЧИСТИ БОКЛУКА ОТ БЪЛГАРИЯ! - GRANID

"Последен се смее, който стреля първи!" - ГЕНЕРАЛ ЛЕБЕД
"Логиката се поражда там където има МИСЪЛ. Защото там където има МИСЪЛ - трябва СМИСЪЛ!" - GRANID

сряда, 27 април 2016 г.

Обречените тайни колонии на Марс

Подробна информация за това какво предстъвлява Нибиро

Едно писмо на Георги Марков до неговия приятел Митко



Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

     Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.
     Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.  
     За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите - източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

     Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

     Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.
     Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).
     Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
     И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.
     Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.
     Драги Митко,
     Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.
     След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.


     Най-сърдечно твой

     Жоро

понеделник, 25 април 2016 г.

четвъртък, 14 април 2016 г.

Последна надежда!!!


ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ИМ ХАРЕСВА СИТУАЦИЯТА В НАШАТА СТРАНА - ВИДЕОТО Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!!


вторник, 12 април 2016 г.

Контролираните революции


The Revolution Business / Бизнесът с революциите
The Revolution Business / Бизнесът с революциите /Бг суб/Наскоро в Близкия изток бяха извършени „демократични революции“. В някаква степен те са повторение на случилото се преди двайсетина години в Източна Европа. Подобни събития има и на други места – Грузия, Украйна. Всички те изглеждат сякаш спонтанни – на народа му прикипява и мирно въстава, прогонвайки „диктатурата“. Сякаш революциите са спонтанни. Но дали са такива?Оказва се, че някои хора не само не мислят така, но и ни съветват да не мислим така, защото те знаят. Знаят, защото точно те подготвят и реализират революциите. Това е тяхна професия.----------------------------------------The Revolution Business, 2011 - Consultants are helping people countries like Ukraine and Egypt build a foundation of knowledge in order to start revolutions.Democratic change has been demanded across the Middle East. But was what seems like a spontaneous revolution actually a strategically planned event, fabricated by 'revolution consultants' long in advance?Revolution consultants are the worst nightmare of every regime. Srdja Popovic was a founder of the organisation 'Otpor', a revolution training school. It was instrumental in the overthrow of Slobodan Milosevic in the 1990s and has now inspired a new generation of activists. Political commentators like William Engdahl are convinced Otpor is being financed by the USA. "The people from Otpor gave us a book in which they described all their strategies", says Ezzedine Zaatour of the Tunisian uprising. That book was written by an American, Gene Sharp, and is now considered the "revolution guide book", being used by opposition movements worldwide. As Optor release their latest gadget, a resistance training computer game sponsored by American organisations, world leaders are voicing their concerns. "This is called a gentle coup!", insists Hugo Chavez.Източник: https://goo.gl/hK4PM2WarConflict
Публикувахте от WarConflict в 12 април 2016 г.

събота, 9 април 2016 г.

Теория на счупените прозорци

Теория на счупените прозорци
През 1980 Ню Йорк е истински ад. Всеки ден стават повече от 1500 тежки престъпления. Убийствата са 6-7 в денонощие. Да се ходи нощем по улиците е опасно, а да се пътува в метрото е рисковано дори денем. Да те нападне крадец или да срещнеш просяк си е нещо съвсем нормално. Мръсните сиви платформи са едва осветени. Във вагоните е студено, навсякъде настъпваш боклуци, стените и таваните са изписани до последното местенце с графити.
Ето разказ на очевидци за ню-йоркското метро от тези времена:
„След като се редих на безкрайна опашка за жетон, се опитах да го пусна в турникета, но установих, че апаратът е развален. До него стоеше някакъв клошар, беше го счупил и сега настояваше пътниците да му дават жетоните. Един от приятелчетата му се наведе и започна да вади заклещените жетони със зъби и омърля всичко със слюнка. Пътниците бяха прекалено изплашени, за да спорят с тези момчета: „Хубаво, взимай го този жетон, на мен какво ми пука!” Повечето хора минаваха през турникета без да платят. Беше някаква транспортна версия на дантевия ад.”
Градът е в лапите на най-свирепата епидемия от престъпност в цялата си история
После се случва нещо необяснимо. Стигайки своя пик към 1990 г., престъпността рязко започва да пада. В следващите няколко години убийствата намаляват с 2/3, а броят на тежките престъпления – наполовина. Към края на десетилетието в метрото стават със 75% по-малко престъпления, отколкото в началото. По някаква причина десетки хиляди психари и престъпници престават да нарушават законите.
Какво се случва? Кой е натиснал вълшебното копче и що за копче е това?
Нарича се „Теория на счупените прозорци”. За нея разказва канадският социолог Малкълм Гладуел в книгата си „Преломен момент” (Malcolm Gladwell:The Tipping Point):
„Счупените стъкла” са рожба на криминалистите Уилсън и Келинг. Те твърдят, че престъпността е неизбежен резултат от липсата на ред. Ако един прозорец е със счупено стъкло и си стои така, минувачите ще решат, че на никой не му пука и никой за нищо не отговаря. Скоро ще бъдат изпочупени и останалите стъкла и чувството за безнаказаност ще плъзне по цялата улица, изпращайки сигнали из целия квартал. Сигнал, подканящ към по-сериозни престъпления.”
Гладуел се занимава със социалните епидемии. Той смята, че човек нарушава закона не само (и даже не толкова) заради лоша наследственост или неправилно възпитание. Огромно влияние върху него има онова, което вижда около себе си.
Холандски социолози потвърждават тази идея. Те провеждат серия любопитни експерименти.
Например такъв: от стоянката за велосипеди край магазин махат всички кофи за боклук и закачат на кормилата на оставените велосипеди рекламни листовки. Наблюдават колко хора ще изхвърлят листовката на асфалта и на колко ще им е неудобно. Стената на магазина, край която е стоянката, е идеално чиста.
33% от колоездачите изхвърлят листовките на улицата.
Експериментът е повторен, след като стената е намацана с драсканици.
Боклука си изхвърлят вече 69% от колоездачите.
Но да се върнем в Ню Йорк в епохата на дива престъпност. В средата на 80-те в ню-йоркското метро е сменено ръководството. Новият директор Дейвид Гън започва своята работа с… борба срещу графитите. Не може да се каже, че цялата градска общественост се радва на идеята: „Момче, заеми се със сериозните въпроси – технически проблеми, пожарна безопасност, престъпност… Не харчи парите ни за глупости!” Но Гън е инат:
„Графитите са символ на краха на системата. Ако ще започваме преустройство, то на първо място трябва да победим графитите. Не спечелим ли тази битка, никакви реформи няма да се случат. Готови сме да пуснем нови влакове, всеки от които струва по 10 милиона долара, но ако не ги защитим от вандализма, отсега е ясно какво ще се случи. Те ще издържат ден, после ще ги обезобразят.”
И Гън дава команда да се чистят вагоните. Линия след линия. Композиция след композиция. Всеки кирлив вагон, всеки божи ден. „За нас това беше като религиозно служение” – разказва той по-късно.
В края на всеки маршрут правят пунктове за миене. Щом пристигне вагон с графити по стените, измиват рисунките, докато обръща, в противен случай вагонът изобщо излиза от експлоатация. Мръсните вагони с още неизмите графити не се смесват с чистите. Гън праща на вандалите ясно послание.
„Имахме депо в Харлем, където вагоните нощуваха – разсказва той. – Първата нощ се появиха тийнейджъри и намацаха стените на вагоните с бяла боя. На другата нощ, когато боята изсъхна, дойдоха и направиха контури, а на следващата започнаха да оцветяват всичко това. Тоест – трудиха се три нощи. Ние изчакахме да свършат „работата си”. После взехме и боядисахме всичко. Момчетата се разстроиха до сълзи, но ние не оставихме и следа. Това беше нашият „месидж” за тях – „Искате да утрепете 3 нощи, за да обезобразите влака? Заповядайте! Но никой няма да види какво сте направили”…
През 1990 началник на транспортната полиция става Уилям Братън. Вместо да се захване със сериозна работа – тежките престъпления, той се захваща яростно с… гратисчиите. Защо?
Новият началник на полицията е убеден – както и в случая с графитите, че огромният брой гратисчии е сигнал за лисата на ред. И насърчава извършването на по-тежки престъпления. По това време в метрото успяват да се промъкнат безплатно 170 хиляди гратисчии. Хлапетата просто прескачат турникетите или пробиват със сила. И ако двама-трима успеят да излъжат системата, околните (които при други обстоятелства не биха нарушавали закона), се присъединяват към тях. Те решават, че щом някой не плаща, те също няма да го правят. Проблемът расте лавинообразно.
Какво прави Братън? Поставя край турникетите по 10 преоблечни полицаи. Те ловят гратисчиите един по един, слагат им белезници и ги подреждат в редичка на перона. Там си стоят, докато не завърши „големият лов”. След това ги съпровождат до полицейския автобус, обискират ги, свалят им отпечатъци от пръстите и ги проверяват в базата данни. Много от тях носят оръжие. Други, оказва се, имат вече проблеми със закона.
„За полицаите това се превърна в истинско Елдорадо, – разказвал Братън. – Всяко задържане приличаше на пакет царевични пръчици с изненада. Я да видим какво ще ми се падне сега? Пищов? Нож? А разрешително? Охооо, а на теб ти „виси” убийство!… Много бързо лошите момчета поумняват, започват да оставят оръжието си у дома и да си купуват билетче.”
През 1994 за кмет на Ню Йорк е избран Рудолф Джулиани. Той прави Братън шеф на градската полиция. В Уикипедия пише, че именно Джулиани пръв въвежда в практиката „Теорията на счупените прозорци”. Вече знаем, че не е така. Но заслугата на кмета е безспорна – именно той дава заповед тази стратегия да се развие в цял Ню Йорк.
Полицията заема принципно твърда позиция по отношение на дребните престъпления. Арестуват всеки, който пиянства и прави скандали на обществени места. Който хвърля празни бутилки. Всеки, който рисува по стените, прескача турникета в метрото или проси пари от шофьорите за миене на стъкла по кръстовищата. Всеки, хванат да пикае на улицата, заминава директно в затвора.
Нивото на престъпността в града започва рязко да пада – точно толкова бързо, колкото и в метрото. Началникът на полицията Братън и кметът Джулиани обясняват: „Дребните, незначителни на пръв поглед нарушения, служеха като сигнал за извършване на тежки престъпления”.
Верижната реакция е прекъсната. В края на 90-те изцяло криминалният Ню Йорк се превръща в най-безопасния мегаполис на Америка.
Според мен „Теорията на счупените прозорци” е многостранна. Може да се приложи към различни области на живота – общуването, възпитанието на децата, работата.
*Текстът е откъс от книгата „Повратна Точка“ на Малкълм Гладуел.

понеделник, 4 април 2016 г.

Смяната на Парадигмите*


Здравейте, хора!

Настоящият материал, който ще прочетете, е включен като уводна част към една университетска задача, с която се занимавам. За това ще забележите, че от време на време в текста има препратки към бизнес измерението. Голямата цел на задачата е изграждане на Комуникационна Система. Но в своя увод ние подготвяме основата, която в случая разглежда разликите между двете парадигми.


"Цялото това първоначално разяснение, което следва като встъпителна част, е с цел да се запознаем с новите параметри на средата, в която ще функционира обществото и за да можем да видим стимулите, които ще спомогнат за най-доброто функциониране на идеята, защото те се променят точно сега.

Първо да започнем малко по-отдалеч. За да осъзнаем какви са най-благоприятните механизми, чрез които фирмата по-лесно би могла да извърши замисления план, първо трябва да се облегнем назад и да сравним парадигмата, в която до днес се е живяло, с тази, в която от днес нататък ще се наложи да живеем (поради смяната на енергиите). Защото живеейки в старата парадигма, ние се ограничаваме по такъв начин, че не е възможно голямо израстване. Чисто и просто на ниво мисловна настройка ние пропускаме да забележим един огромен детайл. И го пропускаме, точно по причина, че той е толкова голям, че трудно можем да го разгледаме цялостно. Но е хубаво и важно да опитаме да го направим.

1.1. Съпоставка на Парадигмите

1.1.1. Старата Парадигма

И така, каква е Парадигмата, в която до сега сме живяли?
В основни линии тя се характеризира със следните специфични елементи (някои от които биха могли да се обобщят по-лесно с фрази) :
- "За да живееш добре, друг трябва да живее зле"
- "Човек за човека е вълк"
- "Че си запалим къщата, че да изгорим на Вуте плевнята"
- Старата Парадигма е Парадигма на Конкуренцията.
- Старата Парадигма е Парадигма на Ограниченията
- Старата Парадигма е Парадигма на Лъжата, Скриването на информацията, Корупцията, "Тънките далавери"
- Старата Парадигма е Парадигма на дуалността и на борбата между Доброто и Злото, между Черното и Бялото, между Абсолютната Тъмнина и Светлината.
Между невъзможността на Тъмнината да бъде абсолютна, бидейки осветена от Светлината, което я довежда до нейният безапелационен и безскрупулен хилядолетен опит да унищожи и тотално да завладее и покрие Светлината в мрак.
- Старата Парадигма разчита на Незнанието на хората, на Скриването на информация, на тяхното Затъпяване, Забравяне, на тяхното Доброволно Отдаване на силата си, до степен, в която те дори да забравят, че са способни да променят съдбата си.
- Старата Парадигма разчита на Бездушността. На Липсата на Ресурси, при все, че Планетата е способна да живее другояче. Но ние до сега не сме си давали дори правото да помислим, да размислим върху тези неща.
- Старата Парадигма разчита на това хората да продължат да участват в една безкрайна гонка на собствените си опашки, в опит да завържат двата края. Без изобщо да могат да си позволят да вдигнат глава за момент и да видят нито Създателите на Системата, в която живеят и се намират, нито своите собствени Създатели. Без да имат и секунда време да се спрат на място и да се попитат "Чакай сега, какво е това, което живеем? Аз щастлив ли съм? Къде се намирам? Какво правя тук? Какво искам да правя и всъщност каква е разликата между двете?" Без да имат време да си зададат тези елементарни, но толкова базови, ключови въпроси, имащи значение за тяхната собствена "Мисия и Визия", ако за момент си представим, че и те са Юридически лица.
- Старата Парадигма разчита на Незаинтересоваността на хората едни спрямо други.
- Старата Парадигма е Парадигма на вечното Състезание, Вечната Гонка кой ще успее да хване по-бързо кокала. Без да позволи да се види кой всъщност е измислил правилата на играта на хвърлянето на кокал и без да може да се види кой всъщност хвърля кокала.
- Старата Парадигма разчита на Конкуренцията, на Спорта, на Съревнованието.
- Старата Парадигма със своите енергии си отива от Планетата, отстъпвайки път на новите енергии, донесени от ерата на Водолея, в която навлизаме сега.
- Старата Парадигма разчита на Страх.

1.1.2. Новата Парадигма
Тя от своя страна се характеризира със следните елементи, които ще започнат да застъпват в живота все повече и повече, докато не се реновира изцяло Светът В Който Живеем.
 Ако в Старата Парадигма работеше законът на Моисей

"Око за око, зъб за зъб!",

То в Новата Парадигма ще проработи чак сега преобразуванието на този закон в Христовите думи:

"Даром си взел, даром давай!"

В Новата Парадигма Лъжата ще стане очевидна за всички, защото хората ще започнат все по-цялостно да я улавят и да я различават от Истината, чисто на практическо личностно ниво. Когато някой каже лъжа, това ще поражда у хората едно чувство на неправилност, една дисхармония, по която хората с лекота ще разпознаят, че този човек казва едно, но мисли друго. А и за действията е валидно същото.

В Новата Парадигма от ден на ден ще бъде все по-валидна нуждата да се съобразим с идеята, че трябва да има Синхронизация между това което Мислим, Говорим и Действаме.
Ако липсва Синхронизация между тези неща, то хората ще го забелязват. И сега вече ще знаят дали това е така по причина, че сам не следваш съветите си, живеейки несъзнателно (ключова фраза за Старата Парадигма) или просто лъжеш останалите, знаейки, че не си последователен. Което също ще се разбира с лекота.
Още една приказка от Старата Парадигма, която вече се забелязва отчетливо и се различава в 
 сегашното ни време, е приказката на Попа:

"Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво говоря!"

Ако някой опита да практикува в днешно време това, което  привидно "позволява" тази приказка, идея, мисъл, то той на момента ще бъде отбелязан като лъжец. Примери в днешно време има много.
За това, едно от основополагащите неща за нашата Комуникационна Система ще бъде да сме последователни и честни пред хората. Но за това ще стане по-подробно дума малко по-нататък. Нека продължим със съпоставката.

- Новата Парадигма е Парадигма на Истината, на Изваждането на Информация Наяве. Без Засекретяване, без Скриване. Просто няма да бъде възможно това вече. В даден момент в бъдещето всеки ще е способен да знае какво мисли другия, без възможност да се крие. Това някои хора го могат и сега, но за в бъдеще ще става все по-масово явление и е от изключително значение да се съобразим с него!

Това е и основната причина, поради която Маркетингът като наука за много фирми ще започне да се проваля. Защото хората ще съзнават същинската цел на елементарната реклама. Тя просто е фирмата да продължи да печели. Но този механизъм вече няма да работи.
В Новата Парадигма не можеш да продължиш да живееш само заради себе си. В Нея трябва човек да намери начин да е полезен на обществото, което е друга ключова концепция.
- Новата Парадигма е Парадигма на Колаборацията. Или на Български - на Взаимопомощта. На подкрепящото взаимодействие.
- Новата Парадигма е Парадигма на Свободния и Осъзнат избор.
- Новата Парадигма е основана на духовността на хората, на тяхната сърцатост, на положителната вяра, на правилната мисъл и хубавото чувство. Най-общо казано - на Любовта към хората и не само към тях. На действената любов. Защото практиката е това, заради което сме родени.
- Новата Парадигма се основава на това хората сами да си вземат обратно своята сила и да я използват така, както те самите пожелаят. Тя се базира на това хората сами да правят Осъзнатия избор към какво да насочат волята си. Това значи, че "меките похвати" на съвременния Маркетинг също отпадат. Те вече няма да са в състояние да казват на хората какво да правят. Дори и да го правят, хората няма да се вслушват в тези рекламни послания.
Причината, поради която рекламните послания все още продължават да работят в някаква степен до днес, е че голяма част от хората са пожелали да не продължат в новата парадигма, но да останат, поддържайки експеримента, играта, която до сега са играли. Но това няма да продължи още дълго. Прогнозите, които различни хора изтъкват, са че до следващите 20-30 години старата енергия изцяло ще си е тръгнала, което ще доведе практически до липсата на възможност за тези хора, които са решили да продължат този експеримент, да могат да си го довършат.

Маркетингът като практическа наука на планетата Земя е поставен пред два избора. Или също да се реновира и реконструира по начин, по който да помага на хората. Или да загине безславно, изтичайки като нещо ненужно извън този свят.

- Новата Парадигма от тук натам, от ден на ден все повече ще се проявява като силният порив човек да стане изцяло отговорен сам за себе си, като по този начин стане изцяло независим.
- Новата Парадигма е основана на Истината, Мъдростта и Любовта.

И след като сега вече разгледахме в основни линии разликите между двете системи на мислене и функциониране, вече имаме, изградили сме основата, върху която ще сме в състояние да разгледаме по-нататъчния градеж на идеите, които искаме да заложим в настоящата Комуникационна Система. Основно защото на базата на старата умствена нагласа тези идеи биха прозвучали като абсурдни. Което едновременно е и не е така, в зависимост през призмата на коя от двете парадигми човек избере да гледа."

*Парадигма най-общо означава модел на мислене.

До сега не бях писал аз лично в този блог, така че здравейте и надявам се да ви харесва това, което четете. :) 

Хубав ден и всичко добро!

неделя, 3 април 2016 г.

Как се влияе на климата - НАГЛЕНО ОТ САТЕЛИТНИ СНИМКИ

Large Volume Aerosol Climate Engineering Dumps Could Replace Chemtails as Global Warming Weapon.

Публикувахте от Harold Saive в 2 април 2016 г.
НА ШИПКА ВСЬО СПОКОЙНАЕ

ИСТИНА ЛИ Е ТЕОРИЯТА НА КОНСПИРАЦИЯТА?