Мистерия над Тихия океан.

 Тези светлини, които виждате на снимките, са станали видими от полет над северната част на Тихия океан на височина от 39 000 фута. Според пилота той никога не е виждал нещо подобно.

👉Нан Мадол – неразгаданата мистерия.

________

Публикация на Hristo Radev

"Въздушни снимки показват древен митичен град в средата на Тихия океан.

Нан Мадол е древен и труднодостъпен град, който дълго време бе извън обсега на археолозите. Нан Мадол все още остава в списъка с най-големите загадки в света. Изоставеният град лежи частично потопен в непосредствена близост до източния бряг на остров Понпей, Микронезия.

Сега, благодарение на новите технологии, учените имат безпрецедентен достъп до мястото, което някога е било столицата на династията Саудалър (1100 -1600 г. от н.е.).

Новите видеоматериали на древния град в средата на Тихия океан възродиха теориите за хипотетичен потънал континент в океана.

Градът е разположен на коралов риф в Тихия океан край бреговете на остров Понпей, столицата на Микронезия, на 4000 км от Лос Анджелис и 2,575 км от Австралия. За тези, които не знаят, Понпей е остров, намиращ се на около 1600 км североизточно от Нова Гвинея. И е един от четирите щата на Микронезия.

Нан Мадол, който е с площ от 28 кв.км, е известен като „Тихоокеанската Венеция“, още от откриването му от европейците в началото на 19 век.

Мегалитният град е построен върху коралов риф и е пресечен от изкуствени канали. Архипелагът се състои от изкуствени острови и се смята, че е бил столица на древна държава.

Островите са построени от гигантски базалтови греди, някои от които тежат по 20 тона, а други стигат до 50.

В последния епизод на научния видеоканал What On Earth? се показват сателитни снимки, показващи археологическия обект.

"Защо някой би съградил град в средата на океана? Защо тук, толкова далеч от всяка друга известна цивилизация?" - възкликва д-р Патрик Хънт (Patrick Hunt), археолог в Станфордския университет.

Нан Мадол е малко по-малък от Ню Йорк, според статия в списание Smithsonian magazine и се състои от 90-тина геометрично очертани изкуствени островчета, изградени от базалт и коралови камъни, разделени с мрежа от канали. "[Нан Мадол] е очевидно елитен жилищен комплекс и всяко островче обслужва конкретна цел, като сгради за канута, кухни, болници и вероятно са били покрити с дървени покриви или от палмови листа", обяснява Тери Нюман (Terry Newman) пред BBC News.

Тези сгради са свързани с мрежа от канали, заради което градът се сдобива с прозвището "Венеция на Микронезия".

"Колко е удивително, тъй като това място се появява на сателитни изображения, а слизайки надолу до нивото на земята е още по-поразително. Има стени, които са от 5 до 7 метра дебели", обяснява в клипа д-р Карен Белингер (Karen Bellinger), археолог и основател на The Time Tribe, игра, базирана на реалната история и археология.

На всеки един от тези острови има останки от храмове, обществени бани, къщи, дворци, резиденции, построени между 1200 - 1600 година. Най-високата сграда в Нан Мадол е царският храм, наречен Нандауаз. Той е заобиколен от високи 7,6 метра стени.

Жителите на Помпей не знаят как е бил построен града, но те смятат, че е свързан с магия. Те разказват, че първите заселници, стъпили  на острова, са били братя, наречени Олисипа и Олосопа. Двамата магьосници с помощта на богорете са създали град Нан Мадол.

Учените не смятат така и твърдят, че базалтовите камъни вероятно са пренесени от другата страна на острова с помощта на салове и лебедки до мястото си. В крайна сметка, най-вероятно хиляди работници стотици години са изграждали града.

По времето, когато европейците за пръв път през 19-ти век откриват острова, Нан Мадол е изоставен. Сега островитяните избягват древния град, вярвайки, че е прокълнат.

Тайната на Нан Мадол започва с факта, че нищо за изграждането му може да се обясни. Учените и археолозите не са успели да разберат със сигурност как е бил построен града. Те колективно посочват, че изграждането на града е „необяснима загадка“.

Общото тегло на черните скали, от които е изграден града възлиза на 750,000 метрични тона, средно по 1850 тона на година в продължение на четири века. Базалтовите греди стигат до височина от 10 метра и тегло до 50 тона всяка.

Това, което е още по-загадъчно е, че хората от династия Сал Дельор, които са живели там, не са имали макари, лостове или метал, за да си помогнат в изграждането.

Това означава, че за да построят града е трябвало да местят по 2,000 тона камъни всяка година, в продължение на 400 години

Това, което със сигурност знаем е, че комплексът е изпълнявал както политическа, така и религиозна (култова) роля. Населението му почти сигурно не е надвишавало 1000 души, въпреки че наскоро бе заявено, че дори не е надхвърляло 500.

Предполага се, че е имало тунел за бягство, започващ от центъра на Нан Мадол, който е бил построен чрез сондаж надолу през рифа, за да се излезе в океана. Водолазите продължават да търсят „тайният“ маршрут, но досега целият тунел не е бил открит.

Въпреки това, досега са открити редица други недовършени тунели. За жалост, няколко водолази са изчезнали през 2012 г., при проучване на най-големият тунел."