Следовател Коффин Кадавер -5- В Участъка.

Влизам в Участъка. Още на входа дежурния полицаи на рецепцията ми вика:
-Хей Кадавер, къде се губиш? Шефа е откачил! Тия медии му взеха здравето. Търсите от два часа.
-Не е ли е чувал за мобилни телефони?
-Манолев ти звъня, но не се е свързал с теб.
-Я виж ти останал съм без батерия. Скапан телефон! Друг път няма да си взимам техника от заложна къща.
-Ха, от заложна къща ли си го взел. На теб заплата не ти ли дават?
-Не съм го купувал, а ми го подари момчето от заложната, бях го хванал да продава крадена техника.
-Хахаха. А тия дрехи от някои клошар ли си ги взел, за дето е крал боклука от някоя общинска кофа. Хахахах.
-Какво му е на костюма? Нищо му няма. Малко е старичък, минала му е модата. Беше на калеко ми, на него вече не му трябва, бог да го прости.
-АААААхахахахаха... та ти нали си атеист, какво ти пука?
-Да, но той не беше.- запътих се към офиса на шефа, оставяйки колегата да се превива от смях зад рецепцията.
Приближавайки се до вратата на шефа, се чуваше все по ясно как крещеше на някого вътре. В същия миг вратата се отвори и с викове шефа излезе пред мен.
-Не ставате за нищо...- изкрещя той, когато излизайки ме срещна в коридора. 1,69 висок, леко плешив с гъсти добре подстригани мустаци, закръглено лице и издаващо се коремче (да кажем в седмия месец). МММдаааа това беше моя шеф капитан Тотлабанов. -Тииии... изсъска той през зъби - Никакъв те няма цял ден! Медиите бяха обсадили участъкаааа, Министъра на вътрешните работи ми се обажда за да пита какво става със случая, знаем ли нещо...,-бавно но сигурно съскането се обърна в истеричен рев, като на ранено животно в джунглата - а преди малко и самият Министър-председател ми звънна, за да ми каже, че разкриването на случаят е много важен за него и час по-скоро иска да бъде разрешен. А...  Азз не мога нищо да им кажа... Мънкам, като глобена от ХЕИ бабичка на Женския пазар. Медиите ме пържиха със въпроси, а тииии...
-Какво аз шефе?
-За какво ви се плаща, лентяи. Само аз ли ще се пържааа на тоя огън?- разни глави на колеги се подадоха уплашено от тук-от там.
-Та аз да не съм парламентьор. В Участъка има двама. Нали за това взимат пари -да говорят. Да ги беше ползвал, без туй никва работа не вършат! А Жоро от отдел "Връзки с Масмедиите и Обществеността" защо не си свърши работата?
-Жоро е в болнични.
- В Пирогов е. Сутринта получил криза и на обет му извадили апендикса.- се изказа една от подаващите се глави.
-Е, взимам си за Жоро думите на зад. Той поне има желязно "алиби".
-Всички ще трябва да се пържат редом с мен!-прегракнал се провикна шефа с високо вдигнат показалец във въздуха.
-Шефа искал да се пържим заедно!
-Да, дааа, демокрация е все пак.-се обади друг.
-По-либерално е.- подкрепи го втори.
-Ква демокрация, чист комунизъм си е това.- добави присмехулно трети. Шефа започна да се оглежда стръвно на около и да заеква в ядът си.
-К...КК... Каааквооо!
-Шефе...-положих ръка на рамото му, за да  го успокоя- аз си падам по-здравословни занимания, избягвам пърженото. Предпочитам да се пека, и то на някои тропичен плаж с чаша ром в ръка и добре напъпила полугола мулатка.- Участъка избухна в бурен смях.
-Лентяй! Утре искам рапорт за двойното убийство, доклада да е на бюрото ми точно в 8. 00.ч. Подробнооо. Ще ти дам един тропичен плаж, ходи като клошар, а за плажове бленувааа. - шефа затръшна вратата след себе си.
-Какво ми е на костюма? Какво като му е минала модата, нищо му няма. Вчера, дори го взех от химическото!
-Да бе да.- чуха се затихващи гласове, които се връщаха по работните си места.
-А, Манолев! Ето те и теб. Нещо ново по случая?
-Нищо освен, че колата на престъплението е на депутатския син и е взета на лизинг...
-Нека да позная! Взета е от автокъщата на зетя на "Татенцето". Прав ли съм?
-Дааа, познахте Инспекторе. От къде знаете?
-Няма значение Манолев, не е нужно да знаеш.
-Това са материалите по случая.
-Благодаря. Смяната ти отдавна е свършила, прибирай се и поздрави жена си от мен, как е малкия расте ли?
-Благодаря добре са, ще и предам поздравите. А малкия е вече на годинка и половина.
-Как растат бързо. Сякаш се роди вчера.
-Шефе вие няма ли да се прибирате?
-Не, ще напиша доклада си, чу какво каза Капитана и ще дремна на канапето в кабинета.
-До утре Инспекторе.- в отговор само махнах небрежно с ръка и влезнах в кабинета си. Чакаше ме поредната дълга и безсънна нощ.

 ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер -4-"ОТНОВО НА УЛИЦАТА"

Беше се смрачило. Реших да се поразходя пеша. Беше късна пролет и вечерта беше приятна за разходки. Професионалното ми изкривяване ме караше да оглеждам с подробности минувачите. Разни дребни детайли ми се набиваха на очи, дори когато не го исках (колко досаден навик). Да това беше част от работата ми. Работиш искаш или не 24ч. в денонощието. Дори и на сън мисля за работа, по време на секс, гледайки мач... Подминаваха ме влюбени двойки, окъснели пенсионери- гледащи подозрително всеки и всичко, като чели не аз съм следователя.
- Господине! Ако обичате лична карта за проверка моя!- идваща от зад, спря до мен една полицейска кола с трима униформени полицаи. Близкостоящия младши-сержант бе излезнал да ми провери документите. Без да казвам нищо му показах служебната си карта и значката.
-Ооо.. Следовател! Извинете за безпокойството.
-От кой участък сте?
-Пето РПУ Инспекторе.- побърза да отговори сержанта на задната седалка, който от любопитство беше си подал леко главата от прозореца.
-Не сте ли малко отдалечени от вашия район?
-Еми преди малко са обрали един магазин за строителна техника. И ни "мобилизираха" да проверим района за съмнителни лица.- усмихнат отговори сержанта.
Леко се усмихнах и аз в отговор, от което усмивката на сержанта стана от леко разсеяна в леко напрегната.
-Едва ли ще има полза от това. По-добре ме закарайте до Седмо Районно!
-Разбира се.- за да ми направи място отзад, сержанта се премести  на мястото от ляво.
-Следовател и вие сте били редови полицаи като нас, как станахте следовател?- попита шофьора, също младши-сержант.
-Да Инспекторе как станахте Следовател? Не сте ли твърде млад? На колко сте - 30-35?-продължаваше да се подсмихва сержанта.
-Да бях и аз като вас преди седем години. Тогава тормозех много дилърите в моя район. Мафиотите взеха да губят пари и някой от босовете явно беше решил да спести някои лев за да ме пречукат и бе използвал връзките си за да ме махнат от района. Така една сутрин се събудих следовател в Отдел Убийства. Като отидох на работа и шефа ми поднесе изненадата.
-Няма логика! Защо им е да ви правят Следовател по убийствата, та те самите наемат убийци да им вършат работата! Нали така ще им пречите повече.- размишляваше на глас шофьорчето.
-Не е точно така! Вярно е, че наемат убийци, но се страхуват от това те да не бъдат наети от други за собствените им глави. Така, че понякога се нуждаят и някой да ги лови.
-Не е ли по-добре да ги ликвидират, така няма опасност да ги изпеят в полицията.
-Зависи от ситуацията. Повечето килари са добре обучени и не казват почти нищо когато ги заловим, така рядко стигаме до поръчителите.
-Инспекторе, колко убийци сте заловили през тези седем години.- запита сержанта.
-Двама, може би трима.- последва бурен смях.
-Само двама, трима за цели седем години!?
-Еми другите се наложи да застрелям при съпротива при арест. Сержант убивали ли сте човек?- усмивката на сержанта се смръзна, а двамата младши-сержанти отпред се спогледаха.
-Не господин Следовател не ми се е случвало.
-Пожелавам ти и никога да не ти се налага да ти се случи сержант, не е никак приятно да се чувстваш отговорен за липсата на живот у някого.
- Пристигнахме Следовател!
-Благодаря и лека служба тази вечер.- колегите благодариха и побързаха да потеглят.

 ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер -3-

***

Телефонът ми звънна.

-Кажи Манолев!
-Имам резултати по случая.
-Е...
-Разбра се на кого принадлежат труповете...
-На кого Манолев? С ченгел ли да ти вадя думите?
-Трупът в колата инспекторе... е на Юлиян Моренов, с прякор "Лагуната", още галено му казват "Лага". Известен квартален побойник. В нашите протоколи пише, че е задържан за няколко хулигански прояви и множество побойща. Има едно при което е вадено и огнестрелно оръжие, нанасяне на прорезни рани с нож. Има едно висящо дело за рекет и една условна присъда. Баща му е местен бос. Юри Моренов, полу- руснак по майчина линия, по-известен като "Татенцето". Има агенция за недвижими имоти "Моренов и син".
-Предполагам, че сега ще му се наложи да скъси името на агенцията си. Друго?
- Има по-малък син, сега е студент в УНСС трета година учи някаква икономическа специалност - Захари Моренов.
-Хитър е, копелето се е подсигурило за всеки случай. Друго Манолев?
-Да има... От седмо РПУ и ДАНС са го следили доста дълго време, със съмнение за организирана търговия на наркотици и сводничество в много големи размери, но до този момент не са натрупани достатъчно доказателства за да бъде подведен под отговорност.
-Такива като него и президента да гръмнат на оживено обществено място, пак сигурно за прокуратурата няма да се намерят достатъчно доказателства за да го подведат под отговорност. Кой знае колко души работят за него в държавния апарат. А за другия труп...
-Той е още по-интересен...
-Така ли? Че взе да ми става скучно...
-Да, той е син на депутата Ахмед Беий, казва се Кристиян Беий.
-Само това ни трябваше,... мъртъв депутатски син! Сега пресата ще се вре навсякъде и ще ни се пречка. Това да се държи в тайна възможно най-дълго! Предупреди и другите!
- Клошара си спомни, че автомата е бил със улекотен приклад. Ако има друго ще ти се обадя.
-Да, действай по направление, а вечерта ще обсъдим нещата в участъка.
-Разговора ми се стори интересен, за това ли си дошъл?
-Мммда Ивс. Имаме в Бояна двойно убийство. Какво ти говори името Юри Моренов.- при произнасянето на името на боса Ивса се закашля видимо притеснен.
-Да познавам го Коффин. Преди година и нещо си имах проблеми с него.
-Какви проблеми?
-Зет му продава автомобили втора употреба и също има авто-къща. Искаха да ме махнат от бизнеса с колите.
-Така ли..?
-Да. Получавах заплахи. Строшиха ми една две коли и разбиха витрината на долния етаж. Разбира се нямам никакви доказателства освен моите показания. Но бяха те. Разбрах се с тях, чрез един влиятелен мой познат. Предпочитам да не му казвам името, Та... той ми помогна и те ме оставиха на мира.
-Друго има ли?-беше не присъщо за Ивса, изражението на несигурност и лека уплаха, очите му се въртяха неспокойно. Не всеки би могъл да му причини подобно вълнение.
-Да, но да си остане между нас. Тия копелета са опасни Кофи...,внимавай с тях!
-Аз съм внимателен към всички, най-вече към жените, така съм възпитан.
-Това не е шега, мой човек. Тези "другарчета" никак, ама никак не си поплюват. Ако си го наумят- ИЗЧЕЗВАШ БЕЗСЛЕДНО в някоя току що изкопана основа! Ще станеш градивен елемент от някой нов мол!
-Винаги съм искал да бачкам в някой голям мол, идват предимно мацки които се кикотят и ти хвърлят палави погледи.
-Копеле обичам чувството ти за хумор, и искам по-дълго да му се наслаждавам във времето. Послушай ме! Това не са хора който преследваш, а те преследват теб.
-Отнасям се към работата си със самата сериозност. Не ми ли личи?
-Забрави! Исках да ти кажа, че дочух, че тези типове са закупили терени на бившите поделения в ямболския край и в бункерите им крият и "разфасоват" крадени коли и бог знае какво. Ако искаш да ги пипнеш- там ще удариш шестица от тотото, но това не си го чул от мен.
-Знаех си, че ще ми бъдеш полезен. Благодаря за пиячката, не беше зле. Някой път трябва да ме научиш на някой и друг такъв мурафет. С тия шейкове мацките ще се влюбват в мен. Ае до пиене.
-Това не са шейкове, а миксове. Пази се копеле.
-Както и да е.

***И така Ивса повдигна в мен повече въпроси отколкото отговори, а сега на къде?
***

***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер -2-

Стария ми приятел Ивса имаше доходоносен бизнес в близкия квартал. Страстта му към колите, му стана професия и сега имаше една от водещите в бранша авто-къщи и най-стилния авто-салон в града. С Ивса се познавахме от студентките ни години, когато миришехме на алкохол и още имахме мечти да станем богати меценати. Ивса беше снажен мъж 1.80м, около 90-95кг., с тъмно-кестенява права коса. По принцип имаше благ и търпелив характер, нооо...не винаги!

Ивса познаваше много добре месната престъпна каста. Може би знаеше нещо за скорошните убийства.
Редовият полицай ме стовари пред автосалона на Ивса. Остъкления втори етаж беше претъпкан със скъпи коли. Сградата беше ъглова и точно на носа на втория етаж беше паркиран поръчков Морган- не знаех какъв модел е и не ме интересуваше, просто харесвах плавните и заоблени линии, вплетени в издължената му аеродинамична форма. Влезнах във фоайето. На рецепцията ме посрещна усмихната млада студентка(Хммм,..-замислих се аз- Ивса винаги е имал добър вкус за... качествен персонал.).
-Какво ще желаете господине?
-Търся господин Йорданов, тук ли е?
-Имате ли уговорена среща с него.
-Да, разбира се.-с досада извадих значката си- Ето, това е поканата ми. -за късмет на обърканата студентка Мъмъра - дългогодишната охрана на Ивса излезе от асансьора.
-Джулия, това е стар приятел на господин Йорданов. Той е винаги добре дошъл по всяко време. Елате Следовател! Господин Йорданов е на бара на втория етаж.- качихме се в асансьора, който беше огледален- влизаш на първия етаж от източната страна, а на втория етаж вратата се отваря от запад. На втория етаж се качваха подбрани клиенти. Ивса си бе направил немалък бар в единия ъгъл на който си правeше лично коктейли всред експозето от коли, и днес не беше изключение.
-Оооо, Кадафер стари друже, какво те води в моя скромен сервиз?- забърса с хавлия една чаша и дойде да ме прегърне.
-Налей по едно от твоите молотовки и ще ти кажа!-отвърнах аз, някак си спонтанно ожаднял при вида на толкова много алкохол.
- От кога не сме се виждали? Година, две?
-Не, три.
-Три години, а живеем в един толкова малък град.
-Да, малък е. Само два милиона и осемстотин хиляди души, не е много спрямо други по-големи градове.
-Защо не ми дойде на гости, дори ти пратих покана за миналогодишното откриване на авто-мото изложението?
-Знаеш ме. Не си падам по красиви жени; алкохол; пури и черен хайвер, просто не съм такъв човек.
-Хахахахах..., я не ме занасяй! Коффин Кадавер без жени и алкохол!!! Кажи ми истината, стига си ме занасял.
-Е, добре тогава. Бяхме по следите на двама наркотрафиканти, който бяха отвлекли; изнасилили и зверски убили 15 годишно момиче. Не можех да изпусна тези копелета. Следяхме ги година и половина, а същата вечер на откриването, щяха да направят доставка на 60 килограма хероин на едни дилъри от 54-та. Същата вечер всичко щеше да приключи, акцията по залавянето беше планирана перфектно. Информаторите ни бяха дали точни данни, къде ще се състои срещата. Точно на предаването на пратката, телефона на единия трафикант звънна! Явно от някъде беше изтекла информация. С момчетата от НСБОП бяхме заели позиция, когато гадовете се качиха по колите и тръгнаха да бягат. Откриха огън по нас с автомати. Дилърите бяха десетина с три коли, но не успяха да се измъкнат, станаха на решето. Но БМВ-то на двете мръсни копелета се оказа добре бронирано. Прегазиха едно от момчетата на НСБОП, което по-късно почина в болницата. Веднага се свързахме с патрулиращите полицаи на близо да им пресекат пътя. От тях (полицаите) раниха един във врата, човека се отърва с шест месечна рехабилитация. Накрая, като видели, че с колата няма да могат да се промъкнат я изоставили и се шмугнали между сградите. Разделили се. Единия, нямало къде да отиде и се шмугнал в един ресторант. Прострелял келнера в гърдите и взел за заложник една жена, НСБОП вбесени от смъртта на колегата им, нарушили всякакви разпоредби при случаи на взети заложници и влезнали с взлом в заведението. За тяхно щастие трафиканта се панирал и взел да стреля по тях с Desert eagle, а за негово нещастие жената била републиканска джудистка от НСА, с рязко движение се освободила от нападателя, след което на момчетата от НСБОП не им оставало нищо друго освен да го разстрелят. За жалост келнера не оцелял, а другия трафикант се загубил в мрака между сградите. Така и не го намериха. Още го издирваме. Дори е в списъците на Интерпол.
-Хмм. Трогателна история. Чух нещичко за това по новините, или го прочетох в някой весник, не си спомням. Нямах престава, че си участвал. Сега къде живееш?
-В участъка!
-Не бе, сериозно!
-Там де, там прекарвам 60-70% от времето си. Понякога дори спя там.
-Радвам се, че не ми се е налагало да ти идвам на гости.
- Нищо, нали си с връзки, ще те уредя с просторна килия, без педали.
-Ха, тук ми е добре. Кажи за какво си дошъл, че скоро имам среща с едни клиенти?

***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер- опит за роман

12ч. и 44м. 30.06.2009г
Събудих се от дрънченето на телефона.
Вдигнах го и с гърлен раздразнителен глас попитах кой е.
Беше Манолев. Каза ми, че в Бояна имаме нов случай със разстреляни двама млади до тридесет години, здрави и гологлави "момченца".
Манолев дойде до квартирата ми със служебния автомобил. Още не съм изкарал книжка. И ме закара на местопрестъплението.
В хикс шестица на волана лежеше единият прострелян. С кървава глава облещен странично разтворил зейнала паст в предсмъртен гърч. Смъртта го бе споходила бързо. Вторият успял да излезе от колата прострелян бе стигнал на 7-8 метра от колата, когато поредния автоматичен откос го е застигнал и повалил (от първоначален преглед се е стреляло със АК-47). Куршумите прорязали белите му дробове, но той останал жив още малко, влачейки се още метър-два бил довършен от упор, от неизвестния и хладнокръвен убиец. Поредното гангстерско убийство си казахме. Разпратих редовите полицай да разпитат на около за очевидци. Хората се страхуваха и това бе нормално и разбираемо. Мафията се бе сляла със държавата и никой не бива наказан така както заслужава.
Имахме прясна следа и за наш голям късмет открихме очевидец- беше клошар на средна възраст 40-45 години, спал на близо когато започнала пукотевицата, надигнал се зад кофата която лежал и видял почти всичко. Убиеца бил сам изцяло в черно облечен с маска на главата. Преди да довърши втория му казал - "Поздрави от Боцмана" и го довършил. Клошара беше спокоен, каза че е свикнал със убийствата, но за първи път е видял с очите си такова. Попитах го дали е забелязал нещо друго, някаква подробност. Клошара оживено възкликна, че е забелязал лъскавата му хромирана катарама на череп, но на вместо кости имало буквата "Х" със остри издължени ъгли. Каза още, че е бил висок около 1,70м-1,75м, атлетичен и не много набит, по скоро жилав и сух, но видимо здрав и трениран. Оставаше "лабораторните плъхове", тоест криминалистите да изследват уликите и да ми дадат нова информация за оръжието и ако може да ми кажат за откритите отпечатъци от обувки, които открихме в праха до второто тяло. В колата нямаше нищо, както и в дрехите на труповете. Първоначалния тест със химически регенти показа, че по дамаската на седалките и таблото на колата има наличие на хероин и други видове наркотични вещества.
Манолев ме попита:- Следовател Коффин Кадавер, какво ще правим сега? - отвърнах му:
-Ти помогни да разчистят тук и ми кажи, чии са тези трупове, а аз трябва да се срещна със стар приятел от квартала....

***

Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!