Лари Елисън, милиардер, говори за плановете за въвеждане на интелигентни градове и постоянно наблюдение на хората.
Полицията и гражданите ще бъдат под постоянно наблюдение благодарение на камерите и изкуствения интелект.
1 част
С помощта на космоархеология са направени серия сензационни открития в района на Западен Сибир.
Оказва се, че тези обекти са засекретени от съветските власти още от 1956 г. заради необясними аномалии в тях
и се провеждат усилени изследвания.
На официалните запитвания от американска страна руският археолог Г. Б. Зданович, ръководещ разкопките,
признава, че се изследва свещеният град на древните българи Аркаим.
С откриването на Аркаим светът се завръща към времената на древните мистерии.
На нашето поколение, възпитано в атеизъм,
бе втълпявано, че мистериите са били възможни единствено поради ниското научно познание.
А ето, че сега съвременните научни познания се оказват безсилни пред загадките на свещения град на Тангра. Озадачените учени “обясняват” аномалиите като резултат на палеоконтакти..
..... Какви са тези аномалии?
Според официалната версия,
градът е открит през 1987 г. в южната част на Челябинската област при прокопаването на оросителна система.
Първата изненада дошла от непознатия строителен материал на сградите.
Непонятна е също хидротехническата система на града (пет хилядолетия пр. Хр.!),
както и следите от правилни структури с неизвестно предназначение.
Глинестата почва под града е била обогатена с “неизвестни съставки… и неизвестни за нас технологически похвати” – споделя археологът.
Необичайна е и самата форма на града – кръг с точни лъчи от центъра към окръжността.
Изследвайки спътниковите снимки на разкопките, археолозите от Чикагския университет оприличили целия град на “летяща чиния”.
Той е строен по предварително подготвен и обмислен план, като много детайли са непонятни.
В самия му център напр. се забелязва ясно плоска правоъгълна площадка с ориентация североизток-югозапад.
Руските учени са скрили уникалното откритие под невзрачна табела: “Паметник на уралска протоцивилизация”.
Те са премълчали факта, че цялата тази т.н. протоцивилизация е край сакрални прабългарски места. Макар и волжките българи да не се допускат до тайнствените разкопки,
те пазят в своите предания спомена за свещения град на Тангра – АРКАИМ.
Ето какво разказа доц. Татяна Ярулина, представител на волжките учени у нас:
Българи преди потопа
През 1997-1998 г. космоархеологията откри не един град,
а цяла протоцивилизация,
разположена на площ с размери 150 на 400 км.
Досега там са открити 17 града с 21 крепости,
а също и множество неукрепени селища.
Затова тя е наречена още “страна на градовете”.
Най-древните є селища са овални:
Берсаут, Аландско, Исиней 1, Кизилско;
по-късните са кръгли:
Аркаим, Синташта, Саръм-Сакла, Исиней 2;
след тях идва серия от десетки градове с правоъгълна форма.
Цялата тази “страна на градовете” поразява с изключителна планировка,
съвършени комуникативни системи,
монументални отбранителни съоръжения...
Най-голям е интересът към тайнствения Аркаим,
продукт на висока и неизвестна досега технологична култура – някои структури с неизвестно предназначение
източно от града,
непознати инженерни похвати при изграждането на специалния фундамент под града,
странен химичен състав на цимента и др.
За какво е служила централната площадка?
Може би – за кацане на някакви летателни апарати,
или – за телепортиране,
а може би – за транспространствена комуникация?
За пореден път археолозите мълчат
и за етнокултурните корени на феноменалното строителство. Те не смеят да обявят открито,
че става дума за българите,
които от предпотопни времена оставят навсякъде след себе си развита урбосреда.
Аркаим е древно свещено име,
родствено на Арктика (свети северен край)
и на Аркадия (блажената страна).
В българската “Веда словена” той е наречен Кайлеград (Царски град, Славен град).
2 част
Волжките българи много отдавна знаят за своя свещен град, но не са получили разрешение да го изследват.
В древните хроники “Джагфар Тарихъ” се съобщава за обитаване на Зауралието от българските племена “имен” от много стари времена.
В епосът “Шан кизи дастани” (“Сказание за дъщерята на хана”) се срещат много прабългарски топоними (географски наименования) на планини, реки, езера по тези места,
запазени до днес в руските карти,
което показва недвусмислено кой ги е обитавал.
Затова мисля, че Аркаимската култура трябва да бъде проучена именно от българските учени от Казан, София, Уфа и Чебоксари,
защото градостроителните планове на древните българи са най-близки до тях.
“Готовите отговори липсват,
а търсенето ни отвежда към сферата на езотеричното познание
и към най-модерните области на съвременната физика”– говори доц. Ярулина.
Заключения и следствия
Ако Аркаим е бил древен център на космични контакти,
както твърдят руски и волжки изследователи,
от това пряко произтичат няколко следствия.
Зараждането на първичната религия на Тангра ще има своето фактологично обяснение.
Според изследователите това е синтез на три понятия:
Тан (вселена),
Нак (човек)
и Ра (Бог)
или
накратко Космичен Разум.
Тангра е вероятно най-древното религиозно-културно схващане за единството на света и хармонията му с Космоса. Затова в планинската верига Тян Шан (Небесна планина) съществува връх Кан Тенгри,
а в Тибет – езерото Тенгри.
Ще стане по-ясно единството на всички религии, произтичащо от този единен религиозен импулс.
Забравената религия на древните българи е била не само синтез на духовно-културните познания на предшестващите култури, но е оперирала с универсални творчески елементи, валидни за всички времена.
Затова тя ще бъде в основата и на бъдещото синкретично познание.
Контактът с Космичния Разум в Аркаим обяснява и загадъчния духовен ген на българите,
предопределящ тяхната световна мисия на патриарси на човечеството и семе на нови култури и цивилизации. Наследници на небесно познание,
в хода на историята те учат своите земни уроци.
Заредени с ярки творчески и психически способности, според доц. Ярулина,
те са били винаги духовно-генна банка,
спонсорираща еволюцията на човечеството.
Днес, активизирайки огромната българска демосфера, разпръсната по земния глобус,
те подготвят формирането на идващата Шеста коренна земна раса.
„ Големият заговор срещу българите”
Христо Маджаров
________
Публикация на Hristo Radev
"Въздушни снимки показват древен митичен град в средата на Тихия океан.
Нан Мадол е древен и труднодостъпен град, който дълго време бе извън обсега на археолозите. Нан Мадол все още остава в списъка с най-големите загадки в света. Изоставеният град лежи частично потопен в непосредствена близост до източния бряг на остров Понпей, Микронезия.
Сега, благодарение на новите технологии, учените имат безпрецедентен достъп до мястото, което някога е било столицата на династията Саудалър (1100 -1600 г. от н.е.).
Новите видеоматериали на древния град в средата на Тихия океан възродиха теориите за хипотетичен потънал континент в океана.
Градът е разположен на коралов риф в Тихия океан край бреговете на остров Понпей, столицата на Микронезия, на 4000 км от Лос Анджелис и 2,575 км от Австралия. За тези, които не знаят, Понпей е остров, намиращ се на около 1600 км североизточно от Нова Гвинея. И е един от четирите щата на Микронезия.
Нан Мадол, който е с площ от 28 кв.км, е известен като „Тихоокеанската Венеция“, още от откриването му от европейците в началото на 19 век.
Мегалитният град е построен върху коралов риф и е пресечен от изкуствени канали. Архипелагът се състои от изкуствени острови и се смята, че е бил столица на древна държава.
Островите са построени от гигантски базалтови греди, някои от които тежат по 20 тона, а други стигат до 50.
В последния епизод на научния видеоканал What On Earth? се показват сателитни снимки, показващи археологическия обект.
"Защо някой би съградил град в средата на океана? Защо тук, толкова далеч от всяка друга известна цивилизация?" - възкликва д-р Патрик Хънт (Patrick Hunt), археолог в Станфордския университет.
Нан Мадол е малко по-малък от Ню Йорк, според статия в списание Smithsonian magazine и се състои от 90-тина геометрично очертани изкуствени островчета, изградени от базалт и коралови камъни, разделени с мрежа от канали. "[Нан Мадол] е очевидно елитен жилищен комплекс и всяко островче обслужва конкретна цел, като сгради за канута, кухни, болници и вероятно са били покрити с дървени покриви или от палмови листа", обяснява Тери Нюман (Terry Newman) пред BBC News.
Тези сгради са свързани с мрежа от канали, заради което градът се сдобива с прозвището "Венеция на Микронезия".
"Колко е удивително, тъй като това място се появява на сателитни изображения, а слизайки надолу до нивото на земята е още по-поразително. Има стени, които са от 5 до 7 метра дебели", обяснява в клипа д-р Карен Белингер (Karen Bellinger), археолог и основател на The Time Tribe, игра, базирана на реалната история и археология.
На всеки един от тези острови има останки от храмове, обществени бани, къщи, дворци, резиденции, построени между 1200 - 1600 година. Най-високата сграда в Нан Мадол е царският храм, наречен Нандауаз. Той е заобиколен от високи 7,6 метра стени.
Жителите на Помпей не знаят как е бил построен града, но те смятат, че е свързан с магия. Те разказват, че първите заселници, стъпили на острова, са били братя, наречени Олисипа и Олосопа. Двамата магьосници с помощта на богорете са създали град Нан Мадол.
Учените не смятат така и твърдят, че базалтовите камъни вероятно са пренесени от другата страна на острова с помощта на салове и лебедки до мястото си. В крайна сметка, най-вероятно хиляди работници стотици години са изграждали града.
По времето, когато европейците за пръв път през 19-ти век откриват острова, Нан Мадол е изоставен. Сега островитяните избягват древния град, вярвайки, че е прокълнат.
Тайната на Нан Мадол започва с факта, че нищо за изграждането му може да се обясни. Учените и археолозите не са успели да разберат със сигурност как е бил построен града. Те колективно посочват, че изграждането на града е „необяснима загадка“.
Общото тегло на черните скали, от които е изграден града възлиза на 750,000 метрични тона, средно по 1850 тона на година в продължение на четири века. Базалтовите греди стигат до височина от 10 метра и тегло до 50 тона всяка.
Това, което е още по-загадъчно е, че хората от династия Сал Дельор, които са живели там, не са имали макари, лостове или метал, за да си помогнат в изграждането.
Това означава, че за да построят града е трябвало да местят по 2,000 тона камъни всяка година, в продължение на 400 години
Това, което със сигурност знаем е, че комплексът е изпълнявал както политическа, така и религиозна (култова) роля. Населението му почти сигурно не е надвишавало 1000 души, въпреки че наскоро бе заявено, че дори не е надхвърляло 500.
Предполага се, че е имало тунел за бягство, започващ от центъра на Нан Мадол, който е бил построен чрез сондаж надолу през рифа, за да се излезе в океана. Водолазите продължават да търсят „тайният“ маршрут, но досега целият тунел не е бил открит.
Въпреки това, досега са открити редица други недовършени тунели. За жалост, няколко водолази са изчезнали през 2012 г., при проучване на най-големият тунел."
