За, желаещи да подпомагат съществуването на блога, дарения се приемат само чрез PayPal

Адрес в PayPal: tfkibts@abv.bg

ТАМ СМЕ, КЪДЕТО ДРУГИТЕ НЕМОГАТ, ДА СИ ГО ПРЕДСТАВЯТ!

-

НИТО КРАЧКА НАЗАД- ЗАД НАС Е БЪЛГАРИЯ!!!!

"Обществото често прощава на престъпниците, но никога на мечтателите!"- Оскър Уайлд
НЕ СЕ САМОУБИВАЙ! ПЪРВО ИЗЧИСТИ БОКЛУКА ОТ БЪЛГАРИЯ! - GRANID

"Последен се смее, който стреля първи!" - ГЕНЕРАЛ ЛЕБЕД
"Логиката се поражда там където има МИСЪЛ. Защото там където има МИСЪЛ - трябва СМИСЪЛ!" - GRANID

сряда, 22 декември 2010 г.

Химна на българския КОМАНДОС

неделя, 5 декември 2010 г.

Странности за космическите станции (сателити)

"Разположената на орбита през 1962 година космическа станция "Ана" един ден престанала да действа. Смятало се, че е замлъкнала за винаги. Но се оказало, Че след шест месеца се обадила отново, като че ли нищо не е било... Нещо по-интересно, запонала да действува почти едновременно с друга космическа станция - "Телстар 2"(горе на снимката), разположена на орбита през 1963 г., която се загубила на 16 юни и започнала отново да работи нормално (след един месец) заедно с "Ана". Същото се случило една година преди това със спътника "Трансмит 4-В", който замлъкнал за шест месеца.
През 1964 г. това явление се повторило четирикратно. Един от експертите на НАСА отбелязал: "Всичко изглежда така, сякаш апаратурата на тези станции е била демонтирана, а след това отново монтирана." Ще спомена и за космическата станция "Еол", която продължително време се ръководела от принципа "никога в неделя", т.е. в неделя не работела. Разбира се, онези, които са я конструирали, не са имали такова намерение.

Цитат от "НИЕ ОТ КОСМОСА"

сряда, 1 декември 2010 г.

СРЕЩИ С НЛО ОТ ТРЕТИ ТИП! 2

"21.08.1955 г. в Кели-Хопкинсвил (Кентъки)- цитат от книгата на Арнолд Мостович "НИЕ ОТ КОСМОСА ст. 70/72:



В каньона, намиращ ссе недалеч от фермата на някой си Сатън, един от членовете на семейството му забелязал приземяваща се "летяща чиния". Когато се върнал у дома и разказал за видяното, му се надсмели. Разбира се, никой не повярвал. Един час по-късно кучето започнало внезапно да лае. Двамата мъже в къщата се приближили към задната врата, за да проверят какво става. Когато отворили вратата, видели навън малко човече със светещи очи, с вдигнати нагоре ръце, "като че ли го ограбваха".
Както припомня Хайнек (виден американски уфолок, който уаствал в правителствения американски НЛО проект "Синя книга" и автор на редица книги по тази тема), в този район (Кентъки) хората са привикнали към това, че "най-напред се стреля, а след това - разговаря". В дадения случай правилото се осъществило. Мъжете стреляли едновременно, когато човечето  било на шест метра от тях. Изстрелите прозвучали така, като че ли "се стреляло по кофа". Гостът подскоил, отдръпнал се и изчезнал в нощната тъмнина.
Скоро друг подобен гост се показал на прозореца. И той бил посрещнат с изтрели. (Следите от куршумите се виждат и до днес.) По същия наин стреляли по енелоида, който бил на покрива, и по друг, покачил се на едно върво. Последният, както казват свидетелите (семейство Сатън е единадесетчленно), "се пуснал" на земята и също изезнал.
"Малко неща - пише Хайнек - объркват един фермер от Кентъки така, както безпомощността на огнестрелното оръжие." Скоро цялото семейство се барикадирало в къщата. От време на време гостите се появявали по прозорците. Как са били посрещани - знаем.
Три часа по-късно било решено, че обсадата е продължила достатъчно дълго. Всичките единадесет души се напъхали в две коли и късно вечерта отишли в отдалеения на десет километра полицейски участък. Вече сме наясно за паниката, обхванала семейството Сатън. Полицейският патрул, с когото се върнали, не намерил нищо друго освен следите от куршумите.
Не е нужно да добавяме, че семейство Сатън - освен интервюта за пресата, радиото и телевизията - били проведени доста напълно сериозни разговори. От името на "Синята книга" анкетата била проведена от някой си Ледуит, за когото Хайнек казва, че му има пълно доверие. Ледуит отишъл при семейството Сатън на следващия ден след споменатите събития. В разговора той решил да използва метода на тъй наречените портрети-роботи, прилагани от полицията.
Когато пристигнал във фермата на Сатън, мъжете не били у дома. И така, отначало разговарял само с жените и по техни указания започнал да нахвърля портрета на нашествениците от предишната нощ. Скоро можал да установи, че според единодушното мнение на жените, гостите имали много големи и кръгли очи, раздалечени на около осемнадесет сантиметра, на половината на височината на главата. Черепът - кръгъл и без коси. Нито една от жените не могла да каже дали нашествениците са имали шия. Тялото им като че ли било много тънко и право, ръцете - два пъти по-дълги от краката... Нито една от жените не можела да каже дали са имали носове...
Вечерта мъжете се върнали от работа, а с тях и бащата на семейството, "Лъки" Сатън. Вгледал се в скиците на Ледуит и категорично заявил, че нахвърляният портрет отговаря на действителността, само че лицето трябва да бъде кръгло. Освен това Сатън отбелязал, че гостите нямали и уста.
С една дума единадесет здравомислещи хора разказали дума по дума идентична история и съвсем еднакво описали гостите от НЛО. Трудно е да си представим, че свидетели от този род без причина ще се съберат и ще решат да си измислят невероятна история за нападение на същества от НЛО. От случая не са извлекли и никаква облага за себе си. Дори от психологическа гледна точка тези хора не страдат към типа на митоманите или фантазьорите.
От този случай се заинтересувала и сътрудничката на "Синята книга" - Дейвис. След известно време тя заявила: "Сатънови изцяло поддържат своята история. Упорито и гневно не престават да доказват, че говорят истината. И старите и младите не допускат мисълта, че могат да лъжат или да се заблуждават. Както в разговорите помежду си, така и навън никога не са се отказали от тази история, нито пък са променяли и най-дребните детайли в нея..."

Хайнек споделя, че случаят го е заинтересувал толкова много не само защото там са правили анкети негови сътрудници, на които той има изключително доверие.
"Има още една причина, по-важна - казва Хайнек, - хуманойдите представляват известен прототип, който съществува от векове и чиито следи могат да се срещнат в митовете и легендите на различни цивилизации. Невъзможно е Сатънови, които нямат нито телефон, нито радио или телевизор, нито книги, нито повече мебели, да са знаели нещо за проблема НЛО, а още повече - да са знаели, че в миналото многократно са били описвани същества, подобни на тези, чийто портрет те помогнали да се нахвърли. И тъй, този портрет е изключително подобен на човечетата, за който са запазили спомен различните култури."

понеделник, 29 ноември 2010 г.

СРЕЩИ С НЛО ОТ ТРЕТИ ТИП!

 ПОДБРАНИ ЦИТАТИ ОТ "НИЕ ОТ КОСМОСА"
"Ст. 68- През Ноември 1961 г. четирима мъже пътували с кола по път в Северна Каролина. И етиримата внезапно забелязали някакъв светещ предмет, който се приземявал в открито поле. Като сметнали, че това е самолет, извършващ принудително кацане, спрели колата и се втурнали на помощ. Недалеч от светещият предмет те спрели поразени. До него те забелязали някакви същества, едното от които заплашително им давало знаци да се отдалечат. В отговор на този жест един от мъжете, без да се колебае, стрелял по хуманоида и той паднал. Останалите се качили бързо в НЛО-то, а четиримата мъже побягнали."
...БОАИНАИ, В НОВА ГВИНЕЯ :
"Герой на тази история е някой си отец Джил, възпитаник на Брисбейнския университет, който по това време ръководел англиканската църква в този мисионерски раьон. От разказа може да се заключи, че отец Джил е работел в някаква болница в месност, обитавана от туземното население. Веднъж, като се връщал у дома, вниманието му приковало необикновено явление. Забелязал на небето някакъв голям блестящ обект.
По това време, както той сам определя, "не вярвах в летящи чинии". Заинтригуван от явлението, той извикал един от туземците, някой си Ерик Кодавар, и го запитал дали вижда същото. Ерик потвърдил. Отец Джил го изпратил да доведе един от учителите - Стивън Мой. Ерик събрал всички, които били в къщата, и те заедно наблюдавали необикновеното явление. Отец Джил се оказал доста разсъдлив наблюдател. Той решил от определен момент да записва точно видяното, колкото необикновено да е то.
Ето неговите записки:
Часът е осемнадесет и четиридесет и пет. Небето е облачно. Забелязах необикновена светлина на северозапад. Осемнадесет и педесет - извиквам Ерик и Стивън. 18,52 - Стивън и Ерик  потвърждават моето наблюдение. Стивън каза, че това не може да бъде звезда. 18.55 - пристигат други хора.Отгоре (на НЛО) се вижда нещо, което се движи. Човек? Сега виждам три движещи се същества. Нещо правят там. Обектът изезва.  19.00 - отново двама човека на обекта. 19.04 - отлита. 19.10 - облаци на висоина сестотин метра. Четири същества на НЛО. Прожектор със синя електрическа светлина. След миг съществата изчезват. Прожекторът остава. 19.20 - прожекторът изгасен. 20.28 - небето осветено. Вижда се НЛО. Извиквам отново останалите хора от мисията. НЛО-то се снишава,  все по-голямо. 20.29 - втори НЛО,  вижда се над морето. Лети, сякаш се плъзга. 20.35 - още един НЛО над градчето Уадобуна. 20.50 - малко повече облаци. Голям НЛО, който стои неподвижно. Останалите прелитат и отлитат през облаците. Когато преминават през облаците, по тях се вижда отблясък - светлинно "хало". Всички НЛО са отчетливи.  "корабът майка" продължава да се вижда, неподвижен. 21.05 - отново се появяват облаци. Малките НЛО отлитат.  21.10 - номер 1 изчезва над нас в облаците. 21.20 - "майката" се връща. 21.30 -"майката се отдалечава. 21.46 - отново някакъв НЛО лети над нас с плъзгащ полет. 22.00 - спира се. 22.50 -няма следи от НЛО. Силен дъжд.
Отец Джил предоставя още няколко допълнителни информации. НЛО са се върнали следващата нощ. Първа ги забелязала болничната сестра в осемнадесет часа. "Това нещо" този път слязло толкова ниско, както никога до тогава. Спускало се по права линия и останало на височина 90-150 м. Още не било тъмно и можело да се наблюдава в цялото му великолепие. И отново на неговият връх се вижда някаква фигура. Обектът бил също толкова блестящ и светещ, както предишния път. Джил: "Към мен се приближи учителят и ме запита: "Интересно дали ще кацне на спортната площадка?" Отговорих: "Защо не?" След това започнахме да даваме знаци с ръце: "Добър ден? Добър ден!" Можели да си преставите колко бяхме учудени, когато той отговори на знаците ни. До мен беше Ерик... и още едно момче. Двамата махаха с ръце и фигурите на НЛО в отговор също махаха с двете си ръце."
В книгата се подчертава, е по това време в Нова Гвинея е  имало интензивни нашествия на НЛО и тази случка е била в пика на този интензитет.

петък, 26 ноември 2010 г.

Проблемът за молибдена!

"Този химичен елемент има изключително важно значение за функционирането на биологичните процеси. Той се съдържа в изключително много ензимни системи, без които въобще не можем да си представим живота, в качеството си на активен елемент и нищо не може да го замени. Това би било понятно казва Крик, - ако този химичен елемент съществуваше на Земята в големи количества. Но неговото количество е едва 0,02%, докато за сродните му химически елементи е: хром- 0,2%, никел - 3,16%. ... Химическия състав на планетата трябва да намери отръжение в биологичната структура на нейните жители. Можеби в космоса ще могат да се открият звезди от такъв клас, където молибдена се среща значително по-често и чиято химична структура ще отговаря на химическата структура на живите организми на Земята"
Това е цитат от книгата на Арнолд Мостович "НИЕ ОТ КОСМОСА".
Логично е химическата структура на органичната материя да е огледален образ на процентното участие на елементите на дадената планета където тя е възникнала!

понеделник, 15 ноември 2010 г.

?

ТОВА КОЕТО Е НА КЛИПА, НИЕ ИЗТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ СИ ГО ЗНАЕМ. САМО ЧЕ,  ОТНОВО СЕ КАЗВА КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, А АЗ ПИТАМ:"- КАТО ТОЛКОВА ВСИТЕ ЗНАЕТЕ КАКВО НЕТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ!"-"МАМА МУ СТАРА КАЖЕТЕ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, И НАЙ-ВЕЧЕ КАК?!!!

четвъртък, 1 април 2010 г.

Следовател Коффин Кадавер -5- В Участъка.

Влизам в Участъка. Още на входа дежурния полицаи на рецепцията ми вика:
-Хей Кадавер, къде се губиш? Шефа е откачил! Тия медии му взеха здравето. Търсите от два часа.
-Не е ли е чувал за мобилни телефони?
-Манолев ти звъня, но не се е свързал с теб.
-Я виж ти останал съм без батерия. Скапан телефон! Друг път няма да си взимам техника от заложна къща.
-Ха, от заложна къща ли си го взел. На теб заплата не ти ли дават?
-Не съм го купувал, а ми го подари момчето от заложната, бях го хванал да продава крадена техника.
-Хахаха. А тия дрехи от някои клошар ли си ги взел, за дето е крал боклука от някоя общинска кофа. Хахахах.
-Какво му е на костюма? Нищо му няма. Малко е старичък, минала му е модата. Беше на калеко ми, на него вече не му трябва, бог да го прости.
-АААААхахахахаха... та ти нали си атеист, какво ти пука?
-Да, но той не беше.- запътих се към офиса на шефа, оставяйки колегата да се превива от смях зад рецепцията.
Приближавайки се до вратата на шефа, се чуваше все по ясно как крещеше на някого вътре. В същия миг вратата се отвори и с викове шефа излезе пред мен.
-Не ставате за нищо...- изкрещя той, когато излизайки ме срещна в коридора. 1,69 висок, леко плешив с гъсти добре подстригани мустаци, закръглено лице и издаващо се коремче (да кажем в седмия месец). МММдаааа това беше моя шеф капитан Тотлабанов. -Тииии... изсъска той през зъби - Никакъв те няма цял ден! Медиите бяха обсадили участъкаааа, Министъра на вътрешните работи ми се обажда за да пита какво става със случая, знаем ли нещо...,-бавно но сигурно съскането се обърна в истеричен рев, като на ранено животно в джунглата - а преди малко и самият Министър-председател ми звънна, за да ми каже, че разкриването на случаят е много важен за него и час по-скоро иска да бъде разрешен. А...  Азз не мога нищо да им кажа... Мънкам, като глобена от ХЕИ бабичка на Женския пазар. Медиите ме пържиха със въпроси, а тииии...
-Какво аз шефе?
-За какво ви се плаща, лентяи. Само аз ли ще се пържааа на тоя огън?- разни глави на колеги се подадоха уплашено от тук-от там.
-Та аз да не съм парламентьор. В Участъка има двама. Нали за това взимат пари -да говорят. Да ги беше ползвал, без туй никва работа не вършат! А Жоро от отдел "Връзки с Масмедиите и Обществеността" защо не си свърши работата?
-Жоро е в болнични.
- В Пирогов е. Сутринта получил криза и на обет му извадили апендикса.- се изказа една от подаващите се глави.
-Е, взимам си за Жоро думите на зад. Той поне има желязно "алиби".
-Всички ще трябва да се пържат редом с мен!-прегракнал се провикна шефа с високо вдигнат показалец във въздуха.
-Шефа искал да се пържим заедно!
-Да, дааа, демокрация е все пак.-се обади друг.
-По-либерално е.- подкрепи го втори.
-Ква демокрация, чист комунизъм си е това.- добави присмехулно трети. Шефа започна да се оглежда стръвно на около и да заеква в ядът си.
-К...КК... Каааквооо!
-Шефе...-положих ръка на рамото му, за да  го успокоя- аз си падам по-здравословни занимания, избягвам пърженото. Предпочитам да се пека, и то на някои тропичен плаж с чаша ром в ръка и добре напъпила полугола мулатка.- Участъка избухна в бурен смях.
-Лентяй! Утре искам рапорт за двойното убийство, доклада да е на бюрото ми точно в 8. 00.ч. Подробнооо. Ще ти дам един тропичен плаж, ходи като клошар, а за плажове бленувааа. - шефа затръшна вратата след себе си.
-Какво ми е на костюма? Какво като му е минала модата, нищо му няма. Вчера, дори го взех от химическото!
-Да бе да.- чуха се затихващи гласове, които се връщаха по работните си места.
-А, Манолев! Ето те и теб. Нещо ново по случая?
-Нищо освен, че колата на престъплението е на депутатския син и е взета на лизинг...
-Нека да позная! Взета е от автокъщата на зетя на "Татенцето". Прав ли съм?
-Дааа, познахте Инспекторе. От къде знаете?
-Няма значение Манолев, не е нужно да знаеш.
-Това са материалите по случая.
-Благодаря. Смяната ти отдавна е свършила, прибирай се и поздрави жена си от мен, как е малкия расте ли?
-Благодаря добре са, ще и предам поздравите. А малкия е вече на годинка и половина.
-Как растат бързо. Сякаш се роди вчера.
-Шефе вие няма ли да се прибирате?
-Не, ще напиша доклада си, чу какво каза Капитана и ще дремна на канапето в кабинета.
-До утре Инспекторе.- в отговор само махнах небрежно с ръка и влезнах в кабинета си. Чакаше ме поредната дълга и безсънна нощ.

 ***
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

сряда, 31 март 2010 г.

Следовател Коффин Кадавер -4-"ОТНОВО НА УЛИЦАТА"

Беше се смрачило. Реших да се поразходя пеша. Беше късна пролет и вечерта беше приятна за разходки. Професионалното ми изкривяване ме караше да оглеждам с подробности минувачите. Разни дребни детайли ми се набиваха на очи, дори когато не го исках (колко досаден навик). Да това беше част от работата ми. Работиш искаш или не 24ч. в денонощието. Дори и на сън мисля за работа, по време на секс, гледайки мач... Подминаваха ме влюбени двойки, окъснели пенсионери- гледащи подозрително всеки и всичко, като чели не аз съм следователя.
- Господине! Ако обичате лична карта за проверка моя!- идваща от зад, спря до мен една полицейска кола с трима униформени полицаи. Близкостоящия младши-сержант бе излезнал да ми провери документите. Без да казвам нищо му показах служебната си карта и значката.
-Ооо.. Следовател! Извинете за безпокойството.
-От кой участък сте?
-Пето РПУ Инспекторе.- побърза да отговори сержанта на задната седалка, който от любопитство беше си подал леко главата от прозореца.
-Не сте ли малко отдалечени от вашия район?
-Еми преди малко са обрали един магазин за строителна техника. И ни "мобилизираха" да проверим района за съмнителни лица.- усмихнат отговори сержанта.
Леко се усмихнах и аз в отговор, от което усмивката на сержанта стана от леко разсеяна в леко напрегната.
-Едва ли ще има полза от това. По-добре ме закарайте до Седмо Районно!
-Разбира се.- за да ми направи място отзад, сержанта се премести  на мястото от ляво.
-Следовател и вие сте били редови полицаи като нас, как станахте следовател?- попита шофьора, също младши-сержант.
-Да Инспекторе как станахте Следовател? Не сте ли твърде млад? На колко сте - 30-35?-продължаваше да се подсмихва сержанта.
-Да бях и аз като вас преди седем години. Тогава тормозех много дилърите в моя район. Мафиотите взеха да губят пари и някой от босовете явно беше решил да спести някои лев за да ме пречукат и бе използвал връзките си за да ме махнат от района. Така една сутрин се събудих следовател в Отдел Убийства. Като отидох на работа и шефа ми поднесе изненадата.
-Няма логика! Защо им е да ви правят Следовател по убийствата, та те самите наемат убийци да им вършат работата! Нали така ще им пречите повече.- размишляваше на глас шофьорчето.
-Не е точно така! Вярно е, че наемат убийци, но се страхуват от това те да не бъдат наети от други за собствените им глави. Така, че понякога се нуждаят и някой да ги лови.
-Не е ли по-добре да ги ликвидират, така няма опасност да ги изпеят в полицията.
-Зависи от ситуацията. Повечето килари са добре обучени и не казват почти нищо когато ги заловим, така рядко стигаме до поръчителите.
-Инспекторе, колко убийци сте заловили през тези седем години.- запита сержанта.
-Двама, може би трима.- последва бурен смях.
-Само двама, трима за цели седем години!?
-Еми другите се наложи да застрелям при съпротива при арест. Сержант убивали ли сте човек?- усмивката на сержанта се смръзна, а двамата младши-сержанти отпред се спогледаха.
-Не господин Следовател не ми се е случвало.
-Пожелавам ти и никога да не ти се налага да ти се случи сержант, не е никак приятно да се чувстваш отговорен за липсата на живот у някого.
- Пристигнахме Следовател!
-Благодаря и лека служба тази вечер.- колегите благодариха и побързаха да потеглят.
 ***
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!
НА ШИПКА ВСЬО СПОКОЙНАЕ

ИСТИНА ЛИ Е ТЕОРИЯТА НА КОНСПИРАЦИЯТА?