СРЕЩИ С НЛО ОТ ТРЕТИ ТИП!

 ПОДБРАНИ ЦИТАТИ ОТ "НИЕ ОТ КОСМОСА"

"Ст. 68- През Ноември 1961 г. четирима мъже пътували с кола по път в Северна Каролина. И етиримата внезапно забелязали някакъв светещ предмет, който се приземявал в открито поле. Като сметнали, че това е самолет, извършващ принудително кацане, спрели колата и се втурнали на помощ. Недалеч от светещият предмет те спрели поразени. До него те забелязали някакви същества, едното от които заплашително им давало знаци да се отдалечат. В отговор на този жест един от мъжете, без да се колебае, стрелял по хуманоида и той паднал. Останалите се качили бързо в НЛО-то, а четиримата мъже побягнали."
...БОАИНАИ, В НОВА ГВИНЕЯ :
"Герой на тази история е някой си отец Джил, възпитаник на Брисбейнския университет, който по това време ръководел англиканската църква в този мисионерски раьон. От разказа може да се заключи, че отец Джил е работел в някаква болница в месност, обитавана от туземното население. Веднъж, като се връщал у дома, вниманието му приковало необикновено явление. Забелязал на небето някакъв голям блестящ обект.
По това време, както той сам определя, "не вярвах в летящи чинии". Заинтригуван от явлението, той извикал един от туземците, някой си Ерик Кодавар, и го запитал дали вижда същото. Ерик потвърдил. Отец Джил го изпратил да доведе един от учителите - Стивън Мой. Ерик събрал всички, които били в къщата, и те заедно наблюдавали необикновеното явление. Отец Джил се оказал доста разсъдлив наблюдател. Той решил от определен момент да записва точно видяното, колкото необикновено да е то.
Ето неговите записки:
Часът е осемнадесет и четиридесет и пет. Небето е облачно. Забелязах необикновена светлина на северозапад. Осемнадесет и педесет - извиквам Ерик и Стивън. 18,52 - Стивън и Ерик  потвърждават моето наблюдение. Стивън каза, че това не може да бъде звезда. 18.55 - пристигат други хора.Отгоре (на НЛО) се вижда нещо, което се движи. Човек? Сега виждам три движещи се същества. Нещо правят там. Обектът изезва.  19.00 - отново двама човека на обекта. 19.04 - отлита. 19.10 - облаци на висоина сестотин метра. Четири същества на НЛО. Прожектор със синя електрическа светлина. След миг съществата изчезват. Прожекторът остава. 19.20 - прожекторът изгасен. 20.28 - небето осветено. Вижда се НЛО. Извиквам отново останалите хора от мисията. НЛО-то се снишава,  все по-голямо. 20.29 - втори НЛО,  вижда се над морето. Лети, сякаш се плъзга. 20.35 - още един НЛО над градчето Уадобуна. 20.50 - малко повече облаци. Голям НЛО, който стои неподвижно. Останалите прелитат и отлитат през облаците. Когато преминават през облаците, по тях се вижда отблясък - светлинно "хало". Всички НЛО са отчетливи.  "корабът майка" продължава да се вижда, неподвижен. 21.05 - отново се появяват облаци. Малките НЛО отлитат.  21.10 - номер 1 изчезва над нас в облаците. 21.20 - "майката" се връща. 21.30 -"майката се отдалечава. 21.46 - отново някакъв НЛО лети над нас с плъзгащ полет. 22.00 - спира се. 22.50 -няма следи от НЛО. Силен дъжд.
Отец Джил предоставя още няколко допълнителни информации. НЛО са се върнали следващата нощ. Първа ги забелязала болничната сестра в осемнадесет часа. "Това нещо" този път слязло толкова ниско, както никога до тогава. Спускало се по права линия и останало на височина 90-150 м. Още не било тъмно и можело да се наблюдава в цялото му великолепие. И отново на неговият връх се вижда някаква фигура. Обектът бил също толкова блестящ и светещ, както предишния път. Джил: "Към мен се приближи учителят и ме запита: "Интересно дали ще кацне на спортната площадка?" Отговорих: "Защо не?" След това започнахме да даваме знаци с ръце: "Добър ден? Добър ден!" Можели да си преставите колко бяхме учудени, когато той отговори на знаците ни. До мен беше Ерик... и още едно момче. Двамата махаха с ръце и фигурите на НЛО в отговор също махаха с двете си ръце."
В книгата се подчертава, е по това време в Нова Гвинея е  имало интензивни нашествия на НЛО и тази случка е била в пика на този интензитет.

Проблемът за молибдена!

"Този химичен елемент има изключително важно значение за функционирането на биологичните процеси. Той се съдържа в изключително много ензимни системи, без които въобще не можем да си представим живота, в качеството си на активен елемент и нищо не може да го замени. Това би било понятно казва Крик, - ако този химичен елемент съществуваше на Земята в големи количества. Но неговото количество е едва 0,02%, докато за сродните му химически елементи е: хром- 0,2%, никел - 3,16%. ... Химическия състав на планетата трябва да намери отръжение в биологичната структура на нейните жители. Можеби в космоса ще могат да се открият звезди от такъв клас, където молибдена се среща значително по-често и чиято химична структура ще отговаря на химическата структура на живите организми на Земята"
Това е цитат от книгата на Арнолд Мостович "НИЕ ОТ КОСМОСА".
Логично е химическата структура на органичната материя да е огледален образ на процентното участие на елементите на дадената планета където тя е възникнала!

?

ТОВА КОЕТО Е НА КЛИПА, НИЕ ИЗТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ СИ ГО ЗНАЕМ. САМО ЧЕ,  ОТНОВО СЕ КАЗВА КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, А АЗ ПИТАМ:"- КАТО ТОЛКОВА ВСИТЕ ЗНАЕТЕ КАКВО НЕТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ!"-"МАМА МУ СТАРА КАЖЕТЕ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ, И НАЙ-ВЕЧЕ КАК?!!!

Следовател Коффин Кадавер -5- В Участъка.

Влизам в Участъка. Още на входа дежурния полицаи на рецепцията ми вика:
-Хей Кадавер, къде се губиш? Шефа е откачил! Тия медии му взеха здравето. Търсите от два часа.
-Не е ли е чувал за мобилни телефони?
-Манолев ти звъня, но не се е свързал с теб.
-Я виж ти останал съм без батерия. Скапан телефон! Друг път няма да си взимам техника от заложна къща.
-Ха, от заложна къща ли си го взел. На теб заплата не ти ли дават?
-Не съм го купувал, а ми го подари момчето от заложната, бях го хванал да продава крадена техника.
-Хахаха. А тия дрехи от някои клошар ли си ги взел, за дето е крал боклука от някоя общинска кофа. Хахахах.
-Какво му е на костюма? Нищо му няма. Малко е старичък, минала му е модата. Беше на калеко ми, на него вече не му трябва, бог да го прости.
-АААААхахахахаха... та ти нали си атеист, какво ти пука?
-Да, но той не беше.- запътих се към офиса на шефа, оставяйки колегата да се превива от смях зад рецепцията.
Приближавайки се до вратата на шефа, се чуваше все по ясно как крещеше на някого вътре. В същия миг вратата се отвори и с викове шефа излезе пред мен.
-Не ставате за нищо...- изкрещя той, когато излизайки ме срещна в коридора. 1,69 висок, леко плешив с гъсти добре подстригани мустаци, закръглено лице и издаващо се коремче (да кажем в седмия месец). МММдаааа това беше моя шеф капитан Тотлабанов. -Тииии... изсъска той през зъби - Никакъв те няма цял ден! Медиите бяха обсадили участъкаааа, Министъра на вътрешните работи ми се обажда за да пита какво става със случая, знаем ли нещо...,-бавно но сигурно съскането се обърна в истеричен рев, като на ранено животно в джунглата - а преди малко и самият Министър-председател ми звънна, за да ми каже, че разкриването на случаят е много важен за него и час по-скоро иска да бъде разрешен. А...  Азз не мога нищо да им кажа... Мънкам, като глобена от ХЕИ бабичка на Женския пазар. Медиите ме пържиха със въпроси, а тииии...
-Какво аз шефе?
-За какво ви се плаща, лентяи. Само аз ли ще се пържааа на тоя огън?- разни глави на колеги се подадоха уплашено от тук-от там.
-Та аз да не съм парламентьор. В Участъка има двама. Нали за това взимат пари -да говорят. Да ги беше ползвал, без туй никва работа не вършат! А Жоро от отдел "Връзки с Масмедиите и Обществеността" защо не си свърши работата?
-Жоро е в болнични.
- В Пирогов е. Сутринта получил криза и на обет му извадили апендикса.- се изказа една от подаващите се глави.
-Е, взимам си за Жоро думите на зад. Той поне има желязно "алиби".
-Всички ще трябва да се пържат редом с мен!-прегракнал се провикна шефа с високо вдигнат показалец във въздуха.
-Шефа искал да се пържим заедно!
-Да, дааа, демокрация е все пак.-се обади друг.
-По-либерално е.- подкрепи го втори.
-Ква демокрация, чист комунизъм си е това.- добави присмехулно трети. Шефа започна да се оглежда стръвно на около и да заеква в ядът си.
-К...КК... Каааквооо!
-Шефе...-положих ръка на рамото му, за да  го успокоя- аз си падам по-здравословни занимания, избягвам пърженото. Предпочитам да се пека, и то на някои тропичен плаж с чаша ром в ръка и добре напъпила полугола мулатка.- Участъка избухна в бурен смях.
-Лентяй! Утре искам рапорт за двойното убийство, доклада да е на бюрото ми точно в 8. 00.ч. Подробнооо. Ще ти дам един тропичен плаж, ходи като клошар, а за плажове бленувааа. - шефа затръшна вратата след себе си.
-Какво ми е на костюма? Какво като му е минала модата, нищо му няма. Вчера, дори го взех от химическото!
-Да бе да.- чуха се затихващи гласове, които се връщаха по работните си места.
-А, Манолев! Ето те и теб. Нещо ново по случая?
-Нищо освен, че колата на престъплението е на депутатския син и е взета на лизинг...
-Нека да позная! Взета е от автокъщата на зетя на "Татенцето". Прав ли съм?
-Дааа, познахте Инспекторе. От къде знаете?
-Няма значение Манолев, не е нужно да знаеш.
-Това са материалите по случая.
-Благодаря. Смяната ти отдавна е свършила, прибирай се и поздрави жена си от мен, как е малкия расте ли?
-Благодаря добре са, ще и предам поздравите. А малкия е вече на годинка и половина.
-Как растат бързо. Сякаш се роди вчера.
-Шефе вие няма ли да се прибирате?
-Не, ще напиша доклада си, чу какво каза Капитана и ще дремна на канапето в кабинета.
-До утре Инспекторе.- в отговор само махнах небрежно с ръка и влезнах в кабинета си. Чакаше ме поредната дълга и безсънна нощ.

 ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Следовател Коффин Кадавер -4-"ОТНОВО НА УЛИЦАТА"

Беше се смрачило. Реших да се поразходя пеша. Беше късна пролет и вечерта беше приятна за разходки. Професионалното ми изкривяване ме караше да оглеждам с подробности минувачите. Разни дребни детайли ми се набиваха на очи, дори когато не го исках (колко досаден навик). Да това беше част от работата ми. Работиш искаш или не 24ч. в денонощието. Дори и на сън мисля за работа, по време на секс, гледайки мач... Подминаваха ме влюбени двойки, окъснели пенсионери- гледащи подозрително всеки и всичко, като чели не аз съм следователя.
- Господине! Ако обичате лична карта за проверка моя!- идваща от зад, спря до мен една полицейска кола с трима униформени полицаи. Близкостоящия младши-сержант бе излезнал да ми провери документите. Без да казвам нищо му показах служебната си карта и значката.
-Ооо.. Следовател! Извинете за безпокойството.
-От кой участък сте?
-Пето РПУ Инспекторе.- побърза да отговори сержанта на задната седалка, който от любопитство беше си подал леко главата от прозореца.
-Не сте ли малко отдалечени от вашия район?
-Еми преди малко са обрали един магазин за строителна техника. И ни "мобилизираха" да проверим района за съмнителни лица.- усмихнат отговори сержанта.
Леко се усмихнах и аз в отговор, от което усмивката на сержанта стана от леко разсеяна в леко напрегната.
-Едва ли ще има полза от това. По-добре ме закарайте до Седмо Районно!
-Разбира се.- за да ми направи място отзад, сержанта се премести  на мястото от ляво.
-Следовател и вие сте били редови полицаи като нас, как станахте следовател?- попита шофьора, също младши-сержант.
-Да Инспекторе как станахте Следовател? Не сте ли твърде млад? На колко сте - 30-35?-продължаваше да се подсмихва сержанта.
-Да бях и аз като вас преди седем години. Тогава тормозех много дилърите в моя район. Мафиотите взеха да губят пари и някой от босовете явно беше решил да спести някои лев за да ме пречукат и бе използвал връзките си за да ме махнат от района. Така една сутрин се събудих следовател в Отдел Убийства. Като отидох на работа и шефа ми поднесе изненадата.
-Няма логика! Защо им е да ви правят Следовател по убийствата, та те самите наемат убийци да им вършат работата! Нали така ще им пречите повече.- размишляваше на глас шофьорчето.
-Не е точно така! Вярно е, че наемат убийци, но се страхуват от това те да не бъдат наети от други за собствените им глави. Така, че понякога се нуждаят и някой да ги лови.
-Не е ли по-добре да ги ликвидират, така няма опасност да ги изпеят в полицията.
-Зависи от ситуацията. Повечето килари са добре обучени и не казват почти нищо когато ги заловим, така рядко стигаме до поръчителите.
-Инспекторе, колко убийци сте заловили през тези седем години.- запита сержанта.
-Двама, може би трима.- последва бурен смях.
-Само двама, трима за цели седем години!?
-Еми другите се наложи да застрелям при съпротива при арест. Сержант убивали ли сте човек?- усмивката на сержанта се смръзна, а двамата младши-сержанти отпред се спогледаха.
-Не господин Следовател не ми се е случвало.
-Пожелавам ти и никога да не ти се налага да ти се случи сержант, не е никак приятно да се чувстваш отговорен за липсата на живот у някого.
- Пристигнахме Следовател!
-Благодаря и лека служба тази вечер.- колегите благодариха и побързаха да потеглят.

 ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!