сряда, 22 декември 2010 г.
неделя, 5 декември 2010 г.
Странности за космическите станции (сателити)
През 1964 г. това явление се повторило четирикратно. Един от експертите на НАСА отбелязал: "Всичко изглежда така, сякаш апаратурата на тези станции е била демонтирана, а след това отново монтирана." Ще спомена и за космическата станция "Еол", която продължително време се ръководела от принципа "никога в неделя", т.е. в неделя не работела. Разбира се, онези, които са я конструирали, не са имали такова намерение.
Цитат от "НИЕ ОТ КОСМОСА"
сряда, 1 декември 2010 г.
СРЕЩИ С НЛО ОТ ТРЕТИ ТИП! 2
"21.08.1955 г. в Кели-Хопкинсвил (Кентъки)- цитат от книгата на Арнолд Мостович "НИЕ ОТ КОСМОСА ст. 70/72:
В каньона, намиращ ссе недалеч от фермата на някой си Сатън, един от членовете на семейството му забелязал приземяваща се "летяща чиния". Когато се върнал у дома и разказал за видяното, му се надсмели. Разбира се, никой не повярвал. Един час по-късно кучето започнало внезапно да лае. Двамата мъже в къщата се приближили към задната врата, за да проверят какво става. Когато отворили вратата, видели навън малко човече със светещи очи, с вдигнати нагоре ръце, "като че ли го ограбваха".
Както припомня Хайнек (виден американски уфолок, който уаствал в правителствения американски НЛО проект "Синя книга" и автор на редица книги по тази тема), в този район (Кентъки) хората са привикнали към това, че "най-напред се стреля, а след това - разговаря". В дадения случай правилото се осъществило. Мъжете стреляли едновременно, когато човечето било на шест метра от тях. Изстрелите прозвучали така, като че ли "се стреляло по кофа". Гостът подскоил, отдръпнал се и изчезнал в нощната тъмнина.
Скоро друг подобен гост се показал на прозореца. И той бил посрещнат с изтрели. (Следите от куршумите се виждат и до днес.) По същия наин стреляли по енелоида, който бил на покрива, и по друг, покачил се на едно върво. Последният, както казват свидетелите (семейство Сатън е единадесетчленно), "се пуснал" на земята и също изезнал.
"Малко неща - пише Хайнек - объркват един фермер от Кентъки така, както безпомощността на огнестрелното оръжие." Скоро цялото семейство се барикадирало в къщата. От време на време гостите се появявали по прозорците. Как са били посрещани - знаем.
Три часа по-късно било решено, че обсадата е продължила достатъчно дълго. Всичките единадесет души се напъхали в две коли и късно вечерта отишли в отдалеения на десет километра полицейски участък. Вече сме наясно за паниката, обхванала семейството Сатън. Полицейският патрул, с когото се върнали, не намерил нищо друго освен следите от куршумите.
Не е нужно да добавяме, че семейство Сатън - освен интервюта за пресата, радиото и телевизията - били проведени доста напълно сериозни разговори. От името на "Синята книга" анкетата била проведена от някой си Ледуит, за когото Хайнек казва, че му има пълно доверие. Ледуит отишъл при семейството Сатън на следващия ден след споменатите събития. В разговора той решил да използва метода на тъй наречените портрети-роботи, прилагани от полицията.
Когато пристигнал във фермата на Сатън, мъжете не били у дома. И така, отначало разговарял само с жените и по техни указания започнал да нахвърля портрета на нашествениците от предишната нощ. Скоро можал да установи, че според единодушното мнение на жените, гостите имали много големи и кръгли очи, раздалечени на около осемнадесет сантиметра, на половината на височината на главата. Черепът - кръгъл и без коси. Нито една от жените не могла да каже дали нашествениците са имали шия. Тялото им като че ли било много тънко и право, ръцете - два пъти по-дълги от краката... Нито една от жените не можела да каже дали са имали носове...
Вечерта мъжете се върнали от работа, а с тях и бащата на семейството, "Лъки" Сатън. Вгледал се в скиците на Ледуит и категорично заявил, че нахвърляният портрет отговаря на действителността, само че лицето трябва да бъде кръгло. Освен това Сатън отбелязал, че гостите нямали и уста.
С една дума единадесет здравомислещи хора разказали дума по дума идентична история и съвсем еднакво описали гостите от НЛО. Трудно е да си представим, че свидетели от този род без причина ще се съберат и ще решат да си измислят невероятна история за нападение на същества от НЛО. От случая не са извлекли и никаква облага за себе си. Дори от психологическа гледна точка тези хора не страдат към типа на митоманите или фантазьорите.
От този случай се заинтересувала и сътрудничката на "Синята книга" - Дейвис. След известно време тя заявила: "Сатънови изцяло поддържат своята история. Упорито и гневно не престават да доказват, че говорят истината. И старите и младите не допускат мисълта, че могат да лъжат или да се заблуждават. Както в разговорите помежду си, така и навън никога не са се отказали от тази история, нито пък са променяли и най-дребните детайли в нея..."
Хайнек споделя, че случаят го е заинтересувал толкова много не само защото там са правили анкети негови сътрудници, на които той има изключително доверие.
"Има още една причина, по-важна - казва Хайнек, - хуманойдите представляват известен прототип, който съществува от векове и чиито следи могат да се срещнат в митовете и легендите на различни цивилизации. Невъзможно е Сатънови, които нямат нито телефон, нито радио или телевизор, нито книги, нито повече мебели, да са знаели нещо за проблема НЛО, а още повече - да са знаели, че в миналото многократно са били описвани същества, подобни на тези, чийто портрет те помогнали да се нахвърли. И тъй, този портрет е изключително подобен на човечетата, за който са запазили спомен различните култури."
В каньона, намиращ ссе недалеч от фермата на някой си Сатън, един от членовете на семейството му забелязал приземяваща се "летяща чиния". Когато се върнал у дома и разказал за видяното, му се надсмели. Разбира се, никой не повярвал. Един час по-късно кучето започнало внезапно да лае. Двамата мъже в къщата се приближили към задната врата, за да проверят какво става. Когато отворили вратата, видели навън малко човече със светещи очи, с вдигнати нагоре ръце, "като че ли го ограбваха".
Както припомня Хайнек (виден американски уфолок, който уаствал в правителствения американски НЛО проект "Синя книга" и автор на редица книги по тази тема), в този район (Кентъки) хората са привикнали към това, че "най-напред се стреля, а след това - разговаря". В дадения случай правилото се осъществило. Мъжете стреляли едновременно, когато човечето било на шест метра от тях. Изстрелите прозвучали така, като че ли "се стреляло по кофа". Гостът подскоил, отдръпнал се и изчезнал в нощната тъмнина.
Скоро друг подобен гост се показал на прозореца. И той бил посрещнат с изтрели. (Следите от куршумите се виждат и до днес.) По същия наин стреляли по енелоида, който бил на покрива, и по друг, покачил се на едно върво. Последният, както казват свидетелите (семейство Сатън е единадесетчленно), "се пуснал" на земята и също изезнал.
"Малко неща - пише Хайнек - объркват един фермер от Кентъки така, както безпомощността на огнестрелното оръжие." Скоро цялото семейство се барикадирало в къщата. От време на време гостите се появявали по прозорците. Как са били посрещани - знаем.
Три часа по-късно било решено, че обсадата е продължила достатъчно дълго. Всичките единадесет души се напъхали в две коли и късно вечерта отишли в отдалеения на десет километра полицейски участък. Вече сме наясно за паниката, обхванала семейството Сатън. Полицейският патрул, с когото се върнали, не намерил нищо друго освен следите от куршумите.
Не е нужно да добавяме, че семейство Сатън - освен интервюта за пресата, радиото и телевизията - били проведени доста напълно сериозни разговори. От името на "Синята книга" анкетата била проведена от някой си Ледуит, за когото Хайнек казва, че му има пълно доверие. Ледуит отишъл при семейството Сатън на следващия ден след споменатите събития. В разговора той решил да използва метода на тъй наречените портрети-роботи, прилагани от полицията.
Когато пристигнал във фермата на Сатън, мъжете не били у дома. И така, отначало разговарял само с жените и по техни указания започнал да нахвърля портрета на нашествениците от предишната нощ. Скоро можал да установи, че според единодушното мнение на жените, гостите имали много големи и кръгли очи, раздалечени на около осемнадесет сантиметра, на половината на височината на главата. Черепът - кръгъл и без коси. Нито една от жените не могла да каже дали нашествениците са имали шия. Тялото им като че ли било много тънко и право, ръцете - два пъти по-дълги от краката... Нито една от жените не можела да каже дали са имали носове...
Вечерта мъжете се върнали от работа, а с тях и бащата на семейството, "Лъки" Сатън. Вгледал се в скиците на Ледуит и категорично заявил, че нахвърляният портрет отговаря на действителността, само че лицето трябва да бъде кръгло. Освен това Сатън отбелязал, че гостите нямали и уста.
С една дума единадесет здравомислещи хора разказали дума по дума идентична история и съвсем еднакво описали гостите от НЛО. Трудно е да си представим, че свидетели от този род без причина ще се съберат и ще решат да си измислят невероятна история за нападение на същества от НЛО. От случая не са извлекли и никаква облага за себе си. Дори от психологическа гледна точка тези хора не страдат към типа на митоманите или фантазьорите.
От този случай се заинтересувала и сътрудничката на "Синята книга" - Дейвис. След известно време тя заявила: "Сатънови изцяло поддържат своята история. Упорито и гневно не престават да доказват, че говорят истината. И старите и младите не допускат мисълта, че могат да лъжат или да се заблуждават. Както в разговорите помежду си, така и навън никога не са се отказали от тази история, нито пък са променяли и най-дребните детайли в нея..."
Хайнек споделя, че случаят го е заинтересувал толкова много не само защото там са правили анкети негови сътрудници, на които той има изключително доверие.
"Има още една причина, по-важна - казва Хайнек, - хуманойдите представляват известен прототип, който съществува от векове и чиито следи могат да се срещнат в митовете и легендите на различни цивилизации. Невъзможно е Сатънови, които нямат нито телефон, нито радио или телевизор, нито книги, нито повече мебели, да са знаели нещо за проблема НЛО, а още повече - да са знаели, че в миналото многократно са били описвани същества, подобни на тези, чийто портрет те помогнали да се нахвърли. И тъй, този портрет е изключително подобен на човечетата, за който са запазили спомен различните култури."
понеделник, 29 ноември 2010 г.
СРЕЩИ С НЛО ОТ ТРЕТИ ТИП!
ПОДБРАНИ ЦИТАТИ ОТ "НИЕ ОТ КОСМОСА"
"Ст. 68- През Ноември 1961 г. четирима мъже пътували с кола по път в Северна Каролина. И етиримата внезапно забелязали някакъв светещ предмет, който се приземявал в открито поле. Като сметнали, че това е самолет, извършващ принудително кацане, спрели колата и се втурнали на помощ. Недалеч от светещият предмет те спрели поразени. До него те забелязали някакви същества, едното от които заплашително им давало знаци да се отдалечат. В отговор на този жест един от мъжете, без да се колебае, стрелял по хуманоида и той паднал. Останалите се качили бързо в НЛО-то, а четиримата мъже побягнали."
...БОАИНАИ, В НОВА ГВИНЕЯ :
"Герой на тази история е някой си отец Джил, възпитаник на Брисбейнския университет, който по това време ръководел англиканската църква в този мисионерски раьон. От разказа може да се заключи, че отец Джил е работел в някаква болница в месност, обитавана от туземното население. Веднъж, като се връщал у дома, вниманието му приковало необикновено явление. Забелязал на небето някакъв голям блестящ обект.
По това време, както той сам определя, "не вярвах в летящи чинии". Заинтригуван от явлението, той извикал един от туземците, някой си Ерик Кодавар, и го запитал дали вижда същото. Ерик потвърдил. Отец Джил го изпратил да доведе един от учителите - Стивън Мой. Ерик събрал всички, които били в къщата, и те заедно наблюдавали необикновеното явление. Отец Джил се оказал доста разсъдлив наблюдател. Той решил от определен момент да записва точно видяното, колкото необикновено да е то.
Ето неговите записки:
Часът е осемнадесет и четиридесет и пет. Небето е облачно. Забелязах необикновена светлина на северозапад. Осемнадесет и педесет - извиквам Ерик и Стивън. 18,52 - Стивън и Ерик потвърждават моето наблюдение. Стивън каза, че това не може да бъде звезда. 18.55 - пристигат други хора.Отгоре (на НЛО) се вижда нещо, което се движи. Човек? Сега виждам три движещи се същества. Нещо правят там. Обектът изезва. 19.00 - отново двама човека на обекта. 19.04 - отлита. 19.10 - облаци на висоина сестотин метра. Четири същества на НЛО. Прожектор със синя електрическа светлина. След миг съществата изчезват. Прожекторът остава. 19.20 - прожекторът изгасен. 20.28 - небето осветено. Вижда се НЛО. Извиквам отново останалите хора от мисията. НЛО-то се снишава, все по-голямо. 20.29 - втори НЛО, вижда се над морето. Лети, сякаш се плъзга. 20.35 - още един НЛО над градчето Уадобуна. 20.50 - малко повече облаци. Голям НЛО, който стои неподвижно. Останалите прелитат и отлитат през облаците. Когато преминават през облаците, по тях се вижда отблясък - светлинно "хало". Всички НЛО са отчетливи. "корабът майка" продължава да се вижда, неподвижен. 21.05 - отново се появяват облаци. Малките НЛО отлитат. 21.10 - номер 1 изчезва над нас в облаците. 21.20 - "майката" се връща. 21.30 -"майката се отдалечава. 21.46 - отново някакъв НЛО лети над нас с плъзгащ полет. 22.00 - спира се. 22.50 -няма следи от НЛО. Силен дъжд.
Отец Джил предоставя още няколко допълнителни информации. НЛО са се върнали следващата нощ. Първа ги забелязала болничната сестра в осемнадесет часа. "Това нещо" този път слязло толкова ниско, както никога до тогава. Спускало се по права линия и останало на височина 90-150 м. Още не било тъмно и можело да се наблюдава в цялото му великолепие. И отново на неговият връх се вижда някаква фигура. Обектът бил също толкова блестящ и светещ, както предишния път. Джил: "Към мен се приближи учителят и ме запита: "Интересно дали ще кацне на спортната площадка?" Отговорих: "Защо не?" След това започнахме да даваме знаци с ръце: "Добър ден? Добър ден!" Можели да си преставите колко бяхме учудени, когато той отговори на знаците ни. До мен беше Ерик... и още едно момче. Двамата махаха с ръце и фигурите на НЛО в отговор също махаха с двете си ръце."
В книгата се подчертава, е по това време в Нова Гвинея е имало интензивни нашествия на НЛО и тази случка е била в пика на този интензитет.
...БОАИНАИ, В НОВА ГВИНЕЯ :
"Герой на тази история е някой си отец Джил, възпитаник на Брисбейнския университет, който по това време ръководел англиканската църква в този мисионерски раьон. От разказа може да се заключи, че отец Джил е работел в някаква болница в месност, обитавана от туземното население. Веднъж, като се връщал у дома, вниманието му приковало необикновено явление. Забелязал на небето някакъв голям блестящ обект.
По това време, както той сам определя, "не вярвах в летящи чинии". Заинтригуван от явлението, той извикал един от туземците, някой си Ерик Кодавар, и го запитал дали вижда същото. Ерик потвърдил. Отец Джил го изпратил да доведе един от учителите - Стивън Мой. Ерик събрал всички, които били в къщата, и те заедно наблюдавали необикновеното явление. Отец Джил се оказал доста разсъдлив наблюдател. Той решил от определен момент да записва точно видяното, колкото необикновено да е то.
Ето неговите записки:
Часът е осемнадесет и четиридесет и пет. Небето е облачно. Забелязах необикновена светлина на северозапад. Осемнадесет и педесет - извиквам Ерик и Стивън. 18,52 - Стивън и Ерик потвърждават моето наблюдение. Стивън каза, че това не може да бъде звезда. 18.55 - пристигат други хора.Отгоре (на НЛО) се вижда нещо, което се движи. Човек? Сега виждам три движещи се същества. Нещо правят там. Обектът изезва. 19.00 - отново двама човека на обекта. 19.04 - отлита. 19.10 - облаци на висоина сестотин метра. Четири същества на НЛО. Прожектор със синя електрическа светлина. След миг съществата изчезват. Прожекторът остава. 19.20 - прожекторът изгасен. 20.28 - небето осветено. Вижда се НЛО. Извиквам отново останалите хора от мисията. НЛО-то се снишава, все по-голямо. 20.29 - втори НЛО, вижда се над морето. Лети, сякаш се плъзга. 20.35 - още един НЛО над градчето Уадобуна. 20.50 - малко повече облаци. Голям НЛО, който стои неподвижно. Останалите прелитат и отлитат през облаците. Когато преминават през облаците, по тях се вижда отблясък - светлинно "хало". Всички НЛО са отчетливи. "корабът майка" продължава да се вижда, неподвижен. 21.05 - отново се появяват облаци. Малките НЛО отлитат. 21.10 - номер 1 изчезва над нас в облаците. 21.20 - "майката" се връща. 21.30 -"майката се отдалечава. 21.46 - отново някакъв НЛО лети над нас с плъзгащ полет. 22.00 - спира се. 22.50 -няма следи от НЛО. Силен дъжд.
Отец Джил предоставя още няколко допълнителни информации. НЛО са се върнали следващата нощ. Първа ги забелязала болничната сестра в осемнадесет часа. "Това нещо" този път слязло толкова ниско, както никога до тогава. Спускало се по права линия и останало на височина 90-150 м. Още не било тъмно и можело да се наблюдава в цялото му великолепие. И отново на неговият връх се вижда някаква фигура. Обектът бил също толкова блестящ и светещ, както предишния път. Джил: "Към мен се приближи учителят и ме запита: "Интересно дали ще кацне на спортната площадка?" Отговорих: "Защо не?" След това започнахме да даваме знаци с ръце: "Добър ден? Добър ден!" Можели да си преставите колко бяхме учудени, когато той отговори на знаците ни. До мен беше Ерик... и още едно момче. Двамата махаха с ръце и фигурите на НЛО в отговор също махаха с двете си ръце."
В книгата се подчертава, е по това време в Нова Гвинея е имало интензивни нашествия на НЛО и тази случка е била в пика на този интензитет.
петък, 26 ноември 2010 г.
Проблемът за молибдена!
Това е цитат от книгата на Арнолд Мостович "НИЕ ОТ КОСМОСА".
Логично е химическата структура на органичната материя да е огледален образ на процентното участие на елементите на дадената планета където тя е възникнала!
Абонамент за:
Публикации (Atom)