Бащата на Крилат умира в съня си. Известяват му по телефона. Той заминават за провинцията да организират погребението му. Майката на Крилат го посреща с траурно посърнало лице(това лице не можеше да рони сълзи повече). Там е и сестра му Мария. Има нощно бдение. Идва сутрин. Тълпата на двора се увеличава, дошла да изпрати до вечния му дом стария даскал. Малко от съседите му са дошли. Макар и със сурови гримаси на лицата, повечето се радваха за смъртта на даскала, защото години на ред се опитваха да грабят от семейните му имоти и всячески да го тормозят - него и семейството му. Но стария даскал беше упорит и безстрашен човек. Бореше се срещу всички и макар да беше сам, а те да се обединяваха срещу него, той често ги побеждаваше и в съда и на приказка с острия си ум. Всяваше страх в сърцата на всеки с орловия си поглед на светлозелените си очи, който вече нямаха да всяват страхопочитание у другите щом ги погледнеше. Но болестите идват от ядове, а ядовете от гадове и така даскала го нямаше вече. Само мазния син на съседа(почти на четиридесет години), си позволяваше да се усмихва с ехидната си усмивка от време на време поглеждайки от оградата. По пладне траурното шествие тръгна към гробищата. Стария даскал беше погребан както подобава и шествието постепенно се пръсна на групи, на групи и всички се разотидоха.
Крилат реши да остане при старата си майка за седмица две докато свикне с липсата и й помогне да постави всички належащи проблеми в ред.
На 6-тия ден сутринта Крилат излезе на терасата на третия етаж на къщата си за да поеме малко от сутрешния свеж въздух(беше Май времето бе приятно и не много хладно), когато той забеляза мъжка фигура на плочата на гаражите долепени до къщата им(от 20-сет години замислено за 4-етажен хотел, но поради липса на средства...). Крилат позна в него сина на съседа дупещ се към него, мажеш с уплътнител фугата между гаражите и "Къщата за гости" на съседите. На съседите им бе забранено да стъпват от полицията в техния имот стотици пъти, но нахалството на съседите(силно замогнали се и корумпирали всички институции на провинциалния град) не спираше. Искри на ярост захвърчаха от очите на Крилат, но лицето му остана непроменено. Крилат извади от кобура личния си пистолет(стар "Макаров", който винаги носеше със себе си) и с един премерен изстрел уцели в главата от 15 метра току що изправилия му се съсед, чиято усмивка в миг замръзна. Съседът му се полюля и се килна на една страна падайки от плочата върху тротоара на улицата. Явно беше паднал с главата на долу защото тя се бе пукнала като зряла диня при удара и с плочките на тротоара и представляваше смразяваща кръвта гледка.
След изстрела се чуха крясъци на жени и викове на мъже, а Крилат сам се обади на полицията, чието седалище беше на 200 метра от къщата има. Полицаите не се бавиха много. Две патрулни коли спряха пред къщата му, а той излезна с вдигнати ръце поставяйки преди това пистолета си с кобура на земята. Полицаите бързо заключиха ръцете му и го откараха в килията на участъка.
***
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!
