понеделник, 1 април 2013 г.
вторник, 19 март 2013 г.
събота, 16 февруари 2013 г.
Мишки
Защо те е страх робе? Какво толкова ти е останало, че те е страх да не го загубиш. Не виждаш ли в каква мизерия живееш? Нима мислите цял живот да вярвате на принципа „Наведената глава, меч не я сече.” Това ли искаш за завещаеш като девиз на синовете и дъщерите си? Преди седмица вървях към протеста с прибрано знаме. Когато го погледнеха, минувачите реагираха основно по два начина. Едните гледаха с над смешка на Българския Флаг… Това е все едно да се смееш на милиони и милиони достойни Българи, дали най-ценното нещо на този свят в името на това днес да може да ходите по тази свeщена земя. Нормалната реакция която се събуди в мен е агресия, но в този случай ще бъда обвинен на краен националист, вандал, терорист (много модерна последните години), нарушител на обществения ред и какво ли още не…Другата група от хора изпитваха страх при вида на знамето. Правилно четете „страх”. Дотам са ни докарали… Дотолкова не им е останал живец. Това са мъртви души. Може да звучи грубо, но тук няма място за Вас.
Затвори ли сте се в собствените си домове и си мислите, че сте защитени от всичко, което се случва навън. Де да беше толкова лесно… Проядени сте от вътре, безразличието е посадено в душите Ви, и Ви обезличава бавно, ден след ден. Най-обичам коментара Ви: - И какво ще постигнеш …
Ако трябва да отговоря честно на този въпрос, отговора е „Не знам”(но поне ще опитам). Знам обаче, че колкото повече хора започват да се пробуждат от летаргията в която са, толкова повече надежда има в мен. Надявам се да доживеем ден в който хората ще започнат да гледат не само собствените си интереси. Какъв наивник съм само, а? А дотогава ми остава само надеждата…
вторник, 5 февруари 2013 г.
сряда, 16 януари 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)