Много хора смятат, че трябва да сме като американците- да правим герой от всеки човек направил нещо по-добро от останалите. Аз не съм съгласен с тази нагласа. Да помогнеш когато човек е в беда или просто има нужда от помощ без да ти коства нещо особено кой знае какво, не е геройство, а е въпрос на добро възпитание и притежание на основни човешки добродетели и дълг към общността(обществото) в което живееш и гражданско самосъзнание. За да се почете човек като герой- той не само трябва да прояви саможертва в случая, но това трябва да не е само за един двама души, а за народа за обществото като цяло, да надскочи себе си и обикновените човешки възможности и стремления. Да проеви саможертва, героизъм, себеотрицание, да преодолее страховете си (както го е казал Левски- "ако спечеля-печели цял народ, ако загубя-губя само мене си"). Героизъм е тогава когато поставиш интересите на народа си над своите лични стремления и проблеми. Да проявиш титанични усилия, проявявайки храброст и бидейки за пример пред другите. За съжаление най-често съдбата на героя е да отдаде живота си на общото благо. Те най често остават самотници в личния си живот, безкрайно вглъбени и отдадени на идеята!
НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ ГЕРОЙ- ЗА ТОВА НЕ ВСИЧКИ МОГАТ ДА СА ТАКИВА....!
Няма коментари:
Публикуване на коментар