На 9-и септември 1944г. у нас се установява нова по своята същност власт. България от монархия се превръща в република. От тогава е изминало доста време, но изглежда не достатъчно много така,че историята да отсъди точно и правдиво. Днес се налага една мода, която по своята същност отрича близкото минало и всичко сътворено през онова време. Вярно е, че е имало доста грешки. Аз няма да ги оправдавам, но се чудя, ето аз който не съм живял тогава и не съм обременен от онова време, защо вече 20 години от както е демокрация, а ние от ден на ден ставаме все по-зле. Цените на стоките за общо потребление постоянно растат, обясняват го с петролната криза и високите цени на горивата. Това добре, но си затворихме АЕЦ”Козлодуй” и уж цените на тока нямаше да се покачват, а ето, че и те растат.От енерогoнезависима, станахме енергозависима страна. Останахме без армия – общо около 30 000души, а само през Втората световна война сме дали около 40 000 души - жертви; нарязахме си ракетите, танковете ги продадохме, развалихме си отбранителните линии. И след края на втората световна война не сме така санкционирани. Напротив въоръжаваме се усилено. Защо ни третират така, като за последните 50 години не сме воювали, пък и нали сме братя сега с САЩ и Европа? Излиза, че в мирно време ние сме така санкционирани, че все едно сме излезли от война, която ние сме започнали! Освен това къде е нашето производство което да формира БВП? И ето някой измежду вас, ще кажат, че след тези 45 години комунизъм, ще ни трябват още 45 години, за да се оправим. Е добре, а какво да кажем за 500 години безчовечно турско робство, тогава може би ще ни трябват 1000 години, за да се справим. Но същите тези съвременни господа “демократи родолюбци” твърдят и ни учат, че видите ли вие робство не е имало, а е имало османско присъствие и че това е поредната руска диверсия у нас.
Е, да но има и хора като мен, които въпреки всичко имат съвсем друг поглед върху нещата.
Първо. У нас още от преди 1923 година има организирано пролетарско движение, което се бори за своите права. С всяка изминала година то е нараствало, за да добие грандиозни размери през 1941-1944г. и не е вярно, че партизаните са били обикновени “мандраджии” както твърдят днес. Достатъчно е да се изтъкне факта, че с тях не се е справила полицията, не се е справила и жандармерията, та е било необходимо да се включи и войската. Освен това, тогавашната власт, за да се защити от това организирано движение е създала Закон за защита на държавата. И това се знае, но не се казва, и питам аз, щом партизаните са” обирали само мандрите”, защо е било нужно да се впрягат толкова сили за борба с тях? Разбира се аз няма да се впускам в полемики около жертвите на фашизма у нас. Теса много и все предани и честни работници с чисти сърца, за разлика от днешните си наследници. За тях е писано много и не могат да се изброят в две изречения, но там е работата, че паметта човешка е къса и забравя.
И техните внуци днес отричат делото, за което дедите са си дали най-свидното – живота.
Второ. Обвиняват Народния съд в незаконност и репресии. Но питам аз, кои са съдени тогава от този съд – буржоазията довела ни до поредната национална катастрофа, 22 министри, 8 царски регенти, 67 депутати, 47 генерали и полковници. Това са хора осъдени на смърт. Другите присъди са на различни срокове. Ако сега трябва да се създаде такъв съд, според мен към 100% от политическата класа и останалите 15% буржоазия трябва да се осъдят на смърт. Общия брой на присъдите е към 9 155, присъдени тогава.
Трето. Ние като участници във втората световна война сме губеща държава, страна от тристранния пакт. Благодарение на Георги Димитров ,И.Сталин и В.Молотов лично настояват пред американската и английската дипломация за запазване на нашата териториална цялост и Молотов лично уверява българската делегация, че няма да се откъсват земи от нас. Освен това, от руските войски ние не сме видели и един куршум, въпреки обявената ни война от страна на СССР, която е обявена спрямо международните норми. Сами изпитваме мощта на американските бомби върху главите си. Днес обаче това е забравено, но ако човек започне да си задава въпроси, ще попита, защо джанъм, нашите братя американци в опитите да ни “спасят” от фашизма и нахлуващия комунизъм, ни стоварват бомбите си върху цивилното население на София и другите градове. Защо пускат от самолетите играчки и кашони уж с помощи, които гръмват в ръцете на хората. Защо? Защо същите тези американци бомбандират цивилното население на Дрезден и другите германски градове, а не засягат нито един завод от германската индустрия в Западна Германия?
Освен това всички премълчават и опитите на българската дипломация по време на парижката конференция през 1946год., когато са обсъждани мирните договорености със страните победителки, да се признае България като съвоюваща страна срещу Германия, да се отчете антифашистката съпротива у нас преди 1944г. и въз основа на това да защити нашите претенции към Беломорска Тракия като исконна българска територия. Исканията са представени пред Сталин и Молотов и те подкрепят нашите желания към тези територии, но съпротивата от англичаните и американците е голяма. В резултат не се получава нищо, защото все пак ние сме били в началото на войната на страната на тристранния пакт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар