Интервю на Дейвид Уилкок с Кори Гуд – 10 ноември 2015
Свободен превод със съкращения
Д.У.: Здравейте и добре дошли на Космическото Разкриване! В днешното интервю ще поговорим за пътешествието на немците на Марс. Кори, в предишното интервю ние говорихме за това, какво са правили немците на Луната. Когато немците за пръв път попаднали на Луната, вярно ли е, че са успели да намерят там руини от расата на Древните Строители?
К.Г.: Да. Развалини от съоръженията на расата на Древните Строители са разхвърляни из цялата Слънчева система, а също така са открити под повърхността на нашата планета. На Луната най-значимите от тях са древни здания, изградени за раса на много високи същества. Височината на някои каменни седалки и отвори за врати достига 18-24 метра.
Д.У.: Същества с ръст 18-24 метра?
К.Г.: Да.
Д.У.: “Каменни седалки” – как изглеждат те?
К.Г.: Хората от ТКП (Тайната Космическа Програма), които ги открили, ги нарекли “тронове”, но това съвсем не е така. Това са редове от седалки, разположени покрай стените. Някога на тях е имало надписи, емблеми или символи, но после някой ги е изтрил или махнал. Същото се отнася и за други открити здания или структури: много отдавна някой е изтрил всички надписи, букви или изображения. Може би след хилядолетия е дошла друга извънземна група и са изтрили всичко, което е било написано от Древните Строители.
Троновете са се намирали вътре в помещенията и са били направени с помощта на много високи технологии. Явно при строителството на такива съоръжения са се използвали технологии за манипулиране на материята.
Сега повечето такива структури са покрити с лунна прах и отломки от метеорити. Постройките са много древни, но трябва да се разкопават. На повърхността се показват само 10% от съоръженията. За да се види цялата структура, вътрешността и интериора, отначало трябва да се разкопае изцяло. Такива съоръжения има навсякъде из Слънчевата система.
Намерените здания са били с всякакви форми, били са направени от различни материали, включително споменатата вече прозрачна алуминиева сплав.
Д.У.: Значи стените са прозрачни и може да се гледа през тях?
К.Г.: Да.
Д.У.: Ричард Хоугланд много е разказвал за това, което счита за стъклени куполи на Луната, че вътре е можело да има налягане и че там е можело да се отглеждат растения и дървета.
К.Г.: В някакъв момент в миналото всички видове открити там стъклени структури просто са били унищожени, включително куполите и кулите. Може би са били унищожени от катаклизъм. Много неща са били нарочно оставени на Луната като напомняне за велика война. Там има и много неща, които са се запазили от още по-древни времена. Говорим за потресаващи океани от време. Количеството групи и раси, които са оставили “разни играчки” и здания на повърхността на Луната, е направо невероятно.
Д.У.: Когато немските учени се оказали на Марс, открили ли са там структури подобни на тези, открити на Луната?
К.Г.: Да, съоръжения на расата на Древните Строители и на други раси, пребивавали в нашата Слънчева система по волята на съдбата. Те са се борели за контрол над Слънчевата система. Те са завоювали властта, губели са я, завоювали са я отново или са се връщали след хилядолетия. За създаване на платното на историята, изтъкано от много разни култури и цивилизации, са минавали хилядолетия. Техните съоръжения се намират из цялата Слънчева система. Нашата Слънчева система изобилства от древни археологически площадки.
Д.У.: Споменахте за голям портал, който се намира директно зад пределите на нашата Слънчева система и водещ към други галактики.
К.Г.: Системата от портали, която може да се използва за пътешествие из цялата Вселена, е част от космическата паяжина, както я нарича ТКП. Нашата Слънчева система е много лакомо парче, защото до нея се намира място за достъп към междугалактическата врата. Да, системата от портали се разпростира не само към други галактики, но и към други слънчеви системи в нашата галактика.
Д.У.: Т.е., ние се намираме в някакъв привилегирован район?
К.Г.: Да.
Д.У.: Искате да кажете, че нашата Слънчева система има по-голяма история на колонизация, отколкото повечето цивилизации, които живеят в “по-селски” райони на галактиката в сравнение с нашия “градски” район?
К.Г.: Казвали са ми, че ние се намираме в звездна система-оазис на космическия Път на Коприната.
Д.У.: Неотдавна НАСА съобщи за предположение, че някога половината от повърхността на Марс е заемал океан с дълбочина 2,5 км, цялото северно полукълбо.
К.Г.: Предполагам, че се приближаваме към такъв момент в развитието на човешкото съзнание, когато става просто смешно да се опитват да крият това, което се намира право пред очите, когато гледаме Марс.
Д.У.: По-рано споменахте, че астероидният пояс – това са остатъци от разрушена планета. Хоугланд и други са извършили колосална работа, която позволява да се предположи, че първоначално Марс е бил спътник на тази планета.
К.Г.: Съгласно стъкления планшет и данните на разузнаването, Марс някога е бил спътник на Супер-Земя, съществувала там, където сега е астероидният пояс. Тогава на Марс е имало океан и много плътна атмосфера, която е изчезнала в резултат на същото събитие, което е изменило орбитата на планетата и е създало астероидния пояс.
Д.У.: Разглеждайки трудовете на някои астрономи като Томас Ван Фландерн, който изучавал “хипотезата за избухналата планета”, виждаме, че едната половина на Марс е напълно покрита с кратери, а втората е относително гладка. Как мислите, дали разрушението на едната страна на повърхността е станало в резултат от астероиди от избухналата планета, които са се удряли в Марс?
К.Г.: Да, и можем да разгледаме това в големи детайли. Половината от повърхността на Марс е покрита с шоков кварц и отлагания. Едната половина на планетата е заредена положително, а другата – отрицателно. Поради това, което е станало с Марс по време на взрива, сега той представлява гигантски кондензатор.
Д.У.: Има ли на Марс много съоръжения?
К.Г.: По-голямата част от съоръженията или се намира под земята, или е напълно разрушена. Изглежда, Марс е минал през ужасна катастрофа. Изглежда на планетата многократно е минавала шокова вълна. Цялата геология се е повредила.
Д.У.: Хайде да поговорим за Сидония. Ричард Хоугланд говореше за Лицето на Марс и за това, което представлява петстенна пирамида, разположена недалече от Лицето.
К.Г.: Аз съм виждал пирамиди, петстенни пирамиди. Аз съм прелитал над тях и съм ги виждал, частично погребани под слой прах и кал. Част от пирамидите стърчи изпод отломките, но бих казал, че те са много по-големи от това, което си мислят повечето хора.
Д.У.: Един инсайдер, Даниел, разказваше, че е виждал снимка на астронавти, намиращи се до пирамида... И така, немците са били на Луната, в астероидния пояс, а после отишли на Марс...
К.Г.: Отначало те полетели на Луната, а после на Марс. След няколко несполучливи опита най-накрая основали база на Луната. После се добрали до Марс и изградили там временна база. С течение на времето построили там по-голяма база. Това е станало в края на 1930-те и началото на 1940-те години. Те са търсели място за строителство на бази извън Земята, а също бази на Земята, в необитаеми места.
Д.У.: Как немците са си осигурявали годен за дишане въздух вътре в космическия кораб? Било ли е това част от извънземната технология, която са им дали, за да могат да пътешестват на Марс без междинни спирания?
К.Г.: Да. За своите подводници немците вече били разработили апарати за очистване от въглероден двуокис и затворени системи за дишане на кислород. А после с извънземните групи развили напреднала технология, позволяваща да се извършват пътешествия на електрогравитационна тяга и да се създава изкуствена гравитация, а също да се контролира околната среда така, че да е удобно да се откъсват толкова задълго от Земята.
Д.У.: Немците са летели директно от Земята до Марс?
К.Г.: Те пътували от Земята до Луната и от Луната до Марс.
Д.У.: И колко време е продължавало такова пътешествие от Луната до Марс с технологиите от 1930-те години?
К.Г.: Точно не знам, но няколко часа. Днес отнема само няколко минути.
Д.У.: Да речем, че сега гледаме от повърхността на Марс. Някои изследователи твърдят, че на оригиналните снимки, направени от апарата “Викинг”, изглежда са изменили изображението, като са го направили червено, а в действителност небето на Марс не е червено, а синьо като на Земята.
К.Г.: Да, там има червен филтър. Но трябва да разберем, че Марс е много динамичен. Понякога небето е червено, защото във въздуха има много прах. Особено на екватора. В полярните региони в атмосферата има по-малко пясък и отломки. Там можете да видите полярни сияния. Небето е лилаво-розово, в зависимост от времето на деня – изгрев и залез. През деня небето е лилаво-синьо. Но при бури се вдига червен прах, затова небето изглежда червено.
Д.У.: Някъде на Марс може ли да се диша въздух?
К.Г.: Аз не бих съветвал. В северните и южните региони се диша по-леко, но въздухът е разреден, като на връх Еверест. Атмосферното налягане е много ниско. Ще ви трябва лек защитен скафандър с респиратор, който подава допълнителен кислород.
Д.У.: Има ли на орбитата на Марс спътници или космически платформи с оръжейни системи, които ще открият огън, ако се опитате да се приближите към планетата? Натъкнали ли са се немците на съпротивление там?
К.Г.: Не знам дали са срещнали съпротивление. Предполагам, че по това време вече са били сключили съюз с този “народ”, който би могъл да стои на стража и да открие огън...
Марс има два малки спътника - Фобос и Деймос. Освен това има куп съвременни спътници, построени от съвременни хора, населяващи Марс. И някои от тези спътници представляват оръжейни системи.
Много обитатели са потомци на представители на отцепилите се немски групи, основали първите колонии на Марс. По-късно колониите се разраснали, когато немците започнали да сътрудничат с военно-промишления комплекс на САЩ. Те се появили по цялата планета. И много живеещи там хора са потомци на първите немски колонисти.
Д.У.: За спътниците на Марс Фобос и Деймос някои изследователи твърдят, че те са кухи отвътре, съдейки по техните характеристики.
К.Г.: Фобос е сплескана сфера. И там има отвор.
Д.У.: На снимките на НАСА не ни показват това. Махат го с Photoshop или с нещо друго?
К.Г.: Не съм гледал снимки на НАСА, но знам, че НАСА обработва и изчиства снимките на Марс, Луната и пр. Затова предполагам, че много снимки на Фобос също са подправени и не са фокусирани.
К.Г.: Нашият спътник – Луната – е изкуствена структура. Отгоре се намират стотици и стотици метри реголит и сплескана метеоритна материя, натрупана за много хилядолетия. Фобос има свое гравитационно поле, затова привлича към себе си отломки. Самата суперструктура се намира под отломките.
Д.У.: А истина ли е, че на някои места на повърхността на Марс има течна вода?
К.Г.: Марс има много странен годишен цикъл. В определени времена водата, която се намира на повърхността във вид на лед, се втечнява, но това не е за дълго. Не съм попадал на информация за езера или морета в съвременната ера. И в периода на работа на Марс не ми се е случвало да летя над водно пространство.
Д.У.: Попадайки на Марс, пробвали ли са немците да използват местни материали за строителство на бази?
К.Г.: Да. Те планирали да вземат със себе си на Марс определено количество ресурси, различни материали, за да ги смесят с местни породи за получаване на бетон и всичко необходимо за строителство на съоръжения, в които после може да се създаде атмосфера и да се използват като временни убежища. Наложило се да направят няколко рейса, за да откарат хората и материалите. Но така било само в началото, когато немците използвали звездни врати или портали. Тогава те използвали портали за превозване на материали, но не и на хора или друга органика.
Д.У.: Немците са имали проблеми с повреждането на органиката?
К.Г.: Да, хора и органика загивали по най-ужасен начин. Дотогава, докато немците не се научили да правят това по правилния начин, с помощта на някои съюзнически извънземни групи.
Д.У.: Кога са започнали да използват порталите за превоз на материали?
К.Г.: Някъде през 1930-1940-те години.
Д.У.: Много преди Филаделфийския Експеримент?
К.Г.: Ами Вие видяхте, колко лошо е завършил той за хората. Едва през 1950-те години немците успели да започнат да прехвърлят хора цели и запазени и без страдания. Помня, те наричали това временна деменция. Прехвърляли хората цели от Земята на Марс, всичко било добре, но след няколко дена хората започвали да страдат от деменция. В тази сфера немците със своите извънземни съюзници извършили колосална работа, която на свой ред им помогнала да изяснят как да правят това по правилния начин.
Д.У.: Доколко са били заинтересовани немците да използват вече налични съоръжения и колко усилия са положили да построят нещо ново?
К.Г.: Отначало те просто се опитвали да получат участък земя. Отделили им един участък и те започнали да го планират. Вече имали данни за географията на Марс, които после се появили на стъклените планшети. Такива технически сведения били преснимани от отпечатани листове хартия, които също съм виждал . По онова време още нямало високо технологичен начин за представяне на подобна информация.
Д.У.: И така, отначало немците са нямали стъклени планшети, а данните, които намерили по време на своите изследвания, се представяли във вид на обикновени отпечатани документи. По-късно Вие сте ги виждал вече на стъклените планшети.
К.Г.: Да. И още няколко по-стари снимки, направени с 35-мм камери или още нещо, което са имали на разположение.
Д.У.: Виждал ли сте снимки на руини, останали от стара цивилизация?
К.Г.: Да, руини и направени от птичи поглед снимки на различни места, такива като огромни вулкани, а също така кратери на вулкани, десет пъти по-големи от кратерите на Земята.
Това са най-подходящите места за херметизация и за създаване вътре на околна среда. Получава се нещо като готова база. Отначало му хвърлили око немците, после – групи от Международния Корпоративен Конгломерат, а още по-късно – групи от съвременната ТКП, които искали да използват това място. Но то вече се оказало заето от друга цивилизация. Впрочем, цивилизации имало много и те яростно защитавали дадения участък.
Д.У.: Знаете ли как са изглеждали и откъде са дошли?
К.Г.: Между групите имало договор. Едната представлявала хуманоиди от рептилоиден тип, а другата – от инсектоиден. Гърлата на вулканите са много лакомо парче. В гърлата на вулканите на Марс обитават милиони същества.
Д.У.: И с какво се занимават?
К.Г.: Просто живеят своя живот. Те си имат своя цивилизация, свой начин на живот, свои общества. С тях общуват много хора, които работят към службите за безопасност на повърхността на Марс. Аз не съм общувал с тях.
Д.У.: Когато немците пристигнали на Марс за пръв път, срещнали ли са някакво съпротивление?
К.Г.: Те общували с местните жители, но малко. Немците планирали да заемат няколко кратера. Имало дори няколко сражения. За немците те завършили плачевно. По време на конфликта те загубили цели бази и всички хора загинали. Освен това немците лошо избрали местата за базите. Някои бази те построили близо до екватора, където често има прашни бури, високо електрически заредени. Статично електричество се натрупва в пясъка, който се вдига нагоре с висока скорост. Освен това, както споменах, под влияние на ранния катаклизъм, на едната страна на планетата се е получила кристализация – формиране на шоков кварц. Благодарение на електрическата индукция едната страна на планетата е станала анод, а другата – катод. Затова повърхността, особено около екватора, натрупва електрически заряд, направо в земята. И когато строите база, се сблъсквате с цялото натрупано статическо електричество. По време на пясъчните бури се създава електрическо поле, което нарушава работата на цялата електроника.
После немците разбрали, че местата по-близо до полярните региони са най-добри за обитаване. Именно там изграждали своите бази другите групи.
Всички обитатели на Марс пазят своята територия, те са много войнствени. Немците заели своя територия и се наложило да я защитават. Това им коствало много усилия, но не успявали да постигнат успех до края на 1950-те години, когато започнали да работят с военно-промишления комплекс на САЩ и получили в ръцете си всички ресурси на Съединените Щати. Едва тогава немците успели да започнат строителство и да станат значима сила на Марс. Те изместили някои други групи, както направили американците с индианците.
Д.У.: Марс се намира по-далече от Слънцето, следователно там е по-студено.
К.Г.: Много по-лесно е да се справим със силен студ, отколкото със силна горещина. Освен това в полярните региони атмосферата е много по-благоприятна, макар че е студено. Там се диша по-лесно. Макар че съдържанието на кислород е по-ниско, близо до северния и до южния полюс все пак то е по-голямо, отколкото на екватора.
Д.У.: А имало ли е на Марс животни, които немците са могли да ловуват и да използват за храна?
К.Г.: Да, на планетата има живот, макар че не съм слушал или чел за лов. Разбира се, на първите колонисти им е било трудно. Те ядели всичко, което успявали да намерят на повърхността.
Д.У.: Когато немците се появили на Марс, какви животни намерили там?
К.Г.: По-голямата част от животните обитава в дупки под земята, има дори странни прилепи или птици. Те копаят дупки. Когато изграждахме един от аванпостовете, виждахме малки дупки. Същества излитаха от тях в здрача и чувахме пляскане на крила. Не знам с какво се хранят и къде летяха, но винаги се връщаха в дупките си. Бяха с тъмен цвят. Те имат груба кожа, като броня. На някои учени им беше интересно, че нещо такова малко и с крила може да лети в марсианската атмосфера. Смятаха, че атмосферата не е достатъчно плътна за полет.
Текстурата на тези същества е като у прилепите. А главата и клюнът повече приличат на птичи.
Не съм наблюдавал чак толкова много твари. Лично аз съм виждал само две. Виждал съм много повече растения. Виждал съм всичко, което немците от самото начало са записвали в каталог. Те съставили каталог на различни жизнени форми, с които аз се запознах по-късно на стъкления планшет.
Имаше големи паяци, много големи, колкото половин човешки ръст.
Д.У.: Моят инсайдер Джейкъб разказваше, че са готвили и яли такива паяци. На вкус те напомняли раци. А в земята имало ли е червеи?
К.Г.: Чел съм съобщение за големи червеи. Те се заривали, отривали, лежали на слънце, после отново се заривали.
Д.У.: От двама инсайдери, твърдящи, че са били на Марс, съм чувал, че такива червеи са основният живот на планетата, че са големи и ядат метал. Те се прикрепвали към стените на някои бази. Персоналът трябвало да излиза и да ги избива с нещо като харпуни. Те се придвижвали много бавно и не представлявали заплаха.
К.Г.: Да, те по-скоро приличат на големи тлъсти личинки, които се заравят в земята.
Д.У.: Развивали ли са се на Марс някакви туземни жизнени форми или те винаги са били там?
К.Г.: Имаше една неуловима група. Никога не съм виждал техни представители, но съм чел за тях. Това са хуманоиди, те живеят в пещери и носят мантии. Те са крайно неуловими и винаги се държат далече от когото и да било.
Д.У.: Да, аз също съм чувал за коренно население. Знаете ли нещо за техния ръст и външност?
К.Г.: Предполага се, че те много приличат на нас, но са с червена кожа. Те твърдят, че са коренното население на Марс. Дали е така или не, не знам. В стъкления планшет за тях пише много малко. Те са много потайни. Когато пристига космическа програма и започва да строи нова колония твърде близо до тяхно селище, тя прогонва от мястото цялата група. Коренното население бива изгонено напълно.
Д.У.: И то не предприема никакви агресивни действия?
К.Г.: Не. Бих казал, че не са никакви марсианци (смее се). Прекалено са мирни. Те се стараят да се държат настрана от всички други жизнени форми.
Д.У.: Потресаваща информация. В следващото интервю ще говорим още за Марс. Благодаря за вниманието!
Интервю на Дейвид Уилкок с Кори Гуд - 17 ноември 2015 г.
Свободен превод със съкращения
Д.У.: Добре дошли на “Космическо Разкриване”! С нас е Кори Гуд. Задавайки му въпроси, аз научавам много нови неща. Ние описахме колонизацията на Марс от немците, но се оказало, че те не са първите там. Там вече имало много-много различни групи. В днешното интервю ще поговорим за различни видове живот на Марс, защото това е много обширна тема. Кори, благодаря Ви, че сте с нас!
Да започнем с това, че в предишното интервю Вие споменахте за растителност на Марс. Можете ли накратко да ни разкажете какво сте виждали? Какво сте наблюдавали, разхождайки се по повърхността на планетата? Някакви видове растителен живот?
К.Г.: Там, където изграждахме нашия аванпост, лично аз съм виждал нещо като храсталаци. Храстите са твърди, ниски, приличат на кактуси, лилави и червени, с дебели стъбла. Имат островърхи листа, много остри. Стъблото е лилаво и червено, листата също. На стъблата и клоните на растението е пълно с бодли.
Д.У.: В предишното интервю говорихме за възможна аборигенна раса на Марс. Казахте, че те приличат на нас. На каква земна раса приличат марсианците?
К.Г.: В описанието се говореше за червеникава кожа, за носене на мантии, за страхливост и затвореност. Тези, които се удавало да хванат и разпитат, се представяли за аборигени и твърдели, че са родени на тази планета и винаги са живели на нея. Но хората, извършващи разпита, винаги се съмнявали дали това е истина, защото по-рано на Земята често ги лъжели същества, които се представяли за извънземни, а в действителност били бивши представители на групи от древна земна отцепила се цивилизация. Понеже те можели да излизат в космоса, някои групи можели да се добират до Марс, да основават колонии и да претендират, че са аборигени от Марс, макар че всъщност са били потомци от древни отцепили се цивилизации от Земята.
Д.У.: Добре, да се върнем на немците, пристигнали на Марс. Казахте, че личто сте летял над древни пирамиди, съществуващи на Марс и сега?
К.Г.: Да, но се вижда само част от пирамидите.
Д.У.: Когато немците пристигнали на планетата, те интересували ли са се от такива неща – да изследват пирамидите? Предполагам, че са били нетърпеливи да ги разкопаят и да узнаят какво е това.
К.Г.: Те проявявали интерес само към търсене на древни технологии. Да не забравяме, че определени места са почти недостъпни за хора, особено в онези времена. Обитаващите там раси защитават своите територии. Затова, ако немците искали да посетят нещо интересно, те трябвало да спрат, да снимат, да вземат образци и бързо да се махнат оттам. Защото районът е можело да се счита за нечия територия.
Д.У.: Миналият път говорихме, че отначало немците се установили около полюсите на планетата, по-скоро в тайга, отколкото в тундра. Това не е арктически регион, а зона на вечен мраз.
К.Г.: По-скоро в “зоната Златовласки” – между много негостоприемния екваториален регион и суровите полярни региони.Д.У.: Какви са били там крайните температури, най-ниските и най-високите регистрирани температури?
К.Г.: Поради атмосферното налягане... Зависи и от годишното време там, където се намирате. За няколко часа температурата може да се промени с 40-50 градуса. Не помня точните температурни показатели на повърхността на Марс.
Бих искал да спомена, че сега космическите програми са много внимателни с взаимното пренасяне на бактерии и микроорганизми при пътешествие от едно космическо тяло на друго. Но в 1930-те, 1940-те и началото на 1950-те години те не са били много внимателни. Това особено се отнася за немците, които превозвали с контейнери запаси от храна, инструменти и всичко необходимо на Марс. Те донесли със себи си много паразити: хлебарки, плъхове, паяци и други земни вредители, които станали проблем и замърсили планетата. Плъховете прекрасно се приспособили на повърхността и станали малко по-големи. Хлебарките станали огроми, по-големи от длан.
Обитаващата на Марс група на хуманоиди-инсектоиди използва биологичен вид технология, те могат да създават по-дребни бръмбари или насекоми за изпълнение на определени задачи. Те създават нещо от рода на дрони във вид на дребни насекоми. Ако предстои сражение или се оказват в опасна ситуация, тогава инсектоидите създават изкуствени форми на живот, които служат на техните интереси. Това е някакъв вид биологична технология.
Д.У.: И те могат да контролират всичко, което правят дроните? С помощта на дистанционно управление?
К.Г.: Да. Хуманоидите-инсектоиди имат по-скоро колективен разум, структура като при колония на насекоми.
Д.У.: Немците закарали ли са транспортни средства с гумени колела, джипове, танкове?
К.Г.: Те създали специални транспортни средства на танкова основа, херметични и бронирани, в които ходели на екскурзии. Те винаги търсели технологии и различни ресурси на планетата.
Д.У.: Споменахте, че немците са превозвали суровини на Марс, като използвали примитивна технология на портали, много опасна за биологичния живот. С какъв размер е бил порталът? Прехвърляли ли са през портала на Марс транспортни средства от рода на танкове?
К.Г.: Да. Така е било в началото, когато са използвали системата от естествени портали, съществуваща в нашата Слънчева система и извън нейните предели. Те не разбирали включените в тази система изчисления, положенията на определени планети и други тела. Нужни са били много изчисления. В края на краищата друга звездна раса, която помагала с изчисленията, предала на немците хиперпространствената математика. Виждал съм, че я използваха много често. В нея има много малко числа, повечето са странни символи. Пишеха ги на дъски, както се пишат математически уравнения.
Д.У.: И имали ли са немците начини за превозване на нещо от рода на танк?
К.Г.: Да. И не един, а няколко.
Д.У.: Значи порталът се оказал достатъчно голям за преместване на няколко танка едновременно?
К.Г.: Да, ако са искали, те са можели да преместят и цял военен кораб.
Д.У.: Как изглежда такъв портал?
К.Г.: Порталите приличат на енергийни мехури. Ако някога сте виждали шосе в горещината... При голяма жега на шосето се появява ефект на мираж. Точно такъв ефект обкръжава мехура. Мехурът не е плосък, не е като стена, в която може да се влезе. В мехура може да се влиза от две различни страни или в произволно място. Хората можели да влизат в него от произволни направления и да излизат от другата страна също във всяка точка. Когато влизате в мехура, напълно губите ориентация. Когато влезете, от вашата точка за отчитане на времето, нямате представа кога ще излезете. Просто влизате в мехура и започвате да изпитвате странни усещания. Влизате и в същото време сякаш нещо ви засмуква. Вие пропадате там. А после се появявате от другата страна.
Д.У.: Бързо свиване и разширение?
К.Г.: Да. И то оказва влияние. На хората им правят инжекции, за да им помогнат да се справят с ефектите. Усещанията приличат на такива, когато към мозъка се прилага много силен магнит: прилошаване и объркване.
Д.У.: Да, Хенри Дикън казваше, че за да се облекчи това, което той нарича “междупространствено разстройство”, на него му давали “лорензил” във вид на хранителна добавка или лекарство. Вие наричате това временна деменция.
К.Г.: Когато немците искали да превозят няколко обекта, те трябвало да ги докарат на място, където ще възникне мехур. После се появявал едностранен мехур. После се вижда как, влизайки в портала, обектите сякаш се стопяват. После се появяват от другата страна на портала.
Д.У.: Колко бързо изглежда движението?
К.Г.: Много бързо, в зависимост от плътността и размера на това, което се намира в мехура на портала.
Д.У.: Създава се усещане, сякаш нещо се засмуква в мехура, като през сламка.
К.Г.: По-скоро като във водосток.
Д.У.: Хайде за минута да влезем в помещението, където се намира порталът. Предполагам, че това е помещение.
К.Г.: Не. В повечето случаи порталите се появяват отвън. Понякога естествените портали се появяват в горните слоеве на атмосферата, понякога под земята. Те сякаш подскачат по цялата планета, по системата на решетката на планетата. Сега работят няколко древни звездни врати. Хората говореха, че САЩ се насочиха в Близкия Изток, за да осигурят безопасност за някои древни технологии, такива като порталите.
Д.У.: Например, в Ирак.
К.Г.: Това са реални устройства, които изключиха всички предположения във връзка с използването на порталите. Има технология, която използва протоколите “точка-точка”, което позволява безопасно да се прехвърлят хора и обекти. Тя използва система от естествени портали. Такава система действа и сега. По-рано за откриване на местонахождението на порталите и продължителността на тяхното съществуване се използваха екстрасенси. Сега това се прави от Изкуствен Интелект.
Д.У.: И така, немците използвали естествени портали. Те са знаели къде ще се появи порталът и че той води на Марс. После те доставяли всичките си танкове или още нещо там, където е трябвало да се появи порталът?
К.Г.: Да. Танковете не винаги са били много. Немците използвали едно място, известно с устойчивост на портала. С помощта на предадения им математически модел и с помощта на извънземни съюзници, те много рано започнали да използват системи от естествени портали и не винаги по технически начин. Всичко това се случвало преди да започнем да развиваме това, което използваме днес.
Д.У.: Когато гледаме места подобни на Стоунхендж, служат ли тези естествени камъни като средство за използване на естествени звездни врати?
К.Г.: Стоунхендж използва естествената енергия на планетата, но не е свързан задължително с портали.
Д.У.: Немците използвали ли са някаква технология за стабилизиране на работата на порталите?
К.Г.: Отначало немците използвали системите на естествените портали. После започнали да използват математически модели на електромагнитни и торсионни полета за създаване на торсионни полета между две точки. Те създавали полета на усукване едновременно от двете страни, на всяка страна те се въртели в противоположни направления. За да може червеевите дупки да не се затварят по-дълго време.
Нашето пристигане на Марс наруши равновесието и, вече по-близо до съвременността, между инсектоидите и рептилоидите възникнаха разногласия. Появиха се също проблеми между тях и новопристигналите хора от Земята.
Д.У.: Споменахте 40 основни групи, влизащи в Супер Федерацията и извършващи 22 генетични програми над земляните. Говорихте също за това, че те имат много селища на тъмната страна на Луната и всяка група има свои територии на спътника. Имат ли тези групи места на Марс, които също считат за своя територия?
К.Г.: Слушал съм, че някои групи имат свои представители на Марс, но основно те се базират на спътниците, които обикалят около газовите гиганти (Юпитер, Сатурн), а също на други планетоиди и спътници. На Марс не са толкова много. Както обикновено, ние хората решихме да се насочим там, да забием там своя флаг и да започнем да заемаме територия, с което нарушихме съществуващото там равновесие.
Д.У.: Споменахте също, че немците имали няколко несполучливи опита за строителство на Марс близо до екватора.
К.Г.: Да, близо до екватора и на няколко други места, когато се опитвали да се установят на неправилното място. В резултат от това те разсърдили стопаните, тях ги изгонили и те загубили своите селища. Тогава селищата били малки и немците загубили всичките си хора.
Д.У.: Какво имате предвид под “малки”? Колко души са работели там?
К.Г.: Десетки.
Д.У.: А кое селище се е оказало първото в удачно избрано място, и него не са го унищожили?
К.Г.: Такива селища се появили в края на 1950-е години. Това се случило, когато зад немците застанали Съединените Щати, корпорациите, влизащи във военно-промишления комплекс. Едва тогава започнало успешно строителство и немците имали възможност да защитават своята територия.
Д.У.: Очевидно започнахме да създаваме карта на Марс. Изглежда може да се разкаже и повече за това, което е било направено от времето на първите селища.
К.Г.: Да. Ние просто поставихме началото за това, което се е случило след като немците и военно-промишленият комплекс сключили съюз и създали това, което наричаме “Междупланетен Корпоративен Конгломерат”, излезли в Слънчевата система, изградили инфраструктура и започнали масирана колонизация на Марс. Просто създадохме основа за по-нататъшно обсъждане.
Д.У.: Чудесно. С това ще се заемем в следващото интервю. Ще разкажем за колонизацията на Марс, ще разгледаме по-подробно как тази загадъчна червена планета е станала място за живот на хора от отцепилата се цивилизация. Ще се срещнем следващия път. Благодаря за вниманието!
Интервю на Дейвид Уилкок с Кори Гуд - 24 ноември 2015 г.
Свободен превод със съкращения
Д.У.: Добре дошли на “Космическото Разкриване”. В днешното интервю ще продължим потресаващото обсъждане за колонизацията на Марс, осъществено от нашия собствен военно-промишлен комплекс (ВКП) и започнато от немците. Взимам интервю от Кори Гуд. Кори, добре дошъл!
К.Г.: Благодаря!
Д.У.: Говорихме за това, че немците отишли на Марс. Един от любопитните факти, които обсъждахме в миналото интервю, беше, че немците овладели системата от звездни врати, приличащи на мехури.
Казахте, че в началото, когато немците използвали тази технология, това е бил строго естествен феномен. Уточнихте, че такъв феномен можел да се появява в атмосферата, на повърхността на Земята и дори във Земята. Споменахте, че немците използвали помощта на извънземни, които им предали информация за това къде именно ще се случват такива феномени. Ако това е естествено явление, тогава защо за него не знае широката общественост и защо други хора още не са се научили да го използват?
К.Г.: Други, древни цивилизации, се научили и широко са използвали тази технология. Нашата днешна крайно ограничена и контролируема цивилизация я манипулират така, че тя да вярва в едно и да не вярва в друго. Нас ни убеждават какво е възможно и какво е невъзможно. Затова, ако традиционните средства за масова информация (СМИ) и правителството твърдят, че “нещо е невъзможно”, това ни се набива в главите още от училище, а също и в ежедневните новини, от обществото и от обкръжаващите ни хора. По този начин реалност става това, че "нещо" е невъзможно.
Д.У.: Порталите не възникват в определено място и в определено време по желание. Играе ли някаква роля в тяхното появяване факторът време?
К.Г.: Да, в случая на естествените портали. След Операциите “Кламер” и “Висок скок” немската отцепила се група постигнала съглашение и подписала договори с Айзенхауер и Труман, образувайки нещо като съюз с ВКП. Във всичките корпорации, влизащи във ВКП, били внедрени високопоставени немски учени и инженери. Всичките тези аерокосмически и други инженерни компании започнали да създават технологиите на Тайната Космическа Програма (ТКП). Армията и правителството не могли да направят това сами. Те не са имали възможност да построят всичко това, не са имали инфраструктура.
На немците много им харесала американската инфраструктура, защото те вече се занимавали с изследвания и за да се постигне разрастване, отчаяно се нуждаели от инфраструктура. Немците имали грандиозни планове във връзка с това, което вече били постигнали. Те вече здраво стояли на краката си и искали да се разширяват.
Немците информирали аерокосмическите компании, че вече са били в астероидния пояс и са намерили там цели астероиди със залежи на скъпоценни метали, които вече разработвали. Тогава в очите на американските бизнесмени и капиталисти засвяткали доларови хартийки.
Американците веднага се включили в осъществяването на грандиозните планове на немците за строителство на гигантска инфраструктура във външния космос. Немските групи имали своя ТКП, а по-късно те помагали на американското правителство и на правителствата на другите страни да създават свои собствени първи ТКП, такива като “Слънчев Пазител”. Така се появило това, което започнахме да наричаме “Междупланетен Корпоративен Конгломерат” (МКК).
Именно този корпоративен конгломерат на компании от целия свят разработил аерокосмическите технологии. От началото на 1950-те години МКК вървял по следите на Германия, от Луната към Марс, достроявайки неголямата немска инфраструктура с помощта на своята индустриална мощ. Те взели за основа неголемите съоръжения и ги превърнали в огромни бази, както в случая на Луната. “Лунното Оперативно Управление” започнало като малка база, с подземна част.
Д.У.: Какво разбирате под “малка” база, колко души са можели да работят там?
К.Г.: Не съм много сигурен. Предполагам, че едновременно там винаги са работили няколко десетки души. Общо взето, неголеми предприятия. Но МКК се заел сериозно за работа. Те се включили на 100% в плановете на немците.
Д.У.: Т.е., когато още не успяло да изсъхне мастилото под договора с Айзенхауер, или е било необходимо още известно време?
К.Г.: Известно време отишло за развиване на технологиите, от които трябвало да се тръгне. Но отначало МКК се занимавал с разработване на технологии за правителството, за това, което по-късно станало “Слънчев Пазител”, по-точно предшественик на “Слънчевия Пазител”. Появили се някои ранни разработки на космически кораб, не толкова напреднали.
Д.У.: След подписването на договора немците предали ли са всичките си разработки на ВПК или скрили някои неща?
К.Г.: Немците скрили всичко. Те предали на американците три кораба с различен размер. Немците ги наричали “Възпроизведени Кораби на Извънземни”, в които впрочем нямало нищо извънземно. Всъщност, тези кораби са били съвременни версии на древни вимани. Немците имали проблеми с въртящия се вихър на живака: когато подавали към въртящия се двигател ток с високо напрежение, живакът се превръщал в злато. Възниквали проблеми и с екранирането. Немците трябвало да отклоняват силните електромагнитни полета, вредни за екипажите. Изобщо, проблем след проблем. Именно такива кораби немците предали на американците: “Ето ви, изследвайте, ето ви нови играчки”. А самите те през това време се занимавали със създаването на нови, много по-интересни играчки. МКК винаги държали за себе си най-напредналите технологии.
Д.У.: Още преди Розуел Труман е споменавал за междупланетни космически кораби, които американците смятали да използват технологически. Доколко американците са успели да създадат свои собствени проекти с помощта на реверсивен инженеринг?
К.Г.: По-голямата част от технологиите, получени вследствие на реверсивен инженеринг от катастрофирали извънземни космически кораби, били много напреднали. То е като да хвърлиш съвременна атомна подводница във времето на Гражданската война в Америка и да помолиш учените от онова време да се заемат с реверсивен инженеринг. Технологията на възпроизведените кораби на извънземни е много по-близо до съвременното разбиране на физиката и технологиите.
Д.У.: Да. Чували сме някои неща от полковник Филип Корсо за появяването на тефлона, кевлара, велкро...
К.Г.: Това е повече в областта на приложните науки.
Д.У.: Т.е. учените получили и разпознали компютърни чипове, светодиоди, интегрални схеми, но все още не успели да създадат на тази основа работещ космически кораб.
К.Г.: Те успели да ремонтират някои кораби, най-малко напредналите, и на тях можело да се пътешества.
Д.У.: Т.е. те успели да летят на оригинали, претърпели катастрофа? Ремонтирали ги и ги пуснали в действие.
К.Г.: Някои кораби американците възпроизвеждали. Много кораби след това се разбивали. Ние сме имали собствена програма и някои неща дори се получавали. Но толкова много сме изоставали от немците, че това е било просто позор.
Д.У.: Защо немците не са искали да споделят с ВПК всичко, което са имали? Страхували са се, че американците ще се опитат да ги надминат?
К.Г.: Ами, през 1947 г. американците пратили в Антарктида цяла флота, за да изтрият немците от лицето на Земята. Така че помислете сами. Целта на немците била да накарат американците да подпишат договори, за да могат да сложат ръка на тази индустриална мощ, която победила Страните от Оста във Втората световна война. Те искали да използват индустриалната и инженерна мощ на ВПК, да проникнат в нея и с нейна помощ да изградят инфраструктура на Луната и на Марс.
Д.У.: Към момента на завършване на сделката, колко селища са имали немците на Луната и на Марс?
К.Г.: По онова време само едно на Луната. Много по-късно, с помощта на съюзниците-драконианци, немците построили още една база на Луната. Те я използвали като стартова площадка. Всичко се намирало под земята.
Що се отнася до Марс, немците най-после съставили карта на планетата, извършили цялата тази трудна работа, загубили много животи и намерили места, най-подходящи за основаване на колонии. Но успели да построят колония само на малка територия. Нали там имало и други същества, които пречели на разширяването на тяхната империя. Но когато немците получили подкрепата на МКК, те започнали да пристигат на Марс и да се устройват там. Точно като преди начало на война – започнали да строят повече танкове, самолети. Т.е. мъдро увеличавали своята военна мощ и ТКП.
Немците построили на Земята всичко, което считали за стратегически важно, за заемане на определена територия и за строителство на определено количество колонии. То трябвало да послужи като основа, главен плацдарм.
Когато немците започнали да пристигат на Марс, те започвали там войни и прогонвали разните групи, които претендирали за тази територия. По-късно, когато се почувствали в безопасност, те прехвърлили там инженери. После немците започнали да търсят места за строителство на бази, нещо подобно на дълбоки подземни военни бази. Някои се разполагали на повърхността на планетата, но по-голямата част се намирала под земята или във вече съществуващи пещери.
Немците трябвало да изчистват всичко - гнездата на живеещите там същества. Те прогонвали аборигенното население и изграждали селища и колонии. При това ги изграждали за повече хора, отколкото имали в този момент. Планирали да докарат хора от Земята. Това се случва във времената на “изтичане на мозъци” през 1950-1960-те години. Именно през 1950-те години започнало строителството на марсианските бази.
Д.У.: В процеса на разширяване на териториите на Марс, имало ли е извънземни групи, които са оказвали помощ в осигуряване на материали и логистика?
К.Г.: В по-голямата част това са били драконианци.
Д.У.: Т.е. именно нашата военна и техническа мощ е служила за заемане на територии и за разрушаване на гнездата на коренните обитатели?
К.Г.: Да, това се е осъществявало изключително от нас. Драконианците са помагали само в сферата на технологиите. Както обикновено, нас са ни изпращали да извършваме цялата мръсна работа. И ние сме я изпълнявали без всякакви колебания.
Д.У.: Какво е нивото на извършените зверства? Имало ли е моменти, когато за кратък период от време са убивали стотици хиляди разумни същества?
К.Г.: Да-да. Ситуации от типа на Хирошима и Нагазаки са се повтаряли безброй пъти.
Д.У.: Искате да кажете, че е било използвано атомно оръжие?
К.Г.: Разбира се.
Д.У.: Те са взривявали хора? Нима след това не е оставала радиоактивност?
К.Г.: Не знам дали сте чували за оръжие, което се появило скоро след ядреното оръжие. Това също е ядрено оръжие, създаващо огромни взривове и оставящо след себе си вакуум.
Д.У.: Оръжие от пето поколение, нали? Чувал съм, че го наричат така.
К.Г.: Да.
Д.У.: Това е пикосекунден взрив, сфера, идеална сфера. Прилича на изрязване. В пределите на сферата се унищожава всичко и няма никаква радиоактивност.
К.Г.: Да, има радиоактивност, но тя се събира в неголямо място в центъра. Такова оръжие са използвали не само за създаване на подземни пещери, но и за разчистване на територии, заети с разумни същества.
Д.У.: Това е отвратително.
К.Г.: Те не могат по друг начин.
Д.У.: И това е нашето правителство!
К.Г.: Изградени са били селища със силна тирания. Тогава не остава ни най-малък шанс, че някой ще може да вдигне метеж и да провъзгласи независимостта на Марс.
Д.У.: И кой стои зад всичко това – същият този Кабал, силовата структура на Илюминатите?
К.Г.: Това е от гледната точка на съвременния МКК. Това са банкерите и бизнесмените от аерокосмическите компании. Всичко излиза от тях.
Д.У.: Т.е., това вече не са немците? Това е сплав от немци и МКК.
К.Г.: Немците са значителна част от всичко това. Сега не можем да ги разделим. Сега те са една същност. После те започнали да привличат хиляди много високо образовани хора. Давали им информация от типа: “Вижте, Земята всеки момент ще бъде подложена на много значителни изменения”. Преди да се обърнат към някого, те изучават всичко за него, после му правят предложение. Показват снимки на тайни военни бази, намиращи се тук на Земята, където ще отиде елитът и казват: "Ето къде ще отидете, ще живеете като крале". Именно така ставало през 1950-те години, когато на хората обещавали, че скоро ще имат летящи автомобили и пр. После им казвали, че ще ги прехвърлят на Марс и ще живеят там в името на спасяването на човешката раса, защото те са “особени”, имат особена генетика. За хората, които вербуват в програмата, са измислени няколко различни истории. После “доброволците” взимали малко вещи, колкото можели да носят. Не им разрешавали да казват нищо на роднините си. Хората просто изчезвали.
Д.У.: Чувал съм и още нещо от информатори. Ако живеете зад граница, казвате на всички, че се местите в друга държава, където ви дават много добра работа. Роднините и познатите ще получават картички...
К.Г.: Предлагат им да напишат куп картички, връзват ги с лентичка и ги дават на други хора...
Д.У.: … които ще ги изпращат една по една, отначало по-често, после все по-рядко и накрая потокът съвсем спира.
К.Г.: Да, когато заминете, ще ги изпраща някой друг. После хората ги доставят на Марс. И когато те пристигат там, пред тях се разкрива реалността в цялата й красота. Внезапно пред тях се появяват въоръжени хора, заповядват им да ги следват, отвеждат ги в стаичка с размер 2,5 х 3 метра и им казват: “Ще живеете тук. Ето ви списък на вашите задължения и списък на това, което ще правите”.
Когато децата ви станат на 12-14 години, ще им подберат генетично съвместими партньори. Ще се погрижим за това, в зависимост от резултатите от тестирането и особеностите на генетиката, децата да се обучават на това, което ще даде принос за развитие на колонията. Добре дошли на Марс”. Такъв е животът на тези хора. Живот в тирания и робство.
Селищата на Марс много приличат на военни бази. Ние бяхме в едно помещение, където трябваше да се ремонтира някакво важно оборудване. Нас ни придружиха до мястото, като ни предупредиха да не разговаряме с никого. Там имаше стена, на която хората окачваха свои картини. Изглежда на хората все пак се позволява нещо във връзка с тяхното ментално здраве, за да не изпаднат в депресия и да не мислят за самоубийство. И все пак, те изглеждаха отслабнали, бледи и приличаха на роботи, които живеят автоматично.
Д.У.: Да, до това води животът в пълно робство. И така, трябва да завършваме. Следващият път ще продължим напред във връзка с Космическата програма, повдигайки за вас завесата на секретността. Благодаря ви за вниманието!
