ПОДБРАНИ ЦИТАТИ ОТ "НИЕ ОТ КОСМОСА"
"Ст. 68- През Ноември 1961 г. четирима мъже пътували с кола по път в Северна Каролина. И етиримата внезапно забелязали някакъв светещ предмет, който се приземявал в открито поле. Като сметнали, че това е самолет, извършващ принудително кацане, спрели колата и се втурнали на помощ. Недалеч от светещият предмет те спрели поразени. До него те забелязали някакви същества, едното от които заплашително им давало знаци да се отдалечат. В отговор на този жест един от мъжете, без да се колебае, стрелял по хуманоида и той паднал. Останалите се качили бързо в НЛО-то, а четиримата мъже побягнали."
...БОАИНАИ, В НОВА ГВИНЕЯ :
"Герой на тази история е някой си отец Джил, възпитаник на Брисбейнския университет, който по това време ръководел англиканската църква в този мисионерски раьон. От разказа може да се заключи, че отец Джил е работел в някаква болница в месност, обитавана от туземното население. Веднъж, като се връщал у дома, вниманието му приковало необикновено явление. Забелязал на небето някакъв голям блестящ обект.
По това време, както той сам определя, "не вярвах в летящи чинии". Заинтригуван от явлението, той извикал един от туземците, някой си Ерик Кодавар, и го запитал дали вижда същото. Ерик потвърдил. Отец Джил го изпратил да доведе един от учителите - Стивън Мой. Ерик събрал всички, които били в къщата, и те заедно наблюдавали необикновеното явление. Отец Джил се оказал доста разсъдлив наблюдател. Той решил от определен момент да записва точно видяното, колкото необикновено да е то.
Ето неговите записки:
Часът е осемнадесет и четиридесет и пет. Небето е облачно. Забелязах необикновена светлина на северозапад. Осемнадесет и педесет - извиквам Ерик и Стивън. 18,52 - Стивън и Ерик потвърждават моето наблюдение. Стивън каза, че това не може да бъде звезда. 18.55 - пристигат други хора.Отгоре (на НЛО) се вижда нещо, което се движи. Човек? Сега виждам три движещи се същества. Нещо правят там. Обектът изезва. 19.00 - отново двама човека на обекта. 19.04 - отлита. 19.10 - облаци на висоина сестотин метра. Четири същества на НЛО. Прожектор със синя електрическа светлина. След миг съществата изчезват. Прожекторът остава. 19.20 - прожекторът изгасен. 20.28 - небето осветено. Вижда се НЛО. Извиквам отново останалите хора от мисията. НЛО-то се снишава, все по-голямо. 20.29 - втори НЛО, вижда се над морето. Лети, сякаш се плъзга. 20.35 - още един НЛО над градчето Уадобуна. 20.50 - малко повече облаци. Голям НЛО, който стои неподвижно. Останалите прелитат и отлитат през облаците. Когато преминават през облаците, по тях се вижда отблясък - светлинно "хало". Всички НЛО са отчетливи. "корабът майка" продължава да се вижда, неподвижен. 21.05 - отново се появяват облаци. Малките НЛО отлитат. 21.10 - номер 1 изчезва над нас в облаците. 21.20 - "майката" се връща. 21.30 -"майката се отдалечава. 21.46 - отново някакъв НЛО лети над нас с плъзгащ полет. 22.00 - спира се. 22.50 -няма следи от НЛО. Силен дъжд.
Отец Джил предоставя още няколко допълнителни информации. НЛО са се върнали следващата нощ. Първа ги забелязала болничната сестра в осемнадесет часа. "Това нещо" този път слязло толкова ниско, както никога до тогава. Спускало се по права линия и останало на височина 90-150 м. Още не било тъмно и можело да се наблюдава в цялото му великолепие. И отново на неговият връх се вижда някаква фигура. Обектът бил също толкова блестящ и светещ, както предишния път. Джил: "Към мен се приближи учителят и ме запита: "Интересно дали ще кацне на спортната площадка?" Отговорих: "Защо не?" След това започнахме да даваме знаци с ръце: "Добър ден? Добър ден!" Можели да си преставите колко бяхме учудени, когато той отговори на знаците ни. До мен беше Ерик... и още едно момче. Двамата махаха с ръце и фигурите на НЛО в отговор също махаха с двете си ръце."
В книгата се подчертава, е по това време в Нова Гвинея е имало интензивни нашествия на НЛО и тази случка е била в пика на този интензитет.
"ИЗГУБЕНИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА"
Преди 7 часа