НАУЧЕТЕ СЕ ДА МИСЛИТЕ КРЕАТИВНО!

Следовател Коффин Кадавер -2-

Стария ми приятел Ивса имаше доходоносен бизнес в близкия квартал. Страстта му към колите, му стана професия и сега имаше една от водещите в бранша авто-къщи и най-стилния авто-салон в града. С Ивса се познавахме от студентките ни години, когато миришехме на алкохол и още имахме мечти да станем богати меценати. Ивса беше снажен мъж 1.80м, около 90-95кг., с тъмно-кестенява права коса. По принцип имаше благ и търпелив характер, нооо...не винаги!

Ивса познаваше много добре месната престъпна каста. Може би знаеше нещо за скорошните убийства.
Редовият полицай ме стовари пред автосалона на Ивса. Остъкления втори етаж беше претъпкан със скъпи коли. Сградата беше ъглова и точно на носа на втория етаж беше паркиран поръчков Морган- не знаех какъв модел е и не ме интересуваше, просто харесвах плавните и заоблени линии, вплетени в издължената му аеродинамична форма. Влезнах във фоайето. На рецепцията ме посрещна усмихната млада студентка(Хммм,..-замислих се аз- Ивса винаги е имал добър вкус за... качествен персонал.).
-Какво ще желаете господине?
-Търся господин Йорданов, тук ли е?
-Имате ли уговорена среща с него.
-Да, разбира се.-с досада извадих значката си- Ето, това е поканата ми. -за късмет на обърканата студентка Мъмъра - дългогодишната охрана на Ивса излезе от асансьора.
-Джулия, това е стар приятел на господин Йорданов. Той е винаги добре дошъл по всяко време. Елате Следовател! Господин Йорданов е на бара на втория етаж.- качихме се в асансьора, който беше огледален- влизаш на първия етаж от източната страна, а на втория етаж вратата се отваря от запад. На втория етаж се качваха подбрани клиенти. Ивса си бе направил немалък бар в единия ъгъл на който си правeше лично коктейли всред експозето от коли, и днес не беше изключение.
-Оооо, Кадафер стари друже, какво те води в моя скромен сервиз?- забърса с хавлия една чаша и дойде да ме прегърне.
-Налей по едно от твоите молотовки и ще ти кажа!-отвърнах аз, някак си спонтанно ожаднял при вида на толкова много алкохол.
- От кога не сме се виждали? Година, две?
-Не, три.
-Три години, а живеем в един толкова малък град.
-Да, малък е. Само два милиона и осемстотин хиляди души, не е много спрямо други по-големи градове.
-Защо не ми дойде на гости, дори ти пратих покана за миналогодишното откриване на авто-мото изложението?
-Знаеш ме. Не си падам по красиви жени; алкохол; пури и черен хайвер, просто не съм такъв човек.
-Хахахахах..., я не ме занасяй! Коффин Кадавер без жени и алкохол!!! Кажи ми истината, стига си ме занасял.
-Е, добре тогава. Бяхме по следите на двама наркотрафиканти, който бяха отвлекли; изнасилили и зверски убили 15 годишно момиче. Не можех да изпусна тези копелета. Следяхме ги година и половина, а същата вечер на откриването, щяха да направят доставка на 60 килограма хероин на едни дилъри от 54-та. Същата вечер всичко щеше да приключи, акцията по залавянето беше планирана перфектно. Информаторите ни бяха дали точни данни, къде ще се състои срещата. Точно на предаването на пратката, телефона на единия трафикант звънна! Явно от някъде беше изтекла информация. С момчетата от НСБОП бяхме заели позиция, когато гадовете се качиха по колите и тръгнаха да бягат. Откриха огън по нас с автомати. Дилърите бяха десетина с три коли, но не успяха да се измъкнат, станаха на решето. Но БМВ-то на двете мръсни копелета се оказа добре бронирано. Прегазиха едно от момчетата на НСБОП, което по-късно почина в болницата. Веднага се свързахме с патрулиращите полицаи на близо да им пресекат пътя. От тях (полицаите) раниха един във врата, човека се отърва с шест месечна рехабилитация. Накрая, като видели, че с колата няма да могат да се промъкнат я изоставили и се шмугнали между сградите. Разделили се. Единия, нямало къде да отиде и се шмугнал в един ресторант. Прострелял келнера в гърдите и взел за заложник една жена, НСБОП вбесени от смъртта на колегата им, нарушили всякакви разпоредби при случаи на взети заложници и влезнали с взлом в заведението. За тяхно щастие трафиканта се панирал и взел да стреля по тях с Desert eagle, а за негово нещастие жената била републиканска джудистка от НСА, с рязко движение се освободила от нападателя, след което на момчетата от НСБОП не им оставало нищо друго освен да го разстрелят. За жалост келнера не оцелял, а другия трафикант се загубил в мрака между сградите. Така и не го намериха. Още го издирваме. Дори е в списъците на Интерпол.
-Хмм. Трогателна история. Чух нещичко за това по новините, или го прочетох в някой весник, не си спомням. Нямах престава, че си участвал. Сега къде живееш?
-В участъка!
-Не бе, сериозно!
-Там де, там прекарвам 60-70% от времето си. Понякога дори спя там.
-Радвам се, че не ми се е налагало да ти идвам на гости.
- Нищо, нали си с връзки, ще те уредя с просторна килия, без педали.
-Ха, тук ми е добре. Кажи за какво си дошъл, че скоро имам среща с едни клиенти?

***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!