Гледната точка на шамана за психичните заболявания
автор: Стефани Мароне, откъс от книгата й „Природното медицинско ръководство за шизофрения“, цитиран в статията:
превод: Ели Брайкова
От гледна точка на шамана, психичното заболяване е сигнал за „раждането на лечител“, обяснява Малидома Патрис Соме. Тоест, психичните разстройства означават духовно пробуждане, духовни кризи, и трябва да се тълкуват като такива, за да може да бъде подпомогнато раждането на лечителя.
Това, което Западът разглежда като психично заболяване, хората от племето дагара („дагара“ е етническа група в Западна Африка -Гана и Буркина Фасо, от която произхожда Малидома Соме) разглеждат като „добра новина от другия свят„. Човекът, който преминава през криза, е бил избран, за да предаде съобщение от духовния свят на своята общност. „Психичното разстройство, поведенческото разстройство от всякакъв характер, е сигнал за това, че две очевидно несъвместими енергии са се слели в едно“, казва още д-р Соме. Тези нарушения се проявяват, когато човекът не получава помощ при справянето с присъствието на духовната енергия.
Едно от нещата, които изненадват д-р Соме, когато той отива в САЩ за първи път през 1980г., за да вземе своята магистърска степен, е как тази страна се отнася към психичните заболявания. Когато негов състудент е изпратен в психиатрична клиника заради „нервна депресия“, д-р Соме отива да го посети.
“Бях шокиран. За първи път се сблъсквах с това, което тук причиняват на хората, които проявяват симптоми, каквито съм виждал в моето родно място“. Това, което д-р Соме забелязва, е, че се смята, че тези симптоми са патологични и че това състояние трябва да се „лекува“. Това е в пълно несъответствие с начина, по който в неговата култура се гледа на такава ситуация. Когато оглежда пациентите и вижда, че някои от тях са в усмирителни ризи, други – упоени от лекарства, а трети – крещят, той отбелязва: “Ето как се отнасят към раждането на лечителите в тази култура. Каква загуба! Каква загуба, че човек, който най-накрая се слива с енергията от другия свят, просто е зачеркнат”.
Казано по друг начин, ние на Запад не сме обучени как да се справяме, нито сме научени да признаваме съществуването на психичните явления на духовния свят. В действителност психическите способности се омаловажават. Когато енергиите от духовния свят се проявяват в психиката на западния човек, той е напълно неспособен да ги интегрира или дори да признае това, което се случва. Резултатът може да бъде ужасяващ. Извън правилния контекст и при липсата на помощ за справянето с пробива на реалността от друго ниво, човек практически може да полудее. Приемът на антипсихотични лекарства утежнява проблема и предотвратява интеграцията, която може да доведе до развитие на душата и растеж на индивида, получил тези енергии.
В психиатричното отделение д-р Соме вижда много „същества“, които стоят близо до пациентите, такива, които са невидими за повечето хора, но шаманите и лечителите са в състояние да видят. “Те причиняват кризите на хората”, казва той. Досеща се, че тези същества се опитват да се слеят с телата на пациентите, измествайки лекарствата и техните последици, и по този начин увеличават болката при процеса.“Съществата действат като багери в енергийното поле на хората и са наистина жестоки. А тези, на които причиняват това, крещят и крещят“, казва още той. Напуска болницата, неспособен да понесе гледката.
Традиционно всички дагара помагат на човека да помири енергиите от двата свята – „духовния свят, с който той се слива, и този на селото и общността“. Такъв човек е в състояние да служи като мост между световете след това и да помага на останалите с информацията и изцелението, от които се нуждаят. Така че с раждането на новия лечител, духовната криза приключва. “Връзката между единия и другия свят е дар“, казва още д-р Соме. “До голяма степен знанията и уменията, които са придобити от това сливане, са знания и умения, предоставени директно от другия свят“.
„Съществата“, които увеличават болката на затворниците в психиатричното отделение, всъщност се опитват да се слеят с тях, за да им предадат своите послания. Хората, които те избират, не получават помощ при осъзнаването как да бъдат мост между световете и опитите за сливане биват осуетени. Резултатът е поддържане на първоначално разстроената енергия и прекъсване на раждането на един лечител.
“Западната култура целенасочено игнорира раждането на лечител“, твърди д-р Соме. “В следствие на това опитите на другия свят да проникне в този и да привлече вниманието ни, няма да спрат. Ще бъдат още по-упорити”. Духът е привлечен от хора, чиито усещания не са притъпени „и гледа на чувствителността като на покана“, отбелязва още той.
Тези, които развиват душевни заболявания, са чувствителни, но западната култура гледа на тях като на свръхчувствителни. Останалите култури не ги виждат по този начин и като резултат там чувствителните хора не преживяват себе си като прекалено чувствителни. На Запад “културните предразсъдъци са тези, които ги заличават“, са наблюденията на д-р Соме. Френетичният ритъм, бомбардирането на сетивата и насилието, които характеризират западната култура, могат да смажат чувствителните хора.
Шизофрения и чужда енергия
При шизофренията има специална „възприемчивост към количеството изображения и информация, която не може да бъде контролирана“, казва д-р Соме. “Когато този вид пробив настъпва в момент, който човекът не е избрал лично, и особено, когато е придружен с образи, които са плашещи и противоречиви, той просто полудява“.
Това, което се изисква в такава ситуация, е, първо да се разделят енергиите на човека от външните чужди енергии чрез използване на шамански практики (това, което е известно като „почистване“), за да бъде чиста аурата му. С изчистването на неговото енергийно поле той вече не поглъща чужда информация и по този начин няма причина да се плаши и безпокои, обяснява д-р Соме.
Това дава възможност на човека да бъде в синхрон с енергията на духа, която навлиза от другия свят и ражда лечителя. Когато тази енергия е блокирана, се създават проблемите. “Енергията на лечителя е високо волтаична”, наблюдава докторът. “Когато е блокирана, тя просто изгаря човека. Това е като късо съединение. Предпазителите не работят. Ето защо тя може да бъде наистина страховита и аз разбирам защо тази култура предпочита да я ограничи. Хората крещят, поставени в усмирителни ризи. Толкова тъжна гледка“. Още веднъж, шаманският подход работи за изравняване на енергиите, така че да няма запушване, да не блокират „предпазителите“ и човекът да се превърне в лечителя, който е предназначен да бъде.
Тук трябва да се каже, че въпреки всичко, не всички „същества“, които нахлуват в енергийното поле на човек го правят, за да го превърнат в лечител. Има и негативни видове енергия, които са нежелано присъствие в аурата. В тези случаи шаманският подход я изчиства от тях, вместо да синхронизира различните енергии.
Алекс: луд в Америка, лечител в Африка
За да се убеди в разликата в отношението към психичните заболявания в западния свят и в неговата култура, д-р Соме взема със себе си в Африка, в родното си село, един психично болен пациент. „Бях предизвикан от любопитството си да разбера дали има истина в това, че психичното заболяване може да бъде свързано със синхронизирането със „същество“ от другия свят“, казва д-р Соме.
Алекс е 18-годишен американец, който е преживял нервен срив на 14. Имал халюцинации, желание за самоубийство, минал е през кръговете на опасна остра депресия. Настанен в психиатрия, приемал много лекарства, но нищо не помага. „Родителите му бяха направили всичко възможно – без успех“, разказва д-р Соме. “Не знаеха какво повече да направят“.
Алекс е 18-годишен американец, който е преживял нервен срив на 14. Имал халюцинации, желание за самоубийство, минал е през кръговете на опасна остра депресия. Настанен в психиатрия, приемал много лекарства, но нищо не помага. „Родителите му бяха направили всичко възможно – без успех“, разказва д-р Соме. “Не знаеха какво повече да направят“.
С тяхно разрешение д-р Соме завежда сина им в Африка. “След осем месеца състоянието на Алекс се нормализира. Той дори успяваше да седи по цял ден с лечителите и да им помага в работата им с техните клиенти… Алекс прекара близо четири години в моето село“, разказва д-р Соме. Алекс сам избира да остане, но не защото има нужда от лечение. Той се чувства „в по-голяма безопасност в селото, отколкото в Америка“.
За да съвмести своята енергия с тази на съществото от духовния свят, Алекс преминава през шамански ритуал, предназначен за целта, въпреки че той е малко по-различен от този, през който преминават хората дагара. „Той не е роден в селото, затова и подходът към него е малко по-различен. Резултатът е подобен, въпреки, че ритуалът не е буквално същият“, обяснява д-р Соме. Фактът, че привеждането на двата вида енергия в синхрон работи при лечението на Алекс, убеждава д-р Соме, че връзката между различните същества и психичните заболявания е наистина универсална.
След ритуала Алекс започва да споделя посланията на духовното същество към този свят. За съжаление хората, на които ги споделя, не говорят английски (д-р Соме отсъства в този момент). В резултат на целия този опит, обаче, Алекс отива в колеж да учи психология. Той се връща в Съединените щати след четири години, защото „открива, че е направил всички неща, които е трябвало да направи, след което може да продължи собствения си живот“.
Последното, което д-р Соме знае, е, че Алекс е завършил магистратура по психология в Харвард. Никой никога не е мислил, че той изобщо ще бъде в състояние да завърши бакалавърска степен, какво остава за по-висока.
За психичното заболяване на Алекс д-р Соме казва: “Това е неговият стремеж към духовно пробуждане. Неговата работа и неговата цел са да бъде лечител. Никой не е обърнал внимание на това“.
След като вижда колко добре работи шаманският подход за Алекс, д-р Соме се убеждава, че духовните същества са точно толкова проблем за Запада, колкото и за неговата общност в Африка. „Но въпросът все още остава, решението на проблема трябва да се намери тук, вместо да се налага да изминем целия път до друг континент, за да търсим отговора. Трябва да се намери начин, по който малко внимание, отвъд патологията на всички тези преживявания, да доведе до възможността с правилния ритуал да се помага на хората“.
Копнеж за духовна връзка
Общата нишка, която д-р Соме е забелязал в „психичните разстройства“ на Запад, е „много древна родова енергия, която е в застой, но в крайна сметка се проявява при човека“. Тогава неговата работа е да я проследи обратно, за да се върна във времето и да открие това, което е духът. В повечето случаи духът е свързан с природата, особено с планини или големи реки, казва още той.
Когато става дума за планина, като пример да обясни това явление, „това е духът на планината, който върви редом с човека и като резултат създава изкривяване на времето и пространството, което се отразява на човека, уловен в него“. Това, което е необходимо, е сливане или сближаване на двете енергии,„така че човекът и планинският дух се превърнат в едно“. Отново, шаманът провежда специфичен ритуал, който да доведе до привеждане към това сливане.
Д-р Соме вярва, че тази ситуация е толкова често срещана в САЩ, тъй като „по-голямата част от тъканта на тази страна е съставена от енергията на машини, в резултат на което връзката с миналото е прекъсната. Можеш да бягаш от миналото, но не можеш да се скриеш от него“. Тогава те посещава потомствения дух на природата. „Не става дума толкова за това, което духът иска, колкото че това е, което човек иска“, казва той. „Духът усеща нашата покана за нещо голямо, нещо, което ще направи живота смислен, и се появява в отговор на тази покана“.
Този призив, за който ние дори не сме осъзнати, отразява „силния копнеж за дълбока връзка, връзка, която се издига над материализма и притежанието, и се движи в конкретно космическо измерение. Този копнеж е неосъзнат до голяма степен, но духовете не правят никаква разлика между съзнаваното и несъзнаваното“. Те се отзовават и на двете.
Като част от ритуала, за да се слеят планинската и човешката енергия, тези, които получават „планинска енергия“, се изпращат на избраното от тях място, откъдето вземат камък, който ги призовава. Те носят този камък до края на ритуала и след това го запазват като спътник, някои дори го носят постоянно със себе си.„Присъствието на камъка е от голямо значение за настройката на проницателната способност на човека“, отбелязва д-р Соме. „Той получава всякаква информация, която може да му послужи, така че това е като да носи осезаеми насоки от другия свят за това как да живее живота си“.
Когато „енергията е речна“, този, който е призован, отива до реката и след като говори с духа ú, намира камък, и изпълнява същия като планинския ритуал.
“Хората мислят, че трябва да се направи нещо необичайно в необичайна ситуация като тази“, казва още той. Случаят съвсем не е такъв. Понякога е толкова просто, колкото да носиш камък.
Свещен ритуален подход към психичното заболяване
Един от даровете, които шаманът може да даде на западния свят, е преоткриването на ритуали, които за съжаление са забравени. “Изоставянето на ритуала може да бъде опустошително. От духовна гледна точка ритуалът е неизбежен и необходим, ако искаш да живееш“, пише д-р Соме в Ритуал: Сила, лечение и общност. “Подценяващо е да се каже, че ритуалът е необходим в индустриализирания свят. Моят собствен народ ми показва, че без него вероятно е невъзможно да се живее нормално“.
Д-р Соме разбира, че традиционните ритуали на неговата общност не могат да бъдат приложени в западния свят просто така, затова с годините шаманска работа в САЩ той създава такива, които отговарят на потребностите на западната култура. Въпреки че ритуалите за различните хора и групи са различни, той е сигурен, че те като цяло са необходими.
Един от ритуалите включва помагането на хората да открият, че напрежението им идва от факта, че те „са призовани от същества от другия свят да лекуват заедно“. Ритуалът им позволява да се отпуснат и да приемат призива.
За посвещаването е нужен друг ритуал. В различните общности по света младите хора биват посвещавани в зрелостта, когато достигнат определена възраст. Липсата на такова посвещаване на Запад е част от кризата, в която хората живеят, казва д-р Соме. Той настойчиво приканва обществото да обедини „креативните възможности на хората, които минават през този сорт преживявания, с намерението да създаде алтернативен ритуал, който най-малкото ще направи пробив в разбирането за тази криза“.
Друг ритуал, който често говори за нуждите на тези, които идват за помощ при него, е запалването на голям огън на открито и изгаряне в огъня „на елементи, които символизират проблемите на хората… Това могат да бъдат проблеми, свързани с гняв и безсилие срещу прародител, който е извършил убийство или поробване, или нещо, с което потомъкът трябва да живее“, обяснява той. „Ако това са неща, които блокират човешкото въображение, целта на живота му и дори вижданията му начина, по който може да подобри живота си, то тогава има смисъл се работи по отношение на това как бъде освободен пътя, който може да доведе до нещо по-творческо и по-пълноценно“.
Примерът за проблемите с предците представя ритуали, създадени от д-р Соме, които се занимават със сериозни дисфункции в западното общество и в процеса „провокират просветление“ у участниците в тях. Това са ритуали, свързани с наследството и дисфункцията, към която са насочени, е освобождаване-на-предците. Някои от духовете, които се опитват да се върнат, както е описано по-горе, могат да бъдат „предци, които искат да се слеят с потомъка в опит да излекуват това, което не са били в състояние да направят, докато са били в собственото си физическо тяло.“
“Когато връзката между живите и мъртвите не е в равновесие, настъпва хаос“, казва той. “Дагара вярват, че ако няма равновесие, дълг на живите е да излекуват своите предшественици. Ако предшествениците не бъдат излекувани, тяхната болна енергия ще преследва душите на тези, които са длъжни да им помогнат“. Ритуалите са фокусирани върху изцеление на отношенията с нашите предци, както при специфични проблеми с отделни прародители, така и при проблеми с цялата общност, съдържащи се в нашето минало. Д-р Соме е виждал изцеления с изключителни резултати при провеждането на тези ритуали.
Прилагането на свещен ритуален подход към душевното заболяване, вместо човек да бъде отхвърлен като патологичен случай, дава на засегнатия – и на общността като цяло – възможността да започне да гледа по различен начин, който води до „огромно изобилие от възможности и ритуални инициативи, които могат да бъдат много, много полезни за всички“, казва д-р Соме.“
- Stephanie Marohn – „The Natural Medicine Guide to Schizophrenia“, pages 178-189, or The Natural Medicine Guide to Bi-polar Disorder
- Превод от английски: Ели Брайкова
ИЗТОЧНИК: /////////////
