МАТРИЦАТА

 

 Какво представлява пространствено-времевия континуум, в който ние съществуваме? Защо според Айнщайн само скоростта на светлината е константа, за разлика от всичко друго? Какво вижда Neo, когато затвори очите си? Какво вижда Cooper, когато влиза в черната дупка опитвайки се да изпрати послание до дъщеря си?....

 "Бог е светлина", 1 Йоаново 1:5.

 Както каза един мой приятел преди повече от десет години "Нищото само по себе си е нещо, защото винаги е имало нещо". Пустотата на една енергия е пълнота на друга. В началото е било пустота - нещо! Да предположим, че в началото е нямало нищо и това нещо в даден момент, поради незнайна причина, започва да създава друго нещо - светът или матрицата, в която се намираме ние. Какво го е накарало, само ли е решило да го стори на този етап остава без предположения, ще предполагаме единствено върху матрицата. 

  Матрицата е съвкупност от времеви линии - сюжети, които са разделени на ситуации - преживявания. Единствения свободен избор, с който разполагаме са няколкото избора в дадена ситуация, през която преминаваме в даден момент. В зависимост от избора, който взимаме в дадена ситуация се определя по коя времева линия - сюжет ние ще продължим. Няма минало, няма бъдеще всички ситуации се изпълняват в момента и непрекъснато. Всички линии имат едно начало. Ние сме импулс на Нещото - Господ през тези линии. Ние сме проекция на Господ - Великото съзнание сътворило матрица, която обитаваме. Ние сме миг от вечността.

  Във филма Interstellar се показва нагледно какво представлява Матрицата. Cooper попадайки в черната дупка, явно портал - изход от Матрицата, получава възможност да види от страни времевите линии. Той просто върви нагоре, надолу по линиите и търси момента, в който дъщеря му влиза в стаята, за да и подскаже. Тя реално постоянно влиза в стаята и колкото и пъти да погледне тя пак ще влиза в тази стая. Тоест всичко в дадената ситуация съществува и е част от Матрицата, като декор, а Ти просто преминаваш през нея, като импулс изпратен от Господа.

   "Бог е светлина", той изпраща светлина, която бива приемана от нашите "лещи" - очи, обработена от нашия мозък и произведена в материален свят - Матрица. Досущ, като 3D холограмен прожектор, затова и скоростта на светлината е константа. Всичко е илюзия. 
Ние след като превъртим играта отново се сливаме със светлината. След нас остава единствено опитът, записан в Акашовите записи.
  Във филма Кубът на страха - Cube от 1997 година виждаме как героят влиза в стая с формата на куб и има право на няколко избора. Всеки избор води на някъде, към даден изход (продължение, дадена времева линия). Накрая героят, превъртайки играта, се слива със светлината.

  Възможно е пътуването между времевите линии, но се изисква много високо ниво на съзнание, за да се избегнат преградите между тях. Реално ти просто се изключваш от дадената ситуация поради достигнатия максимум и просто спираш играта. Но играта продължава със следващия импулс. Както Боян  Магът изчезва от клада и както Люк Скай Уокър изчезва в една от последните серии на Междузвездни войни. Допускам, че развитите раси успяват да напуснат моментната ситуация, като запазват възможността за връщане в нея и през това време  въздействат върху друга, като може би стопират ситуацията и импулсите в нея по някакъв начин. Както го правят монасите, които напускат тялото си временно медитирайки.

  Съществуват 13 нива на развитие. На Земята хората са предимно в трето ниво, някои в четвърто. Нивата над седмо имат ниво на осъзнаване, което тласка по низшите нива към даден вид еволюция. Погледнато от нашата позиция това са едни добри или зли същества, същества на светлината, рептили, богове и т.н., но всички те се явяват импулс от Нещото, което е било в самото начало.