Търновските "вампири".

 

През 1833 г. поредица мистериозни случки след залез слънце започват да всяват страх сред жителите на Търново. Чували с брашно в къщите се изсипват от само себе си или са посипвани с пръст, масло и мед от незнайна сила. Всичко в къщите се разхвърля и разбърква. Има и случаи на хвърляне на камъни по минувачи. Мнозина се оплакват, че в съня си са нападнати от незнайна сила, при което са почувствали огромна тежест, като "затиснати от бивол" и едва са се отървали живи. В своята безпомощност за обяснение на случващото се, местното население е убедено, че градът е нападнат от "зловеща сила" или "зли духове". Скоро се праща хабер на известния "вещичар" Никола ефенди в Ислимийе (Сливен). Никола ефенди веднага поема към Търново и още с пристигането си започва да разпитва хората за случващото се. След подробно разследване из града и региона, "вещичаря" Никола, заключава: Да, всичко това е дело на "зли духове". Никола ефенди се заема да изчисти града от "злите духове". Затова му е определено и възнаграждение от 800 гроша. Никола ефенди заедно с кадията на града Ахмет Шюкрю ефенди и насъбралото се множество поемат към гробищата за да установят гробовете на "злите духове".При влизането в гробището шумнoто множество хора изведнъж млъкват. Никола ефенди държи в ръката си обрисувана дъска, която завърта закачена за един пръст. Обрисуваната дъска трябва да се насочи и покаже гробовете. Така са установени два гроба. Това са гробовете на Тетикоглу Али Алемдар и Абди Алемдар, служили в еничарския корпус. Макар и погребани преди столетия, за тези двамата се знае, че приживе с кражби, отвличания и убийства са издевателствали над местното турско и бългаско население. Задържани са, но поради напредналата си възраст избягват смъртната присъда. Гробовете се отварят. Виждайки, че телата са непокътнати, насъбралото се множество изпада в шок и паника. Телата са леко наедрели, с отворени очи, удължени нокти и косми. Въпреки страха, телата са изкарани от гробовете.  Никола ефенди казва, че за изчистване на града от "злите духове", трябва да се забият колове в корема на телата и сърцата им да бъдат залети с вряща вода. Така е и сторено, но и в следващите дни нашествието на "злите духове" в града продължава. При това Никола казва, че телата трябва да бъдат изгорени. Със съчки и дърва насъбрани на място телата са изгорени, а пепелта е погребана обратно в гробовете. След като е изпълнено и това, вече няма случаи на нощни нападения от "зли духове". Сплотено, населението на Търново се отървава от "зловещата сила". Кадията на Търново Ахмет Шюкрю ефенди описва случилото се, така както е разказано по горе в специално писмо до Истанбул. На 5-ти септември 1833 г. писмото е публикувано в държавния вестник Таквим-и Векайи. Макар и трудно за повярване, преживяното през 1833 г. в Търново е официално документирано.