В календара е 2015 година. Епоха на големи иновации и технологичен напредък. Но това е и време на хаос и конспирации: време на финансов колапс по света, време на миграция на големи маси от хора и време, когато богатите стават многократно по-богати и по-могъщи, но всеки ден изпитват повече и още страхове. През 2015 г. корпорациите имат повече власт от всяко правителство на планетата. Корпорациите фалират държави и ги подчиняват на интересите на богатата класа. Най-накрая ще настъпи пълно сливане на света в единна корпорация, наречена "Целият свят".
„Златният век на евтините енергийни ресурси е към своя край. Конкуренция за енергия”[1] оформя икономическия пейзаж. Плодородието на обработваемата земя е намаляло поради влошаването на околната среда, агресивното земеделие и темпото на урбанизация. Недостигът на храна води до масова миграция в глобален мащаб. Някои от най-гъсто населените части на света - Индия, Китай и Пакистан - изпитват остър недостиг на вода, причинявайки конфликти в вече проблемни региони и провокирайки военни действия и разселване на огромни маси от населението. Човечеството е в опасност. Промяната е неизбежна. Не е краят на света, но е близо и вече се вижда. Той е във въздуха, можете да го усетите с върха на пръстите си.
И какво е нашето бъдеще? Как изглежда утрешният ден? Какво ще стане с нас след една година? В едно поколение? Няколко строго секретни правителствени проучвания, както в САЩ, така и в Обединеното кралство, рисуват мрачна картина на бъдещето: през следващите 25 години светът ще се превърне в кошмар, в който, както в книгата на Оруел, Големият брат, т.е. богатите елит, процъфтяват заради броя на гладуващото население.
„Понятията „демокрация“ и „свобода“ ще изчезнат само за да бъдат заменени от високотехнологична диктатура, основана на постоянно наблюдение, контрол, индоктринация чрез медиите, използване на сила и потискане от полицията и радикално разделение на социални класи. По-голямата част от гражданите живеят в условия на Третия свят и страдат постоянно”[2] от бедност, глад, болести и унищожение.
През 2015 г. елитът вижда възможност да тласне човечеството към нова тъмна епоха, въоръжена с дарвинистката перверзно расистка еволюционна теория за естествения подбор на принципа на „оцеляването на най-способните“ и приложени социални принципи, които насърчават социалния дарвинизъм.
За повечето това може да изглежда като сюжет от някакъв холивудски научнофантастичен антиутопичен филм, но уверявам ви, това е реалност. Всичко това е около нас.
Това са констатациите от доклад, изготвен от британското правителство. През декември 2006 г. британското министерство на отбраната изготви документ за бъдещето на човечеството, чиито източници са практически неизвестни. Самият документ се основава на строго секретни разговори, последвали конференцията на Билдерберг през 2005 г. в Dorint SofitelÜberfahrt в Ротах-Егерн, Германия. Тази група беше внимателно подбрана от Координационния комитет на Билдерберг през януари 2005 г., много преди същинската конференция на Билдерберг, която започна на 5 май и продължи три дни и половина.
След като повечето от участниците заминаха следобеда на 8 май, малка избрана група от билдербергци замина за затворения за обществеността замък Рингберг (Schloss Ringberg), разположен в Баварските Алпи с изглед към Тегернзее. Замъкът е построен от херцог Леополд от Бавария, член на семейство Вителсбах, управлявал Бавария повече от 800 години.
Пет месеца по-рано, на предварителна среща на Билдербергския клуб през януари 2005 г., представители на различни страни в клуба бяха помолени, при пълна секретност, да сформират работна група и да изготвят подробни доклади по въпросите на населението, наличието на природни ресурси, конфликтите превенция, икономически въпроси и др. Заключенията от докладите, а също и заключенията от срещата на Билдерберг през май ще бъдат обсъдени отново по време на тайни срещи на 9 и 10 май в замъка Рингберг.
Фактът, че тези срещи последваха основната среща на членовете на Билдерберг, не беше известен на никого, освен на Координационния комитет на Билдерберг и избрана група от най-влиятелните членове на клуба. Тези тайни срещи ще определят съдбата на човечеството. Целите им са наистина смели.
Избраните членове на работната група са каймака от каймака на елита на Билдерберг: дългогодишният председател на групата Етиен Давиньон, вицепрезидент на Suez-Tractebel; Франсиско Пинто Балсеман, бивш министър-председател на Португалия и една от най-влиятелните фигури зад кулисите на наднационално ниво; самостоятелният Дейвид Рокфелер; Тимъти Ф. Гайтнър, тогава президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк и по-късно министър на финансите в първия мандат на президента Б. Обама; Ричард Н. Хаас, ръководител на Съвета по външни отношения, влиятелен американски мозъчен тръст; Виктор Халберщат, професор по икономика в Холандския университет в Лайден и бивш председател на клуба Билдерберг; Алън Б. Хъбард, икономически съветник на президента Буш и директор на Националния икономически съвет на Белия дом; Джеймс Л. Джоунс, командир на съюзническите сили в Европа (Съюзническите сили на НАТО в Европа); Хенри Кисинджър; Хенри Кравис, съдружник-основател на фонда за частни инвестиции Kohlberg Kravis Roberts & Co., и съпругата му Мария-Хосе Кравис, изследовател на мозъчния тръст на Hudson Institute; Беатрикс, тогава кралица на Холандия; Матиас Родригес Инсиарте, изпълнителен заместник-председател на Grupo Santander, представляващ интересите на семейство Ботин; Питър Д Съдърланд, председател на Goldman Sachs и British Petroleum; Жан-Клод Грише, президент на Европейската централна банка; Якоб Валенберг, представител на най-влиятелното семейство в Швеция; Джеймс Д. Волфенсон, председател на Световната банка и Пол Улфовиц, тогава действащ председател на Световната банка.
Тези мъже и жени бяха ангажирани - ни повече, ни по-малко - в планирането на бъдещето на човечеството. Решенията, които са взели зад затворените врати на замъка Рингберг, две години по-късно ще бъдат в основата на най-далновиден доклад в историята на човечеството.
В доклада за стратегическите тенденции за 2007-2036 г. правителството на Обединеното кралство е представено като привидно превъзходна посредническа институция. Документът от 91 страници е план за постигане на бъдещите стратегически национални цели на Обединеното кралство, базиран на анализ на ключови рискове и вероятни сътресения в глобалните финанси, икономика, политика, демография, технологии и пазари. Основният резултат от доклада беше многоизмерен анализ на бъдещия контекст на отбранителната политика за едно поколение.
Докладът за стратегическите тенденции за 2007-2036 г. е в основата на отбранителната политика на Обединеното кралство. Според доклада бъдещето се „характеризира с ужасяващ брой взаимосвързани променливи“[3].
До 2015 г. повече от 50% от световното население ще живее в градска, а не в селска среда. В доклада се посочва: „Ще има значителен растеж на бедните села и непланирани, произволни градски селища, което ще увеличи разходите за ресурси и въздействието върху околната среда“ [4].
Лошите жилищни условия, слабата инфраструктура, изразената маргинализация, социалните лишения, различни нива на бедност и острото чувство на недоволство ще станат още по-значими и ще се превърнат в големи политически проблеми, „формиращи се около редица транснационални въпроси на моралната справедливост, включително насилие на обикновените хора политическа дейност с различна степен на интензивност и въздействие“ [5].
В доклада открито се казва:
„Във всички, с изключение на финансово най-проспериращите общества, по-голямата част от човечеството ще продължи да изпитва лишения... и абсолютната бедност ще остане едно от глобалните предизвикателства“[6].
Докладът не само идентифицира потенциални военни заплахи, но и разглежда напредъка в области, които ще оформят по-широкия стратегически контекст, в който ще трябва да действа Министерството на отбраната. Основните теми на доклада са населението и ресурсите на планетата Земя. В доклада изрично се посочва:
…повишен риск от хуманитарна катастрофа, причинена от комбинация от изменение на климата, недостиг на природни ресурси, неравномерно разпределение на богатството, последиците от болести и неспособността на властите да се справят с нарастването на населението и урбанизацията[7].
В рамките на едно поколение, между 2007 г. и 2036 г., ще има експлозия на населението от 7 милиарда души на почти 10 милиарда. В същото време 98% от растежа на световното население ще се случи в по-слабо развитите страни. До 2036 г. почти две трети от световното население ще живее в райони с воден стрес. Липсата на храна, вода, лекарства и медицински грижи, липсата на подходяща хигиена, образование и основни нужди могат да обещаят едно – колапс.
Без излишни украси и без да избират изрази, авторите на доклада открито заявяват:
„Нарастващата разлика между мнозинството и малкия брой извънредни супербогати вероятно ще представлява нарастваща заплаха за социалния ред и стабилност. Изправени пред подобни предизвикателства, нуждаещите се по света могат да се съберат, използвайки своя достъп до знания, ресурси и умения, за да оформят транснационални процеси в интерес на своята класа.“[8]
Резултатът от нарастващата безнадеждност сред тази част от човечеството ще бъде „гражданска война, насилие между представители на различни общности, вълнения и вълнения, всеобхватна престъпност и анархия“[9].
Тъй като финансовите пазари отиват по дяволите и световната икономика е застрашена от пълен колапс, авторите на доклада прогнозират „сериозен ценови шок, който вероятно ще бъде причинен от нарастване на потреблението на енергия или няколко неуспеха на реколтата“ [10], който „ще провокира ефект на доминото, придружен от срив на ключови международни пазари в редица сектори” [11]. Последиците от такъв срив, обхващащ цялата глобализирана икономика, могат да доведат до колапс на международната политическа система и пълна икономическа колапс.
Това означава ли, че цялото човечество е в опасност? Не. Защото дори и с „размиване на гражданските свободи“, свръхбогатите ще бъдат защитени от „технологичен напредък и денонощно наблюдение“. Заедно с „достъпните, силно чувствителни и повсеместни бази данни, появата на така нареченото „общество за наблюдение“ все повече ще подкопава предположенията за частното пространство, със съответните последици за гражданските свободи и правата на човека“[12].
На фона на унищожаването на националните държави и формирането на икономически мегаблокове, свързани помежду си чрез глобализиран пазар, „Мегаградовете“ ще заменят независимите държави. Докладът определя Мега Сити като „голям град в нововъзникващ регион“ с постоянно население от над 20 милиона души. Такива градове, създадени в резултат на разселването на големи маси от хора, ще нараснат до невъобразими размери и „по това време вече ще страдат от системна анархия и беззаконие, както и от високи нива на насилие“[13].
Неспособен да се справи с наплива от хора от Мега-Сити
... ще рухне до 2035 г. Последиците от това ще бъдат сравними... с разпадането на държавите, което от своя страна може би ще се ускори от разпадането на градовете[14].
Предвид скорошния опит в САЩ, военната стабилизация на голям град вероятно ще изисква военно положение или, както лукаво се казва в доклада,
„... цялостен междуведомствен подход, професионални умения и силна ангажираност към изпълнението на задачите“[15].
„Техническият напредък и превъзходството ще доведат до факта, че войните няма да се водят между държави, а по-скоро между базирани в града местни нередовни съперници с развити умения за оцеляване и битка в града“[16]. Те се наричат социални вълнения, или социална турбуленция.
социални вълнения
Теорията за социалните вълнения, т. нар. „смекчаване на последиците от бъдещи шокове“, е разработена от двама видни психолози Ерик Трист (Eric Trist) и Фредерик Емери (Frederick Emery). Според тази теория населението може да бъде подготвено или „омекнато“ чрез масови явления като недостиг на енергия, финансов и икономически колапс или терористични атаки. „Ако „шоковете“ се случват достатъчно често, достатъчно близо един до друг и организирани с нарастваща интензивност, тогава е възможно цялото общество да се потопи в състояние на масова психоза“, твърдят Трист и Емери. Те също така вярваха, че „индивидите ще се разединят, докато се опитват да избягат от ужаса на шокираща нова реалност; хората ще изпаднат в състояние на отричане на реалността, намирайки утеха в популярните забавления и забавления, но в същото време ще бъдат склонни към изблици на ярост.
Какво казва докладът за стратегическите тенденции 2007-2036 за социалната турбуленция, масовата психоза и подготовката на населението?
„Редовните военни части все повече ще се използват в среди, в които действат нередовни въоръжени сили, като незаконни въоръжени групи, банди, полуофициални милиции, частни военни компании (ЧВК), терористи и бунтовници, често като противници, но понякога като неутрални. страни или дори партньори”[17].
Това се нарича подкопаване на морала със стратегия на терор. В действителност става дума за две страни на една и съща монета. От една страна, това е направляващо влияние чрез фина фина манипулация и контрол върху мислите и човешкото съзнание чрез силата на телевизията в частност и на развлеченията като цяло; „използвайки непрекъснато нарастващ списък от онези, които се считат за врагове на Америка, както и объркана и уплашена американска публика, чиито корпоративни новинарски издания формират и поддържат все по-повърхностен новинарски фон, като същевременно участват в един вид театър на Оруел кабуки, театър на справедливостта и баланса“ [18] .В същото време, от друга страна, „пряка и открита смяна на парадигмата, промяна в основните концепции, разширяване на параметрите и промяна в почвата и всички правила на играта чрез който едно общество се самоопределя за изключително кратък период от време”[19].
Една от ключовите фигури, участващи в психологическата война срещу населението с помощта на изкуствено създадена социална нестабилност, е Курт Левин, един от основателите на груповата динамика (в-груповата динамика) и представител на ранната Франкфуртска школа, който напуска Германия. след идването на Хитлер на власт. Следният откъс от книгата му Времева перспектива и морал показва разбирането му за психологическа война:
„Една от основните техники за подкопаване на морала чрез „стратегията на терора“ е именно тази тактика – да се държи човек в несигурност относно неговите позиции и очаквания. Ако освен това, поради честите колебания между тежките дисциплинарни мерки и обещанията за добро отношение, заедно с разпространението на противоречиви новини, „когнитивната структура“ на тази ситуация стане напълно неясна, тогава индивидът може напълно да престане да разбира дори в кое в случай, че някакъв конкретен план ще го доближи или отдалечи от целта му. При такива условия дори тези, които имат ясни цели и които са готови да поемат рискове, ще бъдат парализирани от сериозни вътрешни конфликти за това как да действат”[20].
Изследванията в психологията, социологията и психиатрията през последните 50 години показват, че има ясно определени граници за количеството и естеството на промяната, с която умът може да се справи. Според Центъра за научни изследвания в областта на политиката към института Тависток към Университета в Съсекс (отдел за научни изследвания, Университета в Съсекс), „бъдещи шокове“ се разбират като „физическо и психологическо страдание, причинено от прекомерен натиск върху механизма за вземане на решения на човешкия ум." С други думи:
"... поредица от събития, които се случват толкова бързо, че човешкият мозък не е в състояние да възприеме информацията" [21]. Един сценарий се нарича "повърхностност". Според Емери и Трист, след непрекъснато тестване, голямо изложено население вече не желае да прави избор, понижавайки „стойността на своите желания... Преследването на такава стратегия е възможно само чрез отричане на по-дълбоките корени на човечеството, които обвързват... хора заедно на лично ниво, отричащи индивидуалните им духовни качества”[22].
Няма коментари:
Публикуване на коментар