Нередност в Българска болница равностойно на Углавно престъпление

В следващите редове ще споделя една история, която ми се случи съвсем скоро.

 На 05.06.20 преминавам Българската граница прибирайки се от Германия. Живея близо до град Ямбол. На 08.06.20 предоставям в НАП Ямбол документ Е104 получен от немската здравна институция във връзка със здравните осигуровки. Около 11:30 на същия ден ме заболява корем и леко ми прилошава. Решавам да отида до Спешна помощ на МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол. Посреща ме един господин на който обяснявам състоянието ми. Обясних, че идвам от Германия и затова вероятно към момента ще изляза неосигурен в системата им. Персоналът ми постави една банка с течност венозно и след около час ме изпратиха да си ходя. Болката не отшумя, но прилошаването ми мина. Около 5-6 часа на следващия ден (09.06.20) болката се централизира около областта на апендецита и става доста силна и почти непоносима.

Отиваме с баща ми до личния ми лекар и тъй, като все още излизам неосигурен той ме съветва да отида до спешното. Минаваме през НАП Ямбол и там сравнително бързо ми издадоха удостоверение, че съм осигурен. За съжаление болката стана много силна и не се върнах за направление, а директно отидох в спешното на МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол. Там ме приемат вече, като здравно осигурен и ме настаняват в Хирургията. Първо минавам през рентген, след това отивам да ми вземат кръв и урина. По време на този тест при мен дойде д-р Папашимов и ме попита дали идвам от чужбина, на което аз отговорих, че идвам от Германия. Настаняват ме на легло  и ми закачат две банки. След около 20-30 минути идва една сестра облечена в защитно облекло и ми казва “Ставай отиваме да ти правим втора рентгенова снимка“. Излизаме на пътя пред хирургията и тя ми казва, че теста за корона вирус е положителен. Качват ме в една линейка и с направление за хоспитализация и документ за извършен PCR тест ме карат в МБАЛ "Св. Йоан Рилски" в Ямбол. В линейката имаше една жена, която започна да обяснява на посрещналия ни медицински персонал, че съм имал корона вирус, но нищо не споменава за апендецит. Лекарите от МБАЛ "Св. Йоан Рилски" ме видяха, че съм по нощница и ме попитаха защо, на което аз им обясних, че съм хоспитализиран в хирургията на МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол с диагноза остър апендецит. При което лекарите от МБАЛ "Св. Йоан Рилски" в Ямбол отказват да ме приемат и настояват линейката да ме върне отново в хирургията. С 300 зора, меко казано и няколко телефонни разговора жената от линейката  се нави да ме върнат до хирургията само, че не ме върнаха в хирургията, а ме накараха да чакам на пътя до спешното отделение на МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол по нощница. Бях се обадил на баща ми да дойде веднага, защото исках да видят, че не съм сам и той пристигна.

 Отварям една лека скоба. Когато пристигнах в България нощувах в София при един приятел, който се казва Кирил. Обадих му се, обадих се и на друг  мой приятел, с който имах контакт и ги предупредих.

 Аз и баща ми след няколко часа чакане  започнахме да задаваме въпроси, защо аз трябва да чакам на пътя, а не ме приемат и така се стигна до едни скандали. Аз и баща ми викаме от пътя, а медицинския персонал вика от вътре през прозореца. Обясняват ми, че е станало много сложно и да седя докато дойде директора на болницата. След  два часа идва Д-р Румен Рунков, който се представя за директор на МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол. В същото време се появява и д-р Папашимов и ми казва пред 

Д-р Рунков, че той ме бил питал дали идвам от Германия, а аз съм бил казал НЕ, което е долна лъжа. Още в понеделник на 08.06.20 аз заявих, че съм здравно осигуряван до 31.05 в Германия, а на 09.06.20, след като бях попитан в хирургията казах, че идвам от Германия.

Д-р Рунков ми каза да си отида вкъщи, защото са дали проби за изследване за 100 % тест. След като резултатът бил готов те щяли да подготвят място, зала, стая и да ме приемат в тази или друга болница. Не било сигурно дали имам или нямам корона вирус. На това баща ми каза “Как така не е сигурно?“, на което д-р Рунков заявява “Ами то и апендецита не е сигурен, като си сигурен оперирай го ти“. Не е сигурно, а на протокола от иследването пише PCR тест и с него се опитаха да ме закарат в центъра, където са настанени останалите болни. Как като не е сигурно дали имам апендецит могат да ме върнав в къщи, а при несегурен коронавирус тест директно  се опитаха да ме настанят с останалите болни? Ако там ме бяха приели вече 100 % щях да съм заразен и болен от Covid 19. По-късно стана ясно, че картона с диагнозата остър апендецит беше изчензал беследно и дали имам апендецит вече теоретично не беше доказуемо. Не успяхме да надвием с баща ми, не се сетих да звънна и на РЗИ Бургас. Вляха ми две банки и болкоуспокояващи и ни изпратиха в къщи. Картона с диагнозата остър апендецит, както вече написах по-горе, беше изчезнал безследно, а баща ми нахално влезе в коридора на хирургията и с редица въпроси към сестрите установи, че удостоерението ми от НАП Ямбол, че съм здравно осигурен е отишло в коша, но все пак то беше спасено. Лесно е да се досетим какво се е случило с картона с диагнозата. От Спешното отделение успях да изискам с 20 минутна караница бързия тест, направлението  за хоспитализация, на което пише диагноза ковид 19 и допълнителен лист за преглед от спешното отделение. На въпроса какво е станало с документа за диагноза остър апендицит господина от спешното ми каза “Той на теб не ти е нужен“. Както уточних по-горе на документа за бърз тест пише PCR тест, който няма как да стане за 30 минути. Малко по-късно с баща ми се прибрахме. Близо 15 часа държах лед над болното място и пих болкоуспокояващи, както ги бе предписал д-р Рунков. На следващия ден горепосочения Кирил, при който нощувах в София, си беше направил PCR тест предния ден и вече беше готов с резултатите. Тестът беше направен в Софийска частна и независима лаборатория. Резултатът му беше отрицателен. Обадих се на д-р Рунков и му разказах за Кирил и неговия тест. На същия ден  около 19:30 д-р Рунков се обади по телефона и ми каза, че теста ми е отрицателен и мога да дойда за операция. Болката беше поутихнала и се търпеше, затова решихме с баща ми да отида на другия ден с направление в Ст. Загора. На 11.06.20 посетих кабинета на д-р Галин Ганчев, който е хирург и си направих консултация. Неговото предположение беше, че може да става въпрос и за възпаление на бъбрек и пикочен канал разбира се той не бе категоричен тъй, като бях без изследвания за кръв  и урина и можеше да гадае. Насочи ме какво да правя и съм предприел необходимите стъпки. Към днешна дата съм добре нямам остър апендецит или заболяване причинено от коронавирус. 

Обобщение:

 Първо болките започнаха от понеделник и в продължение на три дни аз не бях приет в болница и прегледан адекватно поради лекарска небрежност и некомпетентност можеше да получа перитонит и евентуално да умра. Второ с фалшив PCR тест за коронавирус се опитаха да ме настанят заедно с други болни от коронавирус, което щеше да доведе до моето 100 % заразяване.

 Това според мен си е углавно престъпление и би следвало виновните да понесат цялата тежест на закона с цел това да не сполети други български граждани!

 

Предоставям снимки на документите, с които разполагам.

Документ N- 1 – фалшив PCR тест издаден от МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол. Ясно се вижда датата 09.06. Изследванията се правят в Ст.Загора и отнемат  минимум 10-12 часа ако са по спешност.

 

Документ N-2 – направление за хоспитализация с диагноза ковид 19 издаден от  от МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол. Този документ е важен тъй, като на него е посочена диагноза Covid 19 въпреки, че все още не ми е направен PCR тест.

Документ N-3 – описание от спешен център МБАЛ "Свети Пантелеймон"в Ямбол. Ясно се вижда, че е издаден от спешното и на него е описано, че трябва да се докаже, че съм болен от Covid 19 с допълнителен PCR тест. Тогава горепосочения тест какъв се явява и защо с него се опитаха да ме настанят в центъра с болни от  Covid 19 след, като не са сигурни и тепърва предстои да се доказва?!

 

Документ N-4 – Издаден от УМБАЛ Проф. Д-р Стоян Киркович АД, гр. Стара Загора. Тук датата е 10.06. Това вече е истински PCR тест. Документа го взех от деловотството на болницата.

Документ N-5 – удостоверение, че съм здравно осигурен.