На 3 декември 1917 година се провела специална конференция с участието на САЩ, Англия, Франция и съюзните им страни, на която било прието решение за разграничаване на зоните на интереси на териториите на бившата Руска империя. Като зона на влияние на Англия били определени Кавказ и южноруските области, на Франция — Украйна и Крим. Американците щели да вземат Сибир, а японците искали да получат част от Далечния изток.На 1 август 1918 година английските войски дебаркирали във Владивосток. Пак там през август пристигнали американците. Пак през август американци, англичани и французи превзели Архангелск. Интервентите обявили военно положение, въвели военнополеви съдилища, за времето на окупацията те изнесли 2686 хиляди пуда различни товари на обща сума над 950 милиона златни рубли. Плячка на интервентите станал целият военен, търговски и риболовен флот на Севера. Американските войски изпълнявали наказателни функции. Над 50 хиляди съветски граждани (повече от 10 % от цялото подконтролно население) били хвърлени в затворите на Архангелск, Мурманск, Печенга, Йоканга. Само в Архангелския губернски затвор били разстреляни 8 хиляди души, 1020 са умрели от глад, студ и епидемии.
В Приморието американците са вършили удивителни по своята безчовечност действие, а остров Руски, където тези дни се провежда срещата на върха на АТИС, станал концентрационен лагер, където докарвали пленници. Имало и други лагери на смъртта, където американците унищожавали местното население, но лагерът, създаден на остров Руски, просъществувал по-дълго от другите – до октомври 1922 г. Изтощените в лагера хора давили до острова, поединично и заедно на цели баржи, като връзвали ръцете им с бодлива тел.
Има свидетелства, че вече след завършване на интервенцията, един от водолазите, работейки на потопените обекти край остров Руски, се натъкнал на една от тези баржи, в която „стояли, като живи, вързани хора“. Шокиран от видяното, водолазът полудял.
А и самият генерал Гревс, командващ американския експедиционен корпус, по-късно признал: „от тези райони, където се намираха американските войски, ние получавахме съобщения за убийства и изтезания на мъже, жени, деца…“
Не по-малко откровен в своите спомени е и полковникът от сухопътните войски на САЩ Мороу, който се оплаква, че горките му войници … „не можели да заспят, ако не са убили някого през този ден (…) Когато нашите войници вземаха в плен руснаци, те ги караха на гара Андрияновка, където вагоните се разтоварваха, пленниците бяха довеждани до огромни ями, край които ги разстрелваха с картечници“. „Най-забележителният“ за полковник Мороу бил денят, „когато били разстреляни 1600 души, докарани с 53 вагона“.
Разбира се, американците не са били самотни при тези зверства. Японските интервенти не са им отстъпвали ни най-малко. Така например през януари 1919 г. войниците от Страната на изгряващото слънце изгорили напълно село Сохатино, а през февруари — село Ивановка. Ето как свидетелства за това репортерът Ямаути от японския вестник „Урадзио нипо“: „Обкръжихме село Ивановка. 60-70 къщи, от които се състоеше то, бяха напълно изгорени, а неговите жители, включително жените и децата (всичко 300 души) бяха заловени. Някои се опитаха да се скрият в къщите си. И тогава тези къщи се подпалваха заедно с намиращите се тях хора“.
Само през първите дни на април 1920 г., когато японците внезапно нарушиха договореността за примирие, те унищожиха във Владивосток, Спаск, Николск-Усурийск и околните селища около 7 хиляди души.
Р. S. Неотдавна ми се наложи да подготвя малък сюжет за намесата на Русия в гражданската война между Севера и Юга в САЩ, която е станала няколко десетилетия преди началото на гражданската война в Русия. Тогава руската държава е била на върха на своето могъщество и императорът Александър II изпратил към бреговете на Америка две ескадри, обозначавайки руското присъствие и в Тихия, и в Атлантическия океан, при което замисълът бил не руските военни да вземат участие в боевете, а само тяхното присъствие да охлади англичаните, които възнамерявали да влязат във войната против Линкълн (на страната на робовладелските щати, разбира се).
Така или иначе, по време на знаковата война между Севера и Юга, Русия много ясно очертала своята позиция, резултат от която станало запазването на териториалната цялост на САЩ и сравнително бързото прекратяване на бойните действия. Ще отбележим, че руските военни не са убили нито един човек, нито един не са осакатили.
Руските в САЩ не са убили нито един човек, американците унищожили и подложили на изтезания десетки хиляди хора в Русия.
И всъщност работата даже не е в това, че предишната Русия се е държала по-благородно, отколкото Америка, но и Съветска Русия изобщо не може да се сравнява със САЩ. Може да съпоставим, примерно, интервенциите от средата на ХХ век, извършени от САЩ и СССР на територии, които са искали да поставят под свой контрол. И така, при потушаването от „кървавите комуняги“ на пражкия метеж през 1968 година, са загинали всичко 72 души, но през същия този период от историята, при потушаването на съпротивлението на Виетнам американците са унищожили около два милиона мирно население и не по-малко от милион виетнамски войници.
Възниква резонния въпрос: с какво поведението на американската военщина в Русия по отношение на местното население се различава от поведението на самите американци през периода на войните с индианците или на англичаните и испанците през епохата на колонизацията?
И така, господа западни любители на разговорите за правата на хората, може би ще благоволите за забременеете с това понятие истински?
Автор: Арджил Търнър, Канада
Няма коментари:
Публикуване на коментар