Наскоро се зачетох в едни публикации и от тях ме осени една идея, която смятам да споделя с вас:
В будизма се смятало, че има два начина за духовно развитие -
Първия бил, този в който се отделяш от общия дух и започваш да се учиш, чрез дългите инкарнации докато осъзнаеш, че си част от общото и се върнеш при него (до преди да го прочета втория начин, срещах само пропаганда за първия;)
Втория бил, този в който се отделяш от общия дух/съзнание/същност (и т.н.) и егото ти толкова много изпъква, че се осъзнаваш като творец и създаваш собствен домейн от твой ПОДсъзнания и така нямаш нужда да се връщаш към общото от което си тръгнал, тъй като си станал равностоен нему.
Това което най-много ме впечатли, че изключително ми прилича на "Програмата монарх" и разбиването на личността на даден човек на много подличности.
И ще дам пример:
Взимаме един нормален човек и му разбиваме същността на много личности. Тези личности се проявяват в различни времеви периоди.( Не е нужно човек физически да умира, за да преживява по този начин различни инкарнации:)))
В крайна сметка (ако разбира се не се гътне преди да завърши процеса) има два варианта (Разбиването на личността е сукцесия, а достигането до една единствена личност е климакс:)): Или чрез различни събития и проявена най-силна воля на първичното съзнание, то да надделее над другите подличности и отново да се локализира като абсолюта над тялото, и другите подличности да престанат да се проявяват;
Или една от тези подличности да изпъкне, да надделее над другите и старото първично съзнание, и те да спрат да се проявяват, като този човек остава за винаги с новата си Самоличност (май по-скоро е обратното - личността има тяло:))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар