-Виж го новия идва!
-За какво са го прибрали?
-За убийство! За ко друго? Тука не пращат крадци. Ти за какво си тука, а?
-За две убийства.
-Е той е за сега- само за едно.
-Виж го къв дребосък е, няма да издържи дълго тука. Сигурно няма и 70-сет кила.
-Не съди хората по размера! По някога лудостта на човека е по силна от килограмите.
-Къде ли ще го сложат?
-Ей, глей ! Маи ще го вкарат при Чука.
-Мммм дам там ще да е. Определено Чука ще го оправи. Казах ти! Няма да го бъде.
***
-Отворете 28-ма килия!-каза тъмничарят. Чу се алармен звън и килията се отвори. В дъното на малката килия имаше двуетажно легло. На горното легло новопристигналият затворник видя очертанията на голямо туловище, което под тежестта си бе огънало пружината на леглото, та дори и самата стоманена рамка.- Влизай!- се разпореди тъмничарят- Затвори килия 28! Подай си ръцете през отвора!- тъмничарят отключи белезниците на новия затворник.
-Закуската е в седем часа.- се обади вторият придружаващ тъмничар.
-Ако я пропуснеш, обеда е в един.-каза ухилено третият тъмничар.
-Давай да оставим гълъбчето да се запознае на съме със съквартиранта си и новото му жилище. Уби човека за дето ти е влизал в къщата и я замени с тази килия- Глупак. Чук запознай се със съквартиранта ти!- каза първия митничар, след което се запътиха към дежурната стая.
Леглото изскърца и туловището се надигна и с брадато лице (небръснато от може би три-четири седмици) се взря в Новия. Очите на Чука бяха уморени и сънени- напълно безразлично изгледаха новия обект.
- Долу е твоето място, а нещата си може да сложиш в ъгъла до тоалетната чиния. Не ги слагай под леглото това място е мое!
-Казвам се Крилат.- Каза Новия
-Не съм те питал за името ти, но ако настояваш да те наричам някак... ще ти казвам Буффон .
-Клоун?
-Да клоун. На такъв ми приличаш.
-Знаеш Английски или си падаш по футболисти !?
-Запознанството Буффон свърши. Имам да лежа още 30 години, така че...-Чука посочи леглото под него. В това време се чу-"Десет часа. Гасят се лампите."- разнесе се металическо прещракване и затвора потъна в мрак. Крилат огледа хладно новия си дом в сумрака. Той приседна на леглото и се загледа в малкото прозорче над тоалетната чиния. То бе бронирано с малки дупчици за свеж въздух и прозрачен пластмасов капак. От него падаше лунен лъч върху металната врата, разбит на малки кръгчета, формиращи пчелна розетка. След което се излегна, скръсти ръце под главата си и се загледа в провисналата пружина над него. Започнаха да прескачат през съзнанието му различни мисли, но чувството бе едно- Яростта бе заменена от омраза, която жадуваше за тотална разплата със всичко и всеки.
***
Явно Крилат бе заспал, когато бе събуден от внезапен трус.
-Ставай Буффон ! Време е за закуска.- Чука бе скочил от леглото си. Този едър затворник имаше необичайна пъргавина.- Не, няма време да си миеш зъбите.- щом каза това и се чу звънът преди да се отвори решетката и глас по радиото извести:"-Затворниците да се отправят към столовата!"- Чули?- посочи с десния си палец Чука зад себеси усмихнат до уши- Няма време, ще изстине клюпачката , а като за първи път тук е добре да си с мен на закуска.Хахахаха ...хахахаха .
Когато минаваха по коридора, другите затворници правеха място от далеч за да мине Чука. Този затвор бе за затворници с особено тежки присъди, всичките за едно и също- за убийства. Най леката присъда бе поне 15-сет годинки без право на обжалване.
-Шшшшш ! Чука! И новия е зад него.
-Физиономията му си е на мястото.!
-Явно Чука е бил в добро настроение.
-Хмм .. той не се занимава с буболечки.
-От пет години не е разговарял с никого, освен с библиотекаря и шапкарите.
-Явно си търси забавление.
-Не! По-скоро домашен любимец.
---
-Вземи си от яхнията! Добре я правят тука.- препоръча Чука.
-Не, мерси. Не обичам варен лук, а тя е основно от него.
-Не обичаш варен лук?! Тук няма ядене без него. Явно ще умреш гладен.
-В кашата няма.
-Но и мръвка няма в нея.
-Седни на централната маса!
-Тук не е ли най-уязвимото място? Ако някой реши да те нападне, може да го направи от всякъде .
-Тук нямам врагове. Стига да не ме притесняват и аз не се интересувам от тях. Пък и тези които си делят "териториите" предпочитат краищата. А ти па от каде се взе такъв стратег? Явно от прекалено много мислене си такъв комар... Как е кашата, харесва ли ти? Няма да издържиш дълго само с тая каша.
-Здравей. Аз съм Куката, а това е Щършела .- Чука ги изгледа по такъв начин , както човек гледа проскубано улично куче, което е дошло да проси нещо за ядене.
-Сори Чук, просто искаме да се запознаем с новия.- Чука им даде знак с глава да се махат.
-Добре де, добре- отиваме си. - вдигна ръце пред себе си Щършела .
-Кои бяха тия?
-Два рабиша , нищо повече. Просто измета на това забравено от бога място. Клюкари и доносници. Спечели ли са протекцията на тарторите, като им снасят за тоя и оня, най-вече за новите, които те тормозят; рекетират , а и други по-неприятни неща им се случват.
-Рабиши а? Много английски думи ползваш, а не ми изглеждаш някакъв пубертет. На колко си 35-40-десет а?
-Когато изляза от тук ще съм на седемдесет и една.
-Каква е твоята история? Защо си тук? Макар и грамаден; и брадат; гледащ лошо, не ми изглеждаш...
-Какво?... Не ти изглежда какво? Да съм убиец ли?...Ооо да такъв съм и още как... Май ще вали. Аз ще ходя да дремна до обяда. Препоръчвам ти да направиш същото. Поне като за начало не е добре да излизаш на двора без мен.
-Какво ти пука.
-За теб не ми дреме въобще, но ако те фочат и не ти видят сметката, ще ми виеш от болка цяла нощ и няма да мога да заспя. Та тогава ще се наложи да довърша започнатото от тях, а когато има труп наблизо не мога да заспя, трябва да повикам пазачите и става дълга и широка...
-Разбрах. Стига толкова! Забърши си мустака, има нещо от яхнията по него.
Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар