В каньона, намиращ ссе недалеч от фермата на някой си Сатън, един от членовете на семейството му забелязал приземяваща се "летяща чиния". Когато се върнал у дома и разказал за видяното, му се надсмели. Разбира се, никой не повярвал. Един час по-късно кучето започнало внезапно да лае. Двамата мъже в къщата се приближили към задната врата, за да проверят какво става. Когато отворили вратата, видели навън малко човече със светещи очи, с вдигнати нагоре ръце, "като че ли го ограбваха".
Както припомня Хайнек (виден американски уфолок, който уаствал в правителствения американски НЛО проект "Синя книга" и автор на редица книги по тази тема), в този район (Кентъки) хората са привикнали към това, че "най-напред се стреля, а след това - разговаря". В дадения случай правилото се осъществило. Мъжете стреляли едновременно, когато човечето било на шест метра от тях. Изстрелите прозвучали така, като че ли "се стреляло по кофа". Гостът подскоил, отдръпнал се и изчезнал в нощната тъмнина.
Скоро друг подобен гост се показал на прозореца. И той бил посрещнат с изтрели. (Следите от куршумите се виждат и до днес.) По същия наин стреляли по енелоида, който бил на покрива, и по друг, покачил се на едно върво. Последният, както казват свидетелите (семейство Сатън е единадесетчленно), "се пуснал" на земята и също изезнал.
"Малко неща - пише Хайнек - объркват един фермер от Кентъки така, както безпомощността на огнестрелното оръжие." Скоро цялото семейство се барикадирало в къщата. От време на време гостите се появявали по прозорците. Как са били посрещани - знаем.
Три часа по-късно било решено, че обсадата е продължила достатъчно дълго. Всичките единадесет души се напъхали в две коли и късно вечерта отишли в отдалеения на десет километра полицейски участък. Вече сме наясно за паниката, обхванала семейството Сатън. Полицейският патрул, с когото се върнали, не намерил нищо друго освен следите от куршумите.
Не е нужно да добавяме, че семейство Сатън - освен интервюта за пресата, радиото и телевизията - били проведени доста напълно сериозни разговори. От името на "Синята книга" анкетата била проведена от някой си Ледуит, за когото Хайнек казва, че му има пълно доверие. Ледуит отишъл при семейството Сатън на следващия ден след споменатите събития. В разговора той решил да използва метода на тъй наречените портрети-роботи, прилагани от полицията.
Когато пристигнал във фермата на Сатън, мъжете не били у дома. И така, отначало разговарял само с жените и по техни указания започнал да нахвърля портрета на нашествениците от предишната нощ. Скоро можал да установи, че според единодушното мнение на жените, гостите имали много големи и кръгли очи, раздалечени на около осемнадесет сантиметра, на половината на височината на главата. Черепът - кръгъл и без коси. Нито една от жените не могла да каже дали нашествениците са имали шия. Тялото им като че ли било много тънко и право, ръцете - два пъти по-дълги от краката... Нито една от жените не можела да каже дали са имали носове...
Вечерта мъжете се върнали от работа, а с тях и бащата на семейството, "Лъки" Сатън. Вгледал се в скиците на Ледуит и категорично заявил, че нахвърляният портрет отговаря на действителността, само че лицето трябва да бъде кръгло. Освен това Сатън отбелязал, че гостите нямали и уста.
С една дума единадесет здравомислещи хора разказали дума по дума идентична история и съвсем еднакво описали гостите от НЛО. Трудно е да си представим, че свидетели от този род без причина ще се съберат и ще решат да си измислят невероятна история за нападение на същества от НЛО. От случая не са извлекли и никаква облага за себе си. Дори от психологическа гледна точка тези хора не страдат към типа на митоманите или фантазьорите.
От този случай се заинтересувала и сътрудничката на "Синята книга" - Дейвис. След известно време тя заявила: "Сатънови изцяло поддържат своята история. Упорито и гневно не престават да доказват, че говорят истината. И старите и младите не допускат мисълта, че могат да лъжат или да се заблуждават. Както в разговорите помежду си, така и навън никога не са се отказали от тази история, нито пък са променяли и най-дребните детайли в нея..."
Хайнек споделя, че случаят го е заинтересувал толкова много не само защото там са правили анкети негови сътрудници, на които той има изключително доверие.
"Има още една причина, по-важна - казва Хайнек, - хуманойдите представляват известен прототип, който съществува от векове и чиито следи могат да се срещнат в митовете и легендите на различни цивилизации. Невъзможно е Сатънови, които нямат нито телефон, нито радио или телевизор, нито книги, нито повече мебели, да са знаели нещо за проблема НЛО, а още повече - да са знаели, че в миналото многократно са били описвани същества, подобни на тези, чийто портрет те помогнали да се нахвърли. И тъй, този портрет е изключително подобен на човечетата, за който са запазили спомен различните култури."
Няма коментари:
Публикуване на коментар