Следовател Коффин Кадавер -4-"ОТНОВО НА УЛИЦАТА"

Беше се смрачило. Реших да се поразходя пеша. Беше късна пролет и вечерта беше приятна за разходки. Професионалното ми изкривяване ме караше да оглеждам с подробности минувачите. Разни дребни детайли ми се набиваха на очи, дори когато не го исках (колко досаден навик). Да това беше част от работата ми. Работиш искаш или не 24ч. в денонощието. Дори и на сън мисля за работа, по време на секс, гледайки мач... Подминаваха ме влюбени двойки, окъснели пенсионери- гледащи подозрително всеки и всичко, като чели не аз съм следователя.
- Господине! Ако обичате лична карта за проверка моя!- идваща от зад, спря до мен една полицейска кола с трима униформени полицаи. Близкостоящия младши-сержант бе излезнал да ми провери документите. Без да казвам нищо му показах служебната си карта и значката.
-Ооо.. Следовател! Извинете за безпокойството.
-От кой участък сте?
-Пето РПУ Инспекторе.- побърза да отговори сержанта на задната седалка, който от любопитство беше си подал леко главата от прозореца.
-Не сте ли малко отдалечени от вашия район?
-Еми преди малко са обрали един магазин за строителна техника. И ни "мобилизираха" да проверим района за съмнителни лица.- усмихнат отговори сержанта.
Леко се усмихнах и аз в отговор, от което усмивката на сержанта стана от леко разсеяна в леко напрегната.
-Едва ли ще има полза от това. По-добре ме закарайте до Седмо Районно!
-Разбира се.- за да ми направи място отзад, сержанта се премести  на мястото от ляво.
-Следовател и вие сте били редови полицаи като нас, как станахте следовател?- попита шофьора, също младши-сержант.
-Да Инспекторе как станахте Следовател? Не сте ли твърде млад? На колко сте - 30-35?-продължаваше да се подсмихва сержанта.
-Да бях и аз като вас преди седем години. Тогава тормозех много дилърите в моя район. Мафиотите взеха да губят пари и някой от босовете явно беше решил да спести някои лев за да ме пречукат и бе използвал връзките си за да ме махнат от района. Така една сутрин се събудих следовател в Отдел Убийства. Като отидох на работа и шефа ми поднесе изненадата.
-Няма логика! Защо им е да ви правят Следовател по убийствата, та те самите наемат убийци да им вършат работата! Нали така ще им пречите повече.- размишляваше на глас шофьорчето.
-Не е точно така! Вярно е, че наемат убийци, но се страхуват от това те да не бъдат наети от други за собствените им глави. Така, че понякога се нуждаят и някой да ги лови.
-Не е ли по-добре да ги ликвидират, така няма опасност да ги изпеят в полицията.
-Зависи от ситуацията. Повечето килари са добре обучени и не казват почти нищо когато ги заловим, така рядко стигаме до поръчителите.
-Инспекторе, колко убийци сте заловили през тези седем години.- запита сержанта.
-Двама, може би трима.- последва бурен смях.
-Само двама, трима за цели седем години!?
-Еми другите се наложи да застрелям при съпротива при арест. Сержант убивали ли сте човек?- усмивката на сержанта се смръзна, а двамата младши-сержанти отпред се спогледаха.
-Не господин Следовател не ми се е случвало.
-Пожелавам ти и никога да не ти се налага да ти се случи сержант, не е никак приятно да се чувстваш отговорен за липсата на живот у някого.
- Пристигнахме Следовател!
-Благодаря и лека служба тази вечер.- колегите благодариха и побързаха да потеглят.

 ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!

ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!