Поглед върху миналото-3

Казват - изградена била мощна индустрия, но ние сме били аграрна страна и тази индустрия не отговаряла на нашите условия. Това е донякъде така, но тази индустрия е била изградена със средства и помощ от Съветския съюз, със помощта на съветски учени, със съветска техника, заводите са работели със съветски суровини, щото виждате ли ние сме бедна на природни богатства страна. Иначе от къде пари в нашата бедна страна? И на практика се получава така,че колонията експлоатира империята.

Вярно е обаче, че в някои отношения ние все пак сме страдали – и това е нашият национален идеал, и нашата най-голяма болка – Македония. Но тази кауза е загубена още през 1913год., това, че не сме успели да защитим своите интереси спрямо този въпрос пред Сталин си е изцяло наша грешка. Все пак може би е имало начини, да не се допуска обезбългаряването на Пиринска Македония. Но и всеки запознат с историята знае, че Югославия влиза във войната като противник на Третия райх, а ние окупираме Егейска и Вардарска Македония. Това не може да не се отчете. Всеки плаща за грешките си. Ние и днес плащаме за грешките на престъпната фамилия на Кобургите. Те са виновниците за това, че тази територия от България не е част от нея сега. И въпреки анти българската политика в Пиринска Македония, все пак днес тя е наша и е българска. Докато в Беломорието и Вардарска Македония, макар и да има някакви българи, то не всички от тях са с такова самосъзнание. Вярно е,че ВМОРО е забранена след 9-и септември, но нейният водач Ванчо Михайлов е оставен жив и живее в Рим, докато Фердинант не пожали Яне Сандански и го ликвидира по най-безочливия и страхлив начин. Освен това през 60-те години БКП ревизира политиката си спрямо Македония и ето, че преди време се спореше за това, че е изпращана от тук финансова помощ на Ванчо Михайлов.

Съвременните “демократи” дават за пример, че ето виждате ли, чакало се било по 10 години, за да си купиш Москвич, а за Лада по 15. Банани и портокали имало само за Нова година и Коледа и, то не могло да си купиш щото били малко и т.н. Е добре, ама питам аз, сега вече толкоз години Ленинските завети са зачеркнати от нашето общество, то е демократично и капиталистическо и се оказва, че ако навремето дядо ми е чакал за чисто нов Москвич 10 години и си го е купил, днес аз трябва да работя 20 – 25 години, при 500 лв средна работна заплата, за да спестя за чисто нова Лада Нива, която се произвежда от 30 год. без изменения и редовно си плащам сметки, храна и т.н. А ако съм и на квартира и трябва и наем да плащам?........ А за жилище сигурно и цял живот да спестявам няма да ми стигнат. То дори и погребение в София и другите по-големи градове под 1000 лв. вече няма така, че който е беден да си прави сметката от рано щото иначе ........

Затова капиталиста е казал повече работа – съответно повече пари, интересно защо обаче 85% от българите колкото и да работят все си остават бедни, а другите 15% и да не работят толкова са си богати. Но и на това е даден отговор от идеолозите на демокрацията – били сме мързеливи, така ни е научил омразният комунизъм. И аз пак започвам да си задавам въпроси. Добре де, как тогава по онова време сме построили такава индустрия – и заводите “Арсенал” в Казанлък и тежкото машиностроене в Сопот, Карлово и най-големия завод за тежко машиностроене в Радомир, автобусния комбинат в Ботевград и още стотици други заводи, които са работели и са давали продукция. Дори сме били енергийно независима страна. Защо сега това го няма?

Оправдават се с неефективността, ами вземете тогава ефективното, пък другото го реорганизирайте и продължете напред. А сега какво е – разруха и нищо, пък пак тоя комунизъм е виновен.