Експериментът "Яма на отчаянието"

През 1971 г. психологът Хари Харлоу решава да проучи въпроса за клиничната депресия при маймуните.

В продължение на осем месеца той поставя малките в клетка, която много прилича на яма.

Единственото, което опитните животни виждали от външния свят, били ръцете на експериментатора, който слагал храна и сменял постелката.

Отначало маймуните се опитвали да излязат, но след това изпадали в състояние на апатия. След това настъпила депресия, от която животните не могли да излязат. След края на този експеримент маймуните се опитали да се социализират, но опитите да бъдат върнати в обществото завършили с пълен провал.

Макаците не искали да реагират на роднините си, като напълно се превърнали в "нечовеци". Действията им били бавни, несигурни, а някои от тях станали "луди".

В резултат на този експеримент се стига до заключението, че приматите (и хората) се нуждаят от обществото на себеподобните си за нормално развитие.