Българските карти на Влашко и Молдова са писмени неуместни артефакти.
До 2010 г. са открити 312 писма от 1379-1476 г. На разговорен български език са написани стотици кратки служебни бележки на различни теми: за дарения, административни, политически, съдебни, за продажба и др. Може да се предположи, че в средновековна Румъния са използвали църковно-българския език за кореспонденция (в края на краищата през 19 век в Русия цялото благородство е общувало и кореспондирало и на френски), но разговорната форма на езика показва именно нар. говорима версия. Тоест тези, които са писали тези писма, са общували на български, както на своя роден език.
Неприятна случка, която загатва, че средновековната румънска история всъщност е българска. Така първите свидетелства за писменост на влашки (прародината на румънския) се появяват едва през 16 век. Имаше ли изобщо Румъния тогава?
Няма коментари:
Публикуване на коментар