Могъщите ктони: племето от дълбините на земята

На 28 февруари 2003 година на мина близо до китайския град Цзиси (провинция Хейлуцзян), се срутила мина. Срутването отрязало миньорите от повърхността. 14 семейства не дочакали своите миньори след края на работния ден. Била вдигната тревога.

Тази история вдигнала много шум, но не веднага, а пет години по-късно, тъй като имала неочаквано продължение.

Спасителните работи открили телата само на 12 от миньорите. Двама от тях – Ван Ху и Лао Пен, така и останали под развалините. Мината била закрита, а собственикът ѝ – осъден на дълги години затвор. Впоследствие историята била забравена – дотолкова, доколкото може да бъде забравена подобна трагедия. Изминали пет години. И ето че през 2008 година Ван Ху се върнал вкъщи. Колкото и да е тъжно, никой не очаквал миньора у дома. За това време много неща се променили – жена му, смятаща се за вдовица, се омъжила повторно, големите деца напуснали семейното огнище…

Ван Ху приел всичко стоически, успял да си купи нова къща и започнал да се занимава с градинарство. Но не след дълго от него се заинтересували властите – излизало, че роднините му са получили обезщетение за неговата гибел в мината незаконно. Възникнал закономерният въпрос: Защо Ван Ху не е напомнил за себе си по-рано?

Бившият миньор отвърнал, че е готов изцяло да покрие направените разходи, а отсъствието си обяснил с това, че през всички тези години живял сред могъщите ктони, населяващи дълбините на земята. Оттам той не можел да изпрати вест.

Неочакваното и парадоксално изявление доста озадачило властите, които си помислили, че Ван Ху е полудял, и с решение на специална комисия го изпратили на изследване в болницата. След всестранен и внимателен преглед лекарите стигнали до извода, че Ван Ху е напълно здрав, при това не само духом, но и тялом, а разказът му за прекараните години отдали на неговата фантазия. Но лекарите не могли да си обяснят, защо миньорът нямал и най-малки признаци на антракоза.

Антракозата е заболяване на белите дробове, присъщо за миньорите. Тя се характеризира с прогресиране и е практически нелечима. Медицинският картон на Ван Ху отпреди пет години свидетелствал за начален стадий на антракоза и скоро миньорът трябвало да се раздели с професията.

Но завърналият се неизвестно откъде Ван Ху нямал и следа от белодробна патология. Освен това се оказал с 32 зъба. Макар че – отново според медицинския картон, му били останали 25. Организмът на Ван Ху съответствал на здравето на 26-28-годишен човек, макар че той бил на 39.

Освен това в банковата сметка на бившия миньор имало около 40 000 юана (около 6000 долара), които били налични две седмици преди завръщането му у дома. Обиск установил, че Ван Ху имал и над 10 000 юана налични, както и необработени диаманти на стойност над 300 000 юана.

Поради това властите заподозрели, че Ван Ху изобщо не е Ван Ху, а… таен агент от чужда държава. Версията обяснявала много неща, но главният контрааргумент било това, че чужд агент няма какво да прави в Цзиси. В последвалото разследване станало ясно, че Ван Ху се е сдобил с пари след продажба на необработени диаманти на бижутер в Шанхай – това разказал самият миньор, без да крие нищо, а спецслужбите само проверили показанията му. На въпроса, откъде ги е взел, Ван Ху отвърнал, че ги е придобил при пребиваването си при Могъщите Ктони.

Накратко историята на миньора се свежда до следното: в резултат на срутването на мината Ван Ху и Лао Пен се оказали отрязани не само от повърхността, но и от останалите си другари. Около три дни с достатъчно вода, но практически без храна те чакали помощ, но не чували никакви признаци на спасителни работи. Страдайки от недостиг на храна, те решили да изследват старинни тунели, водещи в дълбините на мината, в надеждата да открият път към повърхността.

Един от тези тунели, който се ползвал с лоша слава, ги отвел към място, изоставено от повече от 30 години поради изтощаване на пластовете въглища. Тръгвайки по този тунел, те намерили още един, но той не водел към повърхността, а към дълбините. За всеки случай двамата решили да го изследват. И там, в дълбините, ги нападнали странни хора – ктоните. Макар че най-високият от тях едва стигал до кръста на Ван Ху, двамата миньори били пленени. Но ги нахранили добре и ги повели още по-надълбоко – в царството на ктоните.

Ван Ху не можел с точност да каже колко дълбоко са се спуснали, но смята, че дълбочината е около 15 километра. Въпреки господстващите в геологията теории температурата на тази дълбочина била прилична, а въздухът – чист. И било сравнително светло, тъй като съществувала система от снопове във вид на лещи, свързани помежду си с тунели. Като се привикне към тази не особено силна, но прилична светлина, можело дори да се чете.

Резултат от похода в дълбините били огромни пещери. В тях били разположени владенията на ктоните, подземния народ. В една пещера живеели около хиляда души, а Ван Ху не се съмнявал, че ктоните се отнасят към човешкия вид, само дето били дребни.

Сред ктоните Ван Ху и Лао Пен прекарали пет години. Езикът им изобщо не приличал на китайски, но бил лесен за изучаване и скоро пленниците можели сносно да се разбират с тях.

Когато започнали да комуникират с подземния народ, двамата миньори разбрали, че ктоните не ги смятат за пленници. Подземните хора искрено и горещо вярвали, че животът на повърхността е голямо нещастие, затова взели Ван Ху и другаря му за бегълци, търсещи път към по-добрия свят. И наистина – ктоните не познавали нито глад, нито болести.

Те се хранели с плесени, които изобилствали в пещерите. Подземната плесен, по думите на Ху, имала специфичен, нелишен от свежест вкус, но най-главното било, че тя е изключително полезна.

Той и Лао Пен много бързо почувствали прилив на умствени и физически сили, зъбите и на двамата се сменили – това било нещо обичайно за ктоните, чиито зъби се сменяли на всеки 20-25 години през целия им живот, а той рядко наброявал по-малко от 200 години.

Независимо от ниския си ръст ктоните имали прекрасно телосложение, един среден ктон физически бил не по-слаб от среден мъж от повърхността. От различните видове плесени ктоните изработвали тъкани и здрава хартия, на която пишели.

Те познавали и металургията, но рядко ползвали желязо, повече употребявали бронз, сребро и злато. Те не познавали лукса и се задоволявали с най-необходимите неща, към които се отнасяли доста грижливо.

Тъй като никой не смятал Ван Ху и Лао Пен за пленници, те живели пълноправен живот и след известно време се сдобили с жени, а след това – и с потомство. Принципно това ги устройвало напълно, но Ху се затъжил по Слънцето.

Ктоните ненатрапчиво го разубеждавали, но не успели да го задържат. Водачи доброволци го завели до една от великите китайски пещери, където имало дупка, свързваща царството на ктоните с повърхността.

Цялата тази история е само малка част от разказите на Ван Ху. След което бившият миньор бил обявен за луд, но не го заключили в провинциална лечебница, а го изпратили във военна база.

Що се отнася до реакцията на учените на тази история, то мненията тук се разделили. Едни смятали, че Ван Ху просто е преразказал един от митовете за подземните цивилизации, които присъстват у различните народи. Например мита за гномовете.

Други, но повече сред уфолозите, били на мнение, че той случайно е открил загубена земна цивилизация.

ОРИГИНАЛНАТА СТАТИЯ: http://drevnite.com/mogashtite-ktoni-plemeto-ot-dalbinite-na-zemyata/