"Бъдещето не принадлежи на всички" – интервю с Джордж Сорос

Публикуваме едно изключително интересно интервю на известния финансов спекулант Джордж Сорос дадено за българското издание на “Форбс” във връзка със значителната роля, която според някои хора играят редица неправителствени структури, финансирани по негови проекти на настоящите протести в България: - Г-н Сорос искам първо да ви благодаря за това, че отделихте от вашето скъпоценно време за това интервю. - Бяхте много настоятелни, а това е черта, която лично на мен много ми допада и която ценя. - Благодаря, да преминем към същината на интервюто. Предполагам знаете, че в момента в България текат доста интересни и дори бурни процеси на остра борба между различни политически фракции, както и между различни слоеве от населението. Има хора в България, които вярват, че вие стоите зад тези процеси и дори, че се опитвате да ги управлявате чрез различни неправителствени структури, финансирани от Вас. Хората в тези структури са обект на постоянни нападки и дори ги наричат “соросоиди”. Как бихте коментирали това? - Соросоид е интересна дума (смее се), трябва да си я запиша. Сега сериозно, не виждам нищо лошо, че хора, членове на различни организации, спонсорирани от мен, играят или се опитват да играят важна, и по възможност решаваща, роля в процесите, които текат не само у вас, но и по света – в крайна сметка, аз точно за това ги спонсорирам. Те участват в проекти за утвърждаване в обществото на идеи, които поддържам и в които вярвам. Те са там, за да се борят моите представи за бъдещето на света да станат реалност. Аз имам пет деца и много ще се радвам, ако светът, в който ще живеят, отговаря на моите представи, а не на нечии други. Наивно е обаче да смятате, че аз стоя някъде съсредоточил цялото си внимание върху… вие откъде бяхте? Да, сетих се, от България. Та наивно е да смятате, че вниманието ми е фиксирано само и единствено върху България – та аз дори ще се затрудня да я открия на картата на света. Аз гледам на света като цяло и се стремя навсякъде във всяка държава да имам такива структури, за които споменахте. Тези структури извършват своята дейност, отчитат се с доклади до моите централи, откъдето получават своето финансиране, екипи в тези централи правят анализ на получените доклади от целия свят и така аз получавам една глобална представа за света в момента и доколко неговото състояние отговаря на моите стремежи. Там, където има проблеми, съсредоточаваме по-голям финансов ресурс, търсим причините и работим за един по добър, според мен, свят -моя свят. Виждам, че моето отношение към вашата страна ви обижда, но това е плод на факта, че вие мислите в рамките на национализма, на националната си история, на националните си граници, а това е едно твърде ограничено и едностранчиво мислене, мислене което аз бих искал да бъде изкоренено. България, или която и да е друга държава с изключение на десетина, играят твърде малка роля, да не кажа незначителна за формирането на света като цяло, дори и да има или да е имало моменти, в които тяхното значение да е било важно. Тези моменти обаче са били краткотрайни и незначителни на фона на потока на историята, който в последните години тече все по-бързо и по-бурно, и то с такава скорост, че дори големите държави трудно му устояват. В такива времена държави като вашата са незабележими и всеки, който гледа на света от позицията на своята националност, е като мишка, надничаща от дупката си. - Да разбирам ли, че вие работите за един глобален свят, или както е популярно в конспиративните теории за “Нов световен ред”? - Разбира се . . . - Но наскоро в частен разговор човек, работещ за вас в България, отрече, че сте глобалист! - Не се учудвам, това не се случва само в България, така е и в други страни. Все още за много хора е глобализмът е голяма хапка, затова ние не го насаждаме в главите им на всяка цена, достатъчно е да вярват в ценностите, които поддържам и да работят за утвърждаването им в собствените им страни, а когато това стане факт един ден, те ще разберат, че са се събудили в глобален свят. Лично моето мнение, е че глобализмъг трябва да се състои, към това са се стремили всички завоеватели от дълбока древност и до наши дни. И мисля, че няма човек, който да нарича себе си умен и да вярва, че бъдещето на човечеството е различно от глобализацията, от глобалния свят. Ако искаме да се развиваме, да имаме бъдеще като разумна форма на живот, като техническа цивилизация, това рано или късно трябва да се случи, в противен случай има опасност да се самоунищожим. Що се отнася до така наречения “Нов световен ред”, то е несъмнено, че такъв трябва да има, защото няма как глобалният свят да се управлява с остарели методи, различни в различните му части. И борбата е за това, какъв да бъде този “Нов световен ред”, какви ценности да носи, каква философия, какви перспективи. И задачата на структурите които финансирам, соросоидите както ги наричате, е да насажда, да отстоява и да се бори именно за тези ценности, които трябва да бъдат основополагащи за бъдещето световно общество, иначе защо ще си пръскам парите по целия свят? - Но не мислите ли, че ценностите, които вие изповядвате, може да не се харесват на всички хора? В България вашите структури пледират за по-ниски данъци, ограничена социална политика, по-малка държава, по-голяма свобода за бизнеса. Въобще на първо място е бизнесът, човека хич го няма, а държавата фигурира само доколкото да пази бизнеса от човека. Прави впечатление, особено в България, където повечето хора са бедни, че участниците в спонсорираните от Вас организации са доста добре материално и финансово осигурени, и това допълнително нагнетява напрежение и негативизъм върху техните особи от страна на обществото. - Разбира се, че ми е ясно, че това което желая за света, може да не е по вкуса на много хора, що за въпрос? Нали затова спонсорирам тези организации – за да привлекат колкото се може повече хора към моите идеи? А що се отнася до втория ви въпрос, вие явно нямате понятие от икономика. Кажете ми, ако пред вас застанат двама амбулантни търговци, единият опърпан, мръсен, сополив и миришещ, а другият – чист, сресан, костюмиран и избръснат, вие от кого ще си купите нещо? Хората, които работят за мен под една или друга форма, които получават пари от мен, от моите фондове и фондации, които прокарват моите идеи, не може да не са финансово и материално осигурени. Техният външен вид, тяхното самочувствие, техният успех, завистта към тях в очите на другите, е опаковката която продава моите идеи. Те трябва да изглеждат така, за да искат и другите да приличат на тях, да се отъркат в тях, така да се каже. Те трябва да работят за своя публичен образ, да бъде той разпознаваем, без значение мразен или обичан, но да бъде обгърнат с медийна аура. Хората трябва да искат да бъдат като тях, да им завиждат, и в този си стремеж да станат като тях, те ще приемат идеите, изречени от устата им, дори и да не са, правилни, дори и да не ги разбират. Моите хора трябва да бъдат като модерното изкуство, те трябва да диктуват модния подиум на пазара на идеи, а модерното винаги е на почит. - Но как успявате да намерите хора, които да вярват в това, в което вие вярвате? Как успявате да ги предпазите от странични влияния? - Вие искате да ви издам прекалено много тайни. Но ще ви кажа, първоначално ние търсим хора с афинитет към парите, хора, които са осигурени материално и не са изпитвали на гърба си несгодите и превратностите на живота, поне във финансовата и материалната му част. Хора, чиято работа, ако са работили нещо преди това, не е свързана с тежък физически труд, не е пряко свързана с производството и т.н. Защото нали разбирате, че няма как да взема човек, който е работил във фабрика в Бангладеш, и да го накарам да иска повече свобода за бизнеса? Тези хора, които обичат парите, които не са се смесвали с тълпата и не са си цапали ръцете, те са ядката на всяка една наша структура. Те трябва по презумпция да имат по-високо самочувствие от останалите хора, защото ролята, която им отреждаме в нашите структури, е на ментори, учители на обществото. След това идва втората фаза на култивирането на нови лица и тяхното изграждане и лансиране в обществото, ако е възможно на високи постове в държавата, въпреки че това не е от решаващо значение. За целта се организират стажантски програми, където млади кадри, студенти, имат възможност да работят за нас, а ние имаме възможност да ги наблюдаваме и подбираме, и ако си харесаме някой, му правим предложение, на което не може да откаже и колелото се завърта. Разбира се за тези хора също важи да идват от добри семейства и да не са се сблъсквали с мизерията и неправдите на живота. Техните разбирания за живота, за справедливо и несправедливо, за добро и зло, за правилно и грешно, трябва и ги създаваме ние. Те трябва да виждат света през моя поглед, през призмата на на моите идеи, на моите ценности. И трябва да популяризират този светоглед по всички възможни начини, през всички медии, по всяко време, на всяка цена. Когато се заговори за даден проблем, когато има спор, обсъждане или каквато и да е форма на обществен или скрит дебат, те трябва да са там. Никой не бива да си помисля да вземе решение, без те да са се изказали по въпроса, и тяхната най-важна задача е да направят така, че тяхното мнение да тежи най-много. И когато някой някъде заговори за нещо, каквото и да било, в съзнанието на хората да се появява тяхното мнение. - Но как постигате всичко това? - Много просто: с пари, с много пари. Вие как си мислите, че медиите стигат до представителите на моите структури? Всяко начало е свързано с пари и с връзки. Създаването на медиен образ изисква пари. Как мислите ще спечелят авторитет експертите, които работят в ИПИ, института за пазарна икономика, ако се разхождат из различните медии неглиже облечени, докато спорят с професор по икономика, въпреки че получава десет пъти по-малко пари от тях. И в крайна сметка, когато хората не разбират от материята на даден спор, външният вид играе решаваща роля за това коя страна да вземат. Ако не са всеки ден, ако трябва и по три пъти на ден, в различни медии, как ще се утвърди техният образ и авторитет в обществото? На кого ще се доверят хората – на някакъв професор, когото никога не са виждали и за когото никога не биха чули, или на човек, който всеки ден има участия във вестници, радиа и телевизии, и – разбира се, да не изпускаме – е целодневно активен в социалните мрежи. Днес авторитетът се гради на медийното присъствие. - И накрая, бихте ли споделили как виждате бъдещето? - Мисля, че ви казах прекалено много неща. Не е важно как виждам бъдещето, важното е, че го виждам, но ще ви кажа едно – Бъдещето не принадлежи на всички! Цялото интервю e взето от http://www.budnaera.com/2013-04/2013-11-10_01.html