Отбрана на населението в случай на война и терористични атаки. - част 1

1.Увод

Съвременното общество се характеризира с все по-голяма фрагментация и разделяне на отделни групи по социален, икономически, морален и жизнен статус. Поради това противоречията в него не само, че изобщо няма да се загладят, а напротив те ще се изострят и то в посока, която и най-големите специалисти по обществени науки не могат да предвидят. В класовото общество, където всички стремежи са насочени към надмощие и експлоатация на по-слабите от по-силните, етиката не е попречила на господствуващата класа да използва всички възможни средства за решаване на възникналите конфликти. Както на запад така и на изток има отделни класи или така наречен елит, който има интерес да възбужда отделни къде по-малки, къде по-големи конфликти с цел подчинение, а в отделни случаи и редукция на населението. Това е особено актуално днес и ще ства все по актуално за в бъдеще. Не случайно все повече нараства броя на т.нар. проблемни зони – това са райони на напрежение между отделни групи от хора, най-често възникващи между отделни етноси или на религиозна, политическа или друг вид основа.

Поради това е необходим един такъв материал да се изложи на широката общественост макар и да няма претенции за точност и изчерпателност, но все пак би бил полезен на нуждаещите се поради простата причина, че у нас никъде през последните 20 години не се провежда подготовка на населението за действие и оцеляване в извънредни и тежки ситуации. Така се оказва, че хората у нас не са подготвени изобщо за действие в непредвидени, трудни ситуации. Това е опасно както са сигурността и оцеляването на отделните индивиди, така и за оцеляването на нашето отечество.

Всичко това днес налага повече от всеки друг път, всеки гражданин да се запознае със средствата за нападение и с начина за отбрана.

Разбира се предоставения материал няма претенции за пълна точност и изчерпателност (подробност), но при липсата на друг би бил полезен, дори и като друга гледна точка на поставения проблем.

2. Средства за нападение и поражение

Наред с пехотата, различните видове моторизирани войски, основно средство за нападение е авиацията. Задачите, които изпълнява авиацията по време на война са:

1.      Разузнаване;

2.      Нападение и бой във въздуха;

3.      Въздушен десант;

4.      Отбраняване;

5.      Бомбандиране.

Задачите от първа до четвърта точка са обект на военното дело и няма да бъдат разглеждани в настоящия материал, поради това, че бомбандирането е най-важната задача, която пряко въздейства върху населението и нанася най-големи щети – психически, морални и материални. Основно средство на авиацията е самолетът във всичките му разновидности. Районът на действие на самолетите е от 1 час до 16 часа, а (при съвременните дори и повече) и от 200 м до 12, 000 клм и нагоре при реактивните самолети.

Още към края на Втората световна война скоростта на изтребителите достига 750 клм/ч; на леките и средни бомбандировачи – около 600 клм/ч; тежките бомбандировачи – 500 клм/ч. Максималният радиус на действие на изтребителите достига повече от 1000 клм, а на изтребителите, които съпровождат – до 3 000 клм; на леките и средни бомбандировачи – 2,000 – 2,400 клм, на тежките бомбандировачи – 5, 000 клм.

Максималното бомбено натоварване при леките и средни бомбандировачи е около 2,000 – 2,500 кг; на тежките бомбандировачи – 8,000 – 30 000 кг и повече.

2.1. Тактико-технически данни за разните видове самолети от военното въздухоплаване: изтребители, бомбандировачи, щурмови, транспортни и разузнавателни.

2.1.1. Изтребителни самолети: те са главното бойно средство за извоюване надмощие във въздуха. Борбата във въздуха се води с цел да се осигури свобода на действие на собствените въздушни и земни войски и да се запази собствената територия от противниковите въздушни нападения.

Изтребителните самолети се използват при:1) за отбрана на важни тилови и военни обекти; 2) за разузнаване; 3) за придружаване и охрана на леки и тежки бомбандировачи.

Основният тип изтребителен самолет е едноместен, в по-редки случай двуместен; едномоторен или двумоторен. Почти всички изтребители за нископлощници с металическа конструкция и прибираем колесник. Според времето в което действат се делят на дневни и нощни, но най-съвременните действат еднакво добре и през светлата и през тъмната част на денонощието.

Нощните изтребителни самолети са снабдени със специални радиолокаторни уредби и действат съвместно със зенитната артилерия. Имат скорост 1,500 – 2,000 клм/ч и повече. Достигат таван до 18, 000 м. Въоръжени са с картечници и оръдия 20 -37 мм, имат полезен товар до 300 кг и район на действие от 1 до 3 часа.

            2.1.2. Бомбандировачи. Тези самолети са основна сила на ВВС. Наричат се така, защото основното средство за нападение на противника което използват са авиобомбите.Самолетите за близко бомбандиране имат предназначение да съдействат непосредствено на собствените войски, като унищожават и разстройват живата сила на бойното поле, разстройват транспорта, унищожават противниковата авиация. Самолетите, предназначени за далечно бомбандиране, действат в дълбокия тил на противника за разстройване на неговата военно-икономическа мощ и морално сътояние на войските и населението, но и за изтребване и редукция на населението. ( Англо-американските бомбандировки над София и други наши градове през 1944 год, бомбандировките над Дрезден и др. немски градове).

Бомбандировачните самолети биват най-различни конструкции, като основна тяхна особеност е че са едноплощни, с металическа конструкция и се разделят на леки, средни и тежки. Според времето, през което действат, се разделят на дневни, нощни; според района на действие – за близко и далечно бомбандиране. Имат скорост на летене около 600 клм/ч и таван до 12, 000 м, район на действие до 15 и повече часа; въоръжение до 14 картечници; до 4 оръдия; около 30 тона бомбен товар и повече; екипаж 14 души.

2.1.3. Щурмови самолети.

Основно предназначение на щурмовите самолети е непосредствена подкрепа на наземните войски в решителния момент при действие на бойното поле. Тези самолети летят ниско над бойното поле, силно бронирани са като скоростта им е около 300-650 клм/ч.

2.1.4.Разузнавателни самолети – служат за разузнаване по фронта и дълбоко в противниковия тил. Те са снабдени с най-висок клас техника за наблюдение, използват се макар и по-рядко, поради факта че сега при днешните условия техниките за шпионаж и наблюдение са развити изключително добре. Съществуват много добри спътникови високотехнологични устройства за наблюдение и шпионаж поради което тук няма да бъдат разглеждани в подробност разузнавателните самолети, които при други условия биха били от особена важност.

2.2. Авиобомби.

Авиобомбите са главно средство, с което се поразяват целите от височина. Авиобомбата представлява снаряд, снабден в задната част със стабилизатор (на жаргон казано – перка). За разлика от снаряда авиобомбата има по-тънки стени на тялото, понеже не е подложена на налягане както един снаряд например в цевта на оръдието, което пък от своя страна позволява да се увеличи заряда в авиобомбата от 7% до 80% от общото тегло.

Съвременните авиобомби са предназначени за унищожаване на живата сила и материална част на противника. Авиобомбата се състои от следните части:

·         Тяло

·         Стабилизатор

·         Взривател

·         Заряд

·         Системи за насочване, управление и контрол

Тялото на авиобомбата служи да побере в себе си всички останали части. Освен това при някои авиобомби то служи да нанесе поражения върху целта, с парчетата кото се получават при експлозията на взривателя, а при други – да пробие закритата цел или пък с високата си температура при горенето – да запали поразяваната цел.

Материалът от който се изготвя тялото се съобразява с предназначението на авиобомбата.

Стабилизаторът на авиобомбата служи за насочване и забиване в целта с главата напред. Без стабилизатор бомбата би падала неправилно и с премятания. Стабилизаторът може да бъде спирален или цилиндричен в зависимост от конструкцията. Към него могат да се прикрепват сирени за издаване на звук, който оказва изключително морално въздействие върху населението.

Трябва да се отбележи, че има и авиобомби без стабилизатор. Такива са: а) авиобомбите които могат да се възпламеняват независимо от положението в което падат, защото имат чувствителен взривател; б) авиобомбите с които не се прицелва определената цел, не се изисква пробивно действие и които се пускат при бръснещ полет (осколочни) или ниско над обекта.

Взривателят служи да взриви бомбата в определения момент. Този момент зависи от вида и предназначението и целите по които ще се пуща. В зависимост от устройството на бомбата същият се поставя отпред на главата, в дъното – към стабилизатора или отстрани на авиобомбата.

Действието на разните видове взриватели бива: директно без закъснител, със закъснител или дистанционно.

Зарядът на авиобомбата има предназначение да пръсне тялото при експлозията, да разруши или опожари целта вследствие на налягането на газовете и високата температура. В друг вид специални авиобомби каквито са противотанковите, силата на взривната вълна се използва за пробивно действие. Действието на взривното вещество се състои в мигновеното му превръщане от твърдо в газообразно състояние, при което се отделят голямо количество газове с голямо налягане и висока тампература.

Форма на бомбата. Тя е от важно значение за прицелването и поразяването на целта. От нея зависи съпротивлението при падане във въздуха и посоката на движение. Затова най-удобни форми на бомбите да възприети капковидната, цилиндричната и торпедовидната.

Докато във всички други видове оръжия е възприето под калибър да се разбира разстоянието между две срещуположни полета в цевта, изразено в милиметри или сантиметри, то при бомбите във всички държави е възприето под калибър да се разбира теглото на самата бомба.

Според калибъра авиобомбите биват:

1.      малокалибрени – от 1 до 100 кг;

2.      среднокалибрени – от 100 до 250 кг;

3.      тежкокалибрени – от 250 кг и нагоре.

Важно да се каже е, че в случай на военна или терористична обстановка, разпознаването на авиобомбите по външни признаци е много трудно поради това че външните отличителни знаци не са гаранция за определянето на точния вид авиобомба. Затова при работа с неразриви трябва да се работи с голямо внимание, а цивилното население да отбягва по всяка възможност предмети с неясно предназначение. Описаното до тук и в по-долните редове дава само най-бегла представа за авиобмбите, но не е коректив за точност поради разнообразието в коструктивните решения при производството на съвременнте авиобомби. Още повече това се усложнява и от факта, че за заряд на авиобомбите може да се използват вещества разпадащи се при ядрена реакция при което се отделя огромно количество енергия и радиация. При съвременни характер на военните действия и особено при бомбандировките на съседна Сърбия бяха използвани и такива заряди.

Все пак не трябва да се забравя че основната цел на авиобомбите е поразяването на мирното население най-напред и на инженерно-техническите съоръжения след това ако разбира се се установи, че последните не могат да бъдат завзети в полза на нападащия.

По своето предназначение авиобомбите се разделят на следните видове:

А) Авиобомби с основно назначение – нанасят непосредствено поражение върху целите. Този вид авиобомби унищожават противниковата жина сила и материална част , следователно те представляват най-голяма опасност както за фронта, така и за тиловите обекти. Авиобомби с основно назначение са:

·         Осколочни авиобомби – действат са парчета (осколки) от тялото си. Използват се поразяване на живи и открити цели. Имат калибър от 1-50 кг и рядко 100 кг. Бомбите от 1-2,5 кг се наричат осколочни стрели. Носят се в голямо количество, по няколко десетки, в така наречените бомби-майки, които представляват големи ламаринени кутии, имащи форма на авиобомби. При пускането им се разтварят и разпръскват отделните стрели. Пускат се от щурмови самолети при бомбандиране на живи цели. Те имат предимство пред отделните авиобомби, защото дават по-голяма бита площ и по-голяма вероятност за попадения в целта. Тялото на осколочните бомби и стрели е направено от чугун или стомана. Стените му са дебели 1-3 см. В някои случаи стените на тялото са набраздени отвътре или отвън, за да бъдат определени местата за пръскане на тялото на парчета. Има осколочни бомби, на кото тялото е направено от тънка ламарина, а вътрешността е изпълнена с железни остри елементи, залети със сяра или колофон, а в средата е поставен заряда. В други случаи е поставена спирална пружина, която при взрива се пръска на части. Заряда е сравнително малък – от 7 до 30 % от общото тегло на авиобомбата. Поради това, че осколочните бомби се използват по живи и открити цели, действието им винаги е без закъснител. Стрелите винаги са с механически взривател, а бомбите  - с механически или електрически. Осколочните бомби могат да бъдат употребени в комбинация с химически, бактериологически или запалителни заряди. Тези бомби са от най-голямо значени поради това че служат за поразяване на мирното население и представляват най-голяма опасност.

·         Фугасни авиобомби – действат предимно с взривната си вълна. Използват се за бомбандиране на закрити цели като: фортификационни постройки, индивидуални обекти, разни съоръжения, ж.п. възли, мостове, танкове, бронирани коли, кораби, подводници, скривалища и по изключение – по открити живи цели.Калибърът име от 50 кг до 2 000 кг и нагоре. Тялото на фугасните бомби е направено от стомана или желязо. Предната част (главата) е удебелена, за да има по-голяма пробивност. Останалата част се прави от менисманова тръба или ламарина. Взривното вещество е от 30 до 80 % от ощото тегло на бомбата. Фугасните авиобомби имат пробивно, фугасно и осколочно действие. Пробивното действие се изразява в проникването в дълбочина на набелязаната цел, преди заряда да е експлоадирал. Фугасното действие се изразява в разрушението, причинено от взривната вълна. Осколочното действие се изразява в поражението от парчетата от стените на авиобомбата и изхвърляните материали при взрива. Всички фугасни бомби могат да бъдат комбинирани – осколочна и фугасна, фугасна и химическа, фугасна и бактериологическа, фугасна и запалителна.

·         Запалителни авиобомби – представляват снаряди, куршуми, стъкленици, кутии и т.н. конструкции предназначени за възпламеняване на набелязани цели и развиване на висока температура. Особено опасни са и служат за масово поразяване. Имат същото устройство както и останалите авиобомби, като зарядът е от силно горящо вещество развиващо висока температура на горене. Те са без закъснител, и много често заряда се самозапалва при съприкосновението с въздуха. Калибърът им е от 1 до 500 кг. По начина на действие запалителните бомби се разделят на две групи: авиобомби със съсредоточено действие и такива със разсредоточено действие. Първите са тези при които при възпламеняването образуват едно огнище на пожар, а вторите се пръскат на разстояние до 200 м и образуват множество огнища на пожар. Съществуват множество модели запалителни авиобомби. Някои са предназначени да проникват в сгради, защитни постройки и инженерно-технически съоръжения, като след това се взривяват и образуват огнище или множество огнища на пожар в зависимост от вида си.

·         Химически авиобомби – използват се предимно за живи цели. Изключително опасни и разпространени за приложение авиобомби. Нанасят поражение с отровни вещества. Тялото им е от тънки стени от лесно чупеща се материя като порцелан, бакелит, в редки случай желязо. Имат калибър до 50 кг. Обикновено тези бомби са комбинирани с осколочните и фугасните. Зареждат се с взривател със или без закъснител. Пълнежът им е бойно отровно вещество – газ, течност или твърдо вещество. При експлозия бомбата дава слаб гърмеж, защото взривателя е малко, колкото да разкъса тялото. Бойното вещество, ако е течност оросява мястото, а ако е газ се разсейва. Когато химическата авиобомба няма опознавателни знаци, може да се познае по следните външни признаци – по мястото на съединяването на тялото със стабилизатора или по отвора, откъдето е пълнена бомбата, се образува накип или силно ръждясва.

·         Терористични бомби – употребяват се изключително по живи цели. От тях страдат най-много децата и онези, които любопитствуват към непознати, чужди вещи. Те са изключително трудни за разпознаване, защото представялват различни предмети, играчки, вещи от бита пригодени за поразяване. Експлоадират при вземане с ръка и опит за употреба или разглобяване при което поразяват тялото. Пускат се след бомбандировка в населен пункт или се разпръскват от разузнавателни самолети или пък се поставят от нарочни лица. Представялават огромна опасност.

Б) Авиобомби със спомагателно назначение. Нямат важно отношение към нападението над цивилното население. Това са осветителни, аеронавигационни и прострелочни авиобомби.

В) Бомби със специално назначение – в тази категория попадат фотографическите, димни, агитационни, учебни и други авиобомби.

2.3. Пробивност, действие и неразриви на авиобомбите.

Под пробивност но авиобомбите се разбира проникването й в дадена среда, т.е. дълбочината, на която се е забила, преди да се е възпламенила. Пробивното действие на авиобомбите от един и същи калибър зависи от:

·         Диаметърът и формата на бомбата (малък диаметър – голяма пробивност);

·         Формата на главата;

·         Взривателят – дънен и със закъснител от 0,6 секнагоре;

·         Височината на пускането на авиобомбата;

·         Средата, в която е попаднала авиобомбата.

След проникването на авиобомбата се наблюдават три сфери на действие: сфера на смачкване – мястото, където се намират компресирани газове при експлозията; сфера на разрушение – разрушаване на връзката между частите на съпротивлението – раздробява се вследствие на експлозията и налягането на газовете; сфера на сътресение – раздвижване или слабо напукване на съпротивлението.

В зависимост от заряда се определя и опасният район на действие. При експлозията на бомбата се образува кратер (яма) в съотношение на диаметъра (Д) към височината (Н) както следва 3:1 или Д-3Н. Кратерът винаги има форма на пресечен конус, при което малката основа (долната) на конуса е почти два пъти по-малка от голямата (горна основа) D= 2d. Винаги при експлозията част от пръстта се връща обратно и засипва част от кратера.

Когато авиобомбата се забие в мека почва повече, отколкото е радиусът на разрушението, тогава се образува камофлет, т.е. сфера под повърхността на попадението със слабо набъбване отгоре. Не всички бомби пуснати от самолет се възпламеняват. Радиусът на действие на авиобомбата, лежаща на повърхността се изчислява по следните формули.

За големи поражения с изкъртване на врати, напукване на стени и пр. Rp= 6p³√c, където R – опасният радиус в метри, с – теглото на заряда в кг. За леки повреди Rp= 10√c.

Радиусът на разрушението се изчислява по формулата Rp= Кр³√c, където Кр е коефициент зависещ от съпротивлението, където е паднала бомбата, който е по-малък от 1 и е даден в специална таблица; с – тегло на заряда в кг.

Видове взриватели при бомбите.  Взривателят е онази част от авиобомбата, която я възпламенява в желания момент, след като бомбата е откачена от самолета. Този момент зависи от целите, които са поставен пред отделните видове бомби. По своята конструкция и начин на действие взривателите биват:

• Механични – задейства се  при удар и на време. При удар първичният капсул се удря в ударника или обратно, при което капсулът се възпламенява и предава огъня на детонаторния капсул или закъснителя в зависимост от устройството на взривателя. Детонаторният капсул възпламенява бомбата. По своето устройство механическият взривател бива с часовников механизъм или без часовников механизъм. По начина на действието си бива дистанцционен, без закъснител, със закъснител, чувствителен и нечувствителен. Взривател без закъснител се възпламенява веднага при удар, а такъв със закъснител от 0,3 сек. Да 6-7 денонощия. Механичният взривател дава малко неразриви. Неразривите при обезвреждане са опасни.
• Електрически взривател – действа с електрически ток, който се получава от батерия монтирана в самолета. Действува при удар. На всички бомби да 50 кг се монтира по един такъв взривател, а на тези над 50 кг по повече за по-сигурно възпламеняване.
• Химически взривател – подобен на механическия, като тук има и ампула с киселина, която при съприкосновение с ударника се взривява. Действува на удар. Този взривател е винаги със закъснител и поради това се използва само във фугасните бомби. Закъснението е от 3 сек. До няколко денонощия. Изключително опасен е при обезвреждане и затова тези бомби не се обезвреждат, а се взривяват на място.
• Комбинирани взриватели – комбинация от горните.

Независимо от описанието на бомбите и взривателите, тяхното непосредствено опознаване от населението по време на бойни действия е много трудно, поради непрекъснатото усъвършенстване на различните видове бомби. Поради това обикновените хора трябва да знаят че колкото повече избягват неразривите, и кратерите с бомби, толкова по защитени ще са. Несъприкосновението и вниманието са най-добрите защитници. Особено голяма опасност крият взривателите, които се взривяват при опит за обезвреждане. Затова навсякъде където се забелязват неразриви, части и отсколки от бомби са зони изключително опасни и всеки е длъжен да внимава къде ходи и стъпва и до какво се докосва. Някои взриватели се задействат дори от лек допир.

2.3.Обезвредяване и унищожаване на неразриви.

Всяка пусната и невъзпламенена бомба се нарича неразрив. Бомби с голям закъснител също се смятат за неразриви. Към това число се отнасят и бомбите на свалените или принудително кацнали самолети.

Неразривите се намират:

А) вън от населено място: на открито – върху повърхността, на закрито – под повърхността на земята;

Б) в населените места – на открито по улиците, в дворовете или на закрито – под земята или в постройки по таваните на къщи и т.н.

Обезвреждане на неразриви се извършва само от компетентните  за това лица и под ръководството и контрола на специализираните служби за работа със взривни вещества и поделенията за защита на населението. Местопопаденията се обозначават с предупредителни табели:            НЕРАЗРИВ, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

За намаляване на поражението на околните обекти и среда при унищожаването на неразриви е необходимо последните да се затрупват с материал, който трябва да е мек, еластичен и да не съдържа остри парчета или такива които да наранят някой при образуването на отсколки.Най-подходящи материали за тази цел са пясъкът и леката, ситна почва без камъни и едри буци в нея, а също и сламата.Опасния район който се охранява при неразрив е от 250м до 700м в зависимост от теглото на неразрива и дълбочината на която е попаднал и дали е затрупан или на открито.

Под обезвреждане се разбира снемане на взривателя от бомбата и отнасяне на последната на безопасно място.

Изваждането на взривателя от тялото на бомбата се прави само при отлично познание на конструкцията му и конструкцията на самата бомба от компетентни лица.

следва  продължение