Социални помощи

Според мен социалните помощи не трябва да се дават без да се получи нещо в замяна. Трябва  социално слабите, срещу помощите да полагат обществено полезен труд шест часа дневно, пет дена седмично. Общините трябва  да им намират работа в сферата на чистотата на града и поддръжката  на пътищата и обществените сгради , докато те взимат помощите и не си намерят постоянна работа. Който не работи, не трябва  да яде.

Детски надбавки- те не трябва  да се дават под форма на пари, а чрез купони, които да могат да се приемат във всеки оторизиран магазин за облекла или хранителни стоки. Държавата е длъжна да осигури учебниците на учениците до 8-ми клас. Но родители които не полагат усилия децата им да ходят редовно на училище, трябва да загубят правото си да получават детските надбавки, докато не възстановят  редовното посещение на училище от техните деца.
Родители които се оплакват, че не могат  да подсигурят нормална среда за живот на техните деца и не могат  да плащат битовите си сметки- държавата да поеме временно грижата за децата, докато те могат да се грижат за тях.

Доброволен труд

Искате да ви оправят министри; депутати и шефове- добре, но замислили ли сте се с какво допринасяте за собствената си страна, дори това да е една незначителна точица от нея, като пред-блоковата  градинка и алея? Плащате данъци- добре. Но не сте ли се сещали, че ако за работа която може да се свърши за няколко часа доброволен труд в свободното си време (на вместо да киснете пред телевизора) ще спестите същите тези данъци? Дори работата ще е по-качествено и за два до три пъти по-евтино свършена, защото докато стигнат парите до работника - по-голямата сума която се изразходва , отива за контролните звена. Ще кажете, че спестените пари ще ги откраднат, но драги ми читатели - те ги крадат  и сега. Ще откраднат толкова-колкото им даваме. За това улици; алеи; тротоари; паркове и много други неща остават занемарени. Трябва да станем чувствителни към всяко ограбване и рушене, както и на небрежно отношение на всички отговорни лица и на първо място трябва да погледнем себе си! Защото ние носим цялата отговорност за своята безотговорност  - възмездието от нея е сто процента и е видима навсякъде !

Историята на един Мъж 4- След време

Бяха минали няколко дни: през които Жоро  Ченгето се бе снабдило с цели три патрончета  мастика, като със задоволство или мъка, а може би и с двете допиваше последното. Крилат си бе получил двете книги от библиотекаря Бай Манол, с който завързаха добро приятелство и обсъждаха често в столовата или на двора най-различни теми за живота. От което Чука бе много доволен- поради факта, че оставаше на спокойствие, което така му липсваше.
-Тези цигани са голяма напаст, нали Бай Маноле ?
-Защо го казваш? Това, че съм причинил смъртта  на няколко души от ромски  произход  при самозащита, не значи че ги мразя. И те са хора. И те имат семейства , и те трябва да се хранят. Сегашната власт ги прави такива. На времето и в казарма ходеха; и работа им намираха. Имаше големи проекти, които се нуждаеха от много работна ръка. Сега сто години при тази псевдо-демокрация и тия феодали -управници не можем и половината от тях да направим, макар да има по-съвременна техника. Преди на затворниците им намираха работа на тези строителни обекти, и армията участваше. Абе  тогава имаше организация, а сега има бюрокрация.
-И какво трябва да се направи?
-Как какво? Прост човек прави само простотии. Трябва им образование.
Трябва им работа и не на последно място и твърда ръка. Трябва щом се краде, щом се нарушават законите, да се понася и необходимото наказание, а не да им се прощава като на малки деца. Моите родители, като малък щом не разбирах от дума, а аз бях  много палав и непослушен - хаймана както се казва, ме поступваха  и тогава ми идваше акъла, но никога не прекаляваха. Истински човек се става с труд, пот и кръв ако трябва.
-Крилат Цветанов?
-Да аз съм.
-Имате поща.
-От кой е?- попита Манол
-От сестра ми.
-Оооо  поща а? Аз писмо не съм виждал от когато...- Чукът се замълча, спомни си за писмата които са си разменяли с жена му.
-Къде се изгуби?
-А, ами гледах новините. Поне това ни е позволено. Яко сняг се сипе. В Перник е паднал над метър и педесет  сантиметра снежна покривка.
-Айде  бе? Метър и половина!- се опули бай Манол.
-Да страшно е, особено  ако си шофьор на камион. Еййй  Буфон , какво притихна? Не чули новината?
-Прости ми, но имам други по-лоши новини.
-Какви по-точно, какво е станало?
-Сестра ми ми е писала, че има проблем с ипотеката на къщата, която бе на името на баща ми. Казва, че застраховката живот на бащата не покривала ипотеката, по-скоро няма да я изплатят. Казват от застрахователната компания, че са склонни да мислят смъртта  на баща ми за самоубийство , защото доктора констатирал миризма на алкохол. Какво може да прави един пенсионер, освен да си подпиива  и похапва? Пълни глупости!
-Нямате ли кой да ви помогне?
-Вуйчо е пред фалит, а леля дава всичко на осиновената си дъщеря която учи право в Кеймбридж . Майка  ми е съкратена, а сестра ми  е начална учителка,а и с мъжът й си имат отделен жилищен кредит който изплащат.
Други няма, няма да се трогнат.
-Кофти  момче.
-До края на месеца ще вземат къщата. Осъдиха ме и да изплащам двеста хиляди, но нямам нищо на мое име и за това богатите ми съседи, явно играят с банката, за да купят къщата за без пари.
-Не ми казваш нищо ново момче. Огледай се! Такъв е живота.!
-Не! Живота е такъв какъвто си го направиш. Ще си платят за това, ще си платят!
-Братлетаааа  вдигайте си задниците! Мобилизират ни.
-Къде бе Жоро ? Към изолаторът ли? Хехехе .
-Не Чук, към пернишките  ЖП  линии. Всичко е затрупано със сняг и не могат да смогнат да почистват. Всичката техника е заета. Вече са пратили по-леките присъди да ринат, но прогнозата е да вали още два-три дни нон -стоп. Така, че се налага да ни хвърлят в боя.
-Внимание, внимание! Говори директорът на затвора. Всички без тези в изолаторът и осъдените на строг тъмничен затвор, ще бъдат изпратени  да разчистват натрупаната снежна покривка върху ЖП -линиите Перник-София.
Всички да се приберат  по килиите! Там вече има подсигурено нужното облекло. Всички да бъдат в готовност. Ще се извозват затворниците под номера на килиите. Спазвайте дисциплината и ви пожелавам на всички скорошно завръщане на топло.
-Ние сме първи. Автобусите са по 52-а местни, а има пет килии само по
един - другите са по двама.

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Историята на един Мъж 3- "В килията"

"В килията"

-Жената и любовника й...-каза Чука лежейки в леглото.
-Какво каза?
-Жената  и любовника й...
-Не мога да те разбера, какво искаш да кажеш?
-Убих ги. Върнах се след поредния курс по-рано и отидох в близкия бар да ударя някоя бира. Едно пиянде  от работата на жена ми, ми изтърси ни в клин ни в ръкав, че жена ми била курва , че се изчукала с всички от работата й без него... Сграбчих  го и му викнах-" Какво говориш бе изрод ?""Ще те смачкам като буболечка .!", а той ми се изсмя и каза, че и сега го прави в собствената ми къща, на собствената ми спалня. Хвърлих го на пода, излязох  от бара, взех си бойния чук от камиона и се запътих към вкъщи. Имах хубава жена; много хубава; една такава мъничка; леко мургавка  и много игрива; и приказлива. Имал ли си жена Буффон ?
-Не Чук не съм  бил женен, така и не намерих подходящата.
-Има си и добрите и лошите страни, но тогава... стигнах до вратата с чука в ръка, решен да строша вратата ... ох защо ли не го направих, може би щях да ги събудя  и нямаше да мога...Отключих вратата и се запътих към спалнята, пода бе от теракота  и не издадох никакъв звук. Стигнах до вратата и видях на пода свалени мъжки панталони и жартиери. Вратата бе открехната. Влязох и ги видях сгушени  един в друг, още потни да спят уморени след секса.
Тогава очите ми се напълниха с кръв и с един замах му строших главата, тя се събуди, но преди да гъкне  смазах и нейната. Имам малко момиченце, взех я от креватчето, тя се събуди и ми се зарадва. Разбираш ли, зарадва ми се. Отнесох я при майка ми и й я оставих с всичките ни пари. Попита ме какво е станало, но и казах, че ще разбере и че трябва да отида до полицията. И така..., отидох и се предадох. Пътувах с камиона из цяла Европа да ги издържам, не се прибирах  със седмици, но бога ми- макар и да имах възможност толкова много пъти, никога не й изневерих, а тя курватааа ...
-За това ли ти казват Чука?
-Мразя тоя прякор, но ми го сложиха надзирателите, още когато дойдох. Не ме оставят да забравя и да се помиря със себе си. А ти за какво си тук? Казаха, че си убил  някой който е влезнал у вас.
-Един съсед. Качваше се често на плочата на гаражите ни, които са долепени до новата ни къща, дори с баща ми веднъж видяхме негови стъпки, оставени по пясъка, който бе оставен в една от стайте, за да се използва за мазилка. Баща ми го бе предупреждавал  стотици пъти да не влиза в имота му, дори бе предупреден  неколкократно от полицията, но той се качваше да си маже стената на хотела който е долепен до гаражите ни. В същия ден когато застрелях това мръсно псе, бе погребението на баща ми. Дори и в деня на траур той се качи на плочата ни, най-нагло да си върши замисленото от него. Щом го видях, не издържах и го застрелях със служебното си оръжие.
-Служебно оръжие?
-Лесовъд съм, демек горски.
-Ясно.
-Колко е голямо момиченцето ти?
-Тогава бе на осем, но от тогава минаха пет години. Казва се Пролет.
-Хубаво име.
-Само да можеше да я видиш! Прекрасна като майка й.
- А за Щършела  и Куката знаеш ли нещо?
-До колкото съм чувал за тоя Щършел  е, че бил млад фермер и нещо не му дали некви  пари и той откачил. Занесъл цял кошер от ония старите- конусовидните, явно опакован някак си и го хвърлил в кабинета на тамошните отговорници по ония работи, дет  раздавали пари на фермерите и "заключил вратата с десет лева от старите. Пчелите се разхвърчали и почнали да хапят  де що видят. Били към 4-5 души. Едната жена от тях, от ужас скочила от прозореца, който бил на четвъртия етаж на тамошния Съвет и се размазала в бетона, а друга жена била силно ужилена и й спряло сърцето от многото ухапвания. Сред тях имало мъж, който съумял да разбие вратата, та успели да се отърват останалите.
А за Куката знам, че бил рибар на някакъв кораб  и шефа му, не му плащал три месеца заплатата, та когато му казал, че няма да му плати и този път, оня взел една кука и го разпорил, после го хвърлил зад борда.
-Значи и двамата убили заради пари?
-Така излиза на практика.
-Добре, ама защо му казват Щършела , когато той е бил пчелар?
-Тези който са му турили тоя прякор, едва ли правят разлика между пчели; оси и щършели .
Разкажи ми за процеса!
-Кой процес? За моя ли? За съдебния ми процес ли питаш...
-Аха...
-Какво  искаш да ти кажа?
-Еми..., как мина? Моя бе бърз. Признах се за виновен и ме осъдиха и ето ме тука вече пета година гния. Та казвай, казвай !
-Еми и моя бе бърз, защото имаше много свидетели. Първоначално ме държаха в окръжния около една година, докато мине по инстанциите- където на всяка инстанция ме осъдиха. На края съдия Надя Петрова ми даде думата, след като ми даде 20 годишна присъда.
-Е, ако бачкаш ще излезеш след 13-15 годинки. Та, какво за думата?
- Станах и казах следното:
В тази държава беззаконието отдавна е взело връх. Крадци; измамници; рекетьори ; контрабандисти; доносници; продажници; корумпирани и всякаква друга долна измет и паплач вилнеят безнаказано в нея. Мафията е завзела всички институции, а вашата съдебна институция е най-корумпираната от всички. И искате ние обикновените  хора да вярваме сляпо в нейната безкористност , докато вие правите каквото си поискате, разграбвайки  и съсипвайки  България, паразитирайки на гърба на народа.
Да ме прощавате, но не мога  и не трябва  да приемам вашата присъда. Защото...,защото моята собственост и на всеки друг е неприкосновена  и всеки който дръзне без позволение да взима или да се възползва от нея, нарушавайки с това изсконните  мой права, ще трябва да си плати с живота си. НЕ, аз няма да чакам 5-10 години, за да получи  нарушителя присъда, или по-лошо порицание или предупреждение от тези власти на които той е пълнил с години гушите. Дойде  време сами да се вземем в ръце и да въздадем правосъдие по наше му, а не по тяхно му. Па тогава кой надделее. Вие мене, или аз вас. Обещавам ви, че с тази присъда не се свършва, а се започва моята битка срещу всички изедници . Ще кажете, кой съм аз? Че съм никой. Че съм сам, а вие мнозина. Щом нещата стоят тъй, тогава ще направя така, че аз да стана мнозинство. От днес се заричам, че до де  мога да дишам, ще се боря с всички сили и средства срещу всенародните врагове.Мислете му, защото бог е милостив, но Аз не.
-Хееехехехехе ... усещам, че ще се разбираме добре Крилате . Хахаха .
-За първи път ме наричаш със собственото ми име.
-Не бързай да свикваш!... Виж кв 'о! Дори да успееш да се измъкнеш от тук и да започнеш, да се разправяш с тези които си решил да се саморазправиш, ченгетата рано или късно ще те погнат и тогава какво?
-Те също поддържат тази корумпирана и продажна система Чук. Те съзнателно или не участват в терора на народа ни. Дори да има добри полицаи в сред тях, то или са шубета; или са с промити мозъци- слепи за реалността ; слепи; невиждащи, че ги използват за да държат пот контрол "дойната крава", за да могат другите безнаказано да крадат  на гърба на и без това полу -живия и полу-емигриралия  български народец . Топим се Чук, топим се. Срещу нас се води необявена война, скрита; тайна война, целяща да ни заличи и използва на свой ред нашите ресурси.
-Има нещо такова, но как да постъпи човек? От къде  да започне ?
-Ей! Въздухар ! Ще те свитнат , още преди да си и понечил да направиш каквото и да било. Те са глутница вълци. Те са братство . Нямаш никакъв шанс, особено  сам.
-Кои си ти?- обърна се Крилат към човека в съседната килия.
-Чуваш се на километри селянче.
-Ей, ченге! Не се бъркай в разговора ни!- изломоти Чука.
-Ти бивше  ченге ли си? За какво те прибраха тук? Да не би  да е за корупция или за злоупотреба  със служебно положение?
-Ако щеш ми вярвай, но нито за едното, нито за другото. Много се напъвах като тебе да оправям света и ме топнаха с три кила наркотици. Бяха ми ги подхвърлили в къщи. Инак си прав.
-За какво?
-Че има и добри ченгета, но в моя случай си затвориха очите и не ме защитиха, оставяйки да ме тикнат тук. За да си истински полицаи не е достатъчно да си добър, а трябва да си непримирим, да се бориш за всяко зрънце истина и срещу всяка неправда и трябва да си и доста луд. Тия ченгета дето ми бяха колеги се делят на няколко групички: такива който са там за добрата службица , те са страхливи лентяи; други са уредени бездарни връзкарчета - гъзолизци  и кариеристи; трети са обвързани с всякакви структури  на организираната престъпност- продажни копелета, които работят в полицията само да снасят информация  и да объркват и блокират всякакви опити на четвъртата група на истинските полицай, който се опитват да си вършат работата. Тези фалшиви  полицай и истински  престъпници се занимават с всякаква престъпна дейност- от трафик на хора, наркотици и оръжие, та до източване на ДДС  и Евро-фондовете.
-Че какво правиш тука, щом са те затворили за наркотици?
-Преди това застрелях един нарко -дилър при съпротива при арест. Той откри стрелбата пръв, но бях сам и застрелях човек който е хранил половината участък и бил редовен дарител на полицията. Какво си мислиш и аз имам семейство и аз имам момиченце, ако бях като другите, сега щях да си кретам службицата  и да си взимам допълнително хонорар от тоя и оня, ама  на тук съм.
-Какво би станало, ако някой отвлече дъщеря  ти за да я откара в Англия примерно, за да я принуди да проституира, а ченге.- обади се Чука.
-Ще го издиря; ще го проуча- къде  ходи; с кого контактува; какво обича да прави и след това ще го спипам на саме , ще го гръмна в едната капачка и ще го питам само за име и адрес на човека, който знае къде  е дъщеря ми. Ако откаже да съдейства ще го гръмна и в другата и ще му кажа, че ако не ми каже, същото ще се случи и на семейството му, защото щом той е такъв и те са същите. След като ми каже всичко ще му спестя мъките с куршум  в главата и ще продължа със следващия докато не я намеря.
-Иииии ... ти си бил истински звер  бе набуреее !- се закиска  Чука.
-Грешиш. Нищо няма да направиш.
-Какво каза бе пале!?- скочи  настървено полицая.
-Няма да направиш нищо, щото  си зад решетките.
-Ще ги прегриза със зъби и пак ще го направя.
-Да кажем че го сториш, нали знаеш, че срещу мафията сам не може- бързо ще те свитнат .
-Не ме цитирай  келеш! Там вън имам много свой хора, които биха убили за мене.
-Както стана с наркотиците ли?
-Те не бяха мой хора. От моите хора не съм искал да се мешат- така или иначе нямаше какво да се направи. Те бдят над семейството ми, та поне малко съм спокоен.
Издрънча  се нещо и се дочу проскърцане на стара количка.
-Книгииии . Искали някой книгиииии ?
-Кой е това?
-Бай Манол читанката. Тук е от доста време, отговаря за библиотеката на затвора.
-От колко дълго е тук?
-От двадесет и пет някъде . Убил на времето няколко цигани които нахлули една вечер у тях да крадат . Колега ти е бил- горски стражар от пазарджишко . Лепнали му 30-сет годинки. Бил е колкото тебе двадесет  и пет-шест години.
Почука се на вратата.
-Книги някой иска ли?
-Да, аз.
Отвори се прозорчето.
-Кой си ти?
-Аз, Крилат се казвам.
-Тогава не ти трябват книги. Фръкни  през джама  и отлитай по-далеч от тук!
-Подрязаха ми ги, само името ми остана.
-Кажи име тогава!
-Какво име?
-На желаната книга момче.
-Имаш ли "Война и Мир" и "Престъпление и Наказание"?
-ООО  май сме се подготвили за дълъг престой, а? Имаме ги, ще ти ги донеса скоро.
-ШШШШШ  Бай Маноле , я ми изкопай от някъде  някакво авто -списание, а?
-Ще видя какво мога да направя за тебе, но не обещавам, хайде  чао.
-Чук?
-Кажи бе Жоро . Жоро  Ченгето - така му казваме ние  тука.
-Къде  е Турчина? Днеска не го видях в столовата. Допило ми се е мастичка , та да ме уреди с едно патронче .
-Сигурно врътка  свирки на Триона. Питай утре Щършела , той ще знае повече. Знаеш, че не се занимавам с плужеци много-много.
-Кой е тоя Турчин?
-Един червей, български турчин е от силистренско .
-И как е попаднал тука?
-Ееее ... днеска се разби Буфон  с тия въпроси братче . Тоя е най-долна отрепка . Лежал е преди за изнасилвания, а за тука да дойде е отровил собствените си родители със стрихнин , защото не му давали да продаде фамилните им имоти.
-Ебах  му и майката с какви "хубави" хора са ме събрали.
-А ти  какво очакваше - пълен пансион с пацифисти ли? Хахахахаха .

  ***

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!

Историята на един Мъж 2- Просто човек

-Виж го новия идва!
-За какво са го прибрали?
-За убийство! За ко  друго? Тука не пращат крадци. Ти за какво си тука, а?
-За две убийства.
-Е той е за сега- само за едно.
-Виж го къв  дребосък е, няма да издържи дълго тука. Сигурно няма и 70-сет кила.
-Не съди хората по размера! По някога лудостта  на човека е по силна от килограмите.
-Къде  ли ще го сложат?
-Ей, глей ! Маи ще го вкарат при Чука.
-Мммм  дам там ще да е. Определено Чука ще го оправи. Казах ти! Няма да го бъде.
***
-Отворете 28-ма килия!-каза тъмничарят. Чу се алармен звън и килията се отвори. В дъното на малката килия имаше двуетажно легло. На горното легло новопристигналият затворник видя очертанията на голямо туловище, което под тежестта  си бе огънало пружината на леглото, та дори и самата стоманена рамка.- Влизай!- се разпореди тъмничарят- Затвори килия 28! Подай си ръцете през отвора!- тъмничарят отключи белезниците на новия затворник.
-Закуската е в седем часа.- се обади вторият придружаващ тъмничар.
-Ако я пропуснеш, обеда е в един.-каза ухилено третият тъмничар.
-Давай да оставим гълъбчето  да се запознае на съме  със съквартиранта си и новото му жилище. Уби човека за дето ти е влизал в къщата и я замени с тази килия- Глупак. Чук запознай се със съквартиранта ти!- каза първия митничар, след което се запътиха към дежурната стая.
Леглото изскърца  и туловището се надигна и с брадато лице (небръснато от може би  три-четири седмици) се взря в Новия. Очите на Чука бяха уморени и сънени- напълно безразлично изгледаха новия обект.
- Долу е твоето място, а нещата си може да сложиш в ъгъла до тоалетната чиния. Не ги слагай под леглото това място е мое!
-Казвам се Крилат.- Каза Новия
-Не съм те питал за името ти, но ако настояваш да те наричам някак... ще ти казвам Буффон .
-Клоун?
-Да клоун. На такъв ми приличаш.
-Знаеш Английски  или си падаш по футболисти !?
-Запознанството Буффон  свърши. Имам да лежа още 30 години, така че...-Чука посочи леглото под него. В това време се чу-"Десет часа. Гасят се лампите."- разнесе се металическо прещракване и затвора потъна в мрак. Крилат огледа хладно новия си дом в сумрака. Той приседна на леглото и се загледа в малкото прозорче над тоалетната чиния. То бе бронирано с малки дупчици  за свеж въздух и прозрачен пластмасов  капак. От него падаше лунен лъч върху металната врата, разбит на малки кръгчета, формиращи пчелна розетка. След което се излегна, скръсти ръце под главата си и се загледа  в провисналата пружина  над него. Започнаха да прескачат през съзнанието му различни мисли, но чувството бе едно- Яростта  бе заменена от омраза, която жадуваше за тотална разплата със всичко и всеки.
                                   ***

Явно Крилат бе заспал, когато бе събуден от внезапен трус.
-Ставай Буффон ! Време е за закуска.- Чука бе скочил от леглото си. Този едър затворник имаше необичайна пъргавина.- Не, няма време да си миеш зъбите.- щом каза това и се чу звънът преди да се отвори решетката и глас по радиото извести:"-Затворниците да се отправят към столовата!"- Чули?- посочи с десния си палец Чука зад себеси  усмихнат до уши- Няма време, ще изстине  клюпачката , а като за първи път тук е добре да си с мен на закуска.Хахахаха ...хахахаха .
Когато минаваха по коридора, другите затворници правеха място от далеч  за да мине Чука. Този затвор бе за затворници с особено  тежки присъди, всичките за едно и също- за убийства. Най леката присъда бе поне 15-сет годинки без право на обжалване.
-Шшшшш ! Чука! И новия е зад него.
-Физиономията му си е на мястото.!
-Явно Чука е бил в добро настроение.
-Хмм .. той не се занимава с буболечки.
-От пет  години не е разговарял с никого, освен с библиотекаря и шапкарите.
-Явно си търси забавление.
-Не! По-скоро домашен любимец.
---
-Вземи си от яхнията! Добре я правят тука.- препоръча Чука.
-Не, мерси. Не обичам варен лук, а тя е основно от него.
-Не обичаш варен лук?! Тук няма ядене без него. Явно ще умреш гладен.
-В кашата няма.
-Но и  мръвка няма в нея.
-Седни на централната маса!
-Тук не е ли най-уязвимото  място? Ако някой реши да те нападне, може да го направи  от всякъде .
-Тук нямам врагове. Стига да не ме притесняват и аз не се интересувам от тях. Пък и тези които си делят "териториите" предпочитат краищата. А ти па от каде  се взе такъв стратег? Явно от прекалено много мислене си такъв комар... Как е кашата, харесва ли ти? Няма да издържиш дълго само с тая каша.
-Здравей. Аз съм Куката, а това е Щършела .- Чука ги изгледа по такъв начин , както човек гледа проскубано улично куче, което е дошло да проси нещо за ядене.
-Сори  Чук, просто искаме да се запознаем с новия.- Чука им даде знак с глава да се махат.
-Добре де, добре- отиваме си. - вдигна ръце пред себе си Щършела .
-Кои бяха тия?
-Два рабиша , нищо повече. Просто измета  на това забравено от бога място. Клюкари и доносници. Спечели ли са протекцията на тарторите, като им снасят за тоя и оня, най-вече за новите, които те тормозят; рекетират , а и други по-неприятни неща им се случват.
-Рабиши  а? Много английски думи ползваш, а не ми изглеждаш някакъв пубертет. На колко си 35-40-десет а?
-Когато изляза от тук ще съм на седемдесет и една.
-Каква е твоята история? Защо си тук? Макар и грамаден; и брадат; гледащ лошо, не ми изглеждаш...
-Какво?... Не ти изглежда какво? Да съм убиец ли?...Ооо  да такъв съм и още как... Май ще вали. Аз ще ходя да дремна до обяда. Препоръчвам ти да направиш същото. Поне като за начало не е добре да излизаш на двора без мен.
-Какво ти пука.
-За теб не ми дреме въобще, но ако те фочат  и не ти видят сметката, ще ми виеш от болка цяла нощ и няма да мога да заспя. Та тогава ще се наложи да довърша започнатото от тях, а когато има труп наблизо не мога да заспя, трябва да повикам пазачите  и става дълга и широка...
-Разбрах. Стига толкова! Забърши си мустака, има нещо от яхнията по него.

Следва продължение!
ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!