Историята на един Мъж 4- След време

Бяха минали няколко дни: през които Жоро  Ченгето се бе снабдило с цели три патрончета  мастика, като със задоволство или мъка, а може би и с двете допиваше последното. Крилат си бе получил двете книги от библиотекаря Бай Манол, с който завързаха добро приятелство и обсъждаха често в столовата или на двора най-различни теми за живота. От което Чука бе много доволен- поради факта, че оставаше на спокойствие, което така му липсваше.
-Тези цигани са голяма напаст, нали Бай Маноле ?
-Защо го казваш? Това, че съм причинил смъртта  на няколко души от ромски  произход  при самозащита, не значи че ги мразя. И те са хора. И те имат семейства , и те трябва да се хранят. Сегашната власт ги прави такива. На времето и в казарма ходеха; и работа им намираха. Имаше големи проекти, които се нуждаеха от много работна ръка. Сега сто години при тази псевдо-демокрация и тия феодали -управници не можем и половината от тях да направим, макар да има по-съвременна техника. Преди на затворниците им намираха работа на тези строителни обекти, и армията участваше. Абе  тогава имаше организация, а сега има бюрокрация.
-И какво трябва да се направи?
-Как какво? Прост човек прави само простотии. Трябва им образование.
Трябва им работа и не на последно място и твърда ръка. Трябва щом се краде, щом се нарушават законите, да се понася и необходимото наказание, а не да им се прощава като на малки деца. Моите родители, като малък щом не разбирах от дума, а аз бях  много палав и непослушен - хаймана както се казва, ме поступваха  и тогава ми идваше акъла, но никога не прекаляваха. Истински човек се става с труд, пот и кръв ако трябва.
-Крилат Цветанов?
-Да аз съм.
-Имате поща.
-От кой е?- попита Манол
-От сестра ми.
-Оооо  поща а? Аз писмо не съм виждал от когато...- Чукът се замълча, спомни си за писмата които са си разменяли с жена му.
-Къде се изгуби?
-А, ами гледах новините. Поне това ни е позволено. Яко сняг се сипе. В Перник е паднал над метър и педесет  сантиметра снежна покривка.
-Айде  бе? Метър и половина!- се опули бай Манол.
-Да страшно е, особено  ако си шофьор на камион. Еййй  Буфон , какво притихна? Не чули новината?
-Прости ми, но имам други по-лоши новини.
-Какви по-точно, какво е станало?
-Сестра ми ми е писала, че има проблем с ипотеката на къщата, която бе на името на баща ми. Казва, че застраховката живот на бащата не покривала ипотеката, по-скоро няма да я изплатят. Казват от застрахователната компания, че са склонни да мислят смъртта  на баща ми за самоубийство , защото доктора констатирал миризма на алкохол. Какво може да прави един пенсионер, освен да си подпиива  и похапва? Пълни глупости!
-Нямате ли кой да ви помогне?
-Вуйчо е пред фалит, а леля дава всичко на осиновената си дъщеря която учи право в Кеймбридж . Майка  ми е съкратена, а сестра ми  е начална учителка,а и с мъжът й си имат отделен жилищен кредит който изплащат.
Други няма, няма да се трогнат.
-Кофти  момче.
-До края на месеца ще вземат къщата. Осъдиха ме и да изплащам двеста хиляди, но нямам нищо на мое име и за това богатите ми съседи, явно играят с банката, за да купят къщата за без пари.
-Не ми казваш нищо ново момче. Огледай се! Такъв е живота.!
-Не! Живота е такъв какъвто си го направиш. Ще си платят за това, ще си платят!
-Братлетаааа  вдигайте си задниците! Мобилизират ни.
-Къде бе Жоро ? Към изолаторът ли? Хехехе .
-Не Чук, към пернишките  ЖП  линии. Всичко е затрупано със сняг и не могат да смогнат да почистват. Всичката техника е заета. Вече са пратили по-леките присъди да ринат, но прогнозата е да вали още два-три дни нон -стоп. Така, че се налага да ни хвърлят в боя.
-Внимание, внимание! Говори директорът на затвора. Всички без тези в изолаторът и осъдените на строг тъмничен затвор, ще бъдат изпратени  да разчистват натрупаната снежна покривка върху ЖП -линиите Перник-София.
Всички да се приберат  по килиите! Там вече има подсигурено нужното облекло. Всички да бъдат в готовност. Ще се извозват затворниците под номера на килиите. Спазвайте дисциплината и ви пожелавам на всички скорошно завръщане на топло.
-Ние сме първи. Автобусите са по 52-а местни, а има пет килии само по
един - другите са по двама.

Следва продължение!

ВСИЧКИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ СА ИЗМИСЛЕНИ И СЪВПАДЕНИЯТА С РЕАЛНИ ТАКИВА СА ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ!
ТОЗИ РАЗКАЗ Е СОБСТВЕНОСТ НА GRANID. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КАКВИТО И ДА Е ЧАСТИ ОТ РОМАНА БЕЗ НЕГОВО ПОЗВОЛЕНИЕ СЕ НАКАЗВА СПРЯМО ЗАКОНА ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!!!