Орфей не беше първият. Преди него, Син Божий на Балканите слезе под името Полукс. Носеше символите на погребални принадлежности отпреди потопа. Те бяха подобни на египетските знаци, с които бяха погребвани фараоните, но в обратно положение по линиите дясно-ляво, горе-долу. Полукс не е истинското Ми име в онази епоха, но така Ме пишат в митологията. Моите приближени Ме знаят с духовното Ми име ТОТ и Ме идентифицират с египетското едноименно божество. Истината е, че Аз работих и в Египет и това влезе в митовете и религията им, но фактически излязох от Рилската Агарта. Нозон бе първият Ми ученик тогава, който се роди в България повече от 5 пъти и предпоследния път му продиктувах книгите на Тот. Те неправилно се наричат "назореи", но правилното е "НОЗОНЕИ", по името на първия Ми ученик.
Когато дадох символите при погребението на египетските фараони, Аз имах предвид способността на някои фигури и сплави да предизвикват излъчване и мумифициране за определен срок, докато посветеният учи в другия свят. Саркофазите не бяха нищо друго, освен нещо като площадки за излитане. Но в Египет Моята рилска мъдрост бе превърната в средство за диктатура на жреците, поради което се наложи да объркам умовете им и да обърна полярността на мистичните атрибути. Това наказа фараоните и жреците, които дръзнаха да се обявят наместници на Озирис и Ра на Земята. От промяната на погребалните пози и разположението на погребалните атрибути последва невъзможността на излъчилия се да се върне в тялото си и, съответно, вечното му мумифициране. Така спрях едно зло, което взимаше катастрофални размери. В етерните подземия на Рила се пазят записи от всичко това. Истината е, че славянската дума "езеро" идва още от ония времена. Тя има еднакъв корен със "зървам", "озирам се", "взор"; "Озирис" е славянска дума, т.е. най-древна пред-древнотракийска дума, означаваща "озирай се". Езерната школа на Агарта в Рила имаше един основен метод на "езерно озиране", чрез който посветените наслагваха отпечатъците от небесните картини, получавани чрез езерата - екрани в етерната акаша. От Олимп, т.е. Мусала, и от Езерния връх посветените трябваше да се озират къде, в кое езеро точно се появява космично изображение. Понеже това винаги ставаше неочаквано, чрез озирането небето учеше рилските Мои неофити да пробуждат съзнанието си за физическото поле. Това бяха първите уроци и упражнения за изграждане на умственото тяло. Само озиращия се може да изгради умствено тяло, защото умът не е нищо друго, освен съобразяване с околната реалност. Тези далечни времена не оставиха спомени в паметта на човечеството, освен в мита за Кастор и Полукс, който трябва да проучите и преосмислите основно. Може още сега. От всичко това философската нишка е следната:
Зевс е пространството, Кронос е времето; Диоскурите са двама от синовете на пространството: безсмъртното начало величина и смъртното начало протяжност. Пространството се мери с величината, но се превръща във време чрез протяжността. Величината има за цел да осигури свобода на съществата, а протяжността - движение. Слизайки на Земята като "Полукс", Аз трябваше да развия в човечеството способността да се ориентира в пространството, която е претърпяла вече много усъвършенствания, но по онова време тя беше още начатъчна, защото хората живееха още със зрението си на етерното поле. Етерните очи обаче един ден ослепяха, оживиха се физическите, а хората постоянно търсеха етерния свят чрез опити за възвръщане към вътрешно съзерцаване. Много прозаична и груба природа ги окръжаваше и те можеха да бъдат принудени да гледат навън през физическите си очи, само ако по някакъв начин живите картини на етерната вселена можеха да се появяват на неочаквани места в пространството. Езерата са радиотелескопи от двуизмерен тип - именно така се лови диапазона на етерната вселена. Много по-късно, когато работех чрез Буда, Аз използвах подобни методи за пробуждане на съзнанието чрез физическия свят. Наблюдението е основен метод; вниманието, концентрацията, научната дейност при вас - това са все методи за изграждане на умственото тяло. Ра е не Египетско, а преди всичко Рилско божество, от името на основното слово "Рай", пак славянска дума, означаваща единство на ума и сърцето. Като Полукс, Аз имах да пробуждам зрението и нисшия манас - за ориентация в пространството и, най-вече, във величините му. Оттук и всички състезания на Олимп и Елада, целящи да развиват тази способност. На физическо ниво, целта се обяснява така: съсредоточавайки се във физическия обект, окото му предава видеонни вълни и частици, а от избитите откатни частици на физическата материя получава материал за изграждане на мюонно тяло. Мюонното тяло е стадий на слизане в химическата материя с молекулярна структура. Овладяването на това материално поле изисква съсредоточаване в материално-веществени обекти и боравене с тях чрез ръцете, така че има нещо вярно в това, че трудът е създал човека. Но съвсем не по причините, по които го обяснява системата ви.
Скоростта е лостът на пространството и времето в съюз, но Полукс е безсмъртният син на Зевс, защото, колкото и да ви е странно, величината е безсмъртна, а протяжността е смъртна. Това изисква по-обстойна лекция, която ще диктувам, когато ще съставим философски речник. Нек от Кападокия може да се търси по акаша или в историята, защото той записа по-важните етапи от работата Ми като Полукс. Пред вас се открива възможност да коригирате и допълните окултната история на човечеството, ако искате да се записват Моите диктувания по метода на холизацията, така че Моята роля като основоположник на Агарта () на Икло в Рила, почна с историята за Полукс.
Агарта има клонове навсякъде под земята, не само в планините. Тя е на етерното поле, което в пространството се намира от 10 до 3000 м. под морското равнище. Разбира се, етерното поле излиза навън през периода на вегетацията и затова растат растенията. Рилската Агарта е най-стара, но Хималайската е най-високата - не само в геологически смисъл, но и в духовен; старостта има едни предимства, но устремеността към небето - други. Не бива да се счита, че нещо, което е "най-" в една област, е нещо повече от нещо, което е "най-" в друга. Най-старата школа на Земята винаги е пораждала и ще поражда всички култури, но най-високата школа ги довежда до тяхното съвършено изпълнение, така че символът, наречен "бацилис булгарикус", също не е случаен. Той е само подквасата, без която нищо не става, но крайният продукт става съвършен на други места. Затова, в заключение, минавам към пасажа от Словото, с който отворихте темата.
Не че Рилската Агарта ще престане да бъде водеща, но сега може определено вече да се каже, че щафетата се предава на Кавказ. Там също млякото се подквасва много добре. Подготвил съм нови руски души на почвата на най-древния кавказки етнос. Много скоро, наистина, ще Ме видите как идвам там. Българите не могат да работят съвместно. Не ги укорявам. Те извършиха това, което можаха и то не е никак малко. Тези от вас, които са останали верни, нека укрепяват това, което е останало. Тъй казах някога на духа на Сардийската църква, но фактът е и в това, че Сардийската има само пет души, които ходят в бели дрехи, т.е. правете преводи: имат бели аури. И делото ви става все по-трудно от сега нататък, не защото няма да има свобода, а защото Новото ни Дело може до такава степен да ви увлече и погълне, че да не оставите време и място за предишното. Разберете, животът и беседите Ми в България като Беинса Дуно са основа на шестата и седмата раса! Без тях е абсурдно да проникнете в новата Ми изява и да стигнете отново до Мен. Такъв е законът. Учителят винаги стъпва върху канарата на Словото Си от предишното Си идване на Земята. Помнете много добре и го запишете с грамадни букви: онзи, който отсега нататък се обявява за новото явление на Учителя на Земята, а не сложи за основа на словото и делото си българските лекции и беседи, не е от Бога! Но, разбира се, Новото винаги идва по нов начин - така че, ще има и някои разлики.
Не очаквайте този път да дойда само като един-единствен Учител, макар и да се оформя вече една доминанта. Този път, в епохата на Водолея, ще дойда в умовете и сърцата на мнозина и ще се изявя колективно. Радвайте се, пейте и словословете Господа! Дойде великият момент и сега е, за който е казано, че явления на Духа ще последват; младите ще пророкуват, старите ще се възнасят и Моите стъпки по Земята ще станат известни на всички!
"В Рила е най-старата Школа. Хималаите са нови планини. В Рила има стар институт, та някой път от Хималаите идват да се учат от библиотеките на Рила. В Алпите има школа, но Рила е най-старата школа. В Рила са складирани знанията за Индия, за Египет, все от Рила е отивала културата.
- Какво е значението на тези свещенни центрове?
- Те работят за Новата Култура.
Тия светли същества не се явяват на хората, освен ако не изпитват любов към тях.
Клон от Агарта има и на Рила - между Рупите и Мусала - Скакавците и на Рупите.
Има клон и на Седемте Езера. Жителите на Агарта са с етерни тела. Те си имат разкошни обзаведени жилища, на езерата има врата, която води към жилищата на Агарта."
Петър Дънов
ИЗТОЧНИК:http://alcyone144000.blogspot.bg/2016/07/blog-post_23.html?m=1
понеделник, 25 юли 2016 г.
неделя, 24 юли 2016 г.
КАКВО ДА ПРАВИМ В СЛУЧАЙ НА ЗАПОЧВАНЕ НА БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ В ГРАДА?
Тема от рускоезичен украински форум- Това е разказ на човек за това как той и неговият “клан“ са оцелявали в продължение на година в град с население 60 000 човека в периода на разпад на Босна през 1992 г.
“Аз съм от Босна, в продължение на година живях в град без вода, електричество, бензин, медицинска помощ, гражданска защита, система за разпределение на продоволствията, без каквато и да е било форма на централизирано управление. Градът ни беше блокиран от армията в продължение на година и животът в него бе истински ужас. Нямахме нито полиция, нито армия, имаше само въоръжени групи и тези, които бяха въоръжени защитаваха дома и семейството си.
Когато всичко това започна някои от нас бяха по-добре подготвени, но мнозинството от съседските семейства имаха храна само за няколко дни. Някои от нас имаха пистолети и едва неколцина притежаваха автомати АК47.
След месец-два в града започнаха да властват банди, които избиваха всички, много скоро болниците се превърнаха в истински кланици. Полиция вече не съществуваше, а 80 % от болничния персонал не ходеше на работа. Аз имах късмет, защото семейството ми беше голямо, бяхме 15 човека, в голяма къща. Притежавахме 6 пистолета и 3 АК47. Ето защо оцеляхме, поне, мнозинството от нас.
Американците ни хвърляха сухи дажби на всеки 10 дни, но това беше недостатъчно. След три месеца тръгнаха първите слухове за смърт от глад и студ. Свалихме всички врати и дървена дограма от изоставените домове, изкъртихме паркета и изгорихме всички мебели, за да се топлим.
Много умряха от болести, особено заради водата (от моето семейство двама), защото пиехме основно дъждовна вода. Налагаше се да ядем гълъби и дори плъхове. Много бързо парите станаха безполезни и се върнахме към бартерната обмяна. Жените лягаха за консерва месо. Трудно ми е да говоря за това, но това е истината- голяма част от жените, които търгуваха с телата си бяха отчаяни майки.
Огнестрелно оръжие, боеприпаси, свещи, запалки, антибиотик, бензин, акумулатори, храна- за тези неща ние се биехме като зверове. В такава ситуация всичко се променя- болшинството от хората се превръщат в чудовища. Беше ужасно!
Силата беше в количеството. Ако живееш сам, въпрос на време е да бъдеш убит и ограбен, независимо от това колко добре си въоръжен.
Днес, аз и моето семейство сме добре подготвени- имаме запаси, добре въоръжени сме, имаме опит. За нас е без значение какво може да се случи- земетресение, война, цунами, извънземни, терористи, дефицит, икономически колапс, масови безпорядки… Изводът от моя опит е, че вие не може да оцелеете сам, силата е в количеството, в правилния избор на надеждни приятели, в сплотеността на семейството и неговата подготовка.
Безопасно ли се придвижвахте из града?
Градът беше разделен на общности по улици. На нашата улица имаше 15-20 къщи и бяхме организирали патрули по 5 въоръжени човека, които всяка вечер следяха за банди и врагове. Търговията ставаше само на улицата. На 5 километра от нас имаше улица, в която се осъществяваше обмяната, всичко беше добре организирано- за снайперисти беше много опасно да стигнат до там. Но по пътя можеше да се натъкнеш на бандити, затова там се ходеше само, когато се нуждаеш от нещо наистина специално и важно. Всичко на всичко аз отидох до тази улица само 2 пъти- за лекарства, основно антибиотик.
Никой не ползваше автомобил- улиците бяха блокирани от отломки, боклуци, захвърлени коли, а и освен това бензинът беше с цената на златото.
Ако трябваше да се ходи някъде се извършваше само нощем. Не бива да се движите сам, не трябва да се придвижвате и с твърде голяма група- ходете само с 2-3 човека. Всички трябва да са добре въоръжени, трябва да се придвижвате много бързо, по сенките, по руините на къщите, не ходете по самата улица. Имаше много банди в численост от 10-15 човека, а понякога достигаха и до 50 човека. Но имаше и много нормални хора- такива като теб и мен, бащи, дядовци, които убиваха и грабеха. Нямаше “герои“ и “злодеи“- мнозинството бяха някъде по средата и всеки беше готов на всичко.
Какви умения Ви бяха нужни в този период?
Трябва да знаете, че това фактически беше връщане към каменната епоха. Примерно аз имах газова бутилка. Но не я използвах за отопление или за приготвяне на храна, това беше твърде скъпо. Приспособих газовата бутилка за зареждане на запалки. А запалките бяха безценни! Някой ми донесе празна запалка, аз я зареждах и взимах за това съответно консерви или свещи.
Самият аз бях по професия фелдшер и в тези условия моите знания бяха моят капитал. В такова време знанията и сръчността, например умението да поправяш премети се ценеше повече от златото. Материалните неща и храната може да ви свършат, това е неизбежно, но знанията и уменията ви са възможност да се сдобиете с храна. Например съседът ми можеше да прави керосин за лампи- той никога не гладуваше.
Ако сега имате 3 месеца, за да се подготвите, какво бихте направили?
3 месеца за подготовка? Хм… Бих избягал зад граница! (шега)
Днес аз знам, че всичко може да се измени много бързо. Имам налице хранителни запаси, хигиенни средства, батерии… Запас за 6 месеца. Мнозинството от хората са добре подготвени, те са научени да воюват.
Имам 4 вида огнестрелно оръжие и за всяко едно имам по 2000 патрона. Имам хубава къща с градина, а градинарството го умея. Освен това, повече не бих искал да се чувствам като отрепка- когато всички наоколо говорят, че всичко ще бъде наред, аз вече знам, че всичко ще рухне.
Сега аз имам сили да направя всичко, за да оцелея и защитя моето семейство. Когато всичко се разпада трябва да бъдем готови да извършим отвратителни неща заради спасението на децата ни. Единственото, което искам е семейството ми да живее.
Практически да оцелее сам човек няма шансове (това е мое мнение), дори ако той е въоръжен и добре подготвен. В края на краищата, ако си сам ще умреш. Бях свидетел много пъти на това. Добре подготвените многочислени групи и семейства, с разнообразни умения и знания е най-добрият вариант.
С какво има смисъл да се запасява човек?
Зависи. Ако искате да живеете за сметка на грабежи, тогава всичко, което ви е необходимо са много оръжия и боеприпаси. Освен боеприпаси, продоволствия, хигиенни средства, акумулатори, батерии, обърнете внимание и на обикновени предмети за обмяна- ножове, запалки, сапуни, кремък. И не забравяйте алкохол- това е много добра стока за търговия.
Много хора умряха поради лоша хигиена. Ще са ви нужни много прости неща, но в много големи количества, примерно много торби за смет. Тиксо. Чинии и чаши за еднократна употреба- пластмасови или картонени- наистина от тях ще ви трябват големи количества. Това го знам, защото ние не се бяхме запасили с тези неща. Според мен, притежаването на запас от хигиенни средства е по-важно от продоволствения запас. Може да хванеш гълъб, да намериш ядивни растения, но е невъзможно да хванеш или намериш дезинфекциращо средство например. Трябва да имате много перилни препарати, дезинфекциращи средства, сапуни, ръкавици, маски… всичко за еднократна употреба.
Освен това са нужни умения за оказване на първа помощ, трябва да знаете как да промивате рани, как да третирате изгаряния и дори огнестрелна рана, защото болници няма. И дори да намериш лекар, той може да няма обезболяващи или пък ти няма да има с какво да му заплатиш. Научете се кога да използвате антибиотик и се запасете с него.
Оръжието трябва да е опростено. Сега имам Глок. 45, защото ми харесва, но този калибър тук не е разпространен, ето защо имам още два 7.62-мм руски ТТ. А тук много имат такъв пистолет и съответно боеприпаси. Не ми харесва автомат Калашников, но тук всеки го има, така че…
Нужни са ви неголеми и незабележими неща, примерно е добре да имате генератор, но по-добре е да притежавате 1 000 запалки “BIC”. При включването генераторът шуми и привлича внимание, а 1 000 запалки няма да ви струват много, заемат малко място и навсякъде може да ги обменяте за нещо.
За питейна вода използвахме предимно дъжд- събирахме дъждовната вода в 4 големи бъчви, а след това я преварявахме. До нас имаше поток, но водата в него много скоро стана замърсена. Съхранението на водата също е много важно. Трябва да имате бъчви, бидони, ведра за транспортиране на водата.
Помогна ли Ви наличието на злато, сребро?
Да. Цялото злато, което притежавах го обмених за боеприпаси. Понякога можехме да използваме пари (марки и долари), за да купим някои неща, но това беше рядкост, а цените бяха несъразмерно високи. Примерно консерва боб струваше $ 30-40. Местната валута се сгромоляса бързо, затова бартерът беше постоянен.
Скъпо ли струваше солта?
Скъпо, но беше по-евтина от кафето и цигарите. Но аз имах много алкохол и го търгувах без никакъв проблем. Потреблението на алкохол нарастна 10 пъти повече от обичайното.
Сега може би, за да правите бартер най-добре е да се запасите с цигари, запалки, батерии, защото те заемат по-малко място. Аз не бях подготвен в онзи период, нямах време да се организирам. Няколко дни преди да започне войната, политиците по телевизора продължаваха да повтарят, че всичко е наред.
И когато небето се срути над нас, ние взехме това, което можехме.
Трудно ли беше да си доставяте оръжие, какво бихте могли да обмените за оръжие и боеприпаси?
След войната във всеки дом имаше оръжие. Полицията конфискува много оръжие в началото на войната, но мнозинството от хората криеха оръжието. Аз имам легално оръжие (с разрешително), по закон това се нарича “Временна колекция“. В случай на безредици правителството има правото временно да конфискува оръжието… така че имайте го предвид това. Знаете ли, има хора, които имат легално оръжие, но те притежават и нелегално, в случай на евентуална конфискация.
Ако имате подходящи стоки за обмяна, тогава да си намерите оръжие не е трудно. Но трябва да помните, че първите дни ще са най-опасни поради хаоса и паниката. Напълно възможно е да нямате време да намерите оръжие, за да защитите семейството си. А да бъдете невъоръжени по време на хаос, паника и безпорядък е доста лошо.
В моя случай се намери човек, който имаше нужда от автомобилен акумулатор за радиото си. Той имаше оръжие и аз размених акумулатора за две огнестрелни оръжия.
Понякога разменях боеприпаси за храна, а след няколко седмици започнах да разменям храна за боеприпаси. Никога не правех размяната в моя дом и никога в големи количества. Много малко хора (съседите ми) знаеха, че вкъщи съхранявах много провизии. За мен най-важното бяха боеприпасите и оръжието, на второ място бих поставил противогази и филтри.
А по отношение на безопасността каква беше ситуацията?
Защитата беше на много примитивно ниво. Ще се повторя ние не бяхме готови и прибягвахме до всичко, което можехме.
Прозорците бяха избити, покривите на къщите бяха в ужасно състояние заради бомбардировките. Всички отвори на прозорците бяха блокирани с чували с пясък, камъни. Преградих дворната врата с отпадъци и вехтории и използвах алуминиева стълба, за да прескачам оградата. Когато се връщах вкъщи ми даваха стълбата, за да вляза. На нашата улица живееше един мъж, който напълно барикадира къщата си. Той проби дупка в стената на съседската разрушена къща- това му беше тайният вход.
Това може да ви се струва странно, но всички къщи, които се водеха най-сигурни бяха разграбени и разрушени първи. В нашия квартал имаше красиви къщи с огради, кучета, сот, железни решетки на прозорците. И тълпата нападна именно тях. Някои успяха да отблъснат нахлуването, други не. Всичко зависеше от това колко човека са вътре и какви оръжия имат.
Безусловно е, че безопасността е важно нещо, но и сдържаното и скромно поведение е също нужно. Ако живеете в град и се случи такава диващина единственото, от което се нуждаете е скромно жилище с голямо количество оръжие и боеприпаси. Колко боеприпаси ли? Колкото се може повече. Доколкото е възможно направете дома си неугледен.
От съображения за сигурност сега съм сложил метална врата в дома си, но това го правя само, за да мога да се спася от първата вълна на хаоса. След като премине ще се пръждосам, за да се присъединя към голяма група приятели или семейства в някое село.
По време на войната имахме стълкновения, но не искам да влизам в подробности. Добрата организация в случай на нападение на банда има пръвостепенно значение. Винаги имахме пост, който наблюдаваше на улицата. А в града се стреляше постоянно.
Отново ще ви кажа, кръговата ни отбрана беше на примитивно ниво- всички изходи бяха барикадирани, бяха оставени само малки отвори за оръжията. Винаги, вътре в къщата, поне 5 члена на семейството бяха готови за бой, а един стоеше навън на улицата в укритие. За да не бъдете убит от снайперист трябва да стоите в дома си цял ден.
Слабите загиват в първите дни, останалите се борят за живота си. През деня почти никой не се появяваше на улицата заради снайперистите- отбранителната линия беше твърде близо. Мнозина загинаха, защото примерно искаха да разузнаят какво се случва, а това си беше много важно. Искам да ви напомня, че нямахме информация, нито радио, нито телевизия, нищо- само слухове.
Организирана армия липсваше, но всички бяхме войници. Принудени бяхме, всеки носеше оръжие и се опитваше да се защити. Ще ви кажа нещо, ако утре това се повтори, аз ще бъда като всички останали- скромен, отчаян, възможно е дори да се развикам или заплача. Никакви стилни или модни дрехи. Не възнемерявам да облека впечатляваща униформа и да си дера гърлото: “Всички ще ви … боклуци!“. Ще бъда незабележим, добре въоръжен и подготвен, внимателно ще преценям ситуацията заедно с моя най-добър приятел и брат.
Разберете, без значение е вашата супер отбрана или супер оръжие, ако хората знаят, че си богат, то те ще те ограбят. Всичко е въпрос единствено на време и на количества оръжие.
Как стояха нещата с естествените човешки нужди?
На тоалетна ходехме с лопата на място по-близичко до дома… изглежда нечисто, но така беше. Миехме се с дъждовна вода, понякога ходехме и до реката, но това беше много опасно. Тоалетна хартия липсваше, а дори и да имахме, щях да я обменя за нещо. Всичко беше толкова трудно.
Мога да ви дам няколко съвета- първо трябва да имате оръжие и боеприпаси, а вече след това всичко останало. Ако сте забравили и пропуснали нещо това не е страшно, винаги ще намерите някой, с който ще можете да обмените, това което ви е нужно. Но, ако нямате оръжие и боеприпаси, за вас няма да има достъп до бартер. И още нещо, не виждам проблем в големите семейства и в количествата гърла за изхранване- голямо семейство, повече оръжие, по-голяма сила и после, както е заложено в човешката природа започва адаптацията.
Как се грижехте за болните и ранените?
Основно травмите бяха от огнестрелни рани. Ако пострадалият успее да намери лекар, той има около 30 % шансове да оживее. Това не е като на кино, хора умираха и много от тях загинаха заради инфекции внесени в раната. Аз имах резерв от антибиотик за 3 или 4 процедури, разбира се само за моето семейство.
На пристъпи на жлъчно-каменна болест или бъбречна криза малцина обръщаха внимание. Често, съвършено глупави неща убиваха хора. При отсъствие на лекарства и недостиг на вода, обикновена диария беше достатъчна, за да ви убие за няколко дни- особено децата. Страдахме много от кожни заболявания, хранителни натравяния, но нищо не можехме да направим.
Надявам се, че тази статия ще бъде полезна за някой или пък информацията в нея може да спаси живота на някого.